Илюзии, въображение и концерт

China-1

Илюзиите, подхранващи жизнеността и въображението ни, помагат да вярваме, че рано или късно ще намерим в реалността това, което въображението ни е карало да очакваме.

Миналата събота вечер към в 22 часа, изпълнен с хубави помисли отивам на летище София, за да танцувам и да се забавлявам под звуците на  групата Готан Проджект. Ръми леко, дъжда се усилва, няколко гръмотевици, на моменти подухва по-силно, но това все още не е пречка за концерта да се осъществи. Хората са се приготвили и се разхождат по тревата в очакване пред голямата естрада, повечето загърнати в дъждобрани. Някои се поклащат, други подскачат в ритъма на диското откъм естрадата. А то гърми, вятърът го отнася отвъд летището и всичко това в очакване на идващата група. Минава час, после още един. Хората, повечето мокри, безболезнено приемат обстоятелствата. В даден момент нещо трябва да се случи. Групата не може да не дойде.  За който обича да чака, купонът е налице, българинът е търпелив и не се предава.

Два часа са достатъчни, за да се наситя на атмосферата и с облекчение да се упътя  към къщи. На другия ден ми разправят как групата дошла в един след полунощ и свирила до три. Посетителите останали много доволни. Концертът за петдесет лева си струвал търпението.

Нека завърша блога философски: за съзнанието ни очакването е това, което тенденцията е за живота. А той може да се приеме като процес към нещо идващо, като динамичен интервал между това, което е и каквото има да се случи. В общия случай се намираме винаги в очакване на нещо извън нас. Съпровожда ни напрежението между действие и очакване, а то под форма на нетърпение може да се превърне или не в драма, според това как приемаме живота.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ЧЕРНО-БЯЛА ИЛИ ЦВЕТНА ФОТОГРАФИЯ ?

43 Zigani-dia copie - copie

45 Dogon Mali - copieВ живота виждаме цветно, докато черно-бялата фотография  подчертава странната, нереална, сюреалистична част на нещата. Тя излиза от формалното представяне на света и зад привидното показва есенцията на видяното.

Цветната фотография ласкае погледа, изисква добрия опит на колориста с чувство за мярка и хармония в цветовете.  Фотографите  Соул Лейдър, Ернст Хаас, Хари Груаерт са художници и добри колористи. Картие Бресон също е рисувал като млад, снимал е само черно-бяло, а към края на живота си се връща отново към рисуването.

Цветната фотография е интересна, когато цветовете обясняват сниманото.

Цветовете предразполагат и отнемат от вниманието, докъто контрастът между черно и бяло със стотиците сиви тонове между тях, концентрира погледа върху сюжета. Цветовете съблазняват, докато в черно-бялото изображение няма компромис.

Paris-3 - copieФотографията е превод, а не копие на реалност и черно-бялата фотография прави разказа по-автентичен.

41 Rush Peak - copieВ черно-бялата фотография има всичко, освен цветове, които са събрани в белия цвят. Все едно слушаме музикална тема, написана за оркестър, но свирена от един солист. Изискванията са по-големи и равностойни на ефекта. Форма и цвят се сливат, както в поезията, единствена изразяваща неизразимото. Черно-бялата фотография не показва реалността, самата тя е реалност – бяла страница в сиви тонове и черни букви с почерка на автора. Или както казва Маларме, “да се рисува не формата, а ефекта, който тя произвежда.” В този смисъл черно бялата фотография е ефектът на поезията, изразен фотографски.

48 Vakhan Koridor

Wadi Dhar, Yemen - copieСпоред Бернар Декам “фотографията има качествата да ни води извън видимия външен свят и това, което разправя не се превежда с думи.” А Куделка с присъщата си простота би добавил „снимам, за да не говоря“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: