Умрях за красотата, но едва наместена в гроба

и друг един – умрял за Истина – до мене настаниха.

“Защо изпаднала сте тук?”- той тихо ме попита.

“За Красотата”- отвърнах кратко.

“А аз за Истината. Те в едно са, двамата сме братя.“

Така, подобно на добри роднини,

говорихме си вечерта събрани,

докъто мъх мъх покри устните наши,

имената скри ни.

Емили Дикинсън*

В памет на Емили Дикенсон :

Човешки дъх – глъдка въздух, дар, живец, лек като ефира. Бързаме, винаги бързаме, после решили: „светът е наш“, втвърдяваме с навици, закони. Треви на инерция, безразличие и лошотия, бавно се вплитат, пълзят, тровят и тежат.

Красота и истина, обгърнати в мистерия, спасяват, стопяват тревите отровни. Поемаме дъх, подарък от свише, мостове градим човешкото да разберем.

Животът съвършен извън света остава! Обвиняваме го задушени от невъзможността да бъдем. Сърфираме в дарения живот и обсебваме без да го разбираме. Да бъдем или да имаме, в това е въпроса.

Или имаме да бъдем, да сме… ?!

*Преводът от френски, а той от английски, е без всякаква претенция от мен, непреведим, както всяка истинска поезия.

Малко хляб, малко прясна вода,

сянката на едно дърво

и очите твои !

Никой султан не е по-щастлив от мен.

Никой просяк не е по-тъжен…

Омар Хаям