ИЗКУСТВО

L'homme-1Защо изкуството е необходимо? Ако светът е безкраен, реален ред е невъзможен, освен за определени граници. Търсим моментно единство в съответен ред, но не обективна истина. Можем да си представим света субективна представа, определена по безкраен брой начини. Безграничността е евентуално привилегия на гения, близо до лудостта. Но всяко  ограничение ни отделя от цялото и причинява болка, затова създаваме ред, който да води до минимално страдание. Страданието е свързано с изкривяване, причинено от незнание. Болката, болестите идват от липса на хармония и съзнание. Човек е раздвоен между чувството за безграничност и материалната клетка, в която се уплита и задушава. Изразните средства ни отделят от животните и същевременно ни затварят в изкуствено изграден свят. Понятията, изразени с мисъл, се изграждат от думи с определен смисъл и от неизказани думи, изразяващи обратното на този смисъл. Без тази връзка понятието остава ограничено и безмислено. Да твърдим нещо реално, означава, че приемаме и обратното без да го изразим. Предпочитанието е въпрос на условност. Но тази възможност в общия случай ни затваря и напряга.

Стените на манталния затвор са още по-комплексно оплетени. За да определи себе си, човек има необходимост да сравнява. Още от детство от нас изискват, налагат ни да станем Нещо, да се харесваме на околните, да отговаряме на изискванията на обществото, но рядко да бъдем каквото сме. В противен случай ставаме виновни.налага се да се оприличим с кодовете, наложени от средата, в която живеем. Погледът на околните до голяма степен определя начина, по който ще гледаме света. Това разкъсване между истината, която ни прави различни от другите и наложените условности отвън ни напряга. Естествено спасение може да се намери сред бездушната, успокояваща хармония на Природата или в Изкуството, претворен израз на автентичността на духа на всеки.

36* Изкуството

Spiti-1Изкуство, търсено в дълбочината на вечното, което потенциално носим и което с външния си израз, дава моментно задоволство. В него е  зърното на недетерминираното безкрайно. (Освен от анализите на критиците, за които анализът е по-лесен от творческия акт). Споделено, изкуството заразява и развива чувствителността на околните. То е прозорец към свобода с надежда да се докоснем до безкрая, от който ежедневието ни разделя.

Изкуството свързва и лекува. Болестите, проблемите идват от стагнация, от задръстване –  физическо, емоционално, сексуално или интелектуално. Оздравяваме, когато възстановим преминаващата през нас хармонична енергия. Изкуство, което не подобрява състоянието ни, е измишльотина, манипулация за емоционална възбуда и търговия.

Понякога се случва един креативен обущар да се окаже по-близо до истинско изкуство отколкото някой известен творец-кариерист, усвоил добре законите за реклама и бизнес.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

АРПАРИ+ГОСТИ (ARTPARIS+GUESTS)

Paris-7

Paris G-de Palais-1Paris-9Тази година (18-22 март) Салонът за Модерно Изкуство в Париж „Арпари“ в Гран Пале се превръща в „Арпари+гости“, с което разширява традиционната си концепция. За първи път на 114 участващи галерии се дава възможност да кръстосват идеи по техен избор. Освен с нови партньри в сферата на изкуството опити се правят в близки области като архитектура, кино, литература, дизайн, музика, дори гастрономия… Едновременно с мондиализиране на изкуството, разширяват се също границите на приемственост в областите на културата. Участват 17 страни с 46 нови галерии, между които Индонезия, Украйна, Мароко, Унгария, Монако, Китай, Африка, Щатите…

Фотографията, смесена с живопис и с други изкуства, заема видно място.Art-Paris

Paris-8Paris-1Paris-1-2

От другата страна на булеварда в Пети Пале от  няколко месеца се представят колекциите на Ив Сен Лоран – триста от петстотин модела, творение на най-големия след Шанел модист.

Paris YSL-1

След ужасите на втората световна война светът се преражда. В този ренесанс в изксутвото Шанел пресъздава големия шик. През 1952 година Ив Сен Лоран, тогава 22 годишен модист,  възражда Диор. По-късно през 1964 година той се оттегля, за да  създаде през 1970 година собствената си модна къща.

По същото време в България най-голямата модна атракция беше появата на първия шушлек. Успях да се сдобия и станах ултра модерен. Това ми костваше продажбата на два стари виенски фотоьойла от вкъщи, които баща ми беше скътал на тавана за поправка на пружините. Такива бяха времената!

Изложбата в случая е наистина феерична, направена с изключителен вкус, отговарящ на стила на костюмите.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: