Странно същество е човека. В липса спрямо Природата, която е изоставил, осъден на самота, той опитва да разбере себе си, жаден за обществото на другите, с желание да споделя и евентуално съзнае състоянието си. Обществото ни обогатява и ограничава, често дори задушава. Има ли златна среда?

„Човекът е едновременно непредвидим, напълно детерминиран и въпреки всичко може да бъде свободен. Това му дава възможност да бъде щастлив.“, казва Анри Атлан.

Доколко са щастливи японците е въпрос, който си задавах непрекъснато в тази страна, изпълнена с шокиращи, успешно регулирани противоречия.

Япония ви приема, очарова и отхвърля. Тя задържа необходимото от есенцията на всичко чуждо и го развива по свой начин без да загуби идентичността си.

Ред, чистота, сигурност, красота с осмислена хармония, всичко като сън, който рязко се прекъсва от тежък, лепкав комформизъм с прикрита агресивност. Два, изразени  до крайност полюса в свят, единствен по рода си.

На различни места в страната наблюдавам лицата на хората и се убеждавам, че в най-малко индивидуализираната цивилизация в света, в мястото, където етиката е намерила толкова ясно изразен смисъл, хората излъчват самота и вътрешно напрежение. Голяма самота в голямо заедно, осмислено кодирани в добре изградени отношения. Задълженията следват принципите на йерархично съставената система, в която всеки прадставлява празно огледало, търсещо отражение в другите. Празно, защото думата индивид на японски е близка до егоизъм, а обществото е съставено от много по-важни от индивида ейрархично комплексни връзки.

Но каквото и да кажем за Япония, трябва да добавим обратното. Нещо объркващо праволинейното логично мислене на чужденеца. Понякога дори съвсем неправилно взимаме японците за праволинейни.

В Япония животът е компромис между крайности в хармонична двойнственост. Възможно ли е да се живее по този начин? Да, ако се приеме за нормално.

Всичко започва с възможно най-естественото, фантастично, както в приказките, детство на най-добре възпитаваните деца на планетата, където детето е цар. То се развива във възможно най-добри условия до 25, понякога до 28 години. Смисълът на семейството е повече в децата, отколкото във връзката между родителите, които са от различна кръв и не задължително близки. Създадена е гъвкава социална система, в която всички прослойки имат за модел семейното ядро. Хората се свързват помежду си според социалното им положение и обичта към поколението, което ще създадат. Идеалистична женитба по любов тук звучи блюдкаво.

В първите седем години на децата се дава възможност да се осъзнаят. След това без стресове училищната система хармонично допълва семейната среда и децата се развиват, за да могат от своя страна да дадат на нацията най-доброто от себе си. Казват, че в училищата се кове нацията и това става с много изисквания.

Малък пример за внимание за тези най-важни години: майката, когато храни или говори на детето си, не се навежда над него, а прикляква или просто свежда глава, да могат очите да се срещат на едно ниво и да няма доминиране. Такова ще бъде и вниманието, което се изисква от детето по-късно да даде на обществото. Позволява му се да се развива свободно, но каквото и да прави, трябва има значима стойност. Наказания не са приети. Хората от малки са научени да бъдат сигурни в себе си и отговорни за действията си.

Животът се изгражда в обмен, в който детството дава първи тоновете на изграждащата се за всеки симфония ! Децата знаят, че винаги ще има някой, който да ги разбере. Това продължава в йерархията на обществото. Япония е пример, от който се нуждаят безброй онеправдани деца по света, някои от които се превръщат в диктатори и убийци. Парадоксално думата камиказ идва от Япония.

В Япония пространство и време се събират в единственото реално пълноценно Сега, в което всеки дава максимално от себе си. Няма отвъдно, няма Господ, нито религия. Когато първите християни, нашественици в страната се опитвали да обясняват религията си, японците считали, че това е шега или добре измислена история, за да ги овладеят по-добре. (което всъщност не е далеч от истината). През миналия век японските политици прилагат същата “тактика” с последния си император, обожествен, за да обедини народа по време на войната. “Религия” на японски означава групировка, секта. Конфуций и Буда, приети и трансформирани по японски, заедно с местния архаичен, но актуален шинто, дават хармония на околния видим и невидим свят без да наказват или съдят. Японският будизъм не търси спасение в отвъден свят. Конфуций също е загубил от своята логика и рационалност. За разлика от Китай, когато сърцето и главата си противоречат, в Япония сърцето надделява!

Религия няма, но всички имат религиозно чувство спрямо обкръжаващия ни невидим свят. В последните две хилядолетия връзката между естествено и свръхестествено не се е прекъсвала. Твърди се, че в трудни моменти от сто и двадесет милиона японци, статистически повече от половината носят амулет и се молят на дух, в който вярват.

В естествената вековна гора на Монт Койя с над сто хиляди изрядно чисти гроба успях  да се загубя. Лутах се между гранитни скулптури, плочи и арки с архаични идеограми, различни спретнато облечени Буди, с плъзнали по тях вековни мъхове, в атмосфера на духове и феи. В Шинто те са над осем милиона.

Привидната религиозност на японците не се опира на теология или на свещенни текстове. Универсална система няма, защото всеки на свое ниво избира да вярва според момента. Особен е респектът към мъртвите предшественици от които, без това да има общо с душа или прераждане, нещо остава след смъртта. И въпреки всичко, то се знае, каквото притежаваме, то се намира тук, в настоящия живот!

“Всички ние сме зависими от комплексни случайности и от слепи природни сили наоколо.” – от няколко стотин години за японеца звучи реалистично и модерно !

Думата Бог е непреведима на японски. “Ками”, приети от нас като духове, за японеца са безсмъртни, с безкрайна власт и без морал. Те са нито добри, нито лоши, а непредвидуеми и принадлежат на неразбираем за хората свят.

Японците живеят в миниран социален живот, хвърлят огромна енергия за хармонизиране и грижа за околните без това не им пречи да внимават спрямо непредвидимия също експлозивен невидим свят.

В шинто храм чух японка да сподели, че когато видяла една картина на Микеланджело, усетила в атмосферата Ками. А Ками са навсякъде, провокирани от всичко! Шинто е система от церемонии, които не противоречат на будизма или на правилата, наследени от Конфуций. Изградена е в ритуалност и традиции с много символи, и отношение към невидимия свят, без това да е превърнато в религиозен ангажимент. Шинто, Конфуций и Буда се преливат в разбиранията, стила и начина на живот на всеки японец.

Снимах сватбени церемонии със строги, искрено преживяни традиции. Въпреки, че връзката мъж – жена, както всички други в Япония е йерархична, жената е централно ядро на семейството. Свекървата е също важен фактор. Портмонето е в ръцете на съпругата, често домакиня, която се грижи за възпитанието на децата. Понякога тя дори заплаща любовните авантюри на съпруга си.

В живота на японеца на първо място е естетиката. Тя се изразява в красота и хармония, винаги конкретни в зависимия от нас видим свят. След тях идва желанието да уважаваме и по възможност да озъптим невидимите сили.

След традиционните ритуали животът продължава с нормалната, свръх модерна интензивност и спомен с чувството за всичко станало, както трябва.

Японското общество, както споменах по-горе, е изградено от огледала, свързани и обърнати във вертикална йерархия. В нея се осъществява  семейната и всички други социални връзки. Дори в поздрава на двама социално равни, единият ще сведе глава по-ниско.  За действията си в обществото може да давате сметка единствено на човек (винаги един) само от по-висша йерархия. В тази вертикалност доминиране и диктатура не са възможни. Натискът за решение, парадоксално е възможен в двете посоки. Друг парадокс: статистически 90 процента от японците се приемат за средна класа.

Значението на индивида в Япония зависи от отношението му спрямо другите хора. На шест години едно дете, за да различава себе си от другите, трябва да разполага поне с шест термина. Местоимението Аз не се ползва. Човек се намира извън своя Аз. Изразявате се с чуството, че говорите за себе си през погледа на този, с когото разговаряте. Доскоро презимето е било сменяно заедно с възрастта. Хората най-често се назовават с позицията, която заемат в обществото. “Човешко същество” се пише с две китайски идеограми: едната означава “човек” (нин), а другата “между” (ген). По дефиниция човешкото същесто е връзка, а не автономен атом.

Японското общество е вероятно най-слабо индивидуализираното общество в света. Животът се базира на серия от добре свързани семейна, социална, политическа, училищна, синдикална и комерсиална групи. Негативната страна на подобна структура е задушаващия до полуда комформизъм, все едно в коя групировка на обществото. Това е повод за евентуалната полуда за анархичния, обхванат от себе чужденец. На подобен терен Алеко Константинов би обрисувал още по-колоритно познатия ни образ.

Основният фактор за всичко в страната са децата. Не видях лошо облечено или невъзпитано дете. Те са обичани и всяко дете знае мястото си.

Животът без илюзии е разделен на три части. В първите 25 години получавате обич и всичко необходимо, развивате се безпроблемно с разбиране на стойностите в обществото и хората. През следващите 30 години сте изградена, цялостна личност и вече не принадлежите на себе си.

В есента на живота, ставате отново свободни, за да се върнете към голямото детско семейство. Радвате се на внуци и на отплатата за всичко, което сте дали.

Сексът като споделена връзка е рядко срещан в Япония. Секс се прави, за да се роди дете или за удоволствие. Приема се, както храната и всички физиологични необходимости, свързани с невинността на тялото, което живее, после се развива, остарява и умира. Екстравагантните женски фигури по улицата не са заглеждани от мъжете. Не видях реклами със сексуален отенък. В Токио има няколко хиляди хотели, в които всеки може да си наеме стая за няколко часа… За японците западният свят, по отношение на сексуалните набези и перипетии, е тежък, объркан, комплексиран и лицемерен. И не само западния… С голямо търпение имах късмета да снимам гейша. Рафинираността на този за нас само въображаем свят, остава тера инкогнита. (вижте блога „Гейша“)

В походката на дамата, елегантната обувка се завърта леко навътре, за да няма нищо демонстративно или агресивно спрямо външния свят. Такава е страната на гейшите, далеч от претендиращата голям морал американка, претенциите на голяма част от французойките и т.н… Жените  в Япония бяха естествени и загадъчни, с невероятен финес.

Твърди се, че Япония е най-десексуализираната от големите цивилизации. Това е най-моралното и неморално общество. Страна, в която време, пространство, личност, статут са относителни, флуидни, контекстуални… Няма нищо фиксирано, нещата еволюират с адаптиране към всяка ситуация. “Защо да си обясняваме свят, който няма обяснение”, казват много  от японците.

И отново парадокс: потънали в свръхмодерна техника, целта на живота на японците се оказва не в материалните блага и технологическите постижения, а в хармония, красота, стабилност, реципрочност и взаимен респект. Много от заплатите се приемат като подарък, без мярка за дадения труд. Някои преподаватели в частни училища чувстват неудобство  да получават заплата. Възнаграждението им се приема като подарък според възможностите на родителите.

Много от елементи в културата на страната са импортирани, с добавена японска стойност. Хората не живеят в затворена система на въображаем или прикрит комунизъм, в развинтена демокрация на леви, десни, крайнодесни или полулеви.., а в компромис, различен от познатите ни социални системи. Привилегирована е хармоничната двоинственост, изграждаща максимално етичен и прагматичен начин на живот. Има ли смисъл да се добави, че за японеца понятията съвършенно и логично-нелогично, за нас наследени от гръцкия детерминизъм, звучат абсурдно.

Японците не запълват живота с илюзии. Будизмът е максимално опростен. Съсредоточавате се в съответно дишане и в стойка на лотус (за-зен) искате да постигнете нивото на пустота, съдържащо всичко. Празното във вазата дава нейната форма, будеща възторг. Празното между буквите прави красотата и израза на калиграфията. Бих казал, че японецът живее на границата между празно и пълно, без илюзия за съвършенство или за обещания отвъден свят. Той не разделя нещата, които западната мисъл противопоставя. Индивид-група, есетествено-свръхестествено, дух-материя, религии и дихотомии, идващи от гръцката мисъл не съществуват. Мощните влияния от Индия и Китай са рафинирани и пояпончени, станали основа на японската култура. Японците взимат полезното отвсякъде без да загубят своята идентичност.

“Всички ние сме в развитие, нещата могат единствено да се подобряват”, звучи чудесно, почти кабалистично!

Япония трябва да се разбира глобално. Животът е свързан в трибална система, която се променя и адаптира. Бикът е хванат за рогата – единият рог е мисълта, другият емоцията – и изваден от Природата се озъптява в движение. Култът и респектът към Природата в страната, вероятно е още по-силен, именно поради изградената дистанция към нея.

Какъв фактор във всичко това е самотата, дали тя е необходима и осъзната? Вероятно да. За англичаните удовлетворението и пълнотата в живота са свързани с действието, а цената в продължителността на усилието. Ето една друга напреднала нация, развиваща се също на изолиран, климатично негостоприемен остров.

Когато се намирате на японски терен, не може да не ви човъркат екзистенциални въпроси. В този блестящо изграден ред, в който всеки има дан и всичко е взаимосвързано, възможно ли е самотата да бъде проблем? Японският отговор би бил  maybe = “и да и не”. Отговор гъвкав, както бамбука, издържащ на непрекъснатите земетресения в страна, подредена без нищо фиксирано. Земята на острова от векове трепери от малки и големи трусове, място, където всеки е научен да се адаптира към нестабилния външен свят.  Хората в страна, в която индивидът определя себе си, се променят непрекъснато. Строго определено Аз в тази система не е възможно. Хората виждат себе си в даден контекст и в конкретна обстановка. Индивидуализмът е ерес.

Най- дразнещ в Япония е задухът от неизбежния комформизъм, който същевременно е фактор за стабилност на системата. По лицата на хората е изписано възпитаното усилие да остават в изградената гъвкава, но въпреки всичко изкуствена система. Чужденецът, обслужван по-добре отвсякъде, се дразни от наложения свръх ред в един динамичен, модерен свят.

Да ме прощават господата японците за неточностите във впечатленията ми за тази чудновата, трудно разбираема Япония.

Успелите фотографии носят в себе си въпрос и отговор, винаги различен, според погледа на зрителя. Обективът ми съпровожда въпросите, които съм имал и търси загадките в обществото. В живота ме привлича красивото или както казват японците „красотата е отговор на търсената истина“.

Красота, неизчерпаема и загадъчна. Когато е измислена, тя остава преходна.