Дъжд

Long Xuyen-3

 

 

vietnam-5

 

vietnam-4

 

Дъждът е благодат. Дъждът е небето, слизащо на земята. – Джон Ъпдейк

( Повече дъжд може да видите в галерия 16 Vietnam, Hue, Hoi An на сайта www.pastoukhov.com.)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Изкуството в Далечния Изток

vietnam

Във Виетнам, Камбоджа, Китай… може да изберете, както и да поръчате антично или модерно копие на статуя в размер и материал какъвто пожелаете на цена без конкуренция. Стоката изпращат до дома ви, все едно къде по света.

Hanoy-2

Cambodia

Cambodia-3

Тоалетът с дамите в гръб се намира в огромен пазар за туристи и търговци във Виетнам. Фотографията с ганеша (слончето) е в подобно място в съседна Камбоджа. Този кич, гордост на новото време, се продава недалеч от съвършенните форми на индийските майстори от епохата на царете Кмер между 8-13-ти век. Времената се менят и ние с тях, както казва старата римска приказка.

Cambodia-4

Cambodia-2

Ако тези фотографии ви интересуват, ще ги намерите във галерия 17-та на сайта.

Който харесва тези блогове, може да се абонира. Достатъчно е да кликнете върху бутона RSS най-горе в дясно. Същото важи за френско-английския блог.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Краят на света

Пиша това есе няколко дни преди налижаващия според медийните предричания край на света (07.01.2012):

Краят на света Vat Nokor, Cambodia-3 copie

 

край на света

 

Vietnam01-2

Отварям скоба: дамата с лакираните зъби използва метод за консервиране по-дълго време. Според нея зъбите на животните, както и на някои хора са бели, защото те не знаят да ги опазват. Във фотографията по-горе виждате обратното, начин за избелване на зъби със сурово захарно цвекло – двете дами са от различни места едната от Камбоджа, другата от Виетнам.

Краят на света N. de Vietnam

 

Краят на света Vietnam copie

Края на света Viet Quang-8

Краят на света Vietnam

 

Краят на света Cambodia-5

Краят на света Cambodia-15

Краят на света Cambodia

Краят на света Cambodia-8

Краят на света Cambodia-11

Напразно търя своя фотография, в която да уловя край или начало на света, оставям на въображението ви да реши, но ми се прииска да нахвърлям няколко хаотични мисли на тази тема.

Всеки край предполага ново начало, което преди това е било в зародиш. Времето, в което живеем днес до голяма степен прилича на Ренесанса, когато  първите печатници са раздвижили човешката мисъл. След векове на догми, монопол на власт и религия, Лютер отваря пътя на съмнението и мозъците разбиват закостенели идеи. По същия начин светът се разчупва  и днес. Падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември, интернета, новите технологии, всички имат подобен, още по-глобален революционен ефект.

Казват, че когато дядо Боже създал земното кълбо решил да му лепне  етикета: “Разтърси преди употреба!”

Днес информации ускорително ни заливат отвсякъде, повечето се е превърнало във враг на необходимото. Индивидуализмът се утвърждава като форма на съществуване, а за да изразят себе си, хората припряно търсят начини за общуване. Въпреки, че изразяват виждането си и го направят достояние на всички, всеки все повече се съмнява във всеки и във всичко.  За кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, от 7 милиарда жители на планетата над 6 ползват жсм жадни за връзка. За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти, парите не им стигат, търсят вечност!

Млади хора  в чудесен последен модел кабриолет споделят как колата не им носи щастие, защото не са сменили мокета си в къщи. Науката, все по-елитарна, изпреварва начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене се разминава с този на обикновенните простосмъртни.

Индивидуализмът и блестящото развитие на отделни единици, разграничава все повече и обезличава лишените от възможност да напредват. Фрагментизирането на обществото създава групировки и секти. Ритуалността, спояваща хората чезне, смисъла на речта се губи. Думата, смисленият израз, изразът на емоционално състояние, губят стойност. Да сравним жеста и поздрава между непознати хора сред природата и неудобния, почти невъзможен контакт в асансьор, на улицата, в мола, в големия град. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочат значението им. Ускорението във времето пречи за структуриране на смисъл. Младите хора губят погледа си към бъдещето, възрастните живеят с изгубеното в спомени минало. Звучи песимистично, какъвто би бил края на света. Но катаклизъм означава подновяване и че това са симптоми за идващото ново, ролята на което е да преобрази изживялия времето си свят.

В случая се кръстосват две противоречиви състояния, породени от един и същ феномен. Цифровата техника подпомага индивидуалната изява, виртуално  увеличава възможността за връзки и формите за споделяне като изход от болезнена неизява и от задуха във всеобщия егоцентризъм. Това се вижда във феномена фейсбук, туитър, линкед-ин…, в непрекъснато раждащи се нови системи за връзка. Виртуалните мостове ще еволюират до нови начини на комуникация, в които заедно със скоростта на връзката ще бъде привилегировано качеството на взаимоотношенията. Хаосът в обществата провокира агресивност, която също е мотор за създаване на нов ред. Напрежението, в което живеем е индикатор за Нещото, търсещо път за изява. Високата температура на болния е израз на борбата за оздравяване. Строгите канони водят до диктатури, до културно вкостеняване на обществото, както и до разруха на самата система – видяхме го с Комунизма.

Новият свят е в зародиш. Той е различен, много по-пълноценен и интересен. Условието е да не повторим грешките от миналия най-кръвополитен век от историята. Полюсите на влияние в света се насочват към Азия. Африка и Южна Америка тепърва ще излизат на преден план. Колкото и егоистично да се бавим и лутаме, никога не сме осъзнавали така добре ролята на Природата, както и възможността да опазим планетата. Остава да прилагаме натрупаните познания, най-вече да добием съзнание за себе си, ролята ни в супер интересната аватюра на земята. Всичко това не означава край на света, а е интересно начало. Животинският свят е адаптиран към средата си, докъто човек е в непрекъснато търсене. В това е трудността и големината на Хомо Сапиенс.

Изкуствата и фотографията –  блогът е за фотография – изразяват чудесно социалните ни проблеми. Дълбочината, чувствителността на артистичния усет бяга все по-често в повърхностни ефекти, сякаш наближаваме и края на изкуствата, недостатъчни, както и религията, да компенсират трудния преход към идващото ново, нетърпящо нищо ИЗКУСТВЕНО. Набиващите се на очи ефекти търсят как да шокират, да покажат, че в цялата си болка и невъзможност за бърз изход, търсим да реализираме нещо като претендираме да сме извън него… и това в търсене на някаква въображаема свобода с болезнената жажда да бъдем независими. във фотографията си също имам желание да уловя момента по най-свободен начин! Да става както искам, по свой избор, дори за момент, който не ми принадлежи,… но го търся и искам да бъде мой – противоречиво, нали? До средата на миналия век изкуството ни е помагало да дишаме по-свободно. Днес по всичко изглежда, че това не е достатъчно. Вече повече от седемдесет години, загубили вяра в установените канони,  все по-често си даваме вид, че правим изкуство – наричаме го консептуално или с други имена и под различни форми, само и само да бъде различно. Цинизмът и гротескното изразяват собствената ни невъзможност да преминем прага на воалираното Ново. Технологиите ни манипулират, завладяват, дават ни нови възможности, все по фрапантни, запълват повърхностно празнотите в живота. Тиражите на фотографиите трябва да се правят все по-големи, часовниците, дамските обувки или джиповете в центъра на града също. По-голямото шоу е огледален образ на по-голяма празнота, която го е предизвикала, крещяща за ново! И това, заедно с култа към изгубеното минало, минало, към което всъщност нямаме никакво желание да се връщаме. Това не пречи на една малка по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. все още може да струва десетки хиляди евро. Наред с това една професионално добре снимана обувка в огромен  качествен тираж на новоизлюпен „галям“ фотограф със създадено име благодарение на добра реклама ще струва десетки хиляди евро.

Тези преходни времена, все едно в какви обстоятелства, не могат да изтрият човешкия дух. Новото ни тегли напред повече от всякога, а самият искрен акт на творенето е без мярка и извън времето.

Краят на света

Дано да не ви е заболяла главата, увляках се в неизчерпаемостта на темата, която в началото от хумористична, заприлича на жиците от тази фотография. Всъщност до 7-ми януари има още време и ако блоговете спрат, означава, че краят на света е наистина настъпил.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пресичане на Индокитай I-ва част

Париж – Ханой – Лао Кай

01 Carte

 “Човек пътува по света, за да търси това, от което се нуждае. След това се връща в дома си, за да го намери.”  – Джордж Едуърд Мур

Нощно летене. Събуждам се, летим над Афганистан. Мека лунна светлина ниско долу облива глухи долини. В невероятно пусти места проблясват единични, разхвърляни светли точки. Проследявам сенки на планини с истории, които продължават да развинтват фантазията ми – Боже как да снимам едновременно всичко интересно в този голям свят…?! Слагам платнени кепенци на очите си и отново заспивам.

Ха-Ной-4

Заменям студения ноемврийски Париж с “прохладни”, обявени в самолета, 28°C в Ханой. Настанявам се в старата част на града, за да дочакам нощния влак към Лао Кай, северната граница на Виетнам с Китай. Ще снимам съботен пазар в селцето Бак-Ха, където виетнамски и китайски етнически групи Тай, Х-монг, Дао, Нънг и Фу Ла излагат стоките си. След това ще пресека Виетнам по дължина, после следва Камбоджа, за да завърша с прочутия Ангкор, по величина и рафинираност в изкуството достоен да се нареди до пирамидите в Египед и Мексико.

01 Vietnam-59

Виждате не поток, а вълна от велосипеди и мотопеди, повечето с млади хора. Нацията е млада. Движение, горещина, но въздухът е поносим, вероятно по-чист от софийския. Жените са добре загърнати и с маски. Азиатките, за да бъдат харесвани, трябва да имат бяла, копринено нежна кожа. Факт е, че им отива! Бронзовите лица са груби, според тях израз на примитивност, свързани с груб земен труд…

Белите личица, накацали по няколко на учудващо не шумни, пъргави мотопеди или електрически велосипеди, каквито едва сега се явяват в Европа, виртуозно и хаотично се промъкват, сякаш си правят удоволствие да учудят себе си и другите наоколо. Бързат без да забравят да сe усмихват.

 
13 Vietnam-29

03 Vietnam-2

04 Vietnam-5

Проблемът с преноса тук не е проблем…

Hanoi-5

 

Hanoi copie

 

06 Vietnam

В тази част на града нещата стават пред домовете и на улицата.

03 Vietnam101

 07 Vietnam

Храните неминуемо са био – химикали и индустриални производства струват пари. Макар на тротоара на улицата, човек хапва чудесно и винаги прясно сготвено.

 09 Vietnam

12 Vietnam-49

 За късмет в кадъра виждате четири поредни генерации заедно, нещо изключително трудно в страна, където след всички войни, лагери, кланета, преобладава младото поколение. 

Hanoi 

Накрая на деня споделям купето на нощтния влак с японец и холандиц. Японецът разправя за различията спрямо Япония, благодари за протеклия разговор, слага тапи в ушите си и мигновенно заспива. Холандецът е с лакирани нокти на ръцете и срамежлива усмихва. Прави околосветско пътуване и предпочита Лаос пред неясния за него „оцветен комунистически“ Виетнам.

15 Vietnam 

Следващият ден е не по-малко динамичен. С два фотоапарата в ръце е трудно да се държи чадър срещу палещото слънце. Освен това губя черните си очила, време не остава да търся резервни в багажа. Ще изтърва пазара! Жега голяма!!

Vietnam-7

Местните са обхванати от гражата да продават, за тях съм различен и незначим. Това ме улеснява. При по-примитивните хора нещата конкретни, явявам се като абстракция. Това са възможностите на фотографа – да се слее с обекта или да бъде различен, неразбираем, да стане незабележим. Засега съм различен и за себе си – географските различия все още изпреварват биологичното ми време.

 Vietnam-32

Красотата и естествения живот на тези хора стимулира, кодовете на които сме роби в големите градове се стопяват. Природата си казва думата.

Vietnam86

 

Vietnam-28 

Vietnam-6

След това облак внезапно покрива небето и отвсякъде потичат води.  Прохладния душ ме заварва при прасетата. Тази особена атмосфера не намалява търговския напън.

 Vietnam Мюонг Кюонг

Vietnam-78

 

Vietnam-99 

Късно вечерта се отзовавам на 140 километра от съботния, многоцветен пазар, за да атакувам друг, неделен в Мюонг Кюонг. Тук етническите групи са групи. Подобен фотомаратон не ми се е налагал отдавна, но двата пазара ме мобилизират и дават добро начало на пътуването!

 50 Muong Khuong

76 Kuoi Khon

 Vietnam66

 Vietnam-109 

Vietnam-88 

Vietnam Мюонг Кюонг-3

Трети ден, вече адаптиран към обстановката, леко прегладнял прилагам трите основни номадски закони: яж от храната на страната, в която се намираш, не сравнявай себе си, не прави сравнения. Различията обогатяват, приликите успиват!

Vietnam Мюонг Кюонг-5 

След трудоемките, многолюдни пазари, преди да ме грабне атмосферата на другите виетнамски провинции, опитвам риболовни жестове във водите на Ло, ръкав на реката Меконг…

Ivan, Mekong river                                                          / откривам в себе си способност да се нахраня навсякъде /

 

Любителите на фотография могат да видят трите галерии за Виетнам на 16–та позиция в сайта. Следва блог със среден и южен Виетнам, както и Камбоджа с прелестите си.

Весела Коледа на всички!

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: