Интроспекция, свързана с живота и времето.

Дали е толкова важно „да заковем момента”, да спрем времето, да бягаме от абсурдите на ежедневието. А как стои въпроса с безвремието, асимптота към неизмеримата вечност, съвсем реална, конкретна, обединяваща всичко. Безвремие и настоящ момент са неделимо свързани. Там се крие парадокса на живота. Тогава „да заковем момента“ не означава ли друго освен, че сме извън него. В самия момент няма какво да се спира, а още по-малко „заковава“. Без усет за безвремие възможно ли е да ловим момент?! Фотографията е само претекст.

                                               / Парк Монсо, Париж /

Една добра фотография показва, че каквото се случва в реалността е невидимо. – Крис Килип