Ош

Имам малък симпатичен спомен от Ош. След Бишкек втория по големина град в Киргизия впечатлява с големия си базар, от край време раздвижван от пътя на коприната. На възвишение с чудесна гледка към града се намира скалата на Сулиeйман (Taht-i-Suleiman), един от пророците в Корана. През 1510 година Бобур строи джамия в скала, която според Юнеско, заедно с местноста, е съвършен пример на Свещена планина. Жените от града преди да родят се качват до джамията с молитва за здрави деца. Без да знам всичко това инстинкта ме води да снимам града от високо. Вместо входа на джамията със струпани туристи, предпочетъх децата на фотографията.

На слизане жени се молят с ръце обърнати към небето. Позицията на ръцете е впечатляваща и питам минаващ местен защо дланите са обърнати към небето, след това си докосват лицето. Впечатли ме простия отговор на човека:  “ И да не си вярващ,  ако нещо не върви, спри за момент, въздъхни, обърни длани към небето – ще усетиш, става нещо… Колкото до лицето, то е прозорец към света…”.

                                                                  /Пакистан /

Следващата година високо в планината, в откъснато от цивилизации пакистанско селце,  едно дете държеше дланите си нагоре, а другите сякаш му се възхищаваха.

Небето дава не по-малко от земята. Те са взаимно свързани, ние помежду им…

                                                                            / Мароко /

Често в пътуванията си из ориента забелязвам как не само при проблеми, а всеки повод е добър за този жест към идващото свише.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париплаж 2011

Тази година по кейовете на Сена Париплаж започна със студени дни, за да завърши днес с горещо лято.

Казват, че скоро всички  кейове по реката ще станат за пешеходци, но от утре, колите ще плъзнат отново по пряката магистрала до реката.

Вижда се популярна парижка атмосфера, където преобладават някои по-бедни, незаминали парижани. Отпускат душа, кой както може. Кметството се грижи за безплатни игри, сокове, шезлонзи и други удобсва… Едно от лицата на Париж.

За любителите на фотография: www.pastoukhov.com в 69–та галерия.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Съветник и слушател

/Рада, Йемен/

Добър съветник е рядкост, но още по-рядко срещан е добрия слушател.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Удивление

/Австлалийско небе /

Живот без удивление “не си струва живота”. Но ето, че в ера на икономика и технологии, удивлението често се приема за примитивност или липса на познания. Все пак ако надникнем зад външната форма, то крие възторг с почуда или възторжена почуда, отделящо човека от животинския свят (макар с два процента разлика, казват биолозите). Удив-лението е дивно, а не дивашко. То ни съпътства, стимулира, парадоксално стои извън познанието. Ние не се съмняваме в това, че се съмняваме, но сме очудени от възможността да се съмняваме. Удивлението е състояние на духа, в което не определяме реалността с невроните на паметта през призмата на познанието, където нищо не остава обективно и сигурно. Да живеем единствено на базата на познания, наследени или приети, е невъзможно. Днес компютъра върши същата работа. Каквото печелим в уточнения, го губим по отношение на автентичността в процеса между експеримента и представянето му. Всъщност вълненията на научните теории се подхранват от примитивните подземия на удивлението. То докосва реалността, буди желанието да откриваме и да обясяваме света заедно с мистериите на живота. Най-голяма пречка за познанието е адаптирането към мантални клишета, конвенционални идеи, и закони. Докъто удивлението води до почуда, но не към скритото или привидното, а към непознаваемото зад привидното. Красотата не е красива поради човешко благоволение….

/ Музей за Африканско Изкуство, Париж /

Освен словесния израз, имаме качеството да се учудваме, да различаваме неизразимото от изразимото. Удивлението е в основата на творческия процес. Колкото по–изострено е съзнанието за неизвестното, толкова по-изразен е усета за реалност. Паметта се превръща в пречка за творческия акт. Артистът трупа познания, после ги забравя, за да достигне истинското в себе си. Не случайно примитивното Африканско изкуство остава ненадминато.

Именно удивлението от красотата и загадката на живота, заедно с невероятното разнообразие, което ни поднася Земята, ме стимулират да снимам, да търся, да бъркам зад привидното. Животът е безкрайно удивителен!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

У дома

Не обичам да си стоя в къщи. До такава степен, че когато отивам на гости и ми казват: “чувствай се като у дома си”, бързам веднага да се прибера.

Реймон Девос

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: