Коледа в София и Париж

à vélo.1955 - copieПрипомням се периода 1954 – 60 -та година в София, когато вярвах  в Дядо Коледа (дядо Мраз в училище!). Чавдар войвода*, заради когото трябваше да станем чавдарчета*, не ми вдъхваше особено доверие. Предпочитах да приготвя стихотворение и песничка за дядо Коледа пред  коледната елха в традиционна домашна атмосфера. Обличах костюмче за “официални случаи”, избирах връзка за костюма на татко, а той се радваше, доволен от вкуса на сина си. После се опътвахме към kумците по забавно хлъзгавия, заледен тротоар  в ръцете c голяма дамаджана вино . Там ни очаква богато сложена трапеза за кумците и ние с татко. До висока до тавана елха, отрупана с играчки, има специално място за подаръци. В полунощ дядо Коледа пристига с голяма торба на гърба. Най-възрастен между нас е дядо Гочо – на 90 години.  Той се изправя тържествено и преди да седнем на масата чете молитва. Всички сме обрърнати на изток и повтаряме след него “хлеб наш насущний…”. Мекият глас на дядо Гочо и аромата на тамяна в кандилницата омайват, вкарват ме в скрити светове. Без да сме религиозни вярваме в дядо Боже и всичко хубаво в живота. Лошото е за изхвърляне, казва баба Мика. Заедно сме, доброто ни пази!

Ястията са точен брой и ми казват, че това както всичко останало тази вечер е традиция и всяко нещо има свое място. С татко като мъже сме се погрижили за виното. След молитвата дядо Гочо разчупва голяма домашна пита със запалена свещ в средата. Започваме вечерята с хляб и сол. Следват безкрайни вкуснотии, за да стигнем до кадаиф, баклави и други сладкиши. Големите разправят вицове и смехории, после танцуват. Малките също танцуваме и ги имитираме с Ча-ча, буги-буги, рокендрол за по-спортните фигури. Малко преди полунощ, когато температурата на вечерта е най-висока, на външната врата се тропа силно. Човекът  от далечните земи с кожух и голяма бяла брада връхлита в хола. Изправен концентриран до елхата  искам да покажа какво съм научил, но не губя от поглед голямата торба.  Накрая всеки възторжено се хвали с подараците си. За мен, нещата са ясни, от чувала получавам топли ръкавици и настъпва край на мръзненето със снежните човеци. Осве това на пролет ще имам колело и това е най-важното тази вечер.

Късно през ноща с татко поемаме по тъмната улица за вкъщи. Бате Боре и кака Нели ни изпровождат за всеки случай ! Още по-хлъзгаво е и направо студено. Дамаджаната е лека, движим се бавно и се смеем без причина. Преди да заспя слагам ръкавиците си до кревата.

Paris Nöel-9Париж по Коледа е блестящ, богато наредени трапези, но славянският вкус към мистика, с топлата, сърдечна атмосфера тук изглеждат рационални и по-консуматорски.  Не мога да разправя нищо особено интересно от тукашните ми преживявания свързани с Коледа. Децата в цял свят носят радост, Париж е възхитителен, но атмосферата на дядо Гочовата трапеза остава незаменима.

Paris Nöel-7Тази година  за шести път двайсетте парижки арондисмента, всеки със своя  физиономия, подготвя темата: “Париж осветява Париж”. Над 120 улици, площади и авенюта мигат с разнообразни светлини.  Да се намали изсичането на горите по света е трудно, но тук всеки квартал разработва идеята за спестяване на енергия. Луминисцентни диоди със слаба консумация дават илюзия на падащи снежинки.  Пързалката пред кметството на първи арондисмент се конкурира с друга пред кулата Монпарнас. Едната, от изкуствена материя, е специално за начинаещи – падането боли по-малко. Клатушкат се две огромни елхи, подарък с украса от шведски артисти.

La Tour-2Парижката “Желязната дама” (Айфеловата кула) всяка вечер сменя своите одежди в мигащи цветове и скробоскопични ефекти.

Paris Nöel-11И въпреки всичко, след спомените за Великден и Бъдни вечер в България, мога да кажа, че стинските преживявания остават завинаги.

La Tour-1La Tour-3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Светлина и сянка

lumière - copieL'ombre et lumiére - copie

Търсете голяма светлина и дълбока сянка. Останалото идва естествено. – Едуард Мане

 

 

 

Доброто кадриране изисква избор на планове, игра между светлини и сенки, често с различна интензивност, контраст и мекота в изображението. Останалото следва.

49 Paris - copie

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

НОВОЗЕЛАНДСКИ КУЧЕТА И ШАПКИ

la femme-14Хубавото лятно слънце, зимно в България, ме съпровожда на конни надбягвания  недалеч от планината Кук на Южния остров на Нова Зеландия. Атмосферата е на пикник в стил провинциална стара Англия в началото на двайстия век.

la femme-5Кивитата  (новозенладците) са небрежно елегантни, в “cuntry style” и дори далеч от големите градове на острова, говорят добър класически английски.

За първи път залагам на коне, отначало несръчно, печеля и се запалвам, после губя, и както всеки посредствен играч, уплашен се отказвам “навреме”.

Horses Pepi - copieКонете са расови, а кънтри-дамите с богато гарнираните си шапки, поласкани от това, че ги снимам, си дават небрежен вид и се правят че не ме забелязват.

la femme-4В този географски нов свят, кореняците англичани пазят англосаксонския си хумор от началото на миналия век.

Ритъмът на живота е съобразен с богатата, разнообразна, добре опазена Природа.  Технологиите са свръхмодерни.
la femme-9

68 South Canterbury - copieСамо преди  двеста години  първите трапери, преселници на острова закупили от маорите земята на безценица, както и цели планини, където днес овцете  живеят като свободни полудиви животни. 80 Mt Haszard - copieПлощите са толкова големи, че ако човек не е местен, не може да знае коя планина на кой принадлежи. Ограждат ги не заради крадци, а за овцете, които пасат по тях на воля – 60 милиона овце за 4 милиона жители. Сравнявам ги неволно с тези в Швейцария, където без частни планини кравите, еднакво чисти и спретнати, са заградени по подобен начин. Новозенландските фермери притежават понякога няколко планини и овцете имат лукса да сменят планината с друга, с различна трева и пейзаж.

69 The Thumbs - copieОбичам да ходя по диви места, извън пътеките, определени за туристи. Свивам по прашни пътища към красиви планини. Колата ми остава незаключена, както правят всички. Без излишен предразсъдък прескачам огради, движа се без пътеки и колкото по-високо, по-красиво става с нови хоризонти и нови местности за изследване.

Веднъж от изневиделица се появи гигантски джип с ремарке. Мястото е невероятно стръмно и непроходимо за класически джип. Махам с щеки, за да подчертая, че не се крия. Изчаквам неистово препускащите  овце към широка порта, отворена към съседния хълм. По петите им са страховити кучета, които опитват да ги хапят по задните крака. Няколко здравеняци фермери ми правят знак да стоя настрана. Затварят портата зад последната овца и прибират кучетата в голяма желязна клетка на ремарке зад джипа.
Sheeps Mesopotamia5 - copieПриближавам се, а те ме гледат с почуда и леко усмихнати ме питат защо съм прескочил оградата. Обяснявам им, че искам да пресека местността, за да продължа нататък. Звучи плоско, досега не са виждали някой с подобни амбиции, туризмът в страната е регламентиран. Представям се за Айвън Шепърд – Пастухов или Овчаров – от България, радостен да срещна местни овчари. Извинявам се за оградата и вдъхновен от идеята си, продължавам да задавам въпроси за живота на овцете по тези места.

С братски овчарски усмивки споделяме идеи, накрая здравеняците фермери  ме упътват с разрешение да продължа. В тази страна овчари няма, овцете не се нуждаят от пазач. Обучени кучета ги събират и местят в различни оградени хълмове или малки планини. Вратите между пасищата се затварят до следващо местене, а Айвън Шепърд ги прескача, за да прави соло трек по необитавани красоти. Овцете в Нова Зеландия се развъждат  за чудесната им вълна. Смесена с косми на посум, вълната става по-устойчива и с качества на кашмир. Овчото сирене е скъпо, киселото мляко също, а козето още повече. От нашето, българско, всички знаем, по-хубаво няма.Erewhon Station2 - copie

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Жената

Paris - copieЖената е неизмерима, океан, в който мъжете, за да не се удавим, се правим на силни. Някои си позволяват крайности. Бях  учуден, когато разбрах, че 19 процента от жените във Франция са претърпяли насилие, страна, в която популярна песен казва: “жената е бъдещето на мъжа”. Бих добавил по-смело : тя е настоящето на мъжа.

la femme-6“Когато видях първата си жена гола, останах много учуден”, казва Уди Алън. А аз не преставам да се чудя, дори когато са облечени…

la femme-1

 

 

 

 

 

 

Покойният Илия Бешков казва “Жените често искат да продадат най-скъпо това, което най-малко ценят в себе си.” Не са ли виновни за това мъжете?

Жената стимулира мъжкото в нас, както ние в нея женствеността. Дух и материя не биха се свързали, ако я нямаше тази амалгама от взаимно провокиране. Очевидно океанът не е за притежание, а ако не знаем да плуваме, се давим. Алхимията се разваля.

Най сладкото, продуктивно напрежение се намира на границата между търсената и осъществената връзка, когато във взаимна свобода във всеки се развива обичта .

35 Ballet9 copy - copieЕва лови ръката на Адам и го пита “Обичаш ли ме?” Той отговаря: “Имам ли избор?”.

Ева ни прави хора с подтикването на Адам да опита от Дървото на Познанието, начин да се откъснем от латентното си състояние, по пътя на осъзнаването, да открием живота, да станем хора. Какво по-глупаво от страна на църквата да нарече това първороден грях!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Вечност

Вечносста...Вечността е много дълга, особено към края.

Уди Алън

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: