Пари Фото 2009

Paris photo 2009.jpg-5-4От тринайсет години „Пари Фото“ е между най-значимите фотографски събития в света. Този четиридневен салон под пирамидата на Лувъра утвърдждава метафоричната визия за света, в който живеем.

Paris photo 2009.jpg-3-2Всяка година тук се утвърждават котите на известни фотографи от деветнайсети век до сега. Всъщност пътят на изкуствата прави кръг, който тръгва от тук, минава през Ню Йорк, фотографиите в случая добиват още стойност, продължават през Токио, връщат се в Европа през Лондон, за да се преоценят отново в Париж.

Paris photo 2009.jpg-5

Спомням си първото изложение с присъствието на най-големите световни фотографски галерии. Колекционери и запалени аматьори се хвърляха да купуват винтиджи (оригинални тиражи с авторски подпис), днес много по-скъпи. Оцениха нови таланти, уточниха коти, които за няколко години се качиха високо. (Соул Лейдър, Картие Бресон и други, тогава между 500 – 1000 евро, днес стигат до 30000 евро и повече.) Но това не е най-важното. Даде се възможност на Голямата, фотография, с всички ненадминати досега техники от различни епохи да се покаже пеблично заедно със съвременните таланти в модерното изкуство. Всяка година могат да се проследяват тенденциите в художествената фотография (барометърът на репортажно изкуство е всяка година във фестивала в Перпинян).

Paris photo 2009.jpg-4-4Между 19 – 22 ноември в Карусел де Лувър се събират 89 фотографски галерии, заедно с 13 престижни издатели на книги, най-добрите от 23 страни. Отдава се почит на определена страна с фотографска култура. Водеща фигура е Иран, заедно с някои страни от арабския свят. (Това не пречи в този момент визите за Иран, поне в Париж, да са спрени…). Фондацията за снимане в Бейрут представя редки фотографии, без да забравяме галериите от Кайро, Техеран и Дубай. Иран има стари фотографски традиции и добри училища за снимане. В този труден момент за иранците,  това внимание очевидно има и политически характер. Осъществяват се дебати и прожекции, свързани с темата за фотографията в арабския свят.

Paris photo 2009.jpg-23На мода стават гигантските формати. Някои критици ги приемат като комплекс за показване на висок професионализъм и техническа мощ на фотографите. Шедьовърът не е необходимо да бъде представен голям, за да бъде грабващ, докъто кичът става още по-фрапиращ.  Най-ценените фотографии, без значение на формата им не губят от стойността си.

Paris photo 2009.jpg-21«Игра на Таро» на Роберт Клайн, винтидж от 1950 година, се продаде за 265 000 евро. Държи се на тиража и на външния вид са и най-вече почерка и окото на фотографа.

Paris photo 2009.jpg-17

Зрители се разхождат с фотоапарат в ръцете. Изкуството заразява, освен това не всеки е колекционер с възможности.

Paris photo 2009.jpg-17-2 Има много нови, непознати фотографи, които без да искат да учудват с фрапираща оригиналност, отказват оковите на модата. Мярката за истинско изкуство е какво остава от творението след като отмине модата.

Paris photo 2009.jpg-16Няколко думи за галериите в изложението : колегите унгарци с галерия Винтидж от Будапеща, както всяка година са на линия – имат какво да покажат, както и да продадат : Андре Кертез, Имре Кински, Керни, Мохоли Наги… ). Най-впечатляващи галерии остават : Howard Greenberg, Edwinn Houk и Aperture от Ню Йорк; Robert Klein от Бостон; Robert Koch от Сан Франциско; Michael Hoppen от Лондон; Base, Nasu и Foil от Токио; Torch от Амстердам, Max Estrella от Мадрид, Vue от Париж…

За първи път Наса представи фотографии в оригинал с поглед откъм разните Аполо и Джемини към земята (цени 5-7000 евро, а “Изгряване на Земята” погледнато откъм Луната се продаде за 14000 евро).

Paris photo 2009.jpg-11Paris photo 2009.jpg-10На подобни места често се явяват оригинални, провокиращи личности. Маскираният господин влиза във всяка галерия  изпива едно шампанско и продължи авантюрата си в музея на Лувъра. Девойката с руската военна шапка се изчерви свенливо след предложението ми да й изпратя фотографията.

Paris photo 2009.jpg-24Paris photo 2009.jpg-7Месецът на фотографията в Париж се прави всеки две години. Около Пари Фото допълнително се строят  трийсетина интересни изложби. Не са за изпускане Клавдиж Слубан и Огюст Сандер. Майкъл Кена излага черно-бели пеизажи в Националната библиотека. Мотото на изложбата отговаря на показаното: “ Фотографиите ми са накити от време, което си отива. „.

Paris photo 2009.jpgКато задължителни бих добавил колекциите на „Делпир и Сие“ в Европейската Къща на Фотографията, както и „Сюрреализмът във Фотографията“ в Центъра Жорж Помпиду.

От своя страна ви каня на първата си изложба в София с название  „Тук – Там“.. Тя ще се състои между  14 януари и 12 февруари 2010 година в галерия „Върхове“ на Си Банк. (Срещу гърба на Националния театър.)

26 Paris photo 2009За любителите на изкуство при откриване на изложбата ще има френски вина, знаете защо – хубавото вино е също изкуство.

Повече фотографии от салона „Пари Фото“ ще намерите в 70-та галерия на сайта

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

САМОТА И ФОТОГРАФИЯ

12 Mauritania Sahara - copie

 

Възможно ли е да бъдем сами? Възможно ли е да бъдем заедно? Колкото сме по-сами, не сме ли по-заедно? Когато сме заедно понякога не сме ли ужасно сами?

Ако не сме сами, възможно ли е да правим добра фотография?

На арабски al wahda означава едновременно самота и заедно. Всяко живо същество, освен в патологично състояние, се намира в непрекъснат обмен с околния свят.

35 Garcon d'Istanboul - copie“Аз живея” не задължава никого да живее, докато живот ни задължава да бъдем заедно и едновременно сами. Социалният прогрес не променя нищо на самотата: в материално задоволените общества самоубийствата не намаляват. Хората се стараят всячески да запълнят една огромна празнота, заела мястото на криворазбраната Самота на източните мъдреци, която парадоксално е най-пълна.

Два аспекта на самотата: чувстваме се сами в света или чувстваме самотата в света. “Сам в света” е противоречие, защото светът е множество от всичко. Това не пречи да се чувстваме сами в сърцето на огромна тълпа. Състоянието е психическо.

Има и продуктивна “самота”, чиито споделени плодове носят радост.

28 Beijing-Summer Pal - copie Откраднатият от живота „самотен“ миг във фотографията се превръща в история. Фотографията не сътворява история във времето или нечие присъствие. То е привилегия на живописта. Фотографът лови миг, откъснат от непрекъснатото пресъздаване на живота. Неговата фантазия затваря в кадър история и това става единствено в самота.

Самотата в обществото е най-добрия еталон за различаване, най-добра защита спрямо сливане с цялото.

Големите сред хората са осъдени на самота, която ги отделя, но и приближава още повече до всички.

Ницше ни вкарва в друг аспект: “В самотата си самотникът гложди своето сърце; потопен в множеството, тълпата го изяжда. Въпрос на избор.”

Какво да кажем за детето, което веднъж добило сигурност от родителите си, не се чувства само. Или за мъдреца в пустинята, който в тишината, освен пулса на сърцето си, лови ритъма на Вселената.

За Достоевски най-трудните моменти в затвора идват от невъзможността да остане сам.

01 ChineСамотата е най-добрата подготовка за смъртта.

Двама влюбени  са обгърнати в самота, в която светът губи стойност. Мистерията на любовта е сравнима с тази на смъртта.

Мистикът опитва да стопи самотата в Божествения свят. Всяка религия, преди да бъде интерпретирана и изкривена от егоцентрични амбиции, запълва човешката самота и страха от неизвестното в смъртта и времето.

23 Chengdu boy - copieВ съвременните общества все по-често се чува: “чувствам се самотен” или  “не ме оставят на мира”.

Човекът е единственото същество, което само, откъснато от природата, търси своя ближен, за да се реализира.

Октавио Пас: “Човекът е носталгия, търсеща връзка със своя източник. Затова, когато усеща себе си, човек се намира откъснат от другите с чуство за самота… …тази самота има двоен смисъл: от една страна човек добива съзнание за себе си, а от друга желание да излезе от себе си.”

Раждаме се сами и умираме сами. През живота си искаме да съберем противоположностите, живота и смъртта, времето и вечността. Притежаваме интуицията за единство на противоположностите в реалност, която ни убягва. Единствено в акта на любовта творение и рушене се сливат в едно.

Фотографията също е любов, която се осъществява в самота.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Китай

В Китай за нас всичко е различно. В Европа и другаде мислим, анализираме и правим заключения.  Но ето, че в китайските глави същите неврони обработват информацията идваща от наложени образи. Асоциациите, начинът на мислене на милиард и половина от населението на земята е различен. Последният, съвсем скорошен китайски речник ползва петдесет и шест хиляди идеограми. (В първия етимологичен речник от епохата на Хан – 25-250 год. пр. н.е. – авторът Ксю Зен е започнал с 9353 идеограми.)  По модел на Сталин, в името на „прогреса“  Мао Дзедун дивашки разтърсва феодалния Китай, една от най-старите култури. 07 Yunan - copieВидимо обезличен китаец плюс различно мислене, с това се сблъсквам в няколко дълбоки китайски провинции. Дехуманизирането следва като сянка ускорения технически прогрес, където с невероятен ентусиазъм и безличие към външния свят се строи и надстроява. Целта е обогатяване и за първи път с експанзия за възвръщане и утвърждаване на вечната „Империя в средата“ – за китайците център на света.

32 Hutong - pekin - copie

Близо до Забранения град в Пекин с колега и приятел фотограф снимаме  последните стари квартали ( Хутонг ), подлежащи скоро на събаряне. Надписите в цялата страна са на китайски. Китайци говорещи чужд език не се срещат, освен в туристически обекти. В Бейжинг си запжзнаваме със студенти, които говорят коректен английски и нещата потръгват. По времето на строене на комунизъм в София да запознаеш с чужденец, беше опасно и ако не друго, това се записваше в досиетата ни.

В продължение на няколко дни каним младите хора в местни ресторанти и се опитваме да разберем какво представлява Китай за тях. Те заобикалят въпросите ни, внимават с отговорите и си спестяват въпроси за нашия живот. Доколко се пазят един от друг или не могат да формулират какво ги интересува, не е ясно. За разлика от френският ми колега, влизам в техния стил и започвам да игря с думите.

28 Beijing Flee Market - copie На въпроса: “Купих си за спомен портрет на Мао. А вие защо все още държите на него?” –  погледите са очудени – „Без Мао днес не бихме се срещнали с вас. Мао ни извади от мрачното минало, Мао построи Новия Китай” – отговаря момиче от групата с упрек в гласа поради директния ми въпрос. “А всички изгорени книги, милиони избити китайци, небивал глад, разрушено стопанство, икономика…” – настоявам. “Всичко това е минало! Важни са целите. Бъдещето. Резултата…, той е налице, нали виждате?!” включва се, не без емоция друг младеж.

Този смазан, съвсем не свободен народ, се оказва до голяма степен доволен от новата форма на комунистически капитализъм, още наречен „централизъм“, адаптиран към пазарната икономика. Надеждата за “светло бъдеще”, каквато ни натрапваха с години в България, днес заедно със задължителните компромиси, продължава да грее на китайското небе. Китай има огромно количество резерви и десет процента прираст, правещ световните икономики все по-зависими, но по-голямата част от народа тъне в мизерия без здравни осигуровки и с образование, в което учениците нямат право на въпроси. Китаецът е силно свързан със земята и след толкова години глад, кланета, лагери и катаклизми, продължава, както винаги да бъде готов за саможертва и страдание. Избор няма, освен примамката за свободна икономика с опиума за изграждане на Голям, Световен Китай, реплика на Старата империя. Такива са първите ни впечатления.

57 Le Mur Yang tseСлед десетдневно снимане в Пекин слизаме по реката Яндзь до най-голямата язовирна стена, най-голям строителен обект в света. Корабът е пълен с китайци от всякъде, които възхваляват тази гордост на страната. Никой не се съмнява в успеха на предприятието. Стотици села са заляти, жертвите са огромни, а народът се гордее без да има думата. При обекта, освен огромна стена в строеж, няма нищо за виждане. Корабът слиза тържествено през няколко дълбоки шлюзове, за да погледнем бетонното чудовище от всички страни.

54 Yang Tse pecheВръщаме се обратно по същите мътни води на реката. “Фантастично нали?!”, неочаквано възкликва китаец  на добър френски. Запознаваме се със симпатичен доктор, неврохирург, говорещ дори английски. “Интересно!?”, отговарям с лек въпрос в погледа, за да продължим разговора. “Загубите, жертвите за строежа са нищо в сравнение с идеята и постижението!”, пояснява любезния ми събеседник. “А какво става с гладуващите, останали без средства за препитание? По времето на Мао са рушили, строили и гладували, сега не е ли по-различно?”. Докторът се засмива и свежда поглед. Близките генерации имаме по-общ език, по-лесно се разбираме. Продължаваме пътуването в компанията на доктора и съпругата му. Те най-любезно ни  помагат да се настаним във влака за следващата набелязана провинция. Без тяхна помощ на гарата, освен на местен диалект, нямаше да се оправим.

26 You So market - copieБлизо до селото Вей Шан в провинцията Сишуан пресичаме огромен пазар с няколко десетки хиляди китайци, със стоки на полето. Снимаме без да натрапим присъствието си. Привидно никой не го е грижа за нас. Изпитваме особено усещане на самота сред огромна маса от хора, всеки обхванат от желание да продадат стоката си. Участваме като фигуранти в  строго установения  ред, без напрежение,  крясъци, без емоция. В някои увеличени фотографии по-късно забелязвам погледи, които не са ме пропуснали.

Сянката на Конфуций, скрита зад гърба на Мао, е задушена в страх и безразличие. Неочаквано пред нас гордо се изправят майка и син. Майката с желязно изражение демонстрира личната карта на сина си. Те единствените ни обръщат внимание, горди с диктатурата от миналото!

29 You SO, Yunan

 

До този огромен селски пазар има асфалтирана магистрала с няколко реда коли в двете посоки. Продължаваме в ултрамодерен автобус, който намалява скорост защото две жени с дълги метли усърдно метат летящи хартийки по магистралата.

Дългогодишната диктатура е убила инициативата, пропила е народа със страх и с чувство за вина. Народ, свързан с циклите на природата, който продължава да издържа на всичко. Настоящата експанзия и новите възможности за пазарна икономика подхранват нов ентусиазъм. Олимпийските игри го показват най-ясно. Зад всичко това прозира абсурд и възможност всичко да се преобърне, но това няма да бъде ново за хилядолетната империя. Стени падат, светът е все по взаимносвързан и същевременно зависим от прищевките на стоящите на върха на пирамидата.

21 Xi Zhu, Yunan - copie Когато сте в Китай се замисляте сериозно за бъдещето на страна с толкова силен контраст между свръх модернизиращ бум и състоянието на стотици милиони манипулирани жители. Социалният мир е плод на 7-8 процентния растеж, най-голям в света, зад който се крие липсата на осигуровка за настоящите и съвсем скоро на 450-те останали милиона застаряващи  китайци. Селските стопанства, където не остават млади хора, също обедняват бързо за сметка на градовете. Външният прогрес дава надежди и развинтва главите на средните китайци, за да продължат да работят робски, но осъжда страната на бъдещи социално-икономически проблеми. Да не говорим за събитията в Тибет, за всички масови убийства с мъчения на стотици хиляди невинни души и поредното унищожаване на една стара култура!

Запазихме контакта с Лиан Танг, жената на любезния доктор в продължение на две години. Планирахме да пътуваме заедно при пускането на новата линия на влака Шенг Ду – Ласа. Те поискаха да дойдат в Париж за евентуална докторска специализация. Лиан си даде френското име Елиан и започна да учи интензивно френски. След това им се роди дъщеря, но внезапно връзката с мейловете прекъсна и се загуби.

В Китай не се случи нищо особено, което да ни притесни. В цялата си противоречивост Китай не може да бъде напълно разбран без да се знаят идеите на триото Конфуций, Буда, Лао Дзъ.  Дълбокото им скрито влияние, въпреки историческите промени, започва да дава глас. В тази страна всякакъв вид изненади са възможни. Освен това повърхностния ми поглед дава съвсем бегла идея за тази толкова различна измежду най-старите световни империи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: