Коледа в София и Париж

à vélo.1955 - copieПрипомням се периода 1954 – 60 -та година в София, когато вярвах  в Дядо Коледа (дядо Мраз в училище!). Чавдар войвода*, заради когото трябваше да станем чавдарчета*, не ми вдъхваше особено доверие. Предпочитах да приготвя стихотворение и песничка за дядо Коледа пред  коледната елха в традиционна домашна атмосфера. Обличах костюмче за “официални случаи”, избирах връзка за костюма на татко, а той се радваше, доволен от вкуса на сина си. После се опътвахме към kумците по забавно хлъзгавия, заледен тротоар  в ръцете c голяма дамаджана вино . Там ни очаква богато сложена трапеза за кумците и ние с татко. До висока до тавана елха, отрупана с играчки, има специално място за подаръци. В полунощ дядо Коледа пристига с голяма торба на гърба. Най-възрастен между нас е дядо Гочо – на 90 години.  Той се изправя тържествено и преди да седнем на масата чете молитва. Всички сме обрърнати на изток и повтаряме след него “хлеб наш насущний…”. Мекият глас на дядо Гочо и аромата на тамяна в кандилницата омайват, вкарват ме в скрити светове. Без да сме религиозни вярваме в дядо Боже и всичко хубаво в живота. Лошото е за изхвърляне, казва баба Мика. Заедно сме, доброто ни пази!

Ястията са точен брой и ми казват, че това както всичко останало тази вечер е традиция и всяко нещо има свое място. С татко като мъже сме се погрижили за виното. След молитвата дядо Гочо разчупва голяма домашна пита със запалена свещ в средата. Започваме вечерята с хляб и сол. Следват безкрайни вкуснотии, за да стигнем до кадаиф, баклави и други сладкиши. Големите разправят вицове и смехории, после танцуват. Малките също танцуваме и ги имитираме с Ча-ча, буги-буги, рокендрол за по-спортните фигури. Малко преди полунощ, когато температурата на вечерта е най-висока, на външната врата се тропа силно. Човекът  от далечните земи с кожух и голяма бяла брада връхлита в хола. Изправен концентриран до елхата  искам да покажа какво съм научил, но не губя от поглед голямата торба.  Накрая всеки възторжено се хвали с подараците си. За мен, нещата са ясни, от чувала получавам топли ръкавици и настъпва край на мръзненето със снежните човеци. Осве това на пролет ще имам колело и това е най-важното тази вечер.

Късно през ноща с татко поемаме по тъмната улица за вкъщи. Бате Боре и кака Нели ни изпровождат за всеки случай ! Още по-хлъзгаво е и направо студено. Дамаджаната е лека, движим се бавно и се смеем без причина. Преди да заспя слагам ръкавиците си до кревата.

Paris Nöel-9Париж по Коледа е блестящ, богато наредени трапези, но славянският вкус към мистика, с топлата, сърдечна атмосфера тук изглеждат рационални и по-консуматорски.  Не мога да разправя нищо особено интересно от тукашните ми преживявания свързани с Коледа. Децата в цял свят носят радост, Париж е възхитителен, но атмосферата на дядо Гочовата трапеза остава незаменима.

Paris Nöel-7Тази година  за шести път двайсетте парижки арондисмента, всеки със своя  физиономия, подготвя темата: “Париж осветява Париж”. Над 120 улици, площади и авенюта мигат с разнообразни светлини.  Да се намали изсичането на горите по света е трудно, но тук всеки квартал разработва идеята за спестяване на енергия. Луминисцентни диоди със слаба консумация дават илюзия на падащи снежинки.  Пързалката пред кметството на първи арондисмент се конкурира с друга пред кулата Монпарнас. Едната, от изкуствена материя, е специално за начинаещи – падането боли по-малко. Клатушкат се две огромни елхи, подарък с украса от шведски артисти.

La Tour-2Парижката “Желязната дама” (Айфеловата кула) всяка вечер сменя своите одежди в мигащи цветове и скробоскопични ефекти.

Paris Nöel-11И въпреки всичко, след спомените за Великден и Бъдни вечер в България, мога да кажа, че стинските преживявания остават завинаги.

La Tour-1La Tour-3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Светлина и сянка

lumière - copieL'ombre et lumiére - copie

Търсете голяма светлина и дълбока сянка. Останалото идва естествено. – Едуард Мане

 

 

 

 

Игра между светлина и сянка, разлики в интензивността на светлината, контраст и мекота в изображението, добро кадриране и избор на планове, останалото следва естествено.

49 Paris - copie

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

НОВОЗЕЛАНДСКИ КУЧЕТА И ШАПКИ

la femme-14Хубавото лятно слънце, зимно в България, ме съпровожда на конни надбягвания  недалеч от планината Кук на Южния остров на Нова Зеландия. Намирам се в атмосферата на пикник стил началото на двайсети век в провинциална стара Англия.

la femme-5Кивитата  (новозенладците) са небрежно елегантни, облечени в “cuntry style” и дори отдалечени от големите градове на острова, говорят добър класически английски.

За първи път залагам на коне, отначало несръчно, след това се паля, губя, печеля и както всеки посредствен играч, уплашен да не загубя се отказвам “навреме”.

Horses Pepi - copieРасовите коне, шапките на кънтри-дамите имат своя с чар и колорит. Лейдитата са поласкани от това, че ги снимам, но се правят че не ме забелязват и си дават небрежен вид.

la femme-4В този сравнително нов географски свят, кореняците англичани, дошли отскоро на островите, са закотвени здраво в миналото и за запазили англосансонския хумор от началото на миналия век.

Ритъмът на живота е съобразен с добре пазената Природа.  Технологиите са свръхмодерни навсякъде.
la femme-9

68 South Canterbury - copieПреди близо двеста години  първите трапери, преселници на острова са закупили от маорите на безценица земята, включително цели планини, където днес овцете  живеят като свободни полудиви животни. 80 Mt Haszard - copieПлощите са толкова големи, че ако човек не е местен, няма как да разбере на коя планина кой е собственик. Те са оградени не заради крадци, а за овцете, които са оставени да  пасат на воля – 60 милиона овце за 4 милиона жители. Неволно сравнявам с Швейцария, където без частни планини кравите, еднакво чисти и спретнати, са заградени по подобен начин. Когато новозенландският фермер притежава няколко планини, овцете имат лукса да сменят планината с тревата и пейзажа.

69 The Thumbs - copieЗавирам се по диви места, извън пътеките, определени за туристи. Свивам по прашни пътища към красиви планина. Оставям си колата незаключена, така правят всички. Без излишен предразсъдък прескачам огради и се движа без пътека, колкото по-високо, по-красиво с нови хоризонти и местности за изследване.

Веднъж от изневиделица се появи гигантски джип с ремарке, мястото беше невероятно стръмно и непроходимо за класически джип. Махам с щека, отдалеч да подчертая, че не се крия. Същевременно виждам и неистово препускащи  овце, гонени настървено от страховити кучета, които ги подбират към широка порта, отворена към съседен хълм. Здравеняци фермери ми махват да изчакам настрана. Затварят портата зад последната овца и прибират кучетата в голяма желязна клетка на ремаркето зад джипа.
Sheeps Mesopotamia5 - copieПриближавам се, те ме гледат с почуда и с леки усмивки ме питат защо съм прескочил оградата. Обяснявам, че имам желание да пресека местността, за да продължа нататък… Звучи неясно, досега те не са виждали някой с подобни амбиции, а туризмът в страната е регламентиран. Представям се за Айвън Шепърд (=Пастухов = Овчаров) от България, радостен да срещна местни овчари. Вдъхновен от идеята си, продължавам да задавам въпроси за живота на овцете по тези места и се извинявам за оградата.

С братски овчарски усмивки споделяме няколко идеи, после здравеняците фермери  ме упътват и ми  дават зелена улица да продължа. В тази страна овчари няма, защото овцете не се нуждаят от пазач. Обучени кучета ги събират и местят в различни оградени хълмове или малки планини. Вратите между пасищата се затварят до следващо местене, а Айвън Шепърд ги прескача, за да направи своя соло трек по тези девствени, необитавани красоти. Овцете в Нова Зеландия се развъждат  най-вече за чудесната им вълна. Смесена с косъма на посум, вълната е по-устойчива и с качествата на кашмир. Овчото сирене е скъпо, киселото мляко също, а козето още повече. А от бългърскато, знаем, по-хубаво няма.Erewhon Station2 - copie

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Жената

Paris - copieЖената е неизмерима, прилича на океан, в който мъжете от страх да не се удавим, се правим на по-силни. Някои дори си позволяват повече. Останах  учуден, когато разбрах, че 19 процента от жените във Франция са претърпяли насилие, страната, в която популярна песен казва: “жената е бъдещето на мъжа”. По-смело бих добавил: тя е настоящето на мъжа.

la femme-6“Когато видях първата си жена гола, останах много учуден”, казва Уди Алън, аз пък не преставам да се чудя, дори когато ги виждам облечени.

la femme-1

 

 

 

 

 

 

Покойният Илия Бешков казва “Жените често искат да продадат най-скъпо това, което най-малко ценят в себе си.” Виновни за това са мъжете, и на съвсем примитивно ниво..

Жената стимулира мъжкото в нас, без което самата тя не би могла да изрази женствеността си. Дух и материя не биха се свързали, ако я нямаше тази амалгама от взаимно провокиране. Очевидно океанът не е за притежаване и ако не се научим да плуваме, се давим, алхимията се разваля.

Най сладкото, продуктивно напрежение се намира на границата между търсената и осъществената връзка, когато във взаимна свобода се развива обичта във всеки.

35 Ballet9 copy - copieЕва лови ръката на Адам и го пита “Обичаш ли ме?” Той отговаря: “Имам ли избор?”.

Ева ни прави хора с подтикването на Адам да опита от Дървото на Познанието, да се откъснем от латентното си състояние, да тръгнем по пътя на осъзнаването, да открием живота и да станем хора. Какво по-идиотско от страна на църквата да определи това като първороден грях…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Вечност

Вечносста...Вечността е много дълга, особено към края.

Уди Алън

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: