ФИАК 2012 – 39-то издание

Ето ни на гребена на вълната – Съвременно изкуство, Нов Реализъм, Поп-арт Фетишизъм, разбира се в преобладаващи консептуални форми – 24 страни, 62 френски галерии, общо 182 станда в Гран Пале и изяви  “оф” (извън салона) на много места в Париж.

 

Мащаба грабва вниманието с висок професионализъм в представянето.  Чувствам се леко старомоден пред концентрирания израз на епохата, в която живеем и с известна носталгия към други, богати на изкуство вемена. Всяка епоха е преходна, но днес не се усеща повик, а крясък към нов свят, за който съзнателно или не жадуваме всички. Въздържам се от по-задълбочени анализи и коментари, както и от имена на галерии и артисти.

Ето баня, сравнително евтина (60000 €). Цената на акта със свинята по-горе не видях. На излизане снимам девойка, която с погледа на Дева Мария показва хубавото си голо тяло. Всеки минаващ може да добави свещ, както се прави пред икона – дали тук нещата наднимават консептуализма и навлизаме в свръх консептуализъм? Дали това е “гребена на вълната”? Париж е барометър.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографията

                            / Софийска опера и балет /

Във фотографията се получават две основни изкривявания – опростяването до черно и бяло и сграбчването на момента във времето. Тъкмо това изключително смесване на реално и нереално плюс властта на фотографа да прави избор дават възможност на фотографията да бъде изкуство. – Роджър Мейн

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пари / Money

/ Sikh temple, New Delhi, Делхи /

Парите не растат по дърветата…

Money doesn’t grow on trees.

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тече ли времето ?

“Как да бъда в настоящия момент с достатъчна дистанция, за да разбера, че времето тече?” – свети Августин

Къде отива настоящия момент, когато се превърне в минало, в същия момент къде се намира миналото? В сегащния момент таи ли се някъде бъдещето и защо говорим за бъдеще? Защо не е възможно да останем в настоящия момент?

Дали моторът на времето е в израза на движението на самия космос или е в самите нас като съзнателни наблюдатели?

                                                                                                      / Ню Йорк /

Когато пътуваме с влак, пейзажът през прозореца се сменя с чувството, че се движи, но той е статичен – собственото ни движение създава чувството, че времето тече.

Част от физиците приемат Вселената за блок, в който всички събития от минало, настояще и бъдеще в системата пространство-време се намират в една и съща реалност. Нещата съществуват едновременно и навсякъде. Настоящият момент се оказва мястото на нашето подвижно настояще. Величината пространство-време съдържа интегралността на реалността, която откриваме крачка по крачка. Това прилича на партитура със статичен, безвременен вид. Тя съдържа цялата музика, която едва по време на изпълнение навлиза във времето.  Физиците, развили тази теория, имат проблеми с квантовата механика. Колегите им, прегърнали Презантизма, идеята за единствена в настоящия момент реалност, от своя страна имат проблем с теорията на относителността. Засега двете теории не могат да се обединят. Шри Оробиндо, който не мога да пропусна да цитирам, говори за инволюция, революция и еволюция на материята, част от която сме самите ние. Все едно развиваме кълбо, което съдържа всичко, на което ставаме свидетели и донякъде господари при развъртането. Светът е Едно цяло, което си спомня за Себе си. Вечността е потопена в кладенеца на момента.

                                                                        / Пекин, Летния дворец /

Когато снимаме, дали не правим партитура с трите времена в едно ?

Трудно се говори за реалност. За да мислим, се налага да установим въображаем свят, наречен език. Създаваме го, живеем в него и се развиваме. Фотографията е също език, а когато е добра, думите са излишни. Моите блогове също. Давам си възможност да подреждам идеи, мисли с думи. Съзнавам как убивам сниманото. Човек или прониква в прочетеното, или вижда и прониква във видяното. Думите в истинската поезия нямат нужда от допълнителни образи, нито образа във фотографията има необходимост от обяснение. Когато разговарям или съм замислен, не мога да снимам. А когато направя добра фотография, тя често надминава написаното.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография

                                                               / Поморие /

Фотографирането не е за фотографираните неща, а за това как тези неща изглеждат заснети. – Гари Уиноград

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: