Върбан и Планината

                                  /езерото Текапо с връх Кук отзад в облаците, Нова Зеландия /

След френетичното надбягване с времето – вижте блога за Ню Йорк – сърцето ме тегли високо в родните планини, полюс на безвремие, материален израз на духа насочен по вертикала към всемира.

02Cat s ridje - copie

Пирин за мен е най-хубавата планина на земята. Тук намирам място, където слънцето и луната се поздравяват, студената и топлата светлина облизват едновременно страховития мраморен масив. В кутията-заслон “Баюви дупки” човек се приютява, както в Ноевата кутия (ковчег е погрешно преведено в петокнижието), за да открие светът различен на другия ден.

07 Пирин, Котешки чал, луна и залез

Планината, неутрална и силна, дава и отнема според каквото носим в себе си. Избягалите “отдолу” попадат в могъща, хармонична природа, налагаща своите граници и мерки за оцеляване. Природата, неутрална спрямо човешките проблеми, ни задължава да се учим и оправяме сами. Тази стабилна среда, свързваща небето със земята, ни помага  да преоткриваме живота по различен начин.

03 Warban - copie

Това търсехме и ние с приятеля ми Върбан. Правихме го, както дишахме. Търсихме себе си на неутрален, чист и стимулиращ извънградски терен.  Денем сред диви кози и еделвайси, после нощем пред тлеещи въглени споделяхме интимни мисли, незаписвани, недокладвани в скрити досиета. Нямахме добра екипировка, но порива на сърцата ни бяха достатъчни. Планината стимулираше свободата, която си даряхме.

06 Пирин, Кончето

Върбан беше енолог,разбираше от вино и го правеше добре. Аз не знаех на къде вървя. Инженерството приемах за неутрален социален мост. Често се питах каква ни е ролята, какво правим на тази земя – очевидно не да строим Комунизъм. Имах себе си за щастлив, но нещо съществено, необяснимо какво липсваше, друго пречеше. С Върбан взаимно се убеждавахме , че един ден светът зад хоризонта ще ни помогне да намерим ключовете за  живота и себе си. Така става в Хиляда и една нощ, както и във всички приказки за малки и големи. Бленувахме да реализираме това наше „зад хоризонта”. Приятелите ни обичаха, връщахме им се с обич, но после бягахме отново, далеч от всички. Единствено Планината приемахме безусловно. Неутралният, минерален свят, сред който приятелството ни намираше още по-силен израз.

За търпеливите приказките се превръщат в действителност. Но ето, че в годината, когато нашата приказка започна да добива реална форма, на триста метра от заслона Баюви дупки ни заля снежен фронт. Малко след това козирката под краката ни на ръба, по който вървяхме се отлепи и Върбан пада в пропаста на Бански суходол. Закрепих се на косъм за скалата и като по чудо останах жив. (случката е подробно описана в предишен блог) След няколко месеца с много перипетии (тема за цяла книга) получих паспорт за Франция. Хоризонтът, зад който мечтаехме да надникнем с Върбан, се разкри, за да продължа да търся и да откривам за двама ни истините за земята и хората.

01 Refuje, Pirin - copie

Лутах се няколко години без работа и отново вървях по ръба на възможното в живота. Неочаквано се появи човек с облика на моя приятел, който ми предложи да се занимавам с френски вина, да стана най-после легален и свободен човек в обществото. Досещате се, че Върбан ми подари виното, пътя, за който мечтаехме по ръбовете на родния Пирин. Виното ми помогна да открия фотографията и най-после да дойда на себе си. Сега с четири очи продължавам да откривам света за двама ни.  В живота всичко е свързано по някакъв начин, за разочарование няма място. Благодаря ти Банчо за вечното приятелство.

 

05 Пирин, Заслон "Баюви дупки"

От време на време се качвам на това най-красиво място, което ни раздели с приятеля ми. Обичахме всички планини в България, но на Кончето и по Котешкия чал мраморът ни зареждаше, както никъде другаде, взирахме се зад хоризонтите, заспивахме със звездите. Станало беше наше, въплътено от спомени. Гробът на майка ми е скътан в не по-малко прекрасната природа в Нова Зеландия, но сърцето ми не напуска Пирин и специално в тази малка спасителна кутия, която с Върбан не можахме да достигнем в последното ни заедно! Ужасът постепенно избледнява, прекрасното остава.

Varban-1

Пирин

Днес още по-добре съзнавам как живота и смъртта са едно и също нещо. А колкото до „зад хоризонта“, за което мечтаехме с Върбан,  един ден се надявам всички хоризонти и всички хора да се съберат, за да станем истински щастливи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк – Ню Йорк

NY-18Разликите  ни помагат да разпознаваме нещата и да идентифицираме себе си. Ню Йорк  е различен и град, единствен по рнода си. По отношение на времето всичко се движи по гребена на вълнатга,  става по-точно и бързо, хората най-често са без илюзии, отговорни да бъдат заедно, но най-вече сами със себе си.

NY-15С близък приятел от Париж готвим циганско лято зад океана. Представляваме интересна двойка – той е глух с едното ухо и страда от  70 процента слепота, човек с много финес, пътувал много, пострадал, но запазил чудесното си чувство за хумур. Наели сме малък апартамент на 16-тия етаж  на 34 улица и Парк авеню с Импайър Стейт Билдинг ан фас в сърцето на Манхатан. Париж е слънчева, в Ню Йорк на същия ден ни очаква слънчев следобед. Опашките на летището ги избягваме поради недъзите на приятеля ми и имаме най-добрите места в самолета.

Оказва се, че в новата електронна осигуровка за пътуващите към Щатите съм попълнил грешно номера на паспорта си – вместо нула, буквата О, за което ми отказват влизане в страната. Налага се да попълня нов формуляр, но трите публични компютъра на летището са блокирали. Вадя лаптоп, тичам в близкия Мак Доналд за  уи-фи. Попълвам идиотския формуляр, цял ферман! Плащам за услугата, кликвам, за да потвърдя, връзката се прекъсва. Въпрос на секунди! Мак Доналд се извинява за грешката. Започвам отново цялата операция, но ми отказват формуляр, защото съм регистриран в предишната операция… Самолетът излита без нас.

NY-620Няма страшно, не сме в Ню Йорк, но в Северна Корея вероятно би било още по-шантаво! Изчакваме някалко часа за следващия самолет – ще ни вземе с добавка от двеста евро. Франсетата от компанията изведнъж се събуждат и попълват необходимия формуляр, този път с компютъра на компанията – ех, тази тромава, стара Франция, можеха да ми помогнат и преди това! Излитаме успешно, но наближили Ню Йорк моментен буреносен вятър ни откланя към Бостон. Обаждам се на портиера в Ню Йорк да ни запази ключовете от апартамента за следващия ден. През нощта в Бостон чекваме отново и най-после полетът ни завършва  на летище Д.Ф. Кенеди.

NY-20В три през ноща снимам празното летище, скачаме в жълто такси с усмихнат черен, намираме хотел до Парк Авеню. Регистрира ни любезна черна дама. Доброто посрещане и богата закуска на другия ден ни променят настроението. Отзоваваме се в малък, спретнат апартамент с чудесна гледка. Снимам от 16-тия етаж на терасата-покрив с дървета. Писъци на сирени с могъщи небостъргачи между земята и небето, заедно с морския полъх бавно се пропиват в клетките на тялото. Умората се превръща в енергия, възбудата се слива с енергията на града.

От Ню Йорк няма по-лесен град за ориентиране, но ми прави удоволствие да питам минувачите за различни места, опознавам хората, виждам как всеки, макар забързан човек, отговаря с удоволствие. Контактите са приятни, в повечето случаи интересни. Сред преобладаващите жители от различни националности чужденецът е у дома си. Град на крайности, събрани заедно, умиротворени в ред и без граници. Времето не тече, а лети, нещата стават и граничат с абсурда, за този, който издържа.

NY-226“Търся сърцето на Сохо”, казвам на усмихнат, елегантен мъж в крачка. “Уф! Ха-ха, сърце ли казахте? В този град сърце…!?” Смехът му е сърдечен и в това е парадокса. Вижда ме накичен с фотоапарати. “Какво снимате? Обичам фотография…”, ме пита. “Търся…, опитвам да ловя… хм, есенцията, душата на града. ” , търся си думите и също се смея. Нали пусто все душа търся, със славянската ми сладникавост, ще ме вземат за луд… “Ха-ха-ха”, този път съвсем разсмивам човека. “Сърце, та и душа…! Точно тук не съм ги срещал, my boy…” – това “my boy” е за белите ми коси. Пак се смеем. “В Сохо има интересни галерии и архитектура..” и внимателно ми показва как да продължа нагоре между Гринуич и Сохо. Разбира се забравям всичко и продължавам напосоки. Ще питам отново. Важен е контакта, да почуствам града…

New York-2В Париж се гордеем с разнообразието на двайсет различни квартала, всеки със своя физиономия. Ню Йорк, единствен по рода си, град държава, обитаван от всички дяволи и ангели, е въплатени в пет общини с квартали,  менящи кожата си. Няма отвътре, няма отвън, вечно нова, невероятно здрава кожа, излъчваща енергията на абсурда. Но точно този абсурд кара всички да се отварят по-широко, да вървят по ръба на възможното. Може да се погледне като лаборатория за човешки експерименти, в които хората са едноврменно чужди и заедно. По някакъв начин си помагат, за да успеят оптимално. Бързат, за да не ги изпревари времето. Успехът на всеки е успех за всички и обратно, неиздържалият е аут, изчезва без да пречи. Маргиналният живее по свой начин, ако не успее, просто го няма. Националностите, групирани с кодовете на различни култури, се смесват в общ код, изискван от физиономията и ритъма на града. Енергията на изграденото от всички магически увлича, формира израза на гордите нюйоркчани, за да им вземе душата, да я трансформира във вечно новата материя на пулсиращия град. Пулсира студеното, материално сърце, изчислено строго математически с непрекъснато меняща се формула. Изкуство, мода и технологии са от най-висок клас. Високото професионално ниво спасява от срутване. Грешка няма и не трябва да има. Тази от 2001-ва година вкара човечеството в нова епоха за целия свят.

NY-9Прибирам се в старата, ръждясала Европа, за да си почина, а виждам, че се движа с друга енергия.

П.С. Ню Йорк е много по-чист от Париж, жените – по-шик, с елегантни малки обувчици, не се виждат мачовските силни, гротескни, често вулгарни остри форми при нас! Просяци почти няма. В Харлем нощно време, в метрото и навсякъде, човек се чувства сигурен. Хората са услужливи, с усмивка. Чужденецът е почитан. Катерички се разхождат в парковете , чайки кацат по небостъргачите, кучета с лакирани нокти се разхождат по авенюта… И най-вече висок професионализъм на всички нива – нещо, звучащо трудно за България, където такава дума е неясно понятие. Гледам позитивно, с възторжения поглед на фотограф, предпочитащ хармонията пред гротескното като изключвам някои горещи предградия в града, истории с дрогове и други.

Любителите на фотография могат да се разходят в Ню Йорк в галерия № 7 в сайта, а съвсем скоро, през Септември, същите фотографии ще бъдат изложени в Галерията на Министерство на Външните Работи в София по случай десет години от 11-ти септември.

NY-410За по-запалени фотографи давам имена на няколко фото галерии в Сохо – сайтовете им излизат в Гугъл :

Howard Greenberg

Bruce Silverstein

Andrea Meislin

Danziger Projects (Adam Fuss)

Julie Saul

Yancy Richardson

Yosi Milo

Steven Kasher

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: