Пари Фото 2009

Paris photo 2009.jpg-5-4От тринайсет години „Пари Фото“ е между най-значимите фотографски събития в света. Този четиридневен салон под пирамидата на Лувъра утвърдждава метафоричната визия за света, в който живеем.

Paris photo 2009.jpg-3-2Всяка година тук се утвърждават котите на известни фотографи от деветнайсети век до сега. Всъщност пътят на изкуствата прави кръг, който тръгва от тук, минава през Ню Йорк, фотографиите в случая добиват още стойност, продължават през Токио, връщат се в Европа през Лондон, за да се преоценят отново в Париж.

Paris photo 2009.jpg-5

Спомням си първото изложение с присъствието на най-големите световни фотографски галерии. Колекционери и запалени аматьори се хвърляха да купуват винтиджи (оригинални тиражи с авторски подпис), днес много по-скъпи. Оцениха нови таланти, уточниха коти, които за няколко години се качиха високо. (Соул Лейдър, Картие Бресон и други, тогава между 500 – 1000 евро, днес стигат до 30000 евро и повече.) Но това не е най-важното. Даде се възможност на Голямата, фотография, с всички ненадминати досега техники от различни епохи да се покаже пеблично заедно със съвременните таланти в модерното изкуство. Всяка година могат да се проследяват тенденциите в художествената фотография (барометърът на репортажно изкуство е всяка година във фестивала в Перпинян).

Paris photo 2009.jpg-4-4Между 19 – 22 ноември в Карусел де Лувър се събират 89 фотографски галерии, заедно с 13 престижни издатели на книги, най-добрите от 23 страни. Отдава се почит на определена страна с фотографска култура. Водеща фигура е Иран, заедно с някои страни от арабския свят. (Това не пречи в този момент визите за Иран, поне в Париж, да са спрени…). Фондацията за снимане в Бейрут представя редки фотографии, без да забравяме галериите от Кайро, Техеран и Дубай. Иран има стари фотографски традиции и добри училища за снимане. В този труден момент за иранците,  това внимание очевидно има и политически характер. Осъществяват се дебати и прожекции, свързани с темата за фотографията в арабския свят.

Paris photo 2009.jpg-23На мода стават гигантските формати. Някои критици ги приемат като комплекс за показване на висок професионализъм и техническа мощ на фотографите. Шедьовърът не е необходимо да бъде представен голям, за да бъде грабващ, докъто кичът става още по-фрапиращ.  Най-ценените фотографии, без значение на формата им не губят от стойността си.

Paris photo 2009.jpg-21«Игра на Таро» на Роберт Клайн, винтидж от 1950 година, се продаде за 265 000 евро. Държи се на тиража и на външния вид са и най-вече почерка и окото на фотографа.

Paris photo 2009.jpg-17

Зрители се разхождат с фотоапарат в ръцете. Изкуството заразява, освен това не всеки е колекционер с възможности.

Paris photo 2009.jpg-17-2 Има много нови, непознати фотографи, които без да искат да учудват с фрапираща оригиналност, отказват оковите на модата. Мярката за истинско изкуство е какво остава от творението след като отмине модата.

Paris photo 2009.jpg-16Няколко думи за галериите в изложението : колегите унгарци с галерия Винтидж от Будапеща, както всяка година са на линия – имат какво да покажат, както и да продадат : Андре Кертез, Имре Кински, Керни, Мохоли Наги… ). Най-впечатляващи галерии остават : Howard Greenberg, Edwinn Houk и Aperture от Ню Йорк; Robert Klein от Бостон; Robert Koch от Сан Франциско; Michael Hoppen от Лондон; Base, Nasu и Foil от Токио; Torch от Амстердам, Max Estrella от Мадрид, Vue от Париж…

За първи път Наса представи фотографии в оригинал с поглед откъм разните Аполо и Джемини към земята (цени 5-7000 евро, а “Изгряване на Земята” погледнато откъм Луната се продаде за 14000 евро).

Paris photo 2009.jpg-11Paris photo 2009.jpg-10На подобни места често се явяват оригинални, провокиращи личности. Маскираният господин влиза във всяка галерия  изпива едно шампанско и продължи авантюрата си в музея на Лувъра. Девойката с руската военна шапка се изчерви свенливо след предложението ми да й изпратя фотографията.

Paris photo 2009.jpg-24Paris photo 2009.jpg-7Месецът на фотографията в Париж се прави всеки две години. Около Пари Фото допълнително се строят  трийсетина интересни изложби. Не са за изпускане Клавдиж Слубан и Огюст Сандер. Майкъл Кена излага черно-бели пеизажи в Националната библиотека. Мотото на изложбата отговаря на показаното: “ Фотографиите ми са накити от време, което си отива. „.

Paris photo 2009.jpgКато задължителни бих добавил колекциите на „Делпир и Сие“ в Европейската Къща на Фотографията, както и „Сюрреализмът във Фотографията“ в Центъра Жорж Помпиду.

От своя страна ви каня на първата си изложба в София с название  „Тук – Там“.. Тя ще се състои между  14 януари и 12 февруари 2010 година в галерия „Върхове“ на Си Банк. (Срещу гърба на Националния театър.)

26 Paris photo 2009За любителите на изкуство при откриване на изложбата ще има френски вина, знаете защо – хубавото вино е също изкуство.

Повече фотографии от салона „Пари Фото“ ще намерите в 70-та галерия на сайта

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

САМОТА И ФОТОГРАФИЯ

12 Mauritania Sahara - copie

 

Доколко в самотата си сме сами? Доколко сме заедно, когато сме заедно? В умението си да бъдем сами, не сме ли по-качествено заедно, когато сме заедно? А понякога заедно, не сме ли ужасно сами?

Ако не сме сами, възможно ли е да правим добра фотография?

На арабски al wahda означава едновременно самота и заедно. Всяко живо същество, освен в патологично състояние, е в непрекъснат обмен с околния свят.

35 Garcon d'Istanboul - copie

“Сам в света” е противоречие, защото светът е множество от всичко. Това не пречи да се чувстваме сами в сърцето на огромна тълпа.

Има и продуктивна “самота”, чиито споделени плодове носят радост.

28 Beijing-Summer Pal - copieФотографът е задължително сам, когато краде мигове от живота, с цел да ги превърне в история. Фотографията не сътворява история във времето или с нечие присъствие, което е привилегия на живописта. Фотографът лови мига, откъснат от непрекъснатото пресъздаване на живота. Фантазията му затваря в кадър история и го прави в самота.

Самотата в обществото е най-добрия еталон за различаване, най-добра защита спрямо сливане с цялото.

Големите сред хората са осъдени на самота, която ги отделя и приближава още повече до всички.

Ницше ни вкарва в друг аспект: “Самотникът в самотата си гложди своето сърце; потопен в множеството, тълпата го изяжда. Въпрос на избор.”

Какво да кажем за детето, което веднъж добило сигурност от родителите си, не се чувства само. Или за мъдреца в пустинята, който в тишината, освен пулса на сърцето си, лови ритъма на Вселената.

За Достоевски най-трудните моменти в затвора идват от невъзможността да остане сам.

01 ChineСамотата е най-добрата подготовка за смъртта.

Двама влюбени  са обгърнати в самота, в която светът губи стойност. Мистерията на любовта е сравнима с тази на смъртта.

Мистикът стопява самотата в Божествения свят. Всяка религия, преди да бъде интерпретирана и изкривена от егоцентрични амбиции, запълва човешката самота и страха от неизвестното в смъртта и времето.

23 Chengdu boy - copieВ съвременните общества все по-често се чува: “чувствам се самотен” или  “не ме оставят на мира”.

Човекът е единственото същество, което само, откъснато от Природата, търси своя ближен, за да се реализира.

Октавио Пас: “Човекът е носталгия, търсеща връзка със своя източник. Когато усеща себе си, той се намира откъснат от другите с чувство за самота… …тази самота има двоен смисъл: от една страна човек добива съзнание за себе си, а от друга желание да излезе от себе си.”

Раждаме се сами и умираме сами. През живота си искаме да съберем противоположностите, живота и смъртта, времето и вечността. Притежаваме интуицията за единство на противоположностите в реалност, която ни убягва. Единствено в акта на любовта творение и рушене се сливат в едно.

Фотографията е любов, която се осъществява в самота.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Китай

В Китай за непознаващите китайската култура и език, всичко е различно. Докато ние мислим, анализираме и правим заключения, невроните в китайските глави обработват информация от наложени образи. Начинът на мислене на милиард и половина от населението на земята е различен от нашия. Последният, съвсем скорошен китайски речник ползва петдесет и шест хиляди идеограми. (В първия етимологичен речник от епохата на Хан – 25-250 год. пр. н.е. – авторът Ксю Зен е започнал с 9353 идеограми.)  В името на „прогреса“  Мао Дзедун по модела на Сталин, дивашки разтърсва феодалния Китай, една от най-старите култури. Дехуманизирането следва като сянка ускорения технически прогрес, в който с невероятен ентусиазъм и безличие към външния свят се строи и надстроява. Целта е обогатяване с цел експанзия за възвръщане и утвърждаване на вечната „Империя в средата“ – за китайците център на света.

32 Hutong - pekin - copie

Близо до Забранения град в Пекин с колега и приятел фотограф снимаме  последните стари квартали ( Хутонг ), които подлежат на събаряне. Надписите в цялата страна са на китайски. Китайци говорещи чужд език не се срещат, освен в някои туристически обекти. В Бейжинг си запознаваме със студенти, които говорят коректен английски и нещата потръгват. По времето на строенето на комунизма в София да запознаете с чужденец, беше опасно, ако не друго, се отбелязваше в досиетата ни.

В продължение на няколко дни каним младите хора в местни ресторанти с желание да разберем нещо повече за Китай. Те заобикалят въпросите ни, внимават с отговорите и си спестяват въпросите за нашия живот на запад. Доколко се пазят един от друг или не умеят да формулират какво ги интересува, не е ясно. За разлика от френският ми колега, влизам в техния и играя с думите.

28 Beijing Flee Market - copie На въпроса: “Купих си чудесен портрет на Мао, а вас какво ви кара да държите на него?” –  погледите са очудени – „Без Мао днес не бихме се срещнали с вас. Мао ни извади от мрачното минало, Мао построи Новия Китай” – отговаря девойка от групата с упрек в гласа за директния ми въпрос. “А всички изгорени книги, милиони избити китайци, небивалия глад, разрушеното стопанство  икономика…” – настоявам. “Всичко това е минало! Важни са целите. Бъдещето. Резултата…, а той е налице, нали виждате?!” включва се, не без емоция друг младеж.

Народът не е свободен, смазан в новата форма на комунистически капитализъм, наречен централизъм или демократизъм с адаптиране към пазарната икономика. Надеждата за “светло бъдеще”, каквато ни натрапваха с години в България, днес, заедно със задължителните компромиси, продължава да грее на китайското небе.

Китай има огромното количество резерви и десет процента прираст, който прави световните икономики все по-зависими, но по-голямата част от народа тъне в мизерия, без здравни осигуровки и с образование, в което учениците нямат право на въпроси. Китаецът е здраво свързан със земята и след толкова гладни години, избивания, лагери и драми продължава, както винаги досега да бъде готов за саможертва. Такива са първите ни впечатления.

57 Le Mur Yang tseСлед десетдневно снимане в Пекин слизаме по реката Яндзь до най-голямата язовирна стена и строителен обект в света. Корабът е пълен с китайци, които се възхищават от тази гордост на страната без да се съмняват в успеха на предприятието. Стотици села са заляти, жертвите са огромни, народът няма думата, освен да се гордее с постижението. При обекта, освен огромната стена в строеж, няма нищо особено за виждане. Корабът слиза тържествено през няколко дълбоки шлюза, за да погледнем бетонното чудовище от всички страни.

54 Yang Tse pecheВръщаме се обратно по същите мътни води на реката. “Фантастично нали?!”, неочаквано възкликва китаец  зад гърба ми на добър френски. Запознаваме се със симпатичен доктор, неврохирург, говорещ също английски. “Интересно е”, отговарям с лек въпрос в погледа, за да продължим разговора. “Загубите, жертвите за строежа са нищо в сравнение с идеята и постижението!”, пояснява любезния ми събеседник. “А какво става с гладуващите, останали без средства за препитание? По времето на Мао са рушили, строили и гладували, сега не е ли по-различно?”. Докторът се засмива и свежда поглед. Близките генерации имаме по-общ език, по-лесно се разбираме отколкото със студентите в Пекин. Продължаваме пътуването в компанията на доктора и съпругата му, които любезно ни  помагат да се настаним във влака за следващата набелязана провинция. На гарата, освен на местен диалект, нямаше друга възможност да се оправим.

26 You So market - copieБлизо до селото Вей Шан в провинцията Сишуан пресичаме огромен пазар с няколко десетки хиляди китайци, със стоки на полето. Снимаме без да натрапим присъствието си. Хората не ги е грижа за нас. Изпитваме особено усещане на самота сред огромна маса от китайци, обхванати от желание да продадат стоката си. Участваме като фигуранти в строго установен  ред, без напрежение,  без емоция. По-късно в някои увеличени фотографии забелязвам скрити погледи, които не са ме пропуснали.

Сянката на Конфуций, скрита зад гърба на Мао, е задушена в страх и безразличие. Но неочаквано пред нас се изправят майка и син. Майката с желязно изражение демонстрира личната карта на сина си. Единствено те ни обръщат внимание, горди с диктатурата в която са живяли и продължават да живеят!

До този огромен селски пазар има асфалтирана магистрала с няколко реда коли в двете посоки. Продължаваме в ултрамодерен автобус, който намалява скорост защото две жени с дълги метли усърдно метат летящи хартийки по магистралата.

Дългогодишната диктатура е убила инициативата, клетките на народа са пропити със страх и чувство за вина.  Новите строежи и възможността за пазарна икономика поддържат ентусиазма. Олимпийските игри го показват, но зад всичко това прозира абсурда с възможност успехите да се превърнат в нова катастрофа.

Заедно с напредъка на технологиите светът е повече от всякога взаимно свързан и същевременно пред прага на ново затваряне поради неосъзнатите проблеми в миналото, свят, зависещ от прищявките на егоцентрични диктатори, готови на всичко, за да царуват.

21 Xi Zhu, Yunan - copie Социалният мир в Китай е плод на 7-8 процентния растеж, най-голям в света, зад който е скрита липсата на осигуровка на 450 милиона застаряващи  китайци. Селските стопанства, където не остават млади хора, също обедняват за сметка на растящите градове. Външният прогрес дава надежди и развинтва главите на ново появилите се средно ниво китайци, но осъжда страната на бъдещи социално-икономически проблеми. Да не говорим след унищожаването на Тибетската култура и проблемите с уигурите в провинцията Ксингжианг с всички масови убийства и мъчения на повече от милион невинни души в новопостроени концлагери!

Контактът ни с Лиан Танг, жената на любезния доктор продължи две години. Планирахме да пътуваме заедно при пускането на новата линия на влака Шенг Ду – Ласа. Те искаха да дойдат в Париж за евентуална докторска специализация. Лиан си даде френското име Елиан и започна интензивно да учи френски, но връзката ни по интернет внезапно прекъсна и се загуби.

В Китай не ни се случи нищо особено, което да ни притесни. Тази страна не може да бъде напълно разбрана без да се знаят идеите на триото Конфуций, Буда, Лао Дзъ.  Въпреки всички исторически промени, дълбоко скритото им влияние  започва да дава глас. В Китай за нас всякакъв вид изненади са възможни.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: