Илюзии, въображение и концерт

China-1

Илюзиите, които ни дават жизненост и ни поддържат въображението, ни карат да вярваме, че един ден бихме намерили в реалността това, което въображението ни е карало да очакваме.

Очакването е за съзнанието това, което тенденцията е за живота. Животът може да се приеме като процес към нещо идващо, динамичен интервал между това, което е и каквото трябва да се случи. В общия случай винаги сме в очакване най-често на нещо извън нас. Съпровожда ни напрежението между действие и очакване, което под форма на нетърпение може да се превърне или не в драма според това как приемаме живота.

Миналата събота вечер към в 22 часа изпълнен с хубави помисли се насочвам към летището в София. Ще слушам, танцувам и лудея под звуците на  групата Готан Проджект. Ръми лек дъждец с малко гръмотевици. На моменти подухва силно, но това не пречи. Хората са се приготвили, разхождат се по тревата, загърнати в дъждобрани пред огромна естрада. Всички сме в очакване. Някои се поклащат, други подскачат в ритъма на диското. А то гърми, вятърът го отнася отвъд летището, антракт пред идващата група. Минава половин час, после още половин. После още един. Хората, повечето мокри, живеят в очакване и безболезнено приемат обстоятелствата. Тръпка има, въпреки всичко. В даден момент нещо трябва да се случи. Групата не може да не дойде.  За който обича да чака купонът е неминуем, българинът е търпелив.

Два часа са достатъчни, за да се наситя на атмосферата и почти с облекчение си тръгвам за към къщи. Отивам на сухо, обстоятелствата не зависят от мен, защо да се ядосвам. На другия ден ми разправиха как групата дошла в един след полунощ и свирила до три. Всички останали доволни. За петдесет лева било си струвало търпението.

Питам се дали постъпих нормално? Но на тръгване имаше още трима. В колата слушахме джаз ФМ. Освен това ми обещаха диск с Готан Проджект. Човек не знае от къде идва щастието.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ЧЕРНО-БЯЛА ИЛИ ЦВЕТНА ФОТОГРАФИЯ ?

43 Zigani-dia copie - copie

45 Dogon Mali - copieВ живота виждаме цветно, докъто черно-бялото  подчертава странната, нереална, сюреалистична част на нещата. Фотографията вече не е формална. Ровим зад привидното,  търсим корените, есенцията. Погледът  прониква, често без да разбира рови по-дълбоко в мистерията на живота.

64 Spituk Gompa - copieВ цветната фотография е необходимо развито чувство за точност и хармония в цветовете. Добрите художници са рядкост, а още по-малко са фотографите колористи!  Ако художник реши да снима, най-често прави чудесни цветни снимки – Соул Лейдър, Ернст Хаас… Картие Бресон е рисувал като млад после към края на живота си спира да снима, за да рисува отново. Снимал е само черно-бяло и в рисуването също не е бил колорист.

Цветната фотография е интересна, когато цветовете обясняват всичко. Големите художници го показват. И е много трудно постижимо!

Цветовете предразполагат и разсейват, докъто черно-бялата палитра от богата гама сиви тонове, концентрира погледа върху обекта за снимане. Цветовете съблазняват, докъто в черно-бялото изображение няма място за компромис.

Paris-3 - copieТъй като фотографията е превод, а не копие на реалност, черно-бялото снимане прави разказа по-автентичен. Авторът без да шикалкави е длъжен да даде всичко от себе си. На публиката остава да възпроизведе цветовете, да отваря въображението си…

41 Rush Peak - copieВ черно-бялата фотография има всичко, освен цветовете. Те всички са събрани в белия цвят. Все едно музикална тема, написана за оркестър и свирена от един солист. Изискванията са големи и равностойни на ефекта. Форма и цвят се сливат в едно. Подобно на поезията, единствена изразяваща неизразимото. Ако не реалното в живота, черно-бялата фотография е реалността на написаното. Това  прилича на бяла страница със сиви тонове на текст или черни букви с почерк на автора. Както казва Маларме “да се рисува не формата, а ефекта, който произвежда.” Ефектът на поезията, изразен фотографски, това е черно бялото снимане.

48 Vakhan KoridorКак си позволявам да снимам цветно? Както и в черно-бялото, така и в цветното снимане без претенции търся да се провокирам, да разбера по-добре света и себе си. Парадоксално, колкото повече виждам и снимам черно-бяло, толкова повече ме тегли да рискувам цветно. Но обратното също е вярно. Въпрос на характер.

Wadi Dhar, Yemen - copieБернар Декам казва: “фотографията има качествата да ни води извън видимия външен свят и това, което разправя не се превежда с думи.”

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: