Бербери /първа част/

На 450км от Маракеш пистата се вие към джебела (масив) Сагро в сърцето на планината Атлас в Мароко. Търся места, където все още срещаме нещо автентично от берберите полуномади, които по това време на есентта, заедно с идващите снегове, слизат със стада в ниските части на планината. Там, в закътаните долини на джебела, те инсталират палатките си, изтъкани от черна вълна.

Запознавам се със семейството на Заид от клана Аит Иша, наследници на традиции от племената Аит Ата. Аит означава “сина на” или “семейството на”, подчертава силната семейна и трибална принадлежност на тези хора. На девойката, която ме посрещна с ледена физиономия се представям за турчин. Знае думата Станбул. За тях България – Станбул е все едно. Атмосферата олеква, в случая не съм арабин, още по-малко французин или все едно какъв европеец и “невярващ”. Берберите са мюсюлмани с хилядолетна история и по-широка визия от арабите, но в изолирани места остават резервирани към външния свят. До голяма степен това запазва и автентичната им култура. В Мароко, заедно с арабското нашествие, гонени от долините, те са намерили обежище в планината Атлас.

Гостоприемно приет оставам да приспя с жажда да науча повече за берберите. На сутринта тръгвам с водач и магаре да търся Заид с голямо  стадо кози високо в планината. По пътя в долината минаваме покрай училище с чинове, черна дъска и деца. Симпатичен млад учител ме кани да вляза на добър френски като освобождава децата да напуснат класа. Урокът по история ми дойде направо от небето: името на берберите е Амазир „свободни хора“, населили още в ранната египетска епоха северна Африка. По-късно те стават опасни дори за Римската империята – известна е историята с Ханибал. Римляните ги назовават “барбар” (варвар), от което по-късно “бербер” – на гръцки „чужденци“. Имат собствена азбука, идваща от финикийската, близка до клинописа от Вавилон и пишат в посока, обратна на арабите. В Мароко те са бербери, в Алжир – кабили, в Буркина Фасо, Южна Либия и на места в Сахара – туареги. Над черната дъска в училището с големи букви е написано “елмуд ер тимгл” – учим се до гроб. От тази година берберския език става задължителен в училищата на Мароко. Всички споделят невероятния късмет за страната да притежава млад, динамичен, милеещ за народа цар. В този кът, скрит от света, изпивам до дъно от гостоприемството на всеотдайния учител. Продължавам пътя в минералния свят на планината, където в края на есента горе високо е останала малко свежа трева за козите.

Приспивам в малък заслон притежание на Заид, за да продължа на другата сутрин към стадото, водено от жена му и малката им дъщеря.

Майката на Заид приготвя вкусна вечеря, която бих споделял с тях до края на живота си. Първите слънчеви лъчи на деня ме водят високо до черната палатка, подслон за 300 кози.

Снимам ненаситно, развълнуван, както винаги от привилегията да се докосна до неща, които представляват живот без нагласа, без насторения и умисъл.

Малката чаровна овчарка Зара заедно с майка си ме водят по урвите към последните предзимни тревици. Тишината на планината ни поема, чува се само хрупкането на козите зъбки с малки устнички, които от време на време ви дават целувка, щипват ви по ръцете. Зара се катери по скалите от едната страна на стадото, майка й с плетиво в ръцете от другата.

Периодично двете овчарки си подвикват и припяват. Колкото по-високо, по-красиво. Скалите си подават ехото на двете женски гласчета.

                                                               /овчарката Зара/

Звуците в минералната тишина на планината, заедно с ритмичното хрупкане на козите остават дълбоко в сърцето ми. Аллах е навсякъде!

За любителите на сайта: в отсъствието ми фотографиите в www.pastoukhov.com  наедряха. Ако разполагате с по-голям екран, ще виждате кадрите в нов размер и в по-добро качество. Галериите са представени по-ясно в азбучен ред, намирате лесно и бързо страната, която ви интересува.

Галериите за Мароко, цветен и черно-бял, ще се появят в сайта едновременно с „Бербери /втора част/“ в блога. Ще се разходим в други по-населени долини на могъщия, красив Атлас.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пейзаж

                                                                / Ракапоши, Пакистан /

Всеки пейзаж е състояние на душата. – Анри-Фредерик Амнел


                                                                 / Алай, Узбекистан /

                                                                 / Ванака, Нова Зеландия /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: