Илюзии, въображение и концерт

China-1

Илюзиите, които ни дават жизненост и ни поддържат въображението, ни карат да вярваме, че един ден бихме намерили в реалността това, което въображението ни е карало да очакваме.

Очакването е за съзнанието това, което тенденцията е за живота. Животът може да се приеме като процес към нещо идващо, динамичен интервал между това, което е и каквото трябва да се случи. В общия случай винаги сме в очакване най-често на нещо извън нас. Съпровожда ни напрежението между действие и очакване, което под форма на нетърпение може да се превърне или не в драма според това как приемаме живота.

Миналата събота вечер към в 22 часа, изпълнен с хубави помисли отивам на летище София. Ще слушам, танцувам и лудея под звуците на  групата Готан Проджект. Ръми леко, после дъжда се усилва, малко гръмотевици, на моменти подухва силно, но това все още не е пречка за концерта. Хората са се приготвили, разхождат се по тревата, загърнати в дъждобрани пред огромна естрада. Всички сме в очакване. Някои се поклащат, други подскачат в ритъма на диското. А то гърми, вятърът го отнася отвъд летището в очакване на идващата група. Минава половин час, после още половин. После още един. Хората, повечето мокри, живеят в очакване и безболезнено приемат обстоятелствата. Тръпка все още има. Все пак, в даден момент нещо трябва да се случи. Групата не може да не дойде.  За който обича да чака купонът е дори е налице, българинът е търпелив.

Два часа ми стигат, за да се наситя на атмосферата и с облекчение се упътвам  към къщи на сухо. На другия ден ми разправят как групата дошла в един след полунощ и свирила до три. Всички останали много доволни. За петдесет лева си струвало търпението.

Кой е нормален в тази история не знам. Вечерта на тръгване стопирах кола, бяхме трима, по пътя слушахме джаз ФМ и освен това ми обещаха диск с Готан Проджект. Човек може да е доволен от всичко…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ЧЕРНО-БЯЛА ИЛИ ЦВЕТНА ФОТОГРАФИЯ ?

43 Zigani-dia copie - copie

45 Dogon Mali - copieВ живота виждаме цветно, докато черно-бялата фотография  подчертава странната, нереална, сюреалистична част на нещата, излиза от формалното представяне на света. Концентрираме се зад привидното в есенцията на видяното.

Цветната фотография ласкае очите и изисква опита на колорист с развито чувство за мярка и хармония в цветовете.   Например Соул Лейдър е също художник, както и Ернст Хаас. Картие Бресон е рисувал като млад после към края на живота си спира да снима, за да рисува отново.  В рисуването не е бил колорист и е снимал е само черно-бяло.

Цветната фотография е интересна, когато цветовете обясняват фотографията. Големите художници го показват в живопистта.

Цветовете предразполагат и разсейват, докъто контрастът между черно и бяло със стотиците сиви тонове, концентрира погледа върху сюжета във фотографията. Цветовете съблазняват, докъто в черно-бялото изображение няма компромис.

Paris-3 - copieФотографията е превод, а не копие на реалност и черно-бялото снимане прави разказа по-автентичен. Авторът е длъжен да даде всичко от себе си. На публиката, ако иска, остава да възпроизведе цветовете с въображение.

41 Rush Peak - copieВ черно-бялата фотография има всичко, освен цветове. Те са събрани в белия цвят. Все едно музикална тема, написана за оркестър и свирена от един солист. Изискванията са големи, равностойни на ефекта. Форма и цвят се сливат. Подобно на поезията, която единствена изразява неизразимото. Без да показва реалност в живота, черно-бялата фотография представлява реалността на написаното. Прилича на бяла страница в сиви тонове и черни букви с почерка на автора. Както казва Маларме, “да се рисува не формата, а ефекта, който произвежда.” Ефектът на поезията, изразен фотографски, това е черно бялата фотография.

48 Vakhan KoridorКакто и в черно-бялата, така и в цветната фотография без претенции търся да се провокирам, за да разбера по-добре света и себе си. Парадоксално, колкото по-добре виждам и снимам черно-бяло, толкова повече ме тегли да рискувам с цветовете. Но обратното също е вярно и тогава бързам да се върна към предизвикателството на чернобялата фотография. Въпрос на вкус противоречивост в характера.

Wadi Dhar, Yemen - copieБернар Декам казва: “фотографията има качествата да ни води извън видимия външен свят и това, което разправя не се превежда с думи.” На което Куделка би добавил „снимам, за да не говоря“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: