ИЗКУСТВО

L'homme-1Защо изкуството е толкова необходимо? Ако светът е безкраен, не може да се говори за реален ред. Нещата ги определяме в определени граници. Възможно е да търсим моментно единство в даден ред и донякъде, но не и обективна истина. Тогава в очите ни светът не е друго, а субективна представа, погледната и определена по безкрайно много пътища. Безграничността е привилегия на гения и не е далеч от лудостта. Но ето, че всяко  ограничение ни отделя от цялото, причинява болка. Това ни кара да създаваме ред, който да води до минимално страдание. Страданието е свързано с изкривяване от незнание. Болката, болестите идват от липса на хармония и съзнание. Човек остава разкъсан между чувството за безграничност и материалната клетка, в която се уплита и задушава. Изразните средства ни отделят от животните и същевременно ни затварят в друг изкуствено изграден свят. Понятията, изрази на мисълта, се състоят от думи с определен смисъл, както и от неизказани думи, изразяващи обратното на този смисъл. Без тази връзка понятието остава ограничено и безмислено. Да твърдим нещо реално, означава, че приемаме и обратното без да го изразяваме. Предпочитанието е въпрос на условност. Но същото предпочитение ни затваря и напряга.

Стените на клетката сe оказват още по-комплексни. Човек, за да определя себе си има необходимост да сравнява. Още от детство от нас изискват, налагат да покажем, да ставаме Нещо, да се харесваме на околните, да отговаряме на изискванията на обществото, но не и да бъдем каквото сме. В противен случай по един или друг начин сме виновни. Налага се да оприличаваме кодовете, които е наложила средата. Погледът на околните до голяма степен определя начина, по който ще гледаме света. Това разкъсване между истина, която носим и наложени условности също ни напряга. Естествено спасение можем да получим или сред бездушната успокояваща хармония на Природата, или в Изкуството, претворен израз на автентичността на духа ни.

36* Изкуството

Spiti-1Изкуството, търсено в дълбочината на вечното, което потенциално носим в себе си, заедно с външния си израз, дава моментно задоволство. Там се таи зърното на безкрайното не детерминирано. (Освен от анализите на критиците, за които анализът е по-лесен от творческия акт). Споделено, това задоволство заразява, дава плод, развива чувствителността на околните. Опираме се на изкуството като на прозорец към свобода. Оставаме с надежда да се докоснем до безкрая, от който ежедневието ни дели.

Изкуството свързва, изкуството лекува. Болестите, проблемите идват от стагнация, задръстване:  било физическо, емоционално, сексуално или интелектуално. Оздравяваме, когато възстановим преминаващия през нас хармоничен поток от енергии. Изкуство, което не подобрява състоянието ни, е празна измишльотина, манипулация за емоционална възбуда и търговия.

Но ето, че понякога креативен майстор обущар може да се приближи повече до истинско изкуство отколкото някой съвременен известен творец-кариерист, усвоил законите за реклама и бизнес. В България видях млади хора с фотоапарати, които не знаят, че са по-добри от много други, понякога добре изявени фотографи на запад.

Пиша тези думи като продължение на предишния блог за Ар Пари, което се провежда в момента в Париж. Радостен факт: тази година виждаме значително по-малко кич в модерното изкуство. Уссеща се вълнение между голямата криза и повика за ново…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

АРПАРИ+ГОСТИ (ARTPARIS+GUESTS)

Paris-7

Paris G-de Palais-1Paris-9Тази година (18-22 март) Салонът за Модерно Изкуство в Париж „Арпари“ в Гран Пале се превръща в „Арпари+гости“, с което разширява традиционната си концепция. За първи път на 114 участващи галерии се дава възможност да кръстосват идеи по техен избор. Освен с нови партньри в сферата на изкуството опити се правят в близки области като архитектура, кино, литература, дизайн, музика, дори гастрономия… Едновременно с мондиализиране на изкуството, разширяват се също границите на приемственост в областите на културата. Участват 17 страни с 46 нови галерии, между които Индонезия, Украйна, Мароко, Унгария, Монако, Китай, Африка, Щатите…

Фотографията, смесена с живопис и с други изкуства, заема видно място.Art-Paris

Paris-8Paris-1Paris-1-2

От другата страна на булеварда в Пети Пале от  няколко месеца се представят колекциите на Ив Сен Лоран – триста от петстотин модела, творение на най-големия след Шанел модист.

Paris YSL-1

След ужасите на втората световна война светът се преражда. В този ренесанс в изксутвото Шанел пресъздава големия шик. През 1952 година Ив Сен Лоран, тогава 22 годишен модист,  възражда Диор. По-късно през 1964 година той се оттегля, за да  създаде през 1970 година собствената си модна къща.

По същото време в България най-голямата модна атракция беше появата на първия шушлек. Успях да се сдобия и станах ултра модерен. Това ми костваше продажбата на два стари виенски фотоьойла от вкъщи, които баща ми беше скътал на тавана за поправка на пружините. Такива бяха времената!

Изложбата в случая е наистина феерична, направена с изключителен вкус, отговарящ на стила на костюмите.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: