Коледа в София и Париж

à vélo.1955 - copieПрипомням се периода 1954 – 60 -та година в София. Вярвах все още в Дядо Коледа (дядо Мраз в училище!). Чавдар войвода*, заради когото трябваше да станем чавдарчета*, не ми вдъхваше особено доверие. Предпочитах да приготвя стихотворение и песничка за дядо Коледа и коледната елха в незабравима домашна атмосфера и ред, който ми допада. Например: Обличам костюмче за “официални случаи”, избирам връзка за костюма на татко, той е доволен за добрия вкус на сина си. Тръгваме към kумците c голяма дамаджана вино, тротоарът е заледен и забавно хлъзгав. Сложена е маса за десет човека, кумците и ние с татко. До отрупана с играчки, висока до тавана елха, има специално място за подаръци. В полунощ дядо Коледа ще пристигне с голяма торба изненади. Най-възрастният между нас е дядо Гочо е на 90 години. Преди да вечеряме той се изправя тържествено и чете молитва. Наредени около масата, всички обрърнати на изток, повтаряме “хляб наш насущний…”. Мекият глас на дядо Гочо и аромата на тамяна в кандилницата ни омайват, вкарват ни в други светове. Без да сме религиозни всички вярваме в дядо Боже, което означава хубавото в живота. Лошото е за изхвърляне. Затова сме заедно и доброто ни пази.

За мен, нещата са ясни – рано или късно ще имам колело. Не съм най-малкия на масата. Елчето, която едва стои изправена на стол, ме гледа влюбено.

Ястията са много, казват – точен брой според традицията – нямам търпение да броя дотолкова, но всяко нещо има свое място. Всяка домакиня хвали донесеното от другите. С татко като мъже сме донесли виното. След молитвата дядо Гочо разчупва голяма домашна пита със запалена свещ в средата. Започваме вечерята с хляб и сол. Следват безкрайни вкуснотии, за да стигнем до кадаиф, баклави и други сладкиши. Големите разправят вицове и смехории, после танцуват. Танцуваме и малките, имитираме ги с Ча-ча, буги-буги, рокендрол за по-спортно настроените. Малко преди полунощ температурата на вечерта става най-висока. На външната врата се тропа буреносно, Дядо Коледа е на прага! Човекът  от далечните земи с голяма бяла брада връхлита в хола. Изправен концентриран до елхата  искам да покажа какво съм научил без да губя от поглед голямата торба.  После всеки възторжено се хвали с подараците си.

Късно през ноща с татко поемаме по тъмната улица за вкъщи. Бате Боре и кака Нели ни изпровождат за всеки случай ! Още по-хлъзгаво е – от студа. Дамаджаната е станала лека, движим се бавно и се смеем без причина. Преди да заспя нареждам подаръците си до кревата.

Paris Nöel-9Париж по Коледа е блестящ, трапезите привлекателни. Елхите са накичени с богати украшения. Славянския вкус към мистика, заедно с топлата, сърдечна атмосфера тук са се превърнали в рационални и консуматорски.  Не мога да разправя нищо особено интересно От местните ми преживявания свързани с Коледа. Децата в цял свят носят радост, Париж е възхитителен, но атмосферата на дядо Гочовата трапеза е незаменима.

Paris Nöel-7Тази година  за шести път двайсетте парижки арондисмента, всеки със своя  физиономия, подготвя темата: “Париж осветява Париж”. Над 120 улици, площади и авенюта мигат с разнообразни светлини.  Да се намали изсичането на горите по света е трудно, но тук всеки квартал разработва идеята за спестяване на енергия. Луминисцентни диоди със слаба консумация дават илюзия на падащи снежинки.  Пързалката пред кметството на първи арондисмент се конкурира с друга пред кулата Монпарнас. Едната, от изкуствена материя, е специално за начинаещи – падането боли по-малко. Клатушкат се две огромни елхи, подарък с украса от шведски артисти.

La Tour-2“Желязната дама”, Айфеловата кула всяка вечер сменя одежди в мигащи цветове и скробоскопични ефекти.

Paris Nöel-11 След спомена за Бъдни вечер всичко това звучи студено, нали? Да, истинските преживявания не се губят.

La Tour-1La Tour-3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Светлина и сянка

lumière - copieL'ombre et lumiére - copie

Търсете голяма светлина и дълбока сянка. Останалото идва естествено. – Едуард Мане

 

 

 

 

Игра между светлина и сянка, разлики в интензивността на светлината, контраст и мекота в изображението, добро кадриране и избор на плановете – останалото следва естествено…

49 Paris - copie

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

НОВОЗЕЛАНДСКИ ШАПКИ И КУЧЕТА

la femme-14Хубавото лятно слънце – зимно в България – ме заварва на конни надбягвания  недалеч от планината Кук на Южния остров на Нова Зеландия. Дишам в атмосфера на пикник в стил началото на двайсети век в провинциална стара Англия.

la femme-5В устата на кивитата  (новозенладците) в небрежноелегантен “кънтри сайд” стил, макар далеч от големите градове на острова,  чудесно звучи класически английски.

За първи път залагам на коне, отначало несръчно, после се паля, губя, печеля и както всеки посредствен играч се отказвам “навреме”.

Horses Pepi - copieРасовите коне и шапките на кънтри-дамите грабват вниманието, обстановката е изпълнена с чар и колорит. Лейдитата се ласкаят да бъдат снимани и небрежно си дават вид, че не ме забелязват.

la femme-4наблядавам един географски нов свят с корени на местните англичани дошли отскоро, но потопени в миналото. От тази страна на кълбото ритъма на живота е съобразен с природата. Тя е добре изразена и навсякъде. Човек приема англосанксонския хумур от началото на миналия век, учуден от модерните технологии сред подобна природа.
la femme-9

68 South Canterbury - copieПреди близо двеста години  първите трапери, преселници на острова са закупили от маорите на безценица цели планини, където днес овцете  са свободни полудиви животни. 80 Mt Haszard - copieПлощите са толкова големи, че човек ако не е местен, не може да знае на коя планина кой е собственик. Те са оградени не заради крадци, а за да не избягат овцете, които свободно пасат – 60 милиона овце за 4 милиона жители. Неволно сравнявам с Швейцария, където без частни планини кравите, еднакво чисти и спретнати, са заградени по подобен начин. Тук овцете имат лукса да сменят планината, пеизажа, респективно тревата, защото освен мнобройни хълмове, новозенландският фермер понякога притежава няколко планини…

69 The Thumbs - copieЗавирам се по диви места, извън пътеки, далеч от туристи. Свивам по прашен път към към красива, загадъчна планина. Оставям колата незаключена, така правят всички. Без излишен предразсъдък прескачам ограда и се качвам без пътека, колкото по-високо, по-красиво. Дал Господ хоризонти и местности за изследване.

Забелязвам отдалеч гигантски джип с ремарке, кацнал на невероятно стръмно място. Хора и овце, но защо джип с ремърке по такъв почти лунен пеизаж!? Без да се крия, се упътнам да разбера. Махам с щеки, за да подчертая, че съм тръгнал към тях. С приближаването виждам няколко изостанали, неистово препускащи  овце, гонени настървено от страховити кучета. Подбират ги към широка порта, отворена откъм съседния хълм. Здравеняк фермер махва да изчакам. Затварят портата зад последната овца, после прибират кучетата в голямата желязна клетка на ремаркето.
Sheeps Mesopotamia5 - copieПриближавам се и на учудените им усмивки – хората в страната нормално са усмихнати. Питат защо съм прескочил? Ами искам да пресека местността, за да продължа по-нататък… Звучи неясно, защото никой местен няма подобни амбиции, а туризмът е регламентиран и не по тези места. Представям се: Айвън Шепърд (=Пастухов = Овчаров) от България. Дошъл съм всъщност да видя местни овчари. Ето имам късмет да ви срещна… После вдъхновен от хубавия контакт продължавам – .. с извинение прескочих оградата, а ако ми разрешите ще продължа нататък в планината…, да разбера как живеят овцете.

С братско-овчарска, в случая фермерска усмивка ми дават зелена улица. В тази страна овчари няма, защото овцете не се нуждаят от пазач. Обучени кучета ги събират и местят в различни планини понякога на един и същ собственик, с различни пасища. Вратите между пасищата се затварят до следващото местене, а Айвън Шепърд ги прескача и прави соло трек по девствени необитавани красоти. Овцете в Нова Зеландия са развъждани  поради чудесната им вълна. Смесена с косъма на посум, вълната е по-устойчива с качествата на кашмир. Овчото сирене е скъпо, киселото мляко също, а за козето да не говорим. От българскато по-хубаво няма.Erewhon Station2 - copie

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Жената

Paris - copieЖената по-голяма от Океана, защото е неизмерима.

la femme-3Да не се удавим в подобен океан е постижение. Във Франция популярна песен казва: “жената е бъдещето на мъжа”. По-смело може да се добави: жената е настояще на мъжа и да изгоним страха, поради който се правим на големи мъже.

la femme-6“Когато видях първата си жена гола, останах много учуден”, казва Уди Алън. И аз не преставам да се чудя, дори когато ги виждам облечени. Не съм студиен фотограф, тук-там свенливо ловя каквото се представи…

la femme-1Покойният Илия Бешков казва “Жената цели да продаде най-скъпо това, което най-малко цени в себе си.” – да, но отново  търговски маниери, повик за „обърнете ми внимание, не съм това, за което ме мислите…“. На пръв поглед, колкото сме по-независими от жените, толкова повече можем да им дадем или вземем. Парадоксално обаче е точно обратното и в това е скрита мистерията на истинските връзки. Жената стимулира мъжкото в нас, без което самата тя не би могла да изрази женствеността си. Духът и материята не биха се свързали, ако я нямаше тази амалгама от взаимно провокиране. Очевидно океанът не е за притежаване,  ако пък се удавим, алхимията се разваля. Най сладкото и продуктивно напрежение се намира на границата между търсена и осъществена връзка, възможност за взаимна свобода и развитие на обичта във всеки. В „ощето“ да влиза винаги кислород …

35 Ballet9 copy - copieЕва хваща ръката на Адам и го пита “Обичаш ли ме?” , а той отговаря: “Имам ли избор?”. Ева ни прави хора, това да опитаме от Дървото на Познанието, да се откъснем от животинското и да се опътим към осъзнаване и откриване на живота. Какво по-идиотско от страна на църквата да определи този първи човешки жест като първороден грях…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Вечност

Вечносста...Вечността е много дълга, особено към края.

Уди Алън

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: