Портрет

                                                                             / Атлас, Мароко /
„Всеки портрет, който е рисуван с душа,

е портрет не на модела, а на художника.“  –  О. Уайлд „Портретът на Дориан Грей“

 

                                                                                        / Атлас, Мароко /

Същото може да се каже за портрета във фотографията. Очите не  виждат повече от вътрешното око, отговарящо на  същността на фотографа. Външният свят е само дразнител и претекст. Проникващият, изтънчен поглед се движи от опита и вътрешния живот на автора. Гледам е различно от виждам. Гледната точка е синоним на стеснено виждане. Но заобикалящият свят е двузначен. Вътрешното състояние влияе на външния свят, който като огледало отвръща на погледът, който вижда. Дарява ни се това, което сме дарили. Както любовта е обмен на дарове, целият живот е обмен на енергии.

                                                                                                    / Автопортрет /

Весели Коледни празници на читателите на блога и любители на фотография!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

САМОТА И ФОТОГРАФИЯ

12 Mauritania Sahara - copie

„Никога не съм по-малко сам отколкото в самотата.“ Сципион Африкански

Възможно ли е да бъдем сами? Възможно ли е да бъдем заедно? Колкото сме по-сами, не сме ли по-заедно? Когато сме заедно понякога не сме ли страхотно сами?

Когато снимаме дали сме сами? Възможно ли е да правим добра фотография, ако не сме сами?

На арабски al wahda означава едновременно самота и заедно. Всяко живо същество, извън патологични състояния,е в непрекъснат обмен със света.

35 Garcon d'Istanboul - copie“Аз живея” не задължава никого да живее, докато самият живот ни задължава да бъдем сами. Останалото е въпрос на дозиране, на съдба (обстоятелства), праг на толерантност. Социалният прогрес не променя нищо на самотата: в материално задоволените общества самоубийствата не намаляват. Хората се стараят всячески да запълнят някаква огромна празнота, заела мястото на криворазбраната самота, която парадоксално е най-пълна.

Можем да разгледаме самотата в два аспекта: да се почустваме сами в света или да почустваме самотата на света. “Сам в света” е противоречие, защото светът сам по себе си е множество от всичко. Но пък е възможно да се чувстваме сами в сърцето на огромна тълпа, което е въпрос на психическо състояние. Разрешението на въпроса е в продуктивната “самота”, чиито споделени плодове носят радост, а осъзната, радостта остава най-човешко усещане. И кучето маха с опашка, но не го осъзнава.

28 Beijing-Summer Pal - copieПарадокса на фотографията: „самотният“ миг, откраднат от живота се превръща в история. Фотографията не създава момент или присъствие. Това е привилегия на живописта. Фотографът лови момента или по-точно “получава” мигът, който ще затвори в кадър, за да го покаже. Този миг остава сам за себе си, откъснат от непрекъснатото пресъздаване на живота. Фантазията на фотографа създава някаква история. Фотографията,  било в своята многоплановост или плоскост, ще трябва да развълнува чувствителния човек, който от своя страна ще я префантазира по свой начин. Тогава изкуството е осмислено: вади ни от условностите, в които безутешно сме заплетени. Единствената постоянна величина в процеса е скоростта на светлината, която рисува със “самотния”, изолиран момент и въображението на фотографа.

30LondreФотографът в самота и единствено в самота може да проникне в душата на обекта за снимане. Сам, изтрил шума на егото, той се опитва да се слее с обекта за снимане – миг на сливане с обекта, нарисуван от светлината. Доближаваме се до познание по идентификация – познавам те, защото съм ти – за което говори Оробиндо в преживяванията си.

От друга страна, на където да обърнем поглед, самотата остава най-добър еталон за различие, най-добра защита спрямо сливане с цялото. Няма шедьовър в изкуството, който да не е единствен. Същото и с Големите сред хората, очевидно осъдени на самота, която парадоксално още повече ги приближава до всички.

Ницше ни вкарва в друг аспект: “В самотата си самотникът гложди своето сърце; потопен в множеството, тълпата го изяжда. Въпрос на избор.”

Какво да кажем за детето, което си говори само и не е никога само. Или пък за мъдреца в пустинята, който в тишината, освен пулса на сърцето си, лови ритъма на Вселената.

За Достоевски най-трудните моменти в затвора идват от невъзможността да остане сам.

01 ChineВ дълбочината на нещата и извън всякакъв парадокс, самотата е най-добрата подготовка за смъртта.

Двама влюбени  са обгърнати в самота, в която светът губи стойност. Мистерията на любовта е по-голяма от тази на смъртта.

Мистикът стопява самотата в Божествения свят. Всяка религия, преди да бъде интерпретирана и изкривена от егоцентрични амбиции, компенсира човешката самота и страха от неизвестното в смъртта и времето.

23 Chengdu boy - copieКазват “сам като куче”. Който отказва или му е отнета възможността да бъде сам, губи възможност да се зарадва. Модерният човек се блъска в две прегради: “чувствам се самотен” и  “не ме оставят на мира.”. Черно-бялата фотография подчертава тези психологически моменти, обикновено  прикрити в живота.

Човекът е единственото същество, което се чувства само и което откъснато от природата търси своя ближен, за да се реализира.

WЩе завърша с Октавио Пас: “Човекът е носталгия, търсеща връзка със своя източник. Затова, когато усеща себе си, човек се намира откъснат от другите с чуство за самота… …тази самота има двоен смисъл: от една страна човек добива съзнание за себе си, а от друга желание да излезе от себе си.”

Раждаме се сами и умираме сами. През живота си желаем невъзможното: сливането на противоположностите, живота и смъртта, времето и вечността. Имаме интуиция за единство на тези противоположности в реалност, която ни убягва. Единствено в акта на любовта, за няколко мига, творение и рушене се сливат в едно. Измислили сме изкуството, за да се докосваме до подобни състояния.

Фотографията е също любов.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Израел

На земята има ключови места, където стават решителни за човечеството събития. Общочовешките проблеми като пазъл, а понякога на възли търсят свое разрешение.  Израел се намира на такова място.

El Akaba MosqueПо структура и развитие тази единствена по рода си държава, изградена на границата на възможното, е стимул и провокация за всички. Събрани от цял свят, донесли със себе си различни култури, вече над три хилядолетия отхвърляни отвсякъде, евреите се прибират там, откъдето са тръгнали. Цената за това е не друго, а шест милиона избити през Втората световна война.

Израел е единствен пример на държава, на народ все още съществуващ отпреди три хиляди години, за да създаде своя държава едва от шейсет години насам. Странно нали!? За няколко десетилетия суха палестинска земя се превръща в градина, очевидно провокация за околния архаичен свят. Провокацията е по-силна, особено за народи с общи корени.

Странна държава, изтъкана от противоречия, чудесна база за прогрес. Историята с оцеляването го показва. Необходимо е да се устоява винаги една дължина пред другите. Идеалът на Саломон е „заинтересования алтруизъм“, измислен преди три хиляди години, основа на еврейството, както и условие за оживяване и прогрес на всеки човешки колектив: доброто състояние на всеки зависи от това на ближния му Това не е лесно смилаемо, особено там, където прогресът е проблем. Благодарността е свързана с обич, неблагодарността с омраза, която се засилва особено, когато дължим. Светът дължи на евреите идеята за Бога, както и тази за парите, начин за откупване на свобода, с които по-късно църковните канони са ги насилвали да се занимават.

01Tel Aviv 06В Израел всичко едновремено е лесно и трудно. Нещата стават бързо и ефикасно, избор няма. Трябва да се изпреварват другите, за да се оцелее. Това мотивира, но напряга. Всички са пришълци отвсякъде без да са чужденци. Тел Авив пулсира с ритъма на Ню Йорк, докато Йерусалим, столица на три монотеизма, остава извън времето. Всеки вярващ е свързан с този град, където ангели и дяволи намират общ език.

52 Mer morte9 copie copyВ Израел всичко е под ръка. На трийсет километра южно от прохладата на Вечния Град, Мъртво море драматично спада с метър на година. Това не пречи удобно излегнати да четете вестника си в най-богатата минерална баня на земята. Декорът и цветът на пустините наоколо е невероятен.

96 The Mud12 copyНамазани с кал от морето, черни фигури се оглеждат в големи огледала… В процъфтяващите оазиси в пустинята всяко растение, за да остане живо и красиво получава необходима капчица вода. Светлината по интензивност е сравнима с тази в Тибет. Тонове, сенки и отражения са рай за фотографа. В пустинята всеки камък, всяка форма е история. На 400 метра под морското равнище въздухът е чист и най-богат на кислород.

91 Golan copyНа север по продължение на реката Йордан декора се променя. Митичните пеизажи са натежали от история. След Голанските височини се отбивате в Тцват (Сафед), градът на кабалистите. За разлика от квартала Меа Шарим на крайнорелигиозните в Йерусалим, тук никой не пречи да снимате. На въпросите ви отговарят любезно и с желание.

Храната в Израел, наречете я кашер, био, екологично чиста…, носи вкуса на земята, която според еврейския закон почива всеки шест години. Разликата е чувствителна, освен това опитвате всички кухни на преселниците.

84  Desert du Neguev copyАко идвате от Китай или Япония, където надписите в страната са на един неразбираем за всички език, тук с облекчение се ориентирате на четири езика. Освен това полицаите имат други грижи от това да следят как се движите. Всеки бърза, но внимава поради следящата цифрова техника на най-високо ниво.

При евреите всичко е парадоксално. Създаването на Израел, заедно с края на шоата, подписва донякъде и края на юдаизма. Тема двузначна, изразяваща многостранността на евреите, голяма част от които са извън Израел.

76 Tsfat copyОт 1948 година насам евреите преоткриват корените си в Свещенната Земя. Преди 2000 години римските кохорти начело с Титус разрушават за втори и последен път Свещения Храм. Избиват близо един милион евреи и потушават най-сериозния бунт в античността. От Храма в Йерусалим остава Стената („стена на плача“ е назованието на не-евреите). Разпръснати по света, евреите остават свързани помежду си със Закона, написан в Тората, дар Божи, превърнал се в основа на всички прогресивни закони, урок и провокация за всички. Сега Израел е демократична държава с религиозен аспект. Трудна комбинация, обратно на това, което виждаме в днешния, съвсем не по-лесен за разбиране Иран, настроен срещу Израел. Талмуда казва, че религия, която се меси в политиката е корумпирана, а политика, която ползва религия, анулира качествата си. Юдейският закон, обединяващ евреите от хилядолетия, не предполага правото на държава. Евреинът е създаден да бъде мост, но не и да притежава трайно. Притежанието, когато го има, се превръща във връзка за нещо ново, в противен случай се обръща срещу притежателя си. Съвременните млади хора в страната, обхаванати от жажда за интензивен живот, обръщат гръб на традицията. Кодовете се нарушават за сметка на пълноценното изживяване на настоящия момент. На другия полюс крайно религиозните не признават Израел като държава преди идване на Месията, символ на световно братство между народите.

Le Mur10Най-голямото противоречие: правото на защита на всяка държава предполага въоръжаване, а при военен конфликт агресията е неминуема. Това отново е извън кодовете на еврейската традиция, в основата на която има стремеж за сдобряване на вълкът с агнето. Уди Алън твърди, че това е възможно ако всяка сутрин на вълка му се доставя ново агне. Нещо, което палестинците не биха отказали, но пък балами най-малко се срещат сред евреите… Характерни са думите на Голда Маер след войната Кипур с Египед: „Един ден ще простим на арабите за убитите ни деца, но няма никога да им простим децата, които ние убихме.“. Във всичко това как да не виждаме изострена форма на общочовешки, засягащи целия свят проблеми, засега без изход… Въпрос на еволюция и съзнание.

93 Jerusalem16Казват, че има шестима евреи, променили човешката история: Моисей с Божите закони – всичко е в Закона; Христос – всичко е обич; Спиноза – всичко е Природа; Маркс – всичко е пари; Фройд – всичко е секс, накрая Айнщайн – всичко е относително…

Евреинът, ако не сте евреин, ви остава най-близък и най-далечен. Това не може да бъде разбрано, ако не го преживеете едновремено като привилегия и наказание…

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

                                                                                                / Сафед, Израел /

Портретът е вероятно най-трудната тема във фотографията. Ако приемем, че на времето фотографията е измислена, за да “фиксира” човешки фигури, първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… снимат пеизажи или натюрморт единствено поради технически причини, необходимостта от дълги експозиции не са позволявали улавянето на живи същества. Този проблем веднъж разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

За първи път през 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е налице, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно слага маска, персоната се превлъща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, а поставя множество въпроси, които не изискват отговор, правят триъгълник между фотографа, фотографирания и зрителя.

Картие Бресон, който през месец август би навършил сто години казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Да уловим истинското в човека без влияние на околния свят. Това е  “решителния момент” на Бресон, нещото се появава, натискаме спусъка. Привилегирован момент! В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто снимката я взимаме” (на френски изразът звучи  точно: prendre une photo, на английски to take a picture). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри ! Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта – налагало се е душата на обекта за рисуване  да бъде представена различно. Ражда се кубизма и другите нови течения.

Добрата фотография не е снимане на нещо, а самото нещо. Снимано, то се превръща в нещо ново. Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Така и най-незначителния предмет може да изглежда фантастично. Да му се даде наименование, означава да се осакати. Това му отнема възможността да бъде интерпретиран различно, а в голямата фотография дори безгранично. Там е магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до вселена без образ, до чистата про-ява. От там следват безкрайни интерпретации, привилегия на изкуството.

64 Spituk GompaThaktok Gompa55 Likir Gompa

/ Ладак, Индия /

За разлика от музиката и литературата, фотографията и архитектурата в интерпретацията си не са свързани с времето.  Мислим много повече за самия фотограф, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка може по-лесно да намерим в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи съвсем субективно от усета и визията на всеки според вродената му и развита от преживяванията в живота чувствителност.

За Ралф Гибсон  “фотографията се определя в част от секунда, когато съзнанието на фотографа прониква в обекта на снимката.” Каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава, творението надвишава твореца. Само твореца-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография в Париж през август 2009

Париж празнува сто годишнина на Анри Картие Бресон, който почина през август 2004 година. В Музея за Модерно  Изкуство, както и в Европейската къща-музей на Фотографията са изложени негови фотографии, които всички познаваме без да се наситим да преоткриваме. Това е човекът, който ме повлия да снимам.

Влюбен в живописта, Анри съвсем млад открива важността на композицията – добрата снимка няма нужда от корегции. Днес фотошоп би фалирал с подобни клиенти! Той бързо схваща приемуществото на фотографията: с нова пластичност и интуиция за живота възможност да пресъздаде в движение  „ясно изразено равновесие“. Да снимаме означава „да поставим в една мерна линия умът, окото и сърцето“. Фотографията е средство да проникнем в нещата, както и да се освободим от тях, но в никакъв случай не да подчертаем лична заслуга или оригиналност.

Може много да се каже за този ловец на „решителни моменти“, който жаден да открива пътува неуморно. Анри е обичал да медитира, за да рисува. Така завършва и живота си. „Фотографът в решителния момент натиска спусъка, докъто художникът, медитиращ, напластява върху платното“. Анри ги постига и двете.

Интересно съвпадение : тази седмица по радио Франс Кюлтюр дават интервю на фотографа Ги льо Керек с Вили Ронис, който през месец август в добра форма навършва 99 години. Дебатите са живи и третират друг, не по-малко интересен живот от същата епоха. Вили Ронис сподели, че това което днес го спира да снима е артрозата в пръстите на ръцете. Майстор на черно-бяла фотография, с няколко незабравими кадъра, подобно на Дуано, той ни връща към чара на Париж от миналия век.

Martin Parr expoЗа да сме в тон с настоящето, ще спомена изложбата на Мартин Пар в музея Жьо дьо Пом в градините Тюйлери. Фотограф, журналист и колекционер Мартин Пар представя свои колекции от фотографии, книги за фотография и оригинални предмети според мястото и времето, където са събирани. Фотографията на Мартин Пар е показана в три аспекта. В проекта си „лукс“ той  показва светът на богатите, който плаши не по-малко от този на бедните. Сцените от Москва, Дубай, Дюрбан… са забележителни. В „дребен свят“ Мартин показва вулгарната страна на средните класи, в случая туристи, плъзнали по цял свят като консуматори без вкус…, колоритен спектакъл от търсещ, неосъзнал себе си свят. В третия проект по поръчка на вестник Гардиан, Мартин Пар представя шест града от Англия във вид на пеизажи и портрети. Всичко това, събрано на едно място в градината Тюйлери е наречено „Планетата Пар“.

Martin Parr2Martin Parr3Martin Parr6

Давам няколко идеи и за поредното откриване на “Пари Плаж”. В сърцето на Париж, по бреговете на Сена, вече осма година се събират парижани, “артисали” в града, както и многобройни туристи – препичане, танци, къпане, свалки…

От известно време в центъра на Париж, недалеч от Айфеловата кула се разхожда огромен балон с надпис „Въздуха на Париж“ (Air de Paris). Цветът на балона ни дава информация за чистотата на въздуха, който дишаме. Дали защото колелетата станаха на мода или пък самият град е във ваканция.., но на снимката според светлия цвят на балона днес въздухът е чист.

32 Air de Paris

33 Parisplage '07

05 Parisplage'07

16 Parisplage "07

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: