Бербери /първа част/

На 450км от Маракеш пистата се вие към джебела (масив) Сагро в сърцето на планината Атлас в Мароко. Търся места, където все още срещаме нещо автентично от берберите полуномади, които по това време на есентта, заедно с идващите снегове, слизат със стада в ниските части на планината. Там, в закътаните долини на джебела, те инсталират палатките си, изтъкани от черна вълна.

Запознавам се със семейството на Заид от клана Аит Иша, наследници на традиции от племената Аит Ата. Аит означава “сина на” или “семейството на”, подчертава силната семейна и трибална принадлежност на тези хора. На девойката, която ме посрещна с ледена физиономия се представям за турчин. Знае думата Станбул. За тях България – Станбул е все едно. Атмосферата олеква, в случая не съм арабин, още по-малко французин или все едно какъв европеец и “невярващ”. Берберите са мюсюлмани с хилядолетна история и по-широка визия от арабите, но в изолирани места остават резервирани към външния свят. До голяма степен това запазва и автентичната им култура. В Мароко, заедно с арабското нашествие, гонени от долините, те са намерили обежище в планината Атлас.

Гостоприемно приет оставам да приспя с жажда да науча повече за берберите. На сутринта тръгвам с водач и магаре да търся Заид с голямо  стадо кози високо в планината. По пътя в долината минаваме покрай училище с чинове, черна дъска и деца ученици. Симпатичен млад учител ме кани на добър френски и освобождава децата да напуснат класа. Урокът по история ми дойде точно навреме: името на берберите е Амазир „свободни хора“, населили още в ранната египетска епоха северна Африка. По-късно те стават опасни дори за Римската империята – известна е историята с Ханибал. Римляните ги назовават “барбар” (варвар), от което по-късно “бербер” – на гръцки „чужденци“. Имат собствена азбука, идваща от финикийската, близка до клинописа от Вавилон и пишат в посока, обратна на арабите. В Мароко те са бербери, в Алжир – кабили, в Буркина Фасо, Южна Либия и на места в Сахара – туареги. Над черната дъска в училището с големи букви е написано “елмуд ер тимгл” – учим се до гроб. От тази година берберския език става задължителен в училищата на Мароко. Всички споделят невероятния късмет за страната да притежава млад, динамичен, милеещ за народа цар. В този кът, скрит от света, изпивам до дъно чашата на гостоприемство на всеотдайния учител. Продължавам пътя в минералния свят на планината, където в края на есента горе нависоко е останала свежа трева за козите.

Спя в малък заслон притежание на Заид, за да продължа на другата сутрин към стадото, водено от жена му и малката им дъщеря.

Майката на Заид приготвя вкусна вечеря, която бих споделял с тях цял живот. Първите слънчеви лъчи на деня ме водят към черната палатка, подслон за 300 кози.

Снимам , както винаги развълнуван от привилегията да се докосна до неща, които са от  живота без нагласа  и умисъл.

Малката чаровна овчарка Зара заедно с майка си ме водят по урвите към последните предзимни тревици. В тишината наоколо си чува хрупкането на козите зъбки с малки устнички, които  ви изненадват с някоя целувка по ръцете. Зара се катери по скалите от едната страна на стадото, майка й с плетиво в ръце от другата.

Двете овчарки периодично си подвикват и припяват. Колкото по-високо, става по-красиво. Скалите си подават ехото на два женски гласа.

                                                               /овчарката Зара/

Звуците в минералната тишина на планината, заедно с ритмичното хрупкане на козите запазвам в сърцето си. Аллах е навсякъде!

За любителите на сайта: в отсъствието ми фотографиите в www.ivan.pastoukhov.com  се увеличиха. Ако разполагате с по-голям екран,  кадрите се виждат в нов размер и различно качество. Галериите са представени също в азбучен ред, намирате лесно страната, която ви интересува.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пейзаж

                                                                / Ракапоши, Пакистан /

Всеки пейзаж е състояние на душата. – Анри-Фредерик Амнел


                                                                 / Алай, Узбекистан /

                                                                 / Ванака, Нова Зеландия /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: