Пари Фото 2009

Paris photo 2009.jpg-5-4Вече тринайста години „Пари Фото“ остава като най-значимо фотографско събитие. Този четиридневен салон под пирамидата на Лувъра до голяма степен утвърди фотографията като изкуство – метафорична визия за света, в който живеем.

Paris photo 2009.jpg-3-2Всяка година тук се уточняват котите на известни фотографи от деветнайсети век до сега. Затваря се  кръг с начало Париж, откъдето често изкуствата тръгват, минават през Ню Йорк, за да се утвърдят, добият мащаб, нова форма, за да продължат през Токио, връщат се в Европа през Лондон, минават през другите столици, за да се преоценят отново в Париж. Това сверяване на стойности в изкуството, макар казано схематично, ясно се вижда във феномена „Пари Фото“.

Paris photo 2009.jpg-5

Спомням си първото изложение, когато се представиха големи световни фотографски галерии. Колекционери и запалени аматьори се хвърлиха да купуват винтиджи (оригинални тиражи с авторски подпис), днес все по-скъпи и трудно достъпни. Оцениха се таланти, уточниха се коти, които за няколко години хвръкнаха до небето… (Соул Лейдър, Картие Бресон и много други от 500 – 1000 евро, сега са вече 30000 и повече.) Но не това е най-важното. Утвърди се, даде се възможност на Голямата, фотография, с всички фантастични, ненадминати техники от различни епохи да бъде сравнявана със съвременни таланти в модерното изкуство. Сега всяка година се проследяват тенденции, падане или утвърждаване на истински стойности във фотографията (без да бъркаме с репортажно изкуство, което има своите стойности с барометър например фестивала в Перпинян).

Paris photo 2009.jpg-4-4Тази година между 19 – 22 ноември в Карусел де Лувър се събират 89 фотографски галерии, заедно с 13 престижни издатели на книги, най-добрите от 23 страни. Както всеки път, отдава се почит на определена страна с фотографска култура. Тази година водеща фигура е Иран, заедно с някои страни от арабския свят. (Това не пречи в този момент визите за Иран, поне тук в Париж, да бъдат спрени…). Фондацията за снимане в Бейрут представя редки фотографии, без да забравяме галериите от Кайро, Техеран и Дубай. Знаем, че Иран има стари фотографски традиции и много добри училища за снимане. В този не лек момент за иранците, очевидно това внимание има и политически характер. Осъществяват се дебати и прожекции, свързани с темата за фотографията в арабския свят.

Paris photo 2009.jpg-23На мода е големият, дори гигантски формат. Някои критици го определят като комплекс за показване на висок професионализъм, техническата мощ на фотографа… Шедьовърът не е необходимо да бъде представен голям, за да бъде грабващ, докъто кичът става ужасен. Въпрос на вкус и мания за показ. Най-скъпите и ценени фотографии все още остават винтиджи без значение формата.

Paris photo 2009.jpg-21Например «Игра на Таро» на Роберт Клайн, винтидж от 1950 година, се продаде за 265 000 евро… Тиражът, външният вид  имат голямо значение, но нищо не може да замени окото и ръката на фотографа.

За съжаление или не, изкуството все повече отстъпва място на грабващи вниманието нови технологии. Те се оказват значително по-забавни от някой остарял, едва ли не скучен Рембрант. Явяват се нови, „свръхмодерни“ таланти учудващи публиката с нещо „ултраоригинално“, което да лови окото. Така светът търси, променя се, вечно незадоволени мутираме към нещо ново, което макар интуитивно, всички очакваме с нетърпение.

Paris photo 2009.jpg-17

Много от зрителите в изложението са с фотоапарат в ръце. За някои да снимат сниманото се оказва по-интересно, отколкото самите фотографии… Изкуството заразява.

Paris photo 2009.jpg-17-2 Радостен факт – все още има фотографи, които без да учудват с оригиналност, без да бягат от епохата си, успяват да излязат от оковите на времето и модата. Това е и мярка за истинско изкуство – каквото остава от творението след като мине модата.

Paris photo 2009.jpg-16Няколко думи за галериите в изложението : колегите унгарци с галерия Винтидж от Будапеща, както всяка година са на линия – имат какво да покажат, както и да продадат : Андре Кертез, Имре Кински, Керни, Мохоли Наги… ). Най-впечатляващи галерии остават : Howard Greenberg, Edwinn Houk и Aperture от Ню Йорк; Robert Klein от Бостон; Robert Koch от Сан Франциско; Michael Hoppen от Лондон; Base, Nasu и Foil от Токио; Torch от Амстердам, Max Estrella от Мадрид, Vue от Париж…

За първи път Наса представи фотографии в оригинал с поглед откъм разните Аполо и Джемини към земята (цени 5-7000 евро, а “Изгряване на Земята” погледнато откъм Луната се продаде за 14000 евро).

Paris photo 2009.jpg-11Paris photo 2009.jpg-10Обикновено на подобни сериозни места се явяват и оригинални, провокиращи личности. Ето маскирания господин, който си завира носа навсякъде преди да изпие едно шампанско и да продължи авантюрата си в музея на Лувъра. Девойката с руска военна шапка се изчерви свенливо след предложението ми да й изпратя фотографията.

Paris photo 2009.jpg-24Paris photo 2009.jpg-7Тази година в Париж ноември не е месец на фотографията. Това се прави на всеки две години. Сега около фамозното Пари Фото има за посещение трийсетина интересни изложби. Не са за изпускане произведенията на Клавдиж Слубан и Огюст Сандер. Майкъл Кена излага черно-бели пеизажи в Националната библиотека. Мотото на изложбата отговаря на видяното: “ Фотографиите ми са накити от време, което си отива. „.

Paris photo 2009.jpgКато задължителни бих добавил колекциите на „Делпир и Сие“ в Европейската Къща на Фотографията, както и „Сюрреализмът във Фотографията“ в Центъра Жорж Помпиду.

От своя страна ви каня на първата си изложба на Българска земя, която ще се състои в Си Банк в София между  14 януари и 12 февруари 2010 година.  Названието е „Тук – Там“.

26 Paris photo 2009За любителите на изкуство при откриване на изложбата ще има френски вина, знаете защо – хубавото вино също е изкуство.

В 70-та галерия на сайта могат да се видят останалите  фотографии от салона „Пари Фото“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

САМОТА И ФОТОГРАФИЯ

12 Mauritania Sahara - copie

„Никога не съм по-малко сам отколкото в самотата.“ Сципион Африкански

Възможно ли е да бъдем сами? Възможно ли е да бъдем заедно? Колкото сме по-сами, не сме ли по-заедно? Когато сме заедно понякога не сме ли страхотно сами?

Когато снимаме дали сме сами? Възможно ли е да правим добра фотография, ако не сме сами?

На арабски al wahda означава едновременно самота и заедно. Човек, когато е сам, същевременно е в състояние на непрекъснат обмен със света.

Както въпроса с яйцето и кокошката, по същия начин самотата и социалното не могат да имат причинно следствена връзка. Можем да говорим за самота само след като се отделим от нещо (някой), с които сме били заедно. От друга страна единствено сами можем да бъдем истински заедно с всичко останало в живота.

35 Garcon d'Istanboul - copie“Аз живея” не задължава никого да живее, докато самият живот ни задължава да бъдем сами. Останалото е въпрос на дозиране, на съдба (обстоятелства), праг на толерантност. Социалният прогрес не променя нищо на самотата: в материално задоволените общества самоубийствата не намаляват. Хората се стараят всячески да запълнят някаква огромна празнота, заела мястото на криворазбраната самота, която парадоксално е най-пълна.

Можем да разгледаме самотата в два аспекта: да се почустваме сами в света или да почустваме самотата на света. “Сам в света” е противоречие, защото светът сам по себе си е множество от всичко. Но пък е възможно да се чувстваме сами в сърцето на огромна тълпа, което е въпрос на психическо състояние. Разрешението на въпроса е в продуктивната “самота”, чиито споделени плодове носят радост, а осъзната, радостта остава като най-човешко усещане. И кучето маха с опашка, но не го осъзнава.

28 Beijing-Summer Pal - copieПарадокса на фотографията: „самотният“ миг, откраднат от живота се превръща в история. Фотографията не създава момент или присъствие. Това остава привилегия на живописта. Фотографът лови момента или по-точно “получава” мигът, който ще затвори в кадър, за да го покаже. Този миг остава сам за себе си, откъснат от непрекъснатото пресъздаване на живота. Единствено фантазията на фотографа създава някаква история. Фотографията,  било в своята многоплановост или плоскост, ще трябва да развълнува чувствителния човек, който от своя страна ще я префантазира по свой начин. Тогава изкуството е осмислено: вади ни от условностите, в които безутешно сме заплетени. Единствената постоянна величина в процеса е скоростта на светлината, която рисува със “самотния”, изолиран момент и въображението на фотографа.

30LondreФотографът в самота и единствено в самота може да проникне в душата на обекта за снимане. Сам, изтрил шума на егото си, той се опитва да се слее с обекта за снимане – миг на сливане с обекта, нарисуван от светлината. Доближаваме се до познание по идентификация – познавам те, защото съм ти – за което говори Оробиндо в своите преживявания със Съзнанието.

От друга страна, на където да обърнем поглед, самотата остава най-добър еталон за различие, най-добра защита за сливане с цялото. Няма шедьовър в изкуството, който да не е единствен. Същото и с Големите сред хората, очевидно осъдени на самота, която парадоксално още повече ги приближава до всички.

Ницше ни вкарва в друг аспект: “В самотата си самотникът гложди своето сърце; потопен в множеството, тълпата го изяжда. Въпрос на избор.”

Какво да кажем за детето, което си говори само и не е никога само. Или пък за мъдреца в пустинята, който в тишината, освен пулса на сърцето си, лови ритъма на Вселената.

За Достоевски най-трудните моменти в затвора идват от невъзможността да остане сам.

01 ChineВ дълбочината на нещата и извън всякакъв парадокс, самотата е най-добрата подготовка за смъртта.

Извън всякакъв парадокс, защото е погледнато еднопосочно, самотата е най-добра подготовка за смъртта.

Двама влюбени също са обгърнати в самота, в която светът губи стойност. Мистерията на любовта е по-голяма от тази на смъртта.

Мистикът стопява самотата си в Божествения свят. Всяка религия, преди да бъде интерпретирана и изкривена от егоцентрични амбиции, компенсира човешката самота и страх с неизвестното в смъртта и времето.

23 Chengdu boy - copieКазват “сам като куче” и все пак този, който отказва или му е отнета възможността да бъде сам, губи възможността да се зарадва. Модерният човек се блъска в две прегради: “чувствам се самотен” и  “не ме оставят на мира.”. Черно-бялата фотография изразява особено силно, бих казал безпощадно, тези психологически моменти, обикновено  прикрити в живота.

Човекът е единственото същество, което се чувства само и което откъснато от природата търси своя ближен, за да се реализира.

WЩе завърша с Октавио Пас: “Човекът е носталгия, търсеща връзка със своя източник. Затова, когато усеща себе си, човек се намира откъснат от другите с чуство за самота… …тази самота има двоен смисъл: от една страна човек добива съзнание за себе си, а от друга желание да излезе от себе си.”

Раждаме се сами и умираме сами. През живота си желаем невъзможното: сливането на противоположностите, живота и смъртта, времето и вечността. Имаме интуиция за единство на тези противоположности в реалност, която ни убягва. Единствено в акта на любовта, за няколко мига, творение и рушене се сливат в едно. Измислили сме изкуството, за да се докосваме до подобни състояния.

Фотографията също e любов.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Китай

В Китай за нас всичко е особено или нека да кажем различно.

40 Beijing advertising - copieМисълта е чудесен инструмент на еволюцията, основен фактор за развитие на съзнанието. Мисълта същевременно ни затваря, задушава в системи, изградени с качестваото да мислим. Изпаднали от „Райската градина“ на хармонично регулирана Природа,  обрекли сме се на правото да взимаме на решение. „Мисля, следователно съществувам“, казва Декарт. Каквато градина посаждаме, това ще берем и пресаждаме. Но ето, че в китайските глави същите неврони обработват информацията с наложени образи. Асоциациите, логичния път на милиард и половина от населението на земята е различен. Последният, съвсем скорошен китайски речник ползва петдесет и шест хиляди идеограми. В първия етимологичен речник от епохата на Хан (25-250 год. пр. н.е.), авторът Ксю Зен е вложил само 9353 идеограми. Не съм синолог, за да развия компетентно тази интересна тема, но се сблъсквам с фрапантните междукултурни различия. По модел на Сталин, в името на „прогреса“  Мао Дзедун разтърсва феодалния Китай и не по малко дивашки разтърсва една от най-старите култури. 07 Yunan - copieВидимо обезличен китаец плюс различно мислене, с това се сблъсквам в няколко дълбоки китайски провинции. Дехуманизирането следва като сянка ускорения технически прогрес. Китай строи и надстроява с невероятен ентусиазъм, примесен с безличие към външния свят. Основната цел е богатство и за първи път експанзия, която по-скоро е за възвръщане и утвърждаване на вечната „Империя в средата“ – за китайците център на света.

32 Hutong - pekin - copie

Пътуваме от Париж с колега и приятел фотограф. Снимаме  последни стари квартали ( Хутонг ) около Забранения град в Пекин, подлежащи на събаряне. Надписите в цялата страна са на китайски. Освен в туристическите обекти, рядко срещаме говорещи чужд език. Единствено в Бейжинг намираме местни студенти с коректен английски и нещата потръгват. Припомням си времето, когато да срещнеш чужденец в София, беше опасна привилегия и колкото  да ни следяха, бяхме готови на всичко,  само да се докоснем до информация, идваща отвън. Тук сега каним младите хора в местен ресторант и вече не се разделяме. В продължение на няколко дни говорим, спорим, ядем заедно. Опитваме се да разберем какво представлява Китай за самите тях. Те от своя страна внимават, спестяват си въпросите за нашия живот. Доколко се пазят помежду си или просто не могат да формулират какво ги интересува, е трудно да предценим. За разлика от френския си колега, мисля, че влизам в тяхния стил и игра.

28 Beijing Flee Market - copieВзаимно сме си интересни, но внимаваме какво говорим. На въпроса: “Защо продължавате да държите портретите на Мао?” –  погледите са очудени, сякаш без Мао днес не бихме  се срещнали. Всички внимават да не се каже нещо различно или в повече. “Мао ни извади от мрачното минало, Мао построи Новия Китай”, почти с упрек в гласа поради директния ни въпрос, отговаря момиче от групата. “А всички изгорени книги, милиони избити китайци, небивал глад, разрушено стопанство, икономика…” упорито изреждам. “Всичко това е минало! Важни са целите. Бъдещето. Резултата…, ето, нали виждате?!” включва се, не без емоция друг младеж. Всъщност този смазан народ се оказва до голяма степен доволен от новата форма на комунистически капитализъм (или както го наричат „централизъм“, адаптиран към пазарната икономика). Неугасващата надежда за “светло бъдеще”, каквато ни натрапваха с години в Източния блок, днес заедно с необходимите компромиси продължава да грее на китайското небе. Китай с невероятно количество резерви има десет процента прираст, правещ световните икономики все по-зависими. Едновременно с това по-голямата част от народа тъне в мизерия без здравни осигуровки и образование, в което учениците нямат право на въпроси. Китаецът, силно свързан със земята, след толкова години глад, кланета, лагери и катаклизми, както винаги досега е готов за саможертва и страдание. Избор няма, освен примамката за свободна икономика и опиума за изграждане на Голям, Световен Китай, реплика на Старата империя. Такива са първите ни впечатления.

57 Le Mur Yang tseСлед десетдневно снимане в Пекин слизаме по реката Яндзь до най-голямата язовирна стена, най-големия строителен обект в света. Корабът е пълен с китайци, дошли отвсякъде. Възхваляват гордостта на страната. Никой не се съмнява в успеха на предприятието. Стотици села са заляти, жертвите са огромни. Народът се гордее без да има думата. Стигаме до обекта. Освен огромна стена в строеж, за виждане няма нищо особено. Корабът слиза тържествено през дълбоки шлюзове, за да погледнем чудовището отвсякъде.

54 Yang Tse pecheВръщаме се обратно по същите мътни води на реката. “Фантастично нали?!”, неочаквано възкликва китаец на добър френски. Запознаваме се със симпатичен доктор, неврохирург, говорещ и английски. “Интересно!?”, отговарям с лек въпрос в погледа, за да продължим разговора. “Загубите, жертвите за строежа са нищо в сравнение с идеята и постижението!”, пояснява любезния събеседник. “А какво става с гладуващите, останали без средства за препитание, по времето на Мао са рушили, строили и гладували, сега не е ли вече различно?”. Докторът се засмива, свежда поглед. Близките генерации имаме по-общ език и се разбираме по-лесно. Деликатно добавям: “В България няма подобни строежи, но при нас също… някои вярваха, други измряха, трети печелят много и манипулират прогресивно обедняващия народ, докато децата им учат в чужбина. Въпреки всичко страната се развива, опитваме да се приближим към Европа…”. Продължаваме пътуването в компанията на доктора и съпругата му. Помагат ни да се настаним във влака за следващата набелязана провинция. Без тяхна помощ на гарата, освен на местен мандарински диалект, нямаше как да се оправим.

26 You So market - copieБлизо до селото Вей Шан в провинцията Сишуан пресичаме огромен пазар с няколко десетки хиляди китайци, разположили стоките си на полето. Снимаме внимателно без да натрапваме присъствието си. Става ясно, че поне привидно никой не го е грижа за нас. Изпитваме особено усещане на самота сред огромна маса от хора! Обхванати от желание да продадат стоката си, не ги е грижа, така са научени. Участваме като фигуранти в  строго установен  ред, без напрежение,  крясъци, без емоция. Намираме се в колоритно, почти безжизнено пространство, в което човешката стойност е свързана със земята, крие се зад изложения за продаване продукт. Свят чисто прагматичен и различен. По-късно в някои увеличени снимки виждам погледи, които не са ме пропуснали.

Сянката на Конфуций, скрита зад гърба на Мао, е заменена със страх или безразличие. Най-неочаквано пред нас гордо се изправят майка и син. Майката с желязно изражение демонстрира личната карта на сина си. Единствените, които ни обърнаха внимание, горди с диктатурата от миналото!

29 You SO, Yunan

 

Близо до огромния селски пазар е построена голяма асфалтирана магистрала. Качваме се в ултрамодерен автобус. В две посоки се движат няколко реда коли. Автобусът намалява скорост, защото две жени с дълги метли усърдно метат летящи хартийки по магистралата…

Дългогодишната диктатура е убила инициативата, пропила е народа със страх и с чувство за вина. Тези хора досега са били свързани с циклите на природата и все още издържат всичко. Едновременно с това настоящата експанзия и новите възможности за пазарна икономика дават на китаеца нов имидж, подхранват нов ентусиазъм. Олимпийските игри го показват. Зад всичко това прозира някакъв абсурд, възможност всичко да се преобърне, но това няма да е ново за хилядолетната империя. Стени падат и светът е все по взаимносвързан и зависим от икономическите прищевки на стоящите отгоре на пирамидата.

21 Xi Zhu, Yunan - copieЗа бъдещето на човека, при положение, че мондиализацията продължава, необходима е инициативнана, непрекъснато подобряваща се в хуманитарно отношение демокрация с разрешения за все по-крещящите глобални проблеми. Когато сте в Китай започвате да се замисляте сериозно за бъдещето на страна с подобен силен контраст между свръх модернизиращия  бум, и реалното състояние на стотици милиони манипулирани китайци. Социалният мир е плод на 7-8 процентния растеж, най-голям в света, зад който се крие липсата на осигуровка за сегашните, както и съвсем скоро на тези 450 милиона застаряващи преди да могат да забогатеят китайци. Добавяме и обедняващите за сметка на градовете селски стопанства, където не остават млади хора. Външният прогрес дава надежда, развинтва главите на средния китаец, за да продължи да работи робски, осъжда страната на бъдещи огромни социално-икономически проблеми. Да не говорим за събитията в Тибет, вече напълно китайска провинция, за всички масови убийства и мъчения на стотици хиляди невинни души, в поредното унищожаване на тази стара култура!

В продължение на две години останахме в контакт с Лиан Танг, жената на любезния доктор. Планирахме как да пътуваме заедно с новата линия на влака Шенг Ду – Ласа. От своя страна те искаха да дойдат в Париж за евентуална докторска специализация. Лиан дори си даде френско име Елиан и започна да учи интензивно френски. След това им се роди дъщеря, но много странно възникна проблем, мейловете прекъснаха. Връзката се загуби.

В Китай не ни се случи нищо особено, което да ни притесни. В цялата си противоречивост Китай не може да бъде напълно разбран без проникване на останалото от идеите на триото Конфуций, Буда, Лао Дзъ. Въпреки историческите промени, дълбокото им скрито влияние започва да дава глас… В тази страна всякакъв вид изненади са възможни, а повърхностния ми поглед няма претенция да разбира тази толкова различна измежду най-старите световни империи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: