/La Defence, Paris/

Под небето за всички се отключва нова епоха – под небето нищо ново – и двете твърдения са вярни. Откакто човек започва да търси човешкото в себе си, посятите добри зърна раждат добър плод, лошите дават плевели и отровни треви. Добрият плод се вглежда откровено в себе си, за да се реализира след това през и в околните. Колко хора правят това искрено?! Отровните треви, необлагородени се прераждат в още по-силни отрови. Историята го показва.

Средновековието е пълно със Савонароли, съвремието с фашизъм, комунизъм, ислямизъм – името на радикалния ислям. Под различна форма тези наименования са свързани с нихилизъм. За нихилиста живота и смъртта губят своя смисъл. Веднъж превърнат в автомат човек вече не изпитва страдание. Спасен от болка и чуство за вина, той си позволява да убива, да измъчва, да руши, да унищожи дори себе си. Младите хора, често объркани, с неоформени идеи, революционно настроени са най-лесна плячка за радикалните идеи. За съжаление много хора, подложени на манипулация и липса на избор, приели собствената си невъзможност, също хлътват в ямата на комформизма. Преди години в комунистическия блок ставахме задължително чавдарчета, пионери, комсомолци, ОФ членове, накарая като привилегия и партийци, все жертви на едно и също измиване на мозъците. В религията нещата са емоционално по-силни и сложни поради дълбоко вкоренените от векове ритуали, доктрини, традиции и обещания от трансцедентен характер в стил « отвъдното носи спасение » и други . И докато евреите са хора на интерпретиране на свещенните текстове с непрекъснато подновяване на концепциите в написаното, и това без прекъсване от близо 2500 години, при християните след многократни, често жестоки разтърсвания (30000 изклани в Вартоломеевата нощ, 2000 в Париж…) и промени, може да се говори за известен ренесанс, то мюсюлманите са спрели промените в развитието си като религия още през 15 век. Въпреки дължимото толкова важно за всеобщата култура предаване на гръцката култура, както и чудесните текстове на масово избитите помежду им Суфи, носители на рафинирана духовна мистика и поезия, текстовете и голяма част от религията на мюсюлманите остава непокътната, удачна за епохата на Мохамед.

Основната трудност днес не са Даеш или Ал Каеда, гниещи трупове на нереформирания ислям, а известни интелигентни свръх богати мюсюлмани с голямо его и жажда за власт, които не могат да понасят конкуренцията на прогресиращия цивилизован свят. Сериозен проблем е стотици милиони подчинени мюсюлмани (мюсюлманине в превод означава подчинен – на Аллах, Мохамед и на никой друг)   да осъзнаят, че едновременно с бързото развитие и промени в съвремните общества, коранът не може да бъде възприеман от всички в архаичния му вид . Още по-малко е възможно да се реагира, както в епохата на Мохамед. Суратите трябва тепърва да се прочистят от двусмислия и дамгосване на предшестващите го монотеизми.

Неотдавна в Брест имамът в джамията обясни на събраните мюсюлмани, че съвременната музика е дяволско творение, което ще превърне слушащите, когато умрат, в маймуни и прасета. Ренесансът, подновяването (нахда) на исляма, ставащ все по натрапчиво видим за всички, в центъра на който е шарията (пътищата към Бога) и установяването на Умма (ислям извън държавата), зад който видимо или прикрито стоят основни фигури като Саудитска Арабия, Иран, напоследък Турция, Пакистан, а вероятно скоро и азиатските страни, в него са скътани основните добри и лоши зърна. Там е основния терен на движещите се под краката ни пясъци, от там започва евентуалното отваряне или катастрофа, които се превръщат в сериозен фактор за развитие на света. Познатия термин война, за която чуваме в медиите звучи особено, защото всичко в тази нова сляпа агресия е различно от познатите досега войни. Това е “война” без видим враг,  без правила, където всичко е възможно, без подготовка и геометрична яснота, без войници, защищаващи идея и чест. Даеш рано или късно ще бъде прочистен. Тепърва ни очакват преустройства, създаване на нови закони за действие и противодействие, уравновесяване на кръстосващи се интереси и то на всички нива в световната политика. Очакват ни времена на провокации и промени, поставящи всички ни под въпрос. Камбаните не бият от вчера.

Ускорението, предизвикано от интернета е същото, както в средновековието след измисляне на печата с  жестоки кланета и инквизиции. Днес мащабите са различни, с по-ясно съзнание за взаимносвързаността на заобикалящия ни свят. Всички хора на планетата сме носители на добро и зло в себе си. Перверзната цел на терористите е да дестабилизират куража на демократичните сили в строежа на прогресиращи общества. Техни неписани съюзници са всички хора, спотаени в рутина, комформизъм, егоизъм, подправеност, … хора, нямащи общо с прогреса в света.

От големите общочовешки проблеми първи е страха. Страхът сваля човека ниско, убива качествата, смазва самочувствието, обезценява и създава терен за манипулация. Страхът да погледнем  реалността в очите ни води към провал. В периодите преди Сталин, преди Хитлер, Полпот, Мао… нещата са били по-ясни с възможност да бъдат предотвратени! Мюсюлманите, огромна маса от които днес мълчат, подтиснати, смазани от страх днес са първи наказани и жертва. Братята Мюсюлмани с лозунга „Ислямът е решението“ вече десетки години фанатично търсят да унищожат “щастливите западни клтури”, които компенсират упадъка си в единствения възможен изход да се мондиализират. Да не говорим за Салафисти и  много други пред очите ни отпреди повече от двайсет години. Та какво по-обидно от това да се изгради нов, реализиращ се световен човек, при това заел централно мястото под носа на претендиращия да промени света Ислям, обещал още от създаването си да вкара всички хора (невярващите) в рая ?! Ключовият проблем между Израел и Палестина между две несъвместими култури (макар библейски братовчеди) се обръща в световен. Подобна е провокацията между Тайфун и боговете на Олимп от времето на Омир.

Западащата западна култура (на което сме свидетели) след падането на Берлинската стена, заедно с опитите за преустрояване и мондиализация, търси как да преосмисли измислената от нея Светлина в структурата на възможен нов културен, цивилизован свят – по пътя на световна икономика, ефикасно използване на науката, опазване на планетата – сега се налага да се защищава от растящия екстремизъм в последната агонизираща религия. В така наречения постмодернизъм  става наложително Светлината да се преосмисли и пресътвори на световно ниво така, че човек най-после да се почуства удобство в кожата си. Народите да въздъхнат дълбоко, да напредват в хармония със себе си и със заобикалящия ги свят.

Най-лошата болест е безразличието,  криминална реакция на автоматизираните, улегнали в навици изпълнители на наредби и заповеди. Егоцентризмът от своя страна лесно вкарва в радикализъм и цъвтящ нихилизъм.

Еднакво опасен днес е сюрреализма в отношенията между властелините в Русия, Сирия, Саудитска Арабия, Иран и Турция, за да не цитирам имената на познати  болни, егоцентрични политици, въвлекли над тридесет, ангажирани в конфликта страни да се движат по опасен ръб, от който зависи изхода или провала на това, което ни очаква в близко бъдеще. От огромен конфликт за съжаление ни спасява най-вече страха от възможните загуби на  протагонистите, страх, породен парадоксално от същия егоизъм, предизвикал конфликтите.

На края да кажа две думи за гениалния, позитивен провокатор Сократ. За съжаление светът не напредва без провокация, а тя може да бъде и добра! Най-мъдрият сред философите държи критично на себе си, гледа право в очите живота с всички качества и недостатъци с желание да провокира прогрес сред околните, притова без да иска да избяга от наложеното му най-голямо наказание, смъртта.

Салонът в Гран Пале Пари Фото тази година, по-хубав отвсякога, заедно с всичко друго във Франция днес затвори врати. Ние сме във война, вътрешна и световна. Благодаря на всички, които четат блоговете и загрижени се обадиха. За съжаление необходими са трусове, за да си показваме колко се обичаме и държим едни на други.

В настоящата атмосфера не правя подробен коментар на тенденциите в салона. Слагам няколко фотографии от вчерашния ден. Съвсем не в тон с външните събития може да се забележи  вълна от нов финес и намаляване на кичовете от предишните години. Същото нещо се забелязва и в неотдавнашншя ФИАК. Котите на фотографите остават високи, но повечето на заслужени, рядки и качествени произведения.

След случилото се снощи в Париж, хората, живеещи, всеки в своя свят, вероятно разбараха, че все едно под каква, включително най-жестока форма, нещата са тук, сега и навсякъде. Границите преди години се сринаха, но очевидно не още сме готови за свободата, която ни се представи под носа. Уплашени, сега повече от всякога слагаме нови граници (стени) във всичко. И има защо. Но паника, страх и национализъм водят до още по-голямо затягане и регрес към за съжаление неразбраното минало. Да си пожелаем съзнателни усмислени реакции за времената, които ни очакват.

В Париж всичко е затворено.  160 световни фотографски галерии в Гран Пале са блокирани.