Очите, огледало на душата

pastedGraphic.png

Две говорещи очи. Вглеждаме се в тях и колкото по-дълбоко навлизаме, повече съкровища разкриваме

pastedGraphic_1.png

Дали учен, влюбен, поет, възрастен или дете, пресичаме воали, търсим скритото, различно във всеки.

„Очите, огледало на Душата“, казват. Звучи чудесно, ала Душата остава недостижима за обикновените очи. Изпълва ни живецът, зад който тя остава скрита, защитена от узурпатори.

И това, докато заживеем със Съзнание за взаимно разбиране, без страх, без агресии.

pastedGraphic_2.png

След добре запълнен живот погледът на човек е спокоен, дълбок, тежи с това, което ще отнесе в незнайното Отвъд. Такива хора са постигнали дистанция спрямо себе си и дават значимост на другите.  Ясен, говорещ поглед имат и  някои деца, преди да ги похлупят възпитания и драми.

pastedGraphic_3.png

Две говорещи очи: какво по-добро за фотограф, който не приема изкуствени постановки.

pastedGraphic_4.png

Лицата от портретите в блога са на непознати хора от случайни срещи по света. Снимал съм ги спонтанно, без обяснения и приказки, съпроводени от взаимно излъчване и благодарност за обмяната.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портретът

                                                                             / Бербер, Атлас, Мароко /
„Всеки портрет рисуван с душа,

е портрет на художника, а не на модела.“  –  О. Уайлд „Портретът на Дориан Грей“

Добрите портретисти сред художниците и фотографите се броят на пръсти. Те имат усета да уловят кое от лицата, които показва човек, е най-близо до вътрешното му съдържание.

Необходима е голяма чувствителност, емпатия и заличаване на егото до неутралност, което да даде възмогност на фотографирания да изрази спонтанно себе си.

                                                                                        /Бербер, Атлас, Мароко /

Фотографиите, огледало на фотографа, са свързани с вътрешния му живот и натрупания опит. Външният свят, особено в портретната фотография, ни отговаря с това, което даряваме. Животът е обмен на дарове и енергии.

                                                                                                    / Автопортрет /

Весели Коледни празници на любителите на фотография и читатели на блога.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет

Външният свят е по-малко интересен от каквото носим в себе си.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Скритото привлича, в случая лицето с погледа на дамата зад бурката. Представям си ги в чудесен портрет зад воала на жената.

Вдигам фотоапарата, тя не помръдва. Приемаме се. Снимам.

Намираме се в задния двор на джамията, сами, „очи в очи“, без да продумаме. Когато вдигам апарата, дамата не променя позата си, имам чуството че ми се усмихва. Усмихвам се и аз. Става ни приятно.

Мерси мадам!

В големия, добре изваден тираж, погледът на жената се усеща по-ясно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

/ Киото, Япония /

Първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… поради технически причини снимат най-вече пейзажи или натюрморт. Необходимостта да правят дълга експозиция е ограничавала фотографиите. Този проблем веднъж разрешен, портретната фотография дошла на първо място.

През 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще стане плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е в усещането едновременно на душата на модела и пулса на фотографа. Примери много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото, но човек инстинктивно си слага маска и персоната се превръща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, той поставя множество въпроси без отговор между фотографа, фотографирания и зрителя.

Анри Картие Бресон, (да беше жив) през месец август навършва сто години. За  портретната фотография той казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Това влиза в  “решителния момент” на Бресон. В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто фотографията я взимаме” (на френски изразът звучи по-точно: prendre une photo). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри !

Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта. По-късно душата на обекта за рисуване се трансформирала и се представяла различно. Родил се кубизма и другите нови течения.

/Манастир Тиксе, Ладак, Индия/

Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. И най-незначителният предмет може да изглежда фантастично. Да му дадем наименование, означава да го осакатим като му отнемем възможността да бъде интерпретиран различно, дори безгранично. В това се крие магията на фотографското изкуство. То може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография е Вселена, в която има безброй интерпретации. В това е привилегията на изкуството.

                                                   /Хаконе, Япония/

За разлика от музиката и литературата, във фотографията и архитектурата, мислим много повече за фотографът като автор. Гледната точка по-лесно се намира в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи субективно от усета и погледа на всеки, според вродената и по-късно развита от преживявания чувствителност.

За Ралф Гибсон съзнанието на фотографа прониква в снимания обект за част от секунда, но каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава. Творението надвишава твореца. Само творецът-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: