Луди – млади

Луди млади                                    /Kukery, Pernik, Bulgaria/

Тя ме иска, аз по нея,

Мир не зная, луд лудея.

Аз от стара майка крия,

Тя от татко – зъл бекрия.

Че сърце глава не пита,

То е птичка дяволита:

Дето иска се пилее,

Дето иска, там ще пее… П.К. Яворов

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париж, 13-ти ноември

Paris                                                                             /La Defence, Paris/

Под небето за всички ни се отключва нова епоха – под небето нищо ново – и двете твърдения са вярни. Откакто човек започва да търси човешкото в себе си, посятите добри зърна раждат добър плод, лошите дават плевели и отровни треви. Добрият плод се вглежда откровено в себе си, за да се реализира след това през и в околните. Колко хора правят това искрено?! Отровните треви, необлагородени се прераждат в още по-силни отрови. Историята го показва.

Средновековието е пълно със Савонароли, съвремието с фашизъм, комунизъм, ислямизъм – името на радикалния ислям. Под различна форма тези наименования са свързани с нихилизъм. За нихилиста живота и смъртта губят своя смисъл. Веднъж превърнат в автомат човек вече не изпитва страдание. Спасен от болка и чуство за вина, той си позволява да убива, да измъчва, да руши, да унищожи дори себе си. Младите хора, често объркани, с неоформени идеи, революционно настроени са най-лесна плячка за радикалните идеи. За съжаление много хора, подложени на манипулация и липса на избор, приели собствената си невъзможност, също хлътват в ямата на комформизма. Преди години в комунистическия блок ставахме задължително чавдарчета, пионери, комсомолци, ОФ членове, накарая като привилегия и партийци, все жертви на едно и също измиване на мозъците. В религията нещата са емоционално по-силни и сложни поради дълбоко вкоренените от векове ритуали, доктрини, традиции и обещания от трансцедентен характер в стил « отвъдното носи спасение » и други . И докато евреите са хора на интерпретиране на свещенните текстове с непрекъснато подновяване на концепциите в написаното, и това без прекъсване от близо 2500 години, при християните след многократни, често жестоки разтърсвания (30000 изклани в Вартоломеевата нощ, 2000 в Париж…) и промени, може да се говори за известен ренесанс, то мюсюлманите са спрели промените в развитието си като религия още през 15 век. Въпреки дължимото им толкова важно за културата ни предаване на гръцката култура, както и чудесните текстове на масово избитите между тях Суфи, носители на рафинирана духовна мистика и поезия, текстовете и голяма част от религията им остава непокътната, удачна за времето на Мохамед и няколко века след него.

Основната трудност днес не са Даеш или Ал Каеда, гниещи трупове на нереформирания ислям, а известни интелигентни свръх богати мюсюлмани с голямо его и жажда за власт, които не могат да понасят конкуренцията на прогресиращия цивилизован свят. Сериозен проблем е как стотици милиони мюсюлмани от народа трябва да осъзнаят, че едновременно с бързото развитие и промените в съвремните общества, коранът не може да бъде възприеман в архаичния му вид, а още по-малко възможно да се реагира, както по времето на Мохамед. Суратите има тепърва да се прочистват от паяжините и натрупания спечен от векове прахоляк. Неотдавна в Брест имамът в джамията обясни на събраните мюсюлмани, че съвременната музика е дяволско творение, което ще превърне слушащите, когато умрат, в маймуни и прасета. Ренесансът, подновяването (нахда) на исляма, ставащ все по натрапчиво видим за всички, в центъра на който е шарията (пътищата към Бога) и установяването на Умма (ислям извън държавата), зад който видимо или прикрито стоят основни фигури като Саудитска Арабия, Иран, напоследък Турция, Пакистан, а вероятно скоро и азиатските страни, в него са скътани основните добри и лоши зърна. Там е терена на движещите се под краката ни пясъци, от там започва евентуалното отваряне или катастрофа, които тепърва ще стават сериозен фактор за развитието в света. Познатия ни термин война, за която чуваме в медиите звучи особено, защото всичко в тази нова сляпа агресия е различно от познатите ни досега войни. Това е “война” без видим враг, “война” без правила, в която всичко е възможно, без подготовка и геометрична яснота, без войници, защищаващи идея и чест. Даеш рано или късно ще бъде прочистен. Тепърва ни очакват преустройства, създаване на нови закони за действие и противодействие, уравновесяване на кръстосващи се интереси и то на всички нива в световната политика. Очакват ни времена на провокации и промени, поставящи всички ни под въпрос. Камбаните не бият от вчера. Ускорението, предизвикано от интернета е същото, кавото се е получило в средновековието след измисляне на печата с  жестоки кланета и инквизиции. Днес мащаба е различен с по-ясно съзнание за това как всичко е взаимно свързано и това, че всички ние сме носители едновременно на добро и зло в себе си. Перверзната цел на терористите е да дестабилизират куража на демократичните сили в строежа на прогресиращи общества. Техни неписани съюзници са всички скрили се в рутина, комформизъм, егоизъм, подправеност, … хора, нямащи общо с прогреса в света.

От големите общочовешки проблеми първи е страха. Страхът сваля човека ниско, убива качествата, смазва самочувствието, обезценява и създава терен за манипулация. Най-страшното и водещо към провал е страх да погледнем директно реалността в очите. В периодите преди Сталин, преди Хитлер, Полпот, Мао… нещата са били ясни и са могли да бъдат предотвратени! Мюсюлманите, огромна маса от които днес мълчат, подтиснати, смазани от страх са първи наказани и жертва. Братята Мюсюлмани с лозунга „Ислямът е решението“ вече десетки години фанатично търсят да унищожат “щастливите западни клтури”, които компенсират упадъка си в единствения възможен изход да се мондиализират. Да не говорим за Салафисти и вече много други, на лице отпреди повече от двайсет години. Та какво по-обидно от това да се изгради нов, реализиращ се световен човек, при това взел мястото и то под носа на изостаналия, обещал си да вкара света в рая Ислям?! Ключовият проблем между Израел и Палестина между две несъвместими култури (макар библейски братовчеди) сега се обръща в световен. Същата е провокацията между Тайфун и боговете на Олимп от времето на Омир.

Западащата западна култура (на което всички сме свидетели), търсеща как да преосмисли измислената в продължение на векове от нея Светлина в структурата на възможен нов културен, цивилизован свят, с така започналото преустрояване и мондиализация след падането на Берлинската стена – световна икономика, ефикасно използване на науката, опазване на планетата – сега се налага да се защищава от растящия екстремизъм в последната агонизираща религия. В така наречения постмодернизъм сега става наложително Светлината да се преизмисли, да се пресътвори на световно ниво, така, че човек най-после да се почуства добре в кожата си. Народите да въздъхнат дълбоко, да напредват в хармония със себе си и със заобикалящия ги свят.

Най-лошо от всичко е безразличието,    неостаряваща болест сред хората, криминална реакция на автоматизираните, улегнали в навици изпълнители на наредби и заповеди. Егоцентризмът от своя страна лесно вкарва в радикализъм и цъвтящ нихилизъм.

Еднакво опасен днес е сюрреализма в отношенията между Русия, Сирия, Саудитска Арабия, Иран и Турция, за да не цитирам имената на познати нам болни, егоцентрични политици, въвлекли над тридесет, ангажирани в конфликта страни да се движат по опасен ръб, от който зависи изхода или провала на това, което ни очаква в близко бъдеще. От огромен конфликт за съжаление ни спасява най-вече страха от възможните загуби на тези протагонисти, страх, породен парадоксално от същия егоизъм, предизвикал конфликтите.

Пример за всички остава гениалния, позитивен провокатор Сократ. За съжаление светът не напредва без провокация, а тя може да бъде и добра! Най-мъдрият сред философите държи критично на себе си, гледа право в очите живота с всичките му качества и недостатъци с цел да провокира прогрес сред околните, притова без да иска да избяга от наложеното му най-голямо наказание, смъртта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Paris Photo 2015

01 Paris Photo1

Салонът в Гран Пале Пари Фото тази година, по-хубав отвсякога, заедно с всичко друго във Франция днес затвори врати. Ние сме във война, вътрешна и световна. Благодаря на всички, които четат блоговете и загрижени се обадиха. За съжаление необходими са трусове, за да си показваме колко се обичаме и държим едни на други.

08 Parisphoto

В настоящата атмосфера не правя подробен коментар на тенденциите в салона. Слагам няколко фотографии от вчерашния ден. Съвсем не в тон с външните събития може да се забележи  вълна от нов финес и намаляване на кичовете от предишните години. Същото нещо се забелязва и в неотдавнашншя ФИАК. Котите на фотографите остават високи, но повечето на заслужени, рядки и качествени произведения.

02 Paris Photo

 

03Paris photo

 

04 Paris Photo

 

 

05 ParisPhoto

 

06 Parisphoto

 

07 Parisphoto

 

13Parisphto

 

12 Prisphoto

 

Paris Photo

 

Paris Photo-2

 

14 Parisphoto

 

Paris Photo-3

 

11 Parisphoto

 

09 Parisphoto

След случилото се снощи в Париж, хората, живеещи, всеки в своя свят, вероятно разбараха, че все едно под каква, включително най-жестока форма, нещата са тук, сега и навсякъде. Границите преди години се сринаха, но очевидно не още сме готови за свободата, която ни се представи под носа. Уплашени, сега повече от всякога слагаме нови граници (стени) във всичко. И има защо. Но паника, страх и национализъм водят до още по-голямо затягане и регрес към за съжаление неразбраното минало. Да си пожелаем съзнателни усмислени реакции за времената, които ни очакват.Parisphot15

 

В Париж всичко е затворено.  160 световни фотографски галерии в Гран Пале са блокирани.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: