Коледа в София и Париж

à vélo.1955 - copieСтава дума за периода 1954 – 64 -та година в София. Вярвах все още в Дядо Коледа, както и той в мен. Чавдар войвода*, заради когото трябваше да станем чавдарчета*, не ми вдъхваше особено доверие. Предпочитах да приготвя стихотворение и песничка за дядо Коледа и коледната елха в незабравима атмосфера. Там всичко беше в ред, който ми допада. Например обличам костюмчето за “официални случаи”. Избирам връзка за костюма на татко. Той е доволен да има син с „добър вкус“. Тръгваме към kумците c голяма дамаджана вино, тротоарът е заледен и забавно хлъзгав. Сложена е маса за десет човека, кумците и ние с татко. До отрупаната с играчки, висока до тавана елха, има специално място за подаръци. В полунощ дядо Коледа ще пристигне с голяма торба изненади. Най-възрастният между нас е дядо Гочо на 90 години. Преди да седнем на масата той се изправя тържествено и чете молитва. Наредени около масата, всички обрърнати на изток, повтаряме “хляб наш насущний…”. Мекият глас на дядо Гочо и аромата на тамяна в кандилницата омайват, вкарват ни в други светове. Без да сме религиозни всички вярваме. Вярваме в дядо Боже, в хубавото на живота, лошото е за изхвърляне от мислите! Затова сме заедно. Пази ни доброто!

Колкото до мен, нещата са ясни, рано или късно ще имам колело. Не съм най-малкия на масата. Елчето, която едва се държи изправена на стола, ме гледа влюбено…

Ястията са много, казват – точен брой според традицията – нямам търпение да броя дотолкова, но всяко нещо има свое място. От домакините всяка хвали другите с каквото са донесли. Ние с татко като мъже носим вино. След молитвата дядо Гочо разчупва голяма домашна пита със запалена свещ в средата. Започваме с хляб и сол, после всички безкрайни вкуснотии, за да стигнем до кадаиф, баклави и други сладкиши. Големите разправят вицове и смехории, започват танци. Тримата малки имитираме големите с техните Ча-ча, буги-буги, рокендрол за по-спортно настроените. Малко преди полунощ температурата на вечерта е най-висока. На външната врата се тропа алармено, Дядо Коледа пристига! Човекът  от далечните земи с голяма бяла брада връхлита в хола. Изправен до елхата, концентрирам се да покажа какво съм научил без разбира се да губя от поглед голямата торба. Всичко друго остава на заден план. Деца и възрастни възторжено се хвалят с подараците си. Късно през ноща с татко поемаме по тъмнате улици за вкъщи. Бате Боре и кака Нели ни изпровождат – за всеки случай ! Станало е още по-хлъзгаво от студа. Дамаджаната е лека, но се движим бавно и се смеем без причина. Подаръците ме съпровождат до кревата.

Paris Nöel-9Париж по същото време е изпълнен с празници и разкошни трапези. Елхи, богати украшения, подаръци на всяка крачка. Липсва славянския вкус към мистика, топлата, сърдечна атмосфера е станала рационална, консуматорска. От местните преживявания, свързани с Коледа, не мога да разправя нищо особено интересно. Децата в цял свят носят радост с радостта, бликаща от тях, човек може да се възхити от Париж, но атмосферата на дядо Гочовата трапеза е незаменима.

Paris Nöel-7Тази година вече за шести път двайсетте парижки арондисмента, всеки със своята физиономия, подготвя темата: “Париж осветява Париж”. Над 120 улици, площади и авенюта намигат с различни светлини.  Да се намали изсичането на горите по света е трудно, но тук всеки квартал разработва идеята за спестяване на енергия. Луминисцентни диоди със слаба консумация дават илюзия на падащи снежинки.  Пързалката пред кметството на първи арондисмент конкурира друга пред кулата Монпарнас. Едната, от изкуствена материя, е специално за начинаещи – падането боли по-малко. Клатушкат се две огромни елхи, подарък с украса от шведски артисти.

La Tour-2“Желязната дама”, Айфеловата кула всяка вечер сменя одежди в мигащи цветове и скробоскопични ефекти.

Paris Nöel-11 След разказа за Бъдни вечер всичко това звучи студено, нали? Да, времената се менят, но истинските преживявания не се губят.

La Tour-1La Tour-3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Светлина и сянка

lumière - copieL'ombre et lumiére - copie

Търсете голяма светлина и дълбока сянка. Останалото идва естествено. – Едуард Ман

Във фотографията също е най-интересна играта между светлина и сянка. Силният контраст, голямата разлика между различни интензивности на светлината понякога плашат и най-трудно се представят.

49 Paris - copie

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

НОВОЗЕЛАНДСКИ ШАПКИ И КУЧЕТА

la femme-14Хубавото лятно слънце – зимно в България – ме заварва на конни надбягвания  недалеч от планината Кук в Южния остров на Нова Зеландия. Вдишвам атмосферата на пикник в стил началото на двайсети век в провинциална стара Англия.

la femme-5Макар далеч от големите градове, класическия английски звучи чудесно в устата на кивитата  (новозенладците) в небрежноелегантен “кънтри сайд” стил.

За първи път залагам на коне, отначало несръчно, после се паля, губя, печеля и както всеки посредствен играч, отказвам се “навреме”.

Horses Pepi - copieРасовите коне и шапките на кънтри-дамите грабват вниманието, обстановката е изпълнена с чар и колорит. Лейдитата са поласкани да бъдат снимани и небрежно си дават вид, че не ме забелязват.

la femme-4Докосвам се до свят, географски нов, с корени, потопени дълбоко в миналото. От тази страна на кълбото ритъма на живота без да бъде безгрижен е съобразен с природата. А тук тя е силна и навсякъде. Човек прегръща англосанксонския хумур от началото на миналия век и се учудва на модерните технологии сред подобна природа.
la femme-9

68 South Canterbury - copieНа Южния Остров, като се изключат планините, изпълнени с регламентирани трекове, природата в по-голямата си част преди близо двеста години е била закупена на безценица от първите трапери, преселници на острова. Виждаме частни планини с ферми, където овцете са свободни полудиви животни. 80 Mt Haszard - copieПлощите са толкова големи, че човек ако не е местен, не може да знае на коя планина кой е собственик. Оградено е не заради крадци, а за да не избягат овцете, които свободно пасат – 60 милиона овце за 3 милиона жители. Неволно сравнявам с Швейцария, където без частни планини кравите, еднакво чисти и спретнати, са заградени по подобен начин. Тук овцете имат лукса да сменят планината, пеизажа, респективно тревата, защото освен мнобройни хълмове, новозенландският фермер понякога притежава няколко планини…

69 The Thumbs - copieОбичам да се завирам по диви места, извън пътеки, далеч от туристи. Сега свивам по неизвестен път към загадъчно задаваща се планина. Оставям колата незаключена, така правят всички. Без излишни предразсъдъци прескачам ограда. Колкото по-високо по-красиво, дал Господ хоризонти за изследване.

Далеч високо забелязвам гигантски джип с ремарке, кацнал на невероятно стръмно място. Хора, овце, но защо джип с ремърке по такъв почти лунен пеизаж!? Без да се крия, решавам да разбера, но защо съм прескочил? Ами налага се да пресека местността, как да премина от другата страна…?Звучи абсурдно, защото никой местен няма подобни амбиции, а туризмът е регламентиран и не по такива места.
Sheeps Mesopotamia5 - copieДръпвам здраво нагоре. Махам с щеки, за да подчертая, че съм тръгнал към тях. С приближаването виждам няколко изостанали, неистово препускащи  овце, гонени настървено от страховити кучета. Подбират ги към широка порта, отворена откъм съседния хълм. Здравеняк фермер махва да изчакам. Затварят портата зад последната овца, после прибират кучетата в голямата желязна клетка на ремаркето. Приближавам се и на учудените им усмивки – хората в страната нормално са усмихнати  – представям се: Айвън Шепърд (=Пастухов = Овчаров) от България. Дошъл съм да видя местни овчари. Ето имам късмет да ви срещна, долу няма жив човек… После вдъхновен от хубавия контакт продължавам – .. с извинение прескочих оградата, а ако ми разрешите ще продължа нататък в планината…, да разбера как живеят овцете.

Erewhon Station2 - copieПогледите ни изразяват приемственост братско-овчарска, в случая фермерска. Дава ми се зелена улица. Развълнуван от колегите не ги снимам. Нюансът е, че в тази страна овчари не съществуват, защото овцете нямат нужда от пазач. Кучетата са обучени  да ги събират и местят в различни пасища. Вратите между пасищата се затварят до следващото местене. Айвън Шепърд ги прескача, за да прави соло трек по девствени необитавани красоти. Овцете в Нова Зеландия са развъждани най-вече поради чудесната им вълна. Смесена с косъма на посум, вълната става с качест на кашмир и е по-устойчива.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Жената

Paris - copieЖената е по-голяма от Океана, защото е неизмерима. Единствени поезията, музиката, скулптурата… докосват неизразимото.

la femme-3Да не се удавим в този океан е цяло постижение. Във Франция популярна песен казва: “жената е бъдещето на мъжа”. По-смело може да се добави: жената е настояще на мъжа – да изгоним страха, от който се правим на големи мъже. Жените пък ни отмъщават с каквото могат.

la femme-6“Когато видях първата си жена гола, останах много учуден”, казва Уди Алън. И аз не преставам да се чудя, дори когато са облечени. Не съм студиен фотограф и тук-там свенливо ловя каквото виждам…

la femme-1Покойният Илия Бешков казва “Жената цели да продаде най-скъпо това, което най-малко цени в себе си.” – да, но отново  търговски маниери, повик за „обърнете ми внимание, не съм това, за което ме мислите…“. На пръв поглед, колкото сме по-независими от жените, толкова повече можем да им даваме или вземем, както и те на нас. Парадоксално обаче е точно обратното. В това се крие мистерията на истинските връзки. Жената стимулира мъжкото в нас, без което самата тя не би могла да изрази женствеността си. Духът и материята не биха се свързали, ако я нямаше тази амалгама от взаимно провокиране на качества. Очевидно океанът не е за притежаване, както и ако се удавим, алхимията се разваля. Най сладкото и продуктивно напрежение се намира на границата между търсена и осъществена връзка. Възможност за взаимна свобода и развитие на обичта във всеки. Да влиза винаги кислород в това „още“…

35 Ballet9 copy - copieЕва хваща ръката на Адам и го пита “Обичаш ли ме?” , а той отговаря: “Имам ли избор?”. Та нали именно Ева ни прави хора, това да опитаме от Дървото на Познанието, да се откъснем от животинското, да се опътим към осъзнаване и откриване на живота. Какво по-идиотско от страна на църквата да определи този първи човешки жест като първороден грях…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Вечност

Вечносста...Вечността е много дълга, особено към края.

Уди Алън

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: