Илюзии, въображение и концерт

China-1

Илюзиите, които ни дават жизненост и ни поддържат въображението, ни карат да вярваме, че един ден бихме намерили в реалността това, което въображението ни е карало да очакваме.

Очакването е за съзнанието това, което тенденцията е за живота. Животът може да се приеме като процес към нещо идващо, динамичен интервал между това, което е и каквото трябва да се случи. В общия случай винаги сме в очакване най-често на нещо извън нас. Съпровожда ни напрежението между действие и очакване, което под форма на нетърпение може да се превърне или не в драма според това как приемаме живота.

Миналата събота вечер към в 22 часа, изпълнен с хубави помисли отивам на летище София. Ще слушам, танцувам и лудея под звуците на  групата Готан Проджект. Ръми леко, после дъжда се усилва, малко гръмотевици, на моменти подухва силно, но това все още не пречи. Хората са се приготвили, разхождат се по тревата, загърнати в дъждобрани пред огромна естрада. Всички сме в очакване. Някои се поклащат, други подскачат в ритъма на диското. А то гърми, вятърът го отнася отвъд летището в очакване на идващата група. Минава половин час, после още половин. После още един. Хората, повечето мокри, живеят в очакване и безболезнено приемат обстоятелствата. Тръпка все още има. Все пак, в даден момент нещо трябва да се случи. Групата не може да не дойде.  За който обича да чака купонът е дори станал, българинът е търпелив.

Два часа са ми достатъчни, за да се наситя на атмосферата и с облекчение си тръгвам към къщи на сухо. На другия ден ми разправиха как групата дошла в един след полунощ и свирила до три. Всички останали доволни. За петдесет лева си струвало търпението.

Дали постъпих нормално? Но на тръгване стопирах кола, бяхме трима и слушахме джаз ФМ, освен това ми обещаха диск с Готан Проджект. Човек не знае от къде идва щастието.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ЧЕРНО-БЯЛА ИЛИ ЦВЕТНА ФОТОГРАФИЯ ?

43 Zigani-dia copie - copie

45 Dogon Mali - copieВ живота виждаме цветно, докъто черно-бялото  подчертава странната, нереална, сюреалистична част на нещата. Фотографията вече не е формална. Ровим зад привидното,  търсим корените, есенцията. Погледът  прониква, често без да разбира рови по-дълбоко в мистерията на живота.

64 Spituk Gompa - copieВ цветната фотография е необходимо развито чувство за точност и хармония в цветовете. Добрите художници са рядкост, а още по-малко са фотографите колористи!  Ако художник реши да снима, най-често прави чудесни цветни снимки – Соул Лейдър, Ернст Хаас… Картие Бресон е рисувал като млад после към края на живота си спира да снима, за да рисува отново. Снимал е само черно-бяло и в рисуването също не е бил колорист.

Цветната фотография е интересна, когато цветовете обясняват всичко. Големите художници го показват. И е много трудно постижимо!

Цветовете предразполагат и разсейват, докъто черно-бялата палитра от богата гама сиви тонове, концентрира погледа върху обекта за снимане. Цветовете съблазняват, докъто в черно-бялото изображение няма място за компромис.

Paris-3 - copieТъй като фотографията е превод, а не копие на реалност, черно-бялото снимане прави разказа по-автентичен. Авторът без да шикалкави е длъжен да даде всичко от себе си. На публиката остава да възпроизведе цветовете, да отваря въображението си…

41 Rush Peak - copieВ черно-бялата фотография има всичко, освен цветовете. Те всички са събрани в белия цвят. Все едно музикална тема, написана за оркестър и свирена от един солист. Изискванията са големи и равностойни на ефекта. Форма и цвят се сливат в едно. Подобно на поезията, единствена изразяваща неизразимото. Ако не реалното в живота, черно-бялата фотография е реалността на написаното. Това  прилича на бяла страница със сиви тонове на текст или черни букви с почерк на автора. Както казва Маларме “да се рисува не формата, а ефекта, който произвежда.” Ефектът на поезията, изразен фотографски, това е черно бялото снимане.

48 Vakhan KoridorКак си позволявам да снимам цветно? Както и в черно-бялото, така и в цветното снимане без претенции търся да се провокирам, да разбера по-добре света и себе си. Парадоксално, колкото повече виждам и снимам черно-бяло, толкова повече ме тегли да рискувам цветно. Но обратното също е вярно. Въпрос на характер.

Wadi Dhar, Yemen - copieБернар Декам казва: “фотографията има качествата да ни води извън видимия външен свят и това, което разправя не се превежда с думи.”

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: