/ Софийска опера и балет /

Във фотографията се получават две основни изкривявания – опростяването до черно и бяло и сграбчването на момента във времето. Тъкмо това изключително смесване на реално и нереално плюс властта на фотографа да прави избор дават възможност на фотографията да бъде изкуство. – Роджър Мейн

/ Sikh temple, New Delhi, Делхи /

Парите не растат по дърветата…

Money doesn’t grow on trees.

“Как да бъда в настоящия момент с достатъчна дистанция, за да разбера, че времето тече?” – свети Августин

Къде отива настоящия момент, когато се превърне в минало? В този момент къде се намира миналото? В сегащния момент има ли скрито (инволюирало) бъдеще? Защо говорим за бъдеще? Защо не е възможно да останем в настоящия момент?

Моторът на времето изразява ли движението на космоса или го осмисляме в себе си като съзнателни наблюдатели?

                                                                                                      / Ню Йорк /

Някои физиците определят Вселената като блок в системата пространство-време, в който събитията от минало, настояще и бъдеще се намират в една и съща реалност. Настоящият момент се оказва мястото на нашето подвижно настояще. Величината пространство-време съдържа интегралността на реалността, която постепенно откриваме. Прилича на партитура със статичен, безвременен вид, съдържаща цялата музика, която по време на изпълнение навлиза във времето.  Квантовите физици, прегърнали презантизма, идеята за единствена реалност в настоящия момент,  имат проблем с теория на относителността, две теории, които засега не могат да се обединят. Шри Оробиндо, който не мога да пропусна да цитирам, говори за инволюция, революция и еволюция на материята, част от която сме ние. Все едно развиваме кълбо, което съдържа всичко, на което ставаме свидетели и учасници при развъртането. Светът е Едно цяло, което си спомня за Себе си. Вечността е потопена в кладенеца на момента.

                                                                        / Пекин, Летния дворец /

Когато снимаме, дали не правим партитура с трите времена едновременно ?  Когато мислим, реализираме въображаем свят, наречен език, с който живеем  и се развиваме. Добрата фотография е също език, в който думите са излишни.

Думите ограничават сниманото, в което човек трябва да проникне според нагласата и въображението си.

В поезията думите нямат нужда от допълнителни образи. Образите във фотографията не се нуждаят от обяснение, дават  възможност на всеки да ги интерпретира различно.

Когато разговарям или съм замислен, не мога да снимам, но когато снимам държа фотографията ми да надминава обяснението.

                                                               / Поморие /

Фотографирането не е за фотографираните неща, а за това как тези неща изглеждат заснети. – Гари Уиноград