Илюзии, въображение и концерт

China-1

Илюзиите, които ни дават жизненост и ни поддържат въображението, ни карат да вярваме, че един ден бихме намерили в реалността това, което въображението ни е карало да очакваме.

Миналата събота вечер към в 22 часа, изпълнен с хубави помисли отивам на летище София. Ще слушам, танцувам и лудея под звуците на  групата Готан Проджект. Ръми леко, после дъжда се усилва, малко гръмотевици, на моменти подухва силно, но това все още не е пречка за концерта. Хората са се приготвили, разхождат се по тревата, загърнати в дъждобрани пред огромна естрада. Всички сме в очакване. Някои се поклащат, други подскачат в ритъма на диското. А то гърми, вятърът го отнася отвъд летището в очакване на идващата група. Минава половин час, после още половин. После още един. Хората, повечето мокри, живеят в очакване и безболезнено приемат обстоятелствата. Тръпка все още има. Все пак, в даден момент нещо трябва да се случи. Групата не може да не дойде.  За който обича да чака купонът е дори е налице, българинът е търпелив.

Два часа ми стигат, за да се наситя на атмосферата и с облекчение се упътвам  към къщи на сухо. На другия ден ми разправят как групата дошла в един след полунощ и свирила до три. Всички останали много доволни. За петдесет лева си струвало търпението.

Кой е нормален в тази история не знам. Вечерта на тръгване стопирах кола, бяхме трима, по пътя слушахме джаз ФМ и освен това ми обещаха диск с Готан Проджект. Човек може да е доволен от всичко…

И за да завърша блога философски: очакването е за съзнанието това, което тенденцията е за живота. Животът може да се приеме като процес към нещо идващо, динамичен интервал между това, което е и каквото трябва да се случи. В общия случай винаги сме в очакване най-често на нещо извън нас. Съпровожда ни напрежението между действие и очакване, което под форма на нетърпение може да се превърне или не в драма според това как приемаме живота.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ЧЕРНО-БЯЛА ИЛИ ЦВЕТНА ФОТОГРАФИЯ ?

43 Zigani-dia copie - copie

45 Dogon Mali - copieВ живота виждаме цветно, докато черно-бялата фотография  подчертава странната, нереална, сюреалистична част на нещата, излиза от формалното представяне на света. Зад привидното навлизаме в есенцията на видяното.

Цветната фотография ласкае погледа, изисква опита на колориста с чувство за мярка и хармония в цветовете.   Соул Лейдър, Ернст Хаас например, са художници и добри колористи. Картие Бресон е рисувал като млад, после към края на живота си спира да снима, за да рисува отново, но е  снимал е само черно-бяло.

Цветната фотография е интересна, когато цветовете обясняват сниманото.

Цветовете предразполагат и отнемат от вниманието, докъто контрастът между черно и бяло със стотици сиви тонове, концентрира погледа върху сюжета. Цветовете съблазняват, докъто в черно-бялото изображение няма компромис.

Paris-3 - copieФотографията е превод, а не копие на реалност, а черно-бялото снимане прави разказа по-автентичен.

41 Rush Peak - copieВ черно-бялата фотография има всичко, освен цветове, които са събрани в белия цвят. Все едно музикална тема, написана за оркестър и свирена от един солист. Изискванията са по-големи и равностойни на ефекта. Форма и цвят се сливат подобно на поезията, която единствена изразява неизразимото. Черно-бялата фотография не показва реалност, тя представлява реалността на написаното. Прилича на бяла страница в сиви тонове и черни букви с почерка на автора. Както казва Маларме, “да се рисува не формата, а ефекта, който тя произвежда.” Черно бялата фотография е ефектът на поезията, изразен фотографски.

48 Vakhan Koridor

Wadi Dhar, Yemen - copieБернар Декам казва: “фотографията има качествата да ни води извън видимия външен свят и това, което разправя не се превежда с думи.” Куделка би добавил „снимам, за да не говоря“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: