/ Софийска опера и балет /

Във фотографията се получават две основни изкривявания – опростяването до черно и бяло и сграбчването на момента във времето. Тъкмо това изключително смесване на реално и нереално плюс властта на фотографа да прави избор дават възможност на фотографията да бъде изкуство. – Роджър Мейн

/ Sikh temple, New Delhi, Делхи /

Парите не растат по дърветата…

Money doesn’t grow on trees.

“Как да бъда в настоящия момент с достатъчна дистанция, за да разбера, че времето тече?” – свети Августин

Къде отива настоящия момент, когато се превърне в минало, в същия момент къде се намира миналото? В сегащния момент таи ли се бъдеще и защо говорим за бъдеще? Защо не е възможно да останем в настоящия момент?

Възможно ли е моторът на времето да е израз на движение на космоса или го осмисляме в себе си като съзнателни наблюдатели?

                                                                                                      / Ню Йорк /

Някои физиците определят Вселената като блок в системата пространство-време, в който събитията от минало, настояще и бъдеще се намират в една и съща реалност. Настоящият момент се оказва мястото на нашето подвижно настояще. Величината пространство-време съдържа интегралността на реалността, която постепенно откриваме. Това прилича на партитура със статичен, безвременен вид, съдържаща цялата музика, която по време на изпълнение навлиза във времето.  Физиците, развили тази теория,се сблъскват с проблемите на квантовата механика. Колегите им, прегърнали презантизма, идеята за единствена реалност в настоящия момент,  имат проблем с теория на относителността. Засега двете теории не могат да се обединят. Шри Оробиндо, който не мога да пропусна да цитирам, говори за инволюция, революция и еволюция на материята, част от която сме самите ние. Все едно развиваме кълбо, което съдържа всичко, на което ставаме свидетели и донякъде господари при развъртането. Светът е Едно цяло, което си спомня за Себе си. Вечността е потопена в кладенеца на момента.

                                                                        / Пекин, Летния дворец /

Когато снимаме, дали не правим партитура с трите времена едновременно ?  За да мислим, се налага да установим въображаем свят, наречен език, който създаваме, живеем в него и се развиваме. Добрата фотография е също език, в който думите са излишни.

Текстът, думите убиват сниманото, в което човек трябва да проникне според нагласата и въображението си. В поезията думите нямат нужда от допълнителни образи, както образите във фотографията не се нуждаят от обяснение, дават възможност на всеки да ги интерпретира различно.

Когато разговарям или съм замислен, не мога да снимам. А когато снимам държа  фотографията да надминава обяснението.

                                                               / Поморие /

Фотографирането не е за фотографираните неща, а за това как тези неща изглеждат заснети. – Гари Уиноград