Анхиало, сега Поморие с огромните си солници от Византийско време, е между красивите кътове на Черноморието. Римски кервани са идвали да взимат от сол. По гръцко време Несебър и Созопол са се карали към кого да принадлежи това богатство. След освобождение от турците  солта се е разнасяла от теснолинейка, след което идва ред на бай Тошо Живков, който решава, че това не е необходимо. Построяват санаториум и други строежи, и разрушили голяма част от солниците, а сол решили да внасят от Африка. Хубавата замисъл на мъдрия ни ръководител се осъществява четиредесет години по-късно, когато руснаците харесали това място и до днес продължават да купуват апартаменти, за да си правят тяхна колония с чудесни минерални води. Нали все пак сме братя?!

Лагуната в Поморие не е Мъртво море, но е екзотична по свой начин.

С калта, солта, есенното слънце,  птиците в езерото, замърсените плажове и мътното море наоколо, реализирах, че бай Тошо е успял, дори това да е пост мортем, да привлече руска колония, масивно завзела, освен калта целия град. На руснаци са продадени над 3000 апартамента и много магазини носят руски названия. Руската инвазия не била само в Поморие се извиняват поморийци, защото  по черноморието ни идвали близо 500000 руснаци годишно! – липсвал Путин – „но той все едно е тук, защото тези мили руснаци отказват да научат една българска дума. Някои от тях дори твърдят, че Кирил и Методи са руснаци!“ – сподели стопанката, при която съм отседнал.

Местните поморийци са длъжни да говорят руски, уж търговията да върви, но „уж“ се казвало, защото братушките цепели стотинката на две.

Все пак калта е останала същата от хиляди години.