Овчари

bergers                                               / Раджастан, Индия /

bergers-6                                         / В планината Атлас, Мароко /

Поддържам мнението на Съмърсет Моам, който казва, че понякога компанията на един овчар може да бъде по-интересна от тази на някой първи министър. Нямам предвид овчари, които псуват стадото си на майка, а тези, излезли от библейските притчи, имащи дъх на вечност. Силата на природата и естествените връзки с животинския свят, когато са обитавани от дух предразполагат към трансцедентност, дават идея за първите пастири, духовни бащи на човечеството.

bergers-4                                              / Раджастан, Индия /

Днес подобна атмосфера се смесва с технологии, достигнали всички кътчета на планетата. Тези овчари досега са изграждали своето щастие, били са достатъчни на себе си, но вълната на новото е неудържима.  В ролята на еволюиращи консуматори изискваме винаги повече, в противен случай щяхме всички да пасем овце в прекрасната, неутрална природа. Така собствените ни капани ни задушават, същите ни принуждават да търсим изход, в случая завиждаме на овчарите сред природния мир.

bergers-7                                     / Планината Атлас, Мароко /

bergers-4 - copie

Историята, която ми идва на ум, е свързана с български овчар от ранните студенски години. Окривах Планината. Това беше времето, когато  Пирин остана в сърцето ми като най-хубав на света. Губех се и заедно с природата преоткривах себе си. Палех огньове, отварях око за баба Меца, избутвах жарта, за да спя на топлата земя. Рано сутрин опушен, влажен от росата ловях сипещите живот лъчи на слънцето.

bergers-2 - copie 2                                          / Каракорум, Пакистан /

bergers-3                                        / Гужарат, Индия /

Един ден, объркан, прегладнял срещнах възрастен овчар, който ми показа пътя за връщане. Приседнали до шумoлящ поток овчарят извади от торбето си къс сланинка, сминдух и домашна питка. Разправих му как стръмните пътеки ме теглят все нагоре. Как в тишитната на необятното светват  въпроси подобно на примигващите звезди на небосклона.  Говорих му за силата на небето със загадъчни хоризонти, за багрите на слънцето и играта на светлините в долините. На възторга, с който говорих той допълни с топъл тон: “Синко, ти обичаш живото. Уловил си го, пустия му живот!”. Да, не бях сам с възторга си. Потокът несмущаван бълбукаше до нас. Дали наистина толкова съм обичал живота или просто планината и небето ме отваряха към всичко, което ме отегчаваше долу в града? Времето на такива места губи стойност. Потънал в себе си и песента на потока след неопределен брой минути, овчаря добави: “Момче, щом така си фанал живото, ти си вързан и със смъртта… А светлината ти помага да бегаш от злото… Вълци много, има ги навсекъде!”.

bergers - copie 2                                           / Кашмир, Индия /

bergers-2 - copie

Дали разбрах какво ми каза  овчаря, съвсем не е сигурно. Днес знам, животът и смъртта са неделими, съпровождат ни във всеки миг. Съмърсет Моам също е прав:  за монахът не трябва да се съди по дрехата.

bergers-3 - copie                                                  / Кашмир, Индия /

bergers                                                   /Гужарат, Индия /

bergers-3

 

bergers

 

bergers-3 - copie 2                                          / Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /

Който харесва Индия и обича фотография, в www.ivan.pastoukhov.com, в галерии 8 и 9 могат да се видят пресни фотографии от Гужарат и Раджастан. Ако проявявате интерес към блоговете, достатъчно е да кликнете RSS горе в дясно, за да се абонирате.

Rajastan-3                                                                      / Непал /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

В живота

Човек изпада в една и съща ситуация                                                        /с. Делчево /

Каквото да прави, както и да протича животът, през каквито криви и обрати да го поведе разноликата му съдба, човек попада най-вече в характерни за него ситуации. Те се явяват като собствена идентификация – за него те са неминуеми и непреходни. – Карл-Густав Юнг.

И все пак, за да има еволюция, разчитаме на изключения…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: