/ Софийска опера и балет /

Във фотографията се получават две основни изкривявания – опростяването до черно и бяло и ловенето на момента във времето. Тъкмо това изключително смесване на реално и нереално плюс властта на фотографа да прави избор дават възможност на фотографията да бъде изкуство. – Роджър Мейн

/ Sikh temple, New Delhi, Делхи /

Парите не растат по дърветата…

Money doesn’t grow on trees.

“Как да бъда в настоящия момент с достатъчна дистанция, за да разбера, че времето тече?” – свети Августин

Каква е ролята на настоящият момент, когато се превърне в минало?  В него има ли скрито (инволюирало) бъдеще? Говорим за бъдеще, защото не е възможно да спрем в настоящия момент. Ние летим в бъдещето, търсим сигурност и непрекъснато планираме (организираме) живота си.

                                                                                                      / Ню Йорк /

Някои физиците определят Вселената като блок в система пространство-време, в която събитията от минало, настояще и бъдеще се намират в една и съща реалност. Настоящият момент се очертава като място на нашето подвижно настояще. Тогава величината пространство-време съдържа интегралността на реалността, която постепенно откриваме. Тя прилича на партитура със статичен, безвременен вид, съдържаща цялата музика, която по време на изпълнение влиза във времето.  Квантовите физици приемат презантизма, идея за единствена реалност в настоящия момент,  но има проблем с теорията на относителността – двете теории засега не се обединяват. Шри Оробиндо, който не мога да пропусна да цитирам, говори за инволюция, революция и еволюция на материята, която сме и ние – развиваме едно кълбо, което съдържа всичко, на което ставаме свидетели и учасници при развиването. В този смисъл светът е неделимо цяло, което си спомня за себе си,  вечността е потопена в кладенеца на момента.

                                                                        / Пекин, Летния дворец /

Фотографията не представлява ли партитура с трите времена едновременно ?  В мислите си ние реализираме въображаем свят, преведен с езика, с който живеем  и се развиваме. Добрата фотография също е език, но в който думите са излишни. Те ограничават израза на вече сниманото. Всеки човек прониква в изобразеното според въображението си и го интерпретира различно.

Когато разговарям или съм замислен, не мога да снимам. Затова, когато  фотографията ми е успешна, държа тя да надминава обяснението. Това са привилегировани моменти, подаръци, които с моя помощ ми дава живота.

                                                               / Поморие /

Фотографирането не е за фотографираните неща, а за това как тези неща изглеждат заснети. – Гари Уиноград