От година на година става по-гротескно, по-силно. Набива се в очите за хора, уморени от информация и технологии. Тук там шедьоври после отново удар с чук. Свидетели сме на Съвременно Изкуство, оприличаващо настоящия свят – хора, политика, начин на живот, околна среда – всичко, за което се питаме: „как е възможно!?“ . После правим усилие, за да излезем от всякакви концепции. С облекчение и възвърната надежда си казваме: „уф, слава Богу!“. И потъваме отново в лабиринтите на абсурда.

Повечето известни автори с високи квоти са предназначени за колекционери, влагащи пари не за подобряване на гърчещия се от кризи свят или от добър вкус, а за да се поласкаят от възможността да купят скъпо, да бъдат „оригинални“, най-вече различни, чудновати…

„Crashed car“ се продаде още по време на вернисажа.

„Олимпиадата на Съвременно изкуство“ празнува своя 40-ти рожден ден. Специално за случая таксите ДДС (TWA) са свалени от правителството на 5.5% – това е интересно особено за артикули от милион и повече евро. Например:

Но всъщност евтино няма. ФИАК не е биенале или изложба, а пазар. Нещата трябва да са достатъчно показни, за да облекат хола на вила, банка, хотел… Голямото желязно дърво на китаеца дисидент Ай Уейуей е за интериор. Би било абсурдно да го положим сред природата в цветуща градина!

Когато влизаме в този щтанд, за да прочетем от кого са двете малки изложени картини в дъното, внимаваме да не си счупим глезен, за възрастните тазо-бедрена става.

Привлича ме контраста между чистото спретнато момче, забило поглед в своя i-pad и празния, безжизнен поглед на изложената глава. И двамата са абсурдни. Това става в пъпа на Европа, в скъпо платен щтанд на световно изложение. Момчето печели добре защото главата с празния поглед ще се купи за десетина хиляди евро, за да запълни нещо липсващо…

Две дами, едната на фотография, а другата потънала в своя Макинтош…, така минава деня, в чистия, спретнат щтанд, съвсем професионално… Но такава е и тенденцията, да слеем изкуствения и живия свят в едно.

Интригуващо е, всичко е така добре направено, професионално и съвсем плоско. Вътрешен живот не е необходим.

Завършвам разходката с няколко дълбокомислени изрази:

Нека да добавя, че входа в Grand Palais за ФИАК е само 35 евро. То се знае, това не е проблем за ценителите.