Фотография и политика

Истинска свобода на израза има най-вече в изкуството, където фотографията от няколко десетилетия също намира място.

Balcon

Манипулациите, сред които живеем, усложняват работата на фотожурналистите, които до голяма степен са зависими от системата, на която служат. Фотографските изпълнения на Капа, Мак Кулин, Карон, Нашуей… и другите големи фотожурналисти днес са превърнати в икони извън времето (прави ги изкуство). Без кариеризъм  и политически цели, без ограничения, гледна точка или наложена идея при тях:

Дадеността, приета като данна, не е информация.

Информацията не е познание.

Познанието не е Истина.

Те  знаят, че фотографията не дава реалност, нито Истина, а само усещане. Вътрешният усет, рафиниран и извън времето, прави изкуството да въздейства.

Да сме под влияние на различни информации означава да се включим в империята на цифрите и да участваме в игрите на големия цирк, в който сме въвлечени да живеем – политически и икономически. Добавя се и инфантилното регистриране на лайкове, най-лесния и повърхностен социален израз, игра на съществуване във фейсбук. В регистрите на Гугъл отново се включваме в икономополитическа система, този път с позитивна уловка –  дизлайкове не съществуват. Зависимостта от наложен вкус отвън (медии, моди и други..) ни отдалечават от истинското Изкуство.

Добрата фотография дава възможност на всеки според вътрешното си сътояние да вземе по нещо от същественото. Човек се учи да вижда, а който е роден с тази дарба, остава да я подобрява и в това няма граници.

Изкуство не се затваря в осмисляне, в системи или ограничения. То дава кислород сред лъжите които ни заобикалят. Сталин се е страхувал от големи артисти като Ахтматова, Пастернак, Родченко…, които „представляват второ правителство“ според Солженици.

Mavet, Kavala

Ферплей днес не съществува,  комфликтите са значително по-сложни от студената война от миналия век. Фотожурнализмът е комплексна, разнообразна  професия, но формализиран той допълва още повече към всеобщото объркване и дезинформация.

monsieur-bricolage                                     /Palais de l’Élysée – президентството в Париж – фотомонтаж /

Добрата фотография търси красота и хармония, ще рече безконфликтност, и е чудесно възпитание за отваряне на погледа към света, особено за младите хора. Това са търсили и първите художници-фотографи, когато са снимали, за да рисуват. Красотата отваря съзнанието, болката го свива и задушава.

Това е по повод на изложба в МЕP – (Европейската къща за Фотография в Париж) на фотожурналиста Джеймс Нашуей с фотографии икони, показващи жестоката реалност, в която живеем. В тях няма политическа конотация, те не подчертават каквото и да било. Вижда се участието и дистанцията на фотографа спрямо събитието с окото на голям артист.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум – Вакхан Коридор

Paris-2                         /Пасу – разклонение към Чипурсан, Бабагунди и към Хиршад пас за Вакхан Коридор/

Вакхан Коридор създаден от англичаните и руснаците след Втората световна война е долина между Пакистан и Афганистан, водеща към тройната граница с Китай при паса Тагерман Чу.

Paris-4                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

На това място се събират планините-великани Каракорум, Тиан Шан и Памир. През тази долина, най-кратъкия път на коприната, са минавали  керваните от Китай към Киргизия. От там е минал и Марко Поло.

Paris-5                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

В Пакистан недалеч от Хиршад пас на път към коридора и Таджикистан имах късмета да срещна номади киргизи.

Hirsad Pas

Среща незабравима.

Каракорум

Този район е твърде беден и отдалечен от всичко и от всички, поради това не интересен за талибаните.  (В Афганистан, в тази изстрадала и фантастична страна,  туризмът не е желателен, въпреки че http://www.untamedborders.com/ организират там вече трети международен маратон, също ски през зимата. )

Kirgiz

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост срещу добре отгледан добитък от овчарите Вакхи, жители на коридора, който е дълъг 200 километра. Пасищата  около огромното езеро Чакмактин са най добрите в района.

Chipursan

Местните жители нямат и не ползват пари. Вероятно това е последното място, предполагам не за дълго, където чистия безпаричен обмен все още е възможен.

Киргиз2                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

Vakhi woman                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии ще намерите в сайта www.ivan.pastoukhov.com в 23-та галерия.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: