We are playing with things that disappear. – Henri Cartier-Bresson

Nous jouons avec des choses qui disparaissent. – HCB

Ние си играем с неща, които изчезват. – Анри Картие-Бресон

                                                  /Тцо Морири, Ладак, Индия /

Животът във всеки момент е нов и различен. Това ме стимулира да ловя моменти, които ме привличат и няма да се повторят. Ето тези диви магарета сред вълшебната Природа около езерото Тцо Морари в Ладак. Миг след това те изчезват. Бяха ли реални или само сън, потопен във вечността. Този сън разбужда в мен нови сънища и желание да снимам.

Живеем със сънищата и поезията, които носим в себе си. Качествата, с които се раждаме, ни задължават да ги развиваме и вероятно това е единственото задължение в живота. Школите се учат и после забравят, за да преоткрием света такъв, какъвто е, винаги различен. Чувствителността не се учи, тя само се подобрява едновременно с търсещия поглед. Гледам постепенно се превръща във виждам. Пространство и време са свързани в геометрични форми.

Снимането не е за мекошави хора, нито за диктатори или егонцентрици, които не забравят себе си.  Фотографът живее без претенции за себе си, той няма какво да доказва, нещата се представят или не. Фотоапаратът е писалка, молив, четка за рисуване. За разлика от художниците, фотографияте коват мига, участват в момента и безмълвно визират, без да размътват терена. „Рибарят не плаши рибата, не хвърля камъни във водата.“, е казал вероятно Картие Бресон.

Снимаме с почерка, с който бихме написали идея, разказ, поезия. Пътят ви се превръща в роман, който нащраквате, както усещате живота.

Животът сам по себе си е фантастичен! Красотата ни помага да обичаме, а обичта ни дава вкус към красивото.

Някои фотографи бродят в групата на пламенно търсещите. Други го измислят консептуално, актуално, модерно, постмодерно, съвременно или студийно.  Едни се ровят в променящото се битие и търсят истории. Други ги измислят, за да ги представят различно, но всички се движим върху една и съща, вечно променяща се сцена.