Върбан и Планината

                          /Eзерото Текапо с връх Кук в дъното над облаците, Нова Зеландия /

След френетичното надбягване с времето (блога за Ню Йорк) сърцето ме затегли към безвремието на родните планини.

02Cat s ridje - copie

За който го познава Пирин и е достатъчно пътувал по света, не може да не се съгласи, че е „най-красив си на Земята“, както казва песента. Близо до заслона във форма на малка дървена кутия “Баюви дупки”слънцето и луната си правят срещи, топла и студена светлина си поделят страховития мраморен масив.

07 Пирин, Котешки чал, луна и залез

Планината дава или отнема на всеки, според каквото носи в себе си. Неутрална спрямо човешките проблеми, тя ни учи да се справяме според обстоятелствата и да преоткриваме живота и себе си.

03 Warban - copie

Това търсехме и ние с приятеля ми Върбан. Правихме го, както дишахме.  Денем сред диви кози и еделвайси, нощем до тлеещи въглени споделяхме интимни мисли, далеч от микрофони и доклади в скрити досиета. Нямахме добра екипировка, порива в сърцата беше достатъчен и Планината стимулираше свободата, която си давахме.

06 Пирин, Кончето

Върбан беше енолог. Той обичаше професията си, докато аз се лутах между фантазии и нереализирани интереси. Инженерството ми носеше хляба и беше политически сравнително неутрална професия. Задавах си въпроси, свързани с човешкия ни път и предназначение, за социалните зависимости, очевидно не под вечен контрол да бъдем равни помежду си.

С Върбан имахме щастливи моменти, но липсваше нещо съществено.  Често забили погледи зад хоризонта убеждавахме себе си, че един ден ще намерим ключовете, необходими да се реализираме. А планината ни приемаше и ни даваше сила, защото я обичахме.

За търпеливите мечтите се превръщат в действителност. Но ето, че в годината, когато нашата приказка започна да добива реална форма, на триста метра от заслона Баюви дупки ни заля снежен фронт. Малко след това козирката под краката ни се отлепи и Върбан падна в пропаста на Бански суходол. Закрепен на косъм за скалата, като по чудо останах жив. (инцидентът е подробно описан в предишния блог „Върбан“) След няколко месеца и много перипетии  получих паспорт за Франция. Хоризонтът, зад който опитвахме да надникнем с Върбан, най-после се разкри и продължих да търся истини за земята и хората. Правех го за двама ни.

01 Refuje, Pirin - copie

След неколкогодишно лутане без работа, отново по ръба на възможното, неочаквано се появи човек с облика и излъчването на Върбан, който ми предложи да се занимавам с френски вина. Имах чувството, че Върбан ми дарява виното с пътя, за който мечтаехме по ръбовете на родния Пирин. (Върбан беше енолог  и главен технолог в избата на Долна Баня.)

Виното по-късно ми помогна да открия фотографията и най-после да дойда на себе си. Сега продължавам с четири очи  да откривам света.  В живота всичко е свързано и няма място за разочарование.

Благодаря ти Банчо за вечното приятелство!

 

05 Пирин, Заслон "Баюви дупки"

От време на време се качвам на това най-красиво място, което ни раздели с приятеля ми. Обичахме всички планини в България, но на Кончето и Котешкия чал мраморът ни зареждаше, както никъде другаде. Там изпращахме залязващото слънце и заспивахме прегърнали звездите.

Гробът на майка ми е скътан в не по-малко прекрасната природа в Нова Зеландия, но сърцето ми не напуска Пирин и малката спасителна кутия, която не можахме да достигнем с Върбан в последното ни заедно! Уплахата от смъртта постепенно избледнява, прекрасните моменти остават.

Varban-1

Пирин

Съзнавам все по-ясно до каква степен живота и смъртта са едно и също нещо. Колкото до погледите ни  „отвъд хоризонта“ с Върбан, надявам се един ден границите за хората да изчезнат и без насилия да бъдем заедно и истински щастливи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк – Ню Йорк

Разликите между хората ни обогатяват, помагат ни да разберем по-добре себе си.

NY-18В Ню Йорк веднага ви грабва невероятната енергията на града. Космополитният живот на жителите ви задължава да си сверите часовника или да блокирате и да се приберете в Европа объркани.

Изложбата за Ню Йорк „Времето е от вашата страна“, която направих в София по случай годишнината от 11 септември, дава идея за силата на този град. Тук животът протича най-бързо и напред във времето с добре измерен контрол. Хората живеят с по-малко илюзии или в делир, при необходимост са заедно и най-често сами със себе си.

NY-15

NY-620

NY-20Поради грешка в полета, пристигам закъснял, в три през нощта. Летището е безлюдно, снимам и скачам в жълтото такси при усмихнат черен. Избираме хотел на Парк Авеню, където имам нает апартамент. Регистрира ме любезна черна дама. Доброто посрещане и богатата закуска на сутринта изтриват умората от нощния полет.

От малкия ми апартамент на 16-тия етаж има чудесна гледка. На покрива шадраван, многобройни дървета и небе, ниско долу пищят сирени, наоколо могъщи небостъргачи свързват небето с земята. Свеж морски полъх се пропива в клетките и възбудата, която ме обхваща се слива с енергията на града. Освен да снимам, нямам друга програма.

Няма град по-лесен за ориентиране от Ню Йорк. Аз обичам да спирам минувачите, да задавам въпроси, да имам физически контакт. Хората тук са с различни  корени, думата чужденец няма тежест. В този град на крайности светът е умиротворен в ред и кодове с широки, но съвсем ясни граници. Времето не тече, а лети. Който не издържа не остава или сдава багажа.

NY-226“Това ли е сърцето на Сохо?”, питам забързан елегантен мъж в крачка. “Ха-ха, сърце ли казахте? В този град сърце!?” Смехът му е сърдечен и добронамерен  за разлика от забързаните европейци със строги физиономии (не всички). Двете Лайки под мишниците ми го интригуват. “Обичам да снимам…“ – „Какво например?“ –  „Автентични неща, в случая есенцията, душата на града… ” – казвам и си давам сметка за славянската си сладникавост. Ще ме вземе за някой хахо… “Ха-ха..”,  продължава да се смее янкито. “Есенция, та и душа…! Точно тук не съм ги срещал, boy…” – “boy“, мисля заради белите ми коси. Смеем се и двамата, и той ми показва къде има интересни галерии за изкуство и фотография. Забравям бързо адресите и продължавам напосоки. Оставям нещата да идват сами.

New York-2Чарът на Париж се усеща в двайсет геометрично разделени квартали, всеки с различна физиономия. Тук физиономиите се менят на всеки ъгъл. Ню Йорк не е Америка, сам по себе си, той е град-държава, обитаван от всички дяволи и ангели на земята. Има пет общини в квартали, променящи кожата си, винаги с нова и невероятно здрава, излъчваща енергия и невъзможност на незавършения Хомо Сапиенс. Абсурдът прави хората да са по-широко скроени, задължава ги да напредват по ръба на възможното. Една лаборатория за човешки експерименти, в която хората са заедно, едновременно чужди и оптимално организирани, за да успяват. Успехът на всеки е успех за всички и обратно. Който не издържа, изчезва без да пречи. Маргиналните живеят по свой начин, което е в контраста и чара на града. Националностите са групирани според фолклора и културата им.  Всеобщата енергия увлича магически и формира израза на гордите нюйоркчани, за които дух и материя са едно и също. Аматьорството е изключено. Всичко трябва да е на място, а когато не е, получава се 11 Септември (2001-ва година), което вкара човечеството в нова епоха.

Любителите на фотография могат да се разходят в Ню Йорк в галерия № 7 в сайта.

NY-410Ето и няколко известни фотографски галерии в Сохо. Сайтовете им излизат в Гугъл.

Howard Greenberg

Bruce Silverstein

Andrea Meislin

Danziger Projects (Adam Fuss)

Julie Saul

Yancy Richardson

Yosi Milo

Steven Kasher

Ето една част от огромен паркинг в квартала Сохо.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: