Фотография и политика

За разлика от ежедневния живот, изпълнен с ограничения, истинска свобода на израза има само в Изкуството. Фотографията е също изкуство и днес с развитие на новите технологии, тепърва има да разкрие на творците сред фотографите нови хоризонти.

Balcon

Добре е паралелно с големите фотографски изпълнения с безвременен характер, което ги определя като изкуство,  да разграничим амбициозните снимачи с големи претенции, които търсят екстравагантни идеи, целящи най-вече да очудят, за да направят добър бизнес. А това може да добие перверзна форма със месване на фотожурнализма с политически цели, обратното на това, което е правел например Капа. Всичко това защото:

една даденост, приета като данна, не е информация;

информацията не е познание;

познанието не е Истина.

Ясно става, че фотографията не дава реалност, нито Истина, а най-вече гледна точка или усещане. (Отново се сещам за гения на  Роберт Капа) Вътрешният усет, рафиниран и безвременен, прави изкуството и остава далеч от изкуствените приоми.

Да сме под влияние на различни информации означава да се включваме в стадото на цифрите и да участваме в игрите на големия цирк, който всички живеем – политически и икономически. Това прилича на участие в инфантилното регистриране на лайкове като нов най-лесен социален израз, както играта на съществуване във фейсбук с влизане в регистрите на Гугъл – отново икономополитическа система, този път с позитивна уловка, защото  дизлайкове не съществуват. Всяко нещо има добра страна, но робията на всичко наложено отвън (медии и други..) ни отдалечават от Изкуството.

Добрата фотография се построява, за да изрази най-същественото без допълнителни финтифлюшки, и не за да покаже, а за да даде възможност на всеки да вземе по нещо според вътрешното си сътояние. Между фотографите има такива, които виждат, други без да го знаят не успяват – там е гафа и псевдоуспеха им. Това не сеучи, човек го притежава или не. Което не изключва възпитанието на окото да вижда по-добре, както става и с музикалните инструменти за много изпълнители.

Невроните в главите ни свързват информации. Връзките са винаги частични и субективни, докато Изкуството излиза от системи и ограничения.

Mavet, Kavala

На всекидневно ниво какъв би бил изхода от манипулацията, която се изразява на всички нива ?

Без на пръв поглед това да има връзка с фотограията, все пак става дума за същия миш-маш (смесването на гледам с виждам) : повечето хора  раздрусани от световните събития разбират – необходим е кураж всеки да избере етически ясно от коя страна е застанал между все по-ясно разграничаващите се градивна позитивност и рушаща лошотия. Когато ги оставим да се смесят, както понякога се случва, егоизмът използва позитивната мисъл или действие за двигател, за да заграби и доминира. Примери навсякъде, особено в лицето на много от  утвърдените професионалисти политици, майстори на камуфлажа.

monsieur-bricolage

Фотожурнализмът е чудесна богата и много интересна професия. За съжаление днес кризата в тази сфера е все по-голяма, защото реалността е многопластова, а не гледна точка или изразена емоция, служеща на партия или на хонорар. Политическата игра между жертви и виновни се изостри, изпълни с камуфлирани действия отвсякъде. Хората се дрогират с жестоки филми и фотографии, но да се заеме ясна позиция е много по-важно, отколкото да се играе на воайоризъм. Това не изключва респекта към прекрасната работа на познати големи фотографи, някои от които  са си дали и си дават живота на военните фронтове.  Ферплей днес почти не съществува. Болката от излезлите наяве комфликти е много по-голяма и комплексна от това шоу, което днес предлагат медиите. Нещата са значително  по-сериозни и оплетени от студената война преживана в миналия век. Сега те засягат цялото човечество.

Добрата фотография търси красота и хармония, което ще рече безконфликтност. Освен всичко друго, тя би могла да бъде чудесно възпитание за младите хора да развиват различен поглед към света. Това са търсили и първите художници-фотографи, когато са снимали, за да рисуват. Красотата отваря съзнанието, болката го свива и задушава.  Не казвам нищо ново, вземето го като подхвърлена идея.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум – Вакхан Коридор

Paris-2                                                              /Пасу с разклонение към Чипурсан, Бабагунди и Хиршад пас към Вакхан Коридор/

След една пропусната експедиция тази година поради малка злополука с лактите, изпитвам известна носталгия с надежда да се върна отново по тези места. Това ме накара да добавя тези няколко фотографии отпреди десетина години в незабравимия, фантастичен Каракорум с едно малко отклонение в посока Афганистан по така наречения Вакхан Коридор. Успях да стигна донякъде, но бях спрян поради липсата на виза и разрешение, невъзможно да се вземат от Пакистан.

Paris-4                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

Тази година исках да завърша идеята си и да тръгна от самото начало на тази долина, наречена Вакхан Коридор от англичаните и руснаците след войната, този път откъм Таджикистан към Китай. Пакистан е от дясно и Афганистан от ляво на път към тройната гръница при паса Тагерман Чу. Там се събират великаните Каракорум, Тиан Шан и Памир.

Paris-5                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

Това е бил пътя на керваните  от времето на Марко Поло, който е успял да слезе от Китай към Киргизия по този най-кратък път на коприната. Сега кервани със стока продължават да минават най-вече откъм Пакистан през Хиршад пас към „коридора“ на път за Таджикистан.

Hirsad Pas

Срещата ми с тези номади киргизи остана незабравима и това ме замисли да поискам да се върна по тези места.

Каракорум

Този район, прекалено беден и отдалечен от всичко и от всички, не е интересен за талибаните, но създадените психози плашат туристите. Думата Афганистан очевидно плаши, въпреки че http://www.untamedborders.com/ организират вече втори или трети международен маратон, както и ски през зимата в тази изстрадала, фантастична и не навсякъде безопасна страна.

Kirgiz

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост с овчарите Вакхи живеещи по тези места (коридора е с дължина 200 км) срещу добре отгледан добитък. По-добри пасища, особено около огромното езеро Чакмактин в дъното на коридора, трудно се намират.

Chipursan

Пари местните нямат и не ползват. Вероятно това е последното място и предполагам не за дълго, където чистия безпаричен обмен е все още възможен.

Киргиз2                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

Vakhi woman                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии може да се видят в сайта 23-та галерия. Необходим е компютър .

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: