Фотографията като вътрешна необходимост

„Добрата фотография показва, че каквото се случва в реалността е невидимо.“ – Крис Килип.

Границата между видимо-невидимо прилича на снежинките или на сапунените мехурчета – едва докоснати те изчезват, както всеки преживян момент.

wonderfull                                               / Парк Монсо, Париж /

Да снимаме невидимото е все едно да докоснем вечността. В помощ идват въображението и вътрешния усет.

Когато снимането се превърне във вътрешна необходимост, фотографиите започват да стават безвременни -целта на всяко изкуство.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Човекът птица

птицата                                              / Le Touquets-Paris-Plage /

Птиците очертават пътя си на момента, без пътека, със знаци и звуци на съответни езици. В Природата те отговарят на предназначението си.  Езикът им се базира на фонетичен асонанс, без тежестта на граматични правила.

Хората, намерили своето призвание, не страдат от гравитацията на колебания или категорични мисли. Водени от вътрешния си усет те летят като птици,

птицата2                                                                  / Tasman Sea /

Човекът-птица е бил винаги и продължава да бъде човешка мечта.

А птиците знаят ли, че са щастливи? Или това е израз на двойствената натура на човешките понятия и състояния?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: