Дъжд

Long Xuyen-3

 

 

vietnam-5

 

vietnam-4

 

Дъждът е благодат. Дъждът е небето, слизащо на земята. – Джон Ъпдейк

( Повече дъжд може да видите в галерия 16 Vietnam, Hue, Hoi An на сайта www.pastoukhov.com.)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Изкуството в Далечния Изток

vietnam

Във Виетнам, Камбоджа, Китай… може да изберете, както и да поръчате антично или модерно копие на статуя в размер и материал какъвто пожелаете на цена без конкуренция. Стоката изпращат до дома ви, все едно къде по света.

Hanoy-2

Cambodia

Cambodia-3

Тоалетът с дамите в гръб се намира в огромен пазар за туристи и търговци във Виетнам. Фотографията с ганеша (слончето) е в подобно място в съседна Камбоджа. Този кич, гордост на новото време, се продава недалеч от съвършенните форми на индийските майстори от епохата на царете Кмер между 8-13-ти век. Времената се менят и ние с тях, както казва старата римска приказка.

Cambodia-4

Cambodia-2

Ако тези фотографии ви интересуват, ще ги намерите във галерия 17-та на сайта.

Който харесва тези блогове, може да се абонира. Достатъчно е да кликнете върху бутона RSS най-горе в дясно. Същото важи за френско-английския блог.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Краят на света

Няколко дни преди налижаващия според медийните предричания край на света :

Краят на света Vat Nokor, Cambodia-3 copie

 

край на света

 

Vietnam01-2

Отварям скоба: дамата с лакираните зъби има метод за консервиране по-дълго време. Тя счита, че зъбите на животните са бели, защото те не знаят да ги опазват. Във фотографията по-горе виждате обратното, начин за избелване на зъби със сурово захарно цвекло – очевидно двете дами са от различни места в Камбоджа и Виетнам.

Краят на света N. de Vietnam

 

Краят на света Vietnam copie

Края на света Viet Quang-8

Новото евентуално начало :

Краят на света Vietnam

 

Краят на света Cambodia-5

Краят на света Cambodia-15

Краят на света Cambodia

Краят на света Cambodia-8

Краят на света Cambodia-11

След фото разходката между края и началото на света в Камбоджа, ето няколко идеи за света, в който щем-не щем сме потопени.

Всеки край предполага ново начало, което от своя страна е било в зародиш. Времето, в което живеем днес до голяма степен прилича на това от Ренесанса, когато познанието заедно с първите печатници се е раздвижило, ускорено по нов начин. По това време след векове на догми, монопол на власт и религия, Лютер отваря пътя на съмнението. Мозъците се раздвижват, разбиват закостенелите идеи. Светът продължава да се разчупва и до днес. Падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември, епохата на интернета заедно с новите технологии имат подобен още по-глобален революционен ефект.

С две думи: дядо Боже, създал земното кълбо, но не забравил да му лепне етикета: “Разтърси преди употреба!”. Такъв е механизма на не безболезненото ни развитие през последните десетина хиляди полусъзнателни години.

Заедно с цифровата техника информацията, също вид енергия, започва ускорително да залива, дори да удавя света – повечето става враг на измереното необходимо. Индивидуализмът във все по-демократизиращи се общества се утвърждава като форма на съществуване. Хората имат възможност да изразят виждането си и да го направят достояние на всички. Информация, познания, често повърхностни и лесно достъпни, ни заливат отвсякъде. Едновременно с това всеки все повече се съмнява във всеки и във всичко. За да изразят себе си, хората припряно търсят начини за общуване. Съвсем нормално енергията от заливащата ни информация променя, буди желание за контакт и споделяне. За невероятно кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, от 7 милиарда жители на планетата над 6 ползват жсм. Вижда се глада за свързване между хората (най-често изразен във въпроса „къде си?!“). Материята все повече доминира духа, който от своя страна се бунтува, търси компенсация. За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти.. парите не са достатъчни, необходима им е вечност! Телесният комфорт е привилегирован пред духовния. Ето, двойка млади хора се движат в чудесен нов, последен модел кабриолет и споделят как колата не им носи щастие, защото не са сменили мокета си в къщи… Науката, все по-елитарна, напредва по-бързо от начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене става все по-различен от този на простосмъртните. Индивидуализмът, заедно с блестящото развитие на определени единици, струва на обществото обезличаване на лишените от възможност да напредват. Това фрагментизира, създава групировки, секти и други. Добавя се чезненето на ритуалността, спояваща хората, смисъла на речтаумалява. Думата, като звуков смислен излаз – израз на емотивно състояние, губи стойност. Нека да сравним жеста и поздрава между непознати хора сред природата и неудобния, почти невъзможен контакт в асансьор или улица, мол… в големия град. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочават значението им. Ускорението във времето пречи за структуриране на смисъла на нещата. Младите хора губят жалони и поглед към бъдещето, възрастните живеят с изгубеното в спомени минало. Всичко това набързо нахвърлено звучи песимистично, но нали сме в края на света?! Но може също да се къже, че това са симптоми за идващото ново, ролята на което е да преобрази стария, изживял смисъла си свят.

Кръстосват се две противоречиви състояния, породени от един и същ феномен. Цифровата техника подпомага индивидуалната изява, но макар виртуално увеличава възможността за връзки и форми на споделяне, изход от болезнена неизява, от задуха във всеобщия егоцентризъм. Вижда се във феномена фейсбук, туитър, линкед-ин…, в непрекъснато раждащи се нови системи за връзка. Виртуалните мостове ще еволюират до нови начини на комуникация, в които заедно със скоростта на връзката ще бъде привилегировано качеството на взаимоотношенията. Хаосът в обществата провокира агресивност, която също е мотор за създаване на нов ред. Напрежението, в което живеем е индикатор за Нещото, търсещо път за изява. Високата температура на болния е израз на борбата за оздравяване. Строгите канони водят до диктатури, до културно вкостеняване на обществото, както и до разруха на самата система – видяхме го с Комунизма.

Новият свят е в зародиш, различен, много по-пълноценен и интересен. Условието е да не повторим грешките от миналия най-кръвополитен век от историята. Полюсите на влияние в света се насочват към Азия. Африка и Южна Америка тепърва ще излизат на преден план. Никога не сме осъзнавали така добре ролята на Природата, както и възможността да опазим планетата. Остава да прилагаме натрупаните познания, най-вече да добием съзнание за себе си, ролята ни в супер интересната аватюра на земята. Всичко това не означава край на света, а е интересно начало. Животинският свят е адаптиран към средата си, докъто човек е в непрекъснато търсене. В това е трудността, но и големината на вида ни.

Изкуствата и фотографията – не пропускам случая, нали блогът е за фотография – изразяват чудесно социалните ни проблеми. Дълбочината, чувствителността на артистичния усет бяга все по-често в повърхностни ефекти, сякаш наближаваме края на изкуствата, недостатъчни, както и религията, да компенсират трудния преход към идващото ново, нетърпящо нищо ИЗКУСТВЕНО. Набиващите се на очи ефекти искат да шокират, да покажат, че в цялата си болка и невъзможност за бърз изход, търсим да реализираме нещо като уж сме извън него… и това в търсене на някаква въображаема свобода с болезнена жажда да сме независими. До голяма степен и аз снимам с желанието да се уловя за момента и то по най-свободния начин! Това да става както искам, по свой избор, макар за момент, който не е мой,… пък го търся – противоречиво, нали? До средата на миналия век изкуството е помагало да дишаме по-свободно, глътка кислород в повече. Днес по всичко изглежда, че това вече не е достатъчно. Вече повече от седемдесет години, загубили вяра в установените канони,  все по-често даваме вид, че правим изкуство – било то концептуално или с други имена и форми, само и само да бъде различно. Цинизмът и гротескното изразяват собствената ни невъзможност да преминем прага на все още воалираното Ново. Технологиите ни манипулират, завладяват, носят нови възможности, все по фрапантни, запълват макар повърхностно празнотите в живота. Фотографиите трябва да са все по-големи, подобно на часовниците, дамските обувки или джиповете в центъра на града… По-голямото шоу отговаря на по-голяма празнота, която го е предизвикала, крещяща за ново! И това, заедно с култа към изгубеното минало, минало, към което всъщност нямаме никакво желание да се връщаме. Все пак една малка по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. все още може да струва десетки хиляди евро. Но и една добре снимана обувка в огромен технически качествен тираж – очевидно на новоизлюпен „галям“ фотограф с добра реклама и създадено име – също ще струва десетки хиляди евро.

Тези преходни времена, все едно в какви обстоятелства, не могат да изтрият човешкия дух. Новото ни тегли напред повече от всякога, но самия искрен акт на творенето е без мярка и извън времето.

Краят на света

Дано да не ви е заболяла главата, увляках се в неизчерпаемостта на темата, която в началото от хумористична, заприлича на жиците от тази фотография. Всъщност до 7-ми януари има още време и ако блоговете спрат, означава, че краят наистина е настъпил.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пресичане на Индокитай I-ва част

Париж – Ханой – Лао Кай

01 Carte

 “Човек пътува по света, за да търси това, от което се нуждае. След това се връща в дома си, за да го намери.”  – Джордж Едуърд Мур

Нощно летене. Събуждам се, летим над Афганистан. Мека лунна светлина ниско долу облива глухи долини. В невероятно пусти места проблясват единични, разхвърляни светли точки. Проследявам сенки на планини с истории, които продължават да развинтват фантазията ми – Боже как да снимам едновременно всичко интересно в този голям свят…?! Слагам платнени кепенци на очите си и отново заспивам.

Ха-Ной-4

Заменям студения ноемврийски Париж с “прохладни”, обявени в самолета, 28°C в Ханой. Настанявам се в старата част на града, за да дочакам нощния влак към Лао Кай, северната граница на Виетнам с Китай. Ще снимам съботен пазар в селцето Бак-Ха, където виетнамски и китайски етнически групи Тай, Х-монг, Дао, Нънг и Фу Ла излагат стоките си. След това ще пресека Виетнам по дължина, после следва Камбоджа, за да завърша с прочутия Ангкор, по величина и рафинираност в изкуството достоен да се нареди до пирамидите в Египед и Мексико.

01 Vietnam-59

Виждате не поток, а вълна от велосипеди и мотопеди, повечето с млади хора. Нацията е млада. Движение, горещина, но въздухът е поносим, вероятно по-чист от софийския. Жените са добре загърнати и с маски. Азиатките, за да бъдат харесвани, трябва да имат бяла, копринено нежна кожа. Факт е, че им отива! Бронзовите лица са груби, според тях израз на примитивност, свързани с груб земен труд…

Белите личица, накацали по няколко на учудващо не шумни, пъргави мотопеди или електрически велосипеди, каквито едва сега се явяват в Европа, виртуозно и хаотично се промъкват, сякаш си правят удоволствие да учудят себе си и другите наоколо. Бързат без да забравят да сe усмихват.

 
13 Vietnam-29

03 Vietnam-2

04 Vietnam-5

Проблемът с преноса тук не е проблем…

Hanoi-5

 

Hanoi copie

 

06 Vietnam

В тази част на града нещата стават пред домовете и на улицата.

03 Vietnam101

 07 Vietnam

Храните неминуемо са био – химикали и индустриални производства струват пари. Макар на тротоара на улицата, човек хапва чудесно и винаги прясно сготвено.

 09 Vietnam

12 Vietnam-49

 За късмет в кадъра виждате четири поредни генерации заедно, нещо изключително трудно в страна, където след всички войни, лагери, кланета, преобладава младото поколение. 

Hanoi 

Накрая на деня споделям купето на нощтния влак с японец и холандиц. Японецът разправя за различията спрямо Япония, благодари за протеклия разговор, слага тапи в ушите си и мигновенно заспива. Холандецът е с лакирани нокти на ръцете и срамежлива усмихва. Прави околосветско пътуване и предпочита Лаос пред неясния за него „оцветен комунистически“ Виетнам.

15 Vietnam 

Следващият ден е не по-малко динамичен. С два фотоапарата в ръце е трудно да се държи чадър срещу палещото слънце. Освен това губя черните си очила, време не остава да търся резервни в багажа. Ще изтърва пазара! Жега голяма!!

Vietnam-7

Местните са обхванати от гражата да продават, за тях съм различен и незначим. Това ме улеснява. При по-примитивните хора нещата конкретни, явявам се като абстракция. Това са възможностите на фотографа – да се слее с обекта или да бъде различен, неразбираем, да стане незабележим. Засега съм различен и за себе си – географските различия все още изпреварват биологичното ми време.

 Vietnam-32

Красотата и естествения живот на тези хора стимулира, кодовете на които сме роби в големите градове се стопяват. Природата си казва думата.

Vietnam86

 

Vietnam-28 

Vietnam-6

След това облак внезапно покрива небето и отвсякъде потичат води.  Прохладния душ ме заварва при прасетата. Тази особена атмосфера не намалява търговския напън.

 Vietnam Мюонг Кюонг

Vietnam-78

 

Vietnam-99 

Късно вечерта се отзовавам на 140 километра от съботния, многоцветен пазар, за да атакувам друг, неделен в Мюонг Кюонг. Тук етническите групи са групи. Подобен фотомаратон не ми се е налагал отдавна, но двата пазара ме мобилизират и дават добро начало на пътуването!

 50 Muong Khuong

76 Kuoi Khon

 Vietnam66

 Vietnam-109 

Vietnam-88 

Vietnam Мюонг Кюонг-3

Трети ден, вече адаптиран към обстановката, леко прегладнял прилагам трите основни номадски закони: яж от храната на страната, в която се намираш, не сравнявай себе си, не прави сравнения. Различията обогатяват, приликите успиват!

Vietnam Мюонг Кюонг-5 

След трудоемките, многолюдни пазари, преди да ме грабне атмосферата на другите виетнамски провинции, опитвам риболовни жестове във водите на Ло, ръкав на реката Меконг…

Ivan, Mekong river                                                          / откривам в себе си способност да се нахраня навсякъде /

 

Любителите на фотография могат да видят трите галерии за Виетнам на 16–та позиция в сайта. Следва блог със среден и южен Виетнам, както и Камбоджа с прелестите си.

Весела Коледа на всички!

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: