Дъжд

Long Xuyen-3

 

 

vietnam-5

 

vietnam-4

 

Дъждът е благодат. Дъждът е небето, слизащо на земята. – Джон Ъпдейк

( Повече дъжд може да видите в галерия 16 Vietnam, Hue, Hoi An на сайта www.pastoukhov.com.)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Изкуството в Далечния Изток

vietnam

Във Виетнам, Камбоджа, Китай… може да изберете, както и да поръчате антично или модерно копие на статуя в размер и материал какъвто пожелаете на цена без конкуренция. Стоката изпращат до дома ви, все едно къде по света.

Hanoy-2

Cambodia

Cambodia-3

Тоалетът с дамите в гръб се намира в огромен пазар за туристи и търговци във Виетнам. Фотографията с ганеша (слончето) е в подобно място в съседна Камбоджа. Този кич, гордост на новото време, се продава недалеч от съвършенните форми на индийските майстори от епохата на царете Кмер между 8-13-ти век. Времената се менят и ние с тях, както казва старата римска приказка.

Cambodia-4

Cambodia-2

Ако тези фотографии ви интересуват, ще ги намерите във галерия 17-та на сайта.

Който харесва тези блогове, може да се абонира. Достатъчно е да кликнете върху бутона RSS най-горе в дясно. Същото важи за френско-английския блог.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Краят на света

Пиша това есе няколко дни преди налижаващия според медийните предричания край на света (07.01.2012):

Краят на света Vat Nokor, Cambodia-3 copie

 

край на света

 

Vietnam01-2

Отварям скоба: дамата с лакираните зъби използва метод за консервиране. Според нея зъбите на животните, както и на някои хора са бели, защото те не знаят да ги опазват. Във фотографията по-горе виждате обратното, начин за избелване на зъби със сурово захарно цвекло – двете дами са от различни места едната от Камбоджа, другата от Виетнам.

Краят на света N. de Vietnam

 

Краят на света Vietnam copie

Края на света Viet Quang-8

Краят на света Vietnam

 

Краят на света Cambodia-5

Краят на света Cambodia-15

Краят на света Cambodia

Краят на света Cambodia-8

Краят на света Cambodia-11

Напразно търя своя фотография, в която да уловя едновременно „края“ или „началоото“ на света и ще опитам да напиша как виждам света.

Всеки край предполага ново начало, което преди това е било в зародиш. Времето, в което живеем днес до голяма степен прилича на Ренесанса, когато  първите печатници са раздвижили човешката мисъл. След векове на догми, монопол на власт и религия, Лютер отваря пътя на съмнението и мозъците разбиват закостенели идеи. По същия начин светът се разчупва  и днес. Падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември, интернета, новите технологии, всички имат подобен, още по-глобален революционен ефект.

Казват, че когато дядо Боже създал земното кълбо решил да му сложи  етикета: “Разтърси преди употреба!”

Днес информации ускорително ни заливат отвсякъде, повечето се е превърнало във враг на необходимото. Индивидуализмът се утвърждава като форма на съществуване, а за да изразят себе си, хората припряно търсят начини за общуване. Въпреки, че изразяват виждането си и го направят достояние на всички, всеки все повече се съмнява във всеки и във всичко.  За кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, от 7 милиарда жители на планетата над 6 ползват жсм жадни за връзка. За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти, парите не им стигат, търсят вечност!

Млади хора  в чудесен последен модел кабриолет споделят как колата не им носи щастие, защото не са сменили мокета си в къщи. Науката, все по-елитарна, изпреварва начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене се разминава с този на обикновенните простосмъртни.

Индивидуализмът и блестящото развитие на отделни единици, разграничава все повече и обезличава лишените от възможност да напредват. Фрагментизирането на обществото създава групировки и секти. Ритуалността, спояваща хората чезне, смисъла на речта се губи. Думата, смисленият израз, изразът на емоционално състояние, губят стойност. Да сравним жеста и поздрава между непознати хора сред природата и неудобния, почти невъзможен контакт в асансьор, на улицата, в мола, в големия град. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочат значението им. Ускорението във времето пречи за структуриране на смисъл. Младите хора губят погледа си към бъдещето, възрастните живеят с изгубеното в спомени минало. Звучи песимистично, какъвто би бил края на света. Но катаклизъм означава подновяване и че това са симптоми за идващото ново, ролята на което е да преобрази изживялия времето си свят.

В случая се кръстосват две противоречиви състояния, породени от един и същ феномен. Цифровата техника подпомага индивидуалната изява, виртуално  увеличава възможността за връзки и формите за споделяне като изход от болезнена неизява и от задуха във всеобщия егоцентризъм. Това се вижда във феномена фейсбук, туитър, линкед-ин…, в непрекъснато раждащи се нови системи за връзка. Виртуалните мостове ще еволюират до нови начини на комуникация, в които заедно със скоростта на връзката ще бъде привилегировано качеството на взаимоотношенията. Хаосът в обществата провокира агресивност, която също е мотор за създаване на нов ред. Напрежението, в което живеем е индикатор за Нещото, търсещо път за изява. Високата температура на болния е израз на борбата за оздравяване. Строгите канони водят до диктатури, до културно вкостеняване на обществото, както и до разруха на самата система – видяхме го с Комунизма.

Новият свят е в зародиш, различен, много по-пълноценен и интересен. Условието е да не повторим грешките от миналия най-кръвополитен век от историята. Полюсите на влияние в света се насочват към Азия. Африка и Южна Америка тепърва ще излизат на преден план. Колкото и егоистично да се бавим и лутаме, никога не сме осъзнавали така добре ролята на Природата, както и възможността да опазим планетата. Остава да прилагаме натрупаните познания, най-вече да добием съзнание за себе си, ролята ни в супер интересната аватюра на земята. Всичко това не означава край на света, а е интересно начало. Животинският свят е адаптиран към средата си, докъто човек е в непрекъснато търсене. В това е трудността и големината на Хомо Сапиенс.

Изкуствата и фотографията –  блогът е за фотография – изразяват чудесно социалните проблеми. Дълбочината, чувствителността на артистичния усет се крие често в повърхностни ефекти, сякаш идва края на изкуствата, недостатъчни, подобно на религията, да спрат  идващото, нетърпящо нищо ИЗКУСТВЕНО. Набиващите се на очи ефекти търсят  да шокират, да покажат, че в цялата ни болка и невъзможност за изход, търсим да реализираме нещо, претендирайки да сме извън него… Държим на някаква въображаема свобода с болезнена жажда да сме независими.

До средата на миналия век изкуството ни е помагало да дишаме по-свободно. Днес п това не е достатъчно. Загубили вяра в установените канони,  все по-често си даваме вид, че правим изкуство – наричаме го консептуално и с разни имена, изразено под различни форми, само и само да бъде различно. Цинизмът и гротескното изразяват собствената ни невъзможност да преминем прага на скритото Ново. Технологиите ни манипулират, завладяват, дават ни нови възможности, все по фрапантни, запълват повърхностно празнотите в живота. Тиражите на фотографиите  се правят все по-големи, часовниците, също и дамските обувки или джиповете в центъра на града. Растящото  шоу е огледален образ на растящата празнота, която го е предизвикала, крещяща за ново! И това, заедно с култа към изгубеното минало, минало, към което всъщност нямаме  желание да се връщаме.

Една малка по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. все още може да струва десетки хиляди евро, но и една професионално добре снимана обувка в огромен  качествен тираж на  „галям“ фотограф създал име с добра реклама, ще струва десетки хиляди евро.

Тези преходни времена, все едно в какви обстоятелства, не изтриват човешкия дух. Новото ни тегли  повече от всякога напред, а самият искрен акт на творенето е без мярка и извън времето.

Краят на света

Дано да не ви е заболяла главата, увляках се в неизчерпаемостта на темата, която заприлича на жиците от тази фотография. Всъщност до 7-ми януари има още време и ако блоговете ми спрат, краят на света е наистина настъпил.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пресичане на Индокитай I-ва част

Париж – Ханой – Лао Кай

01 Carte

 “Човек пътува по света, за да търси това, от което се нуждае. След това се връща в дома си, за да го намери.”  – Джордж Едуърд Мур

Нощно летене.  Мека лунна светлина облива глухи долини ниско долу. Летим над Афганистан. В пусти места проблясват разхвърляни единични светли точки. Сменят се сенки на планини стаили истории за голямото минало на Индиите, както са наричали Индия и болезненото настояще на тази изстрадала земя.  Слагам си платнените кепенци на очите и се опитвам да заспя .

Ха-Ной-4

Заменил съм студения ноемврийски Париж с, както казват в самолета, “прохладните”  28°C в Ханой. Настанявам се в старата част на града, за да дочакам нощния влак към Лао Кай, северната граница на Виетнам с Китай. Ще снимам съботния пазар в селцето Бак-Ха, където виетнамски и китайски етнически групи Тай, Х-монг, Дао, Нънг и Фу Ла излагат стоките си. След това ще пресека Виетнам и Камбоджа по дължини, за да завърша с прочутия Ангкор, по величина и рафинираност в изкуството достоен да се нареди до пирамидите в Египед и Мексико.

01 Vietnam-59

Това  не е поток, а вълна от велосипеди и мотопеди, повечето с млади хора. Нацията е млада. Движение, горещина, но въздухът поносим, за очудване вероятно по-чист от софийския. Жените са добре загърнати и с маски. Азиатките, за да бъдат харесвани, трябва да имат бяла, нежна кожа като коприна. Факт е, че им отива! Бронзовите лица са груби, според тях израз на примитивност, свързани с груб земен труд…

Белите личица, накацали по няколко на забележително не шумни, пъргави мотопеди или електрически велосипеди, каквито едва сега се явяват в Европа, виртуозно и хаотично се промъкват, сякаш си правят удоволствие да се учудят на качествата си. Бързат и не забравят да сe усмихват.

 13 Vietnam-29
03 Vietnam-2

04 Vietnam-5

Проблемът с преноса тук не е проблем…

Hanoi-5

 

Hanoi copie

 

06 Vietnam

В тази част на града нещата стават пред домовете и на улицата.

03 Vietnam101

 07 Vietnam

Храните са био – химикалите и индустриалните производства струват пари. По тротоара на улицата, човек хапва чудесно и винаги прясно сготвено.

 09 Vietnam

12 Vietnam-49

В кадъра се виждат четири поредни генерации заедно, нещо изключително трудно в страна, където след всички войни, лагери, кланета, преобладава младото поколение. 

Hanoi 

Накрая на деня споделям купето на нощтния влак с японец и холандиц. Японецът разправя за различието с Япония, благодари за протеклия разговор, слага тапи в ушите си и мигновенно заспива. Холандецът е с лакирани нокти на ръцете и срамежливо се усмихва. Тръгнал е на околосветско пътуване и предпочита Лаос пред неясния за него „оцветен комунистически“ Виетнам.

15 Vietnam 

Следващият ден е не по-малко динамичен. С два фотоапарата в ръцете не мога да държа чадър срещу палещото слънце. Губя черните си очила, няма за кога да търся резервни в багажа. Ще изтърва пазара! Жегата е голяма!!

Vietnam-7

Местните обхванати от гражата да продават, не ми обръщат внимание. За тях съм различен и незначим. Това улеснява снимането. 

 Vietnam-32

Красотата и естествения живот на тези хора ме зареждат с енергия.

Vietnam86

 

Vietnam-28 

Vietnam-6

Внезапно облак покрива небето и потичат води от всякъде.  Прохладния душ ме заварва при прасета. Пороят не променя търговския напън.

 Vietnam Мюонг Кюонг

Vietnam-78

 

Vietnam-99 

Късно вечерта се отзовавам на 140 километра от многоцветния съботен пазар, за да открия друг, неделен в Мюонг Кюонг. Тук етническите групи са различни. Двата пазара ме мобилизират и дават добро начало на пътуването!

 50 Muong Khuong

76 Kuoi Khon

 Vietnam66

 Vietnam-109 

Vietnam-88 

Vietnam Мюонг Кюонг-3

Трети ден. Вече адаптиран към обстановката, леко прегладнял прилагам трите основни номадски закони: яж от храната на страната, в която се намираш, не сравнявай себе си с никой и не прави сравнения. Различията обогатяват, приликите обезличават и успиват!

Vietnam Мюонг Кюонг-5 

След трудоемките, многолюдни пазари, преди да ме грабне атмосферата на другите виетнамски провинции, опитвам риболовни жестове във водите на Ло, ръкав на реката Меконг…

Ivan, Mekong river                                                          / откривам в себе си способност да се нахраня навсякъде /

 

Любителите на фотография могат да видят трите галерии за Виетнам на 16–та позиция в сайта. Следва блог със среден и южен Виетнам, както и Камбоджа изпълнена с прелести.

Весела Коледа на любителите на блога!

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: