Фотография и политика

За разлика от ежедневието, изпълнено с ограничения, истинска свобода на израза има само в Изкуството. Фотографията е също изкуство и днес заедно с развитието на новите технологии, тепърва има да ни отваря нови хоризонти.

Balcon

Затова въпросът с фотожурнализма, който е в растяща криза, е много деликатен – особено в обстановката на несигурност, фейк нюз и манипулации на всички нива, в която живеем. Големите фотографски изпълнения, като тези на например на Капа, останали с качества извън времето се превръщат в изкуство и се разграничават от  фотографиите търсещи печалба и смесени с политически цели. Всичко това защото:

Даденост, приета като данна, не е информация.

Информацията не е познание.

Познанието не е Истина.

Фотографията не дава реалност, нито Истина, а само гледна точка или усещане. Само вътрешният усет, рафиниран и безвременен, прави изкуство. А само то въздейства истински, далеч от гледни точки или чертички…

Да сме под влияние на различни информации означава да се включим в стадото на цифрите и да участваме в игрите на големия цирк, който всички живеем – политически и икономически. Това прилича на участие в инфантилното регистриране на лайкове като  най-лесен социален израз, или както играта на съществуване във фейсбук с влизане в регистрите на Гугъл – отново икономополитическа система, сега вече с позитивна уловка, защото  дизлайкове не съществуват. Робията на всичко наложено отвън (медии и други..) ни отдалечават от Изкуството.

Добрата фотография се построява, за да изрази най-същественото без излишни фантасмагории. Тя не иска да показва, а дава възможност на всеки да вземе по нещо според вътрешното си сътояние. Между фотографите има такива, които виждат.  Това не се учи, човек го притежава или не. Останалото е въпрос на труд и подобряване без граница.

Невроните в главите ни свързват информации. Връзките са винаги частични и субективни, докато Изкуството излиза от всякакви системи и ограничения, затова ни носи кислород и утеха в лъжите, в които живеем.

Mavet, Kavala

На всекидневно ниво живеем в манипулации на всички нива. Без на пръв поглед да има връзка с фотограията, все пак става дума за същия миш-маш (смесването на гледам с виждам). Свидетели на световните събития, необходим е кураж да изберем от коя страна заставаме между все по-ясно разграничимата градивна позитивност и рушащо камуфлиране. Когато ги оставим заедно, както се случва, егоцентризма на манипулатора използва позитивната мисъл за двигател, за да заграби и доминира още повече. Примери са всестранни, особено в лицата на много от  утвърдените професионалисти политици.

monsieur-bricolage                                     /Palais de l’Élysée – президентството в Париж – фотомонтаж /

Фотожурнализмът е богата, разнообразна и  трудна професия не за всеки фотограф. Реалността е многопластова, а не гледна точка или изразена емоция, която да служи на партия или на хонорар.  Хората обичат да се дрогират с жестоки филми и фотографии, затова да се заеме ясна позиция е много по-важно, отколкото да се играе на воайоризъм.

Ферплей днес почти не съществува. Болката от излезлите наяве комфликти е много по-голяма и комплексна от това шоу, което  предлагат медиите. Нещата днес са значително  по-комплексни от студената война, преживана в миналия век.

Добрата фотография търси красота и хармония, което ще рече безконфликтност. Освен всичко друго, тя би могла да бъде чудесно възпитание за младите хора да развиват  поглед към света. Това са търсили и първите художници-фотографи, когато са снимали, за да рисуват . Красотата отваря съзнанието, болката го свива и задушава.  Не казвам нищо ново, вземето го като подхвърлена идея.

Написах това по повед изложба в МЕP – (Европейската къща за Фотография в Париж) на Джеймс Нашуей – не по-малък от Капа – с фотографии икони, показващи жестоката реалност, в която живеем. В тях нама политическа конотация, не подчертават каквото и да било. Вижда се участието и дистанцията с окото на големия артист. Мога да добавя и възторга си към Дон Маккулин! Те са единици от оживялите големи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум – Вакхан Коридор

Paris-2                                                              /Пасу с разклонение към Чипурсан, Бабагунди и Хиршад пас към Вакхан Коридор/

След една пропусната експедиция тази година поради малка злополука с лактите, изпитвам известна носталгия с надежда да се върна отново по тези места. Това ме накара да добавя тези няколко фотографии отпреди десетина години в незабравимия, фантастичен Каракорум с едно малко отклонение в посока Афганистан по така наречения Вакхан Коридор. Успях да стигна донякъде, но бях спрян поради липсата на виза и разрешение, невъзможно да се вземат от Пакистан.

Paris-4                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

Тази година исках да завърша идеята си и да тръгна от самото начало на тази долина, наречена Вакхан Коридор от англичаните и руснаците след войната, този път откъм Таджикистан към Китай. Пакистан е от дясно и Афганистан от ляво на път към тройната гръница при паса Тагерман Чу. Там се събират великаните Каракорум, Тиан Шан и Памир.

Paris-5                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

Това е бил пътя на керваните  от времето на Марко Поло, който е успял да слезе от Китай към Киргизия по този най-кратък път на коприната. Сега кервани със стока продължават да минават най-вече откъм Пакистан през Хиршад пас към „коридора“ на път за Таджикистан.

Hirsad Pas

Срещата ми с тези номади киргизи остана незабравима и това ме замисли да поискам да се върна по тези места.

Каракорум

Този район, прекалено беден и отдалечен от всичко и от всички, не е интересен за талибаните, но създадените психози плашат туристите. Думата Афганистан очевидно плаши, въпреки че http://www.untamedborders.com/ организират вече втори или трети международен маратон, както и ски през зимата в тази изстрадала, фантастична и не навсякъде безопасна страна.

Kirgiz

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост с овчарите Вакхи живеещи по тези места (коридора е с дължина 200 км) срещу добре отгледан добитък. По-добри пасища, особено около огромното езеро Чакмактин в дъното на коридора, трудно се намират.

Chipursan

Пари местните нямат и не ползват. Вероятно това е последното място и предполагам не за дълго, където чистия безпаричен обмен е все още възможен.

Киргиз2                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

Vakhi woman                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии може да се видят в сайта 23-та галерия. Необходим е компютър .

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: