Овчари

bergers                                               / Раджастан, Индия /

bergers-6                                         / В планината Атлас, Мароко /

Поддържам мнението на Съмърсет Моам, който казва, че понякога компанията на овчар може да бъде по-интересна от тази на някой първи министър. Нямам предвид овчари, които псуват стадото си, а тези, неизлезли от библейските притчи, носещи дъх на вечност. Силата на природата и естествените връзки с животинския свят предразполагат към трансцедентност. Някои от тях приличат на първите пастири, духовни бащи на човечеството.

bergers-4                                              / Раджастан, Индия /

Днес атмосферата на тези хора се губи в полза на супер технологиите, достигнали всички кътчета на планетата. Вълната на новото е неудържима. В хармония с околната средата, тези овчари,изградили свое ниво на щастие, са достатъчни на себе си. От друга страна, както са за завиждане, бихме се запитали дали това е достатъчно? В ролята на еволюиращи консуматори изискваме винаги повече, в противен случай щяхме всички да пасем овце в прекрасната, неутрална природа. И така собствените ни капани ни задушават, същите ни принуждават да търсим изход.

bergers-7                                     / Планината Атлас, Мароко /

bergers-4 - copie

Историята, която ми идва на ум, е свързана с български овчар от ранните студенски години. Окривах Планината. Това е също времето, когато  Пирин остана в сърцето ми като най-хубав на света. Губех се и заедно с природата преоткривах себе си. Палех огньове, отварях око за баба Меца, избутвах жарта, за да спя на топлата земя. Рано сутрин опушен, влажен от росата ловях сипещите живот лъчи на слънцето.

bergers-2 - copie 2                                          / Каракорум, Пакистан /

bergers-3                                        / Гужарат, Индия /

Един ден, объркан, леко прегладнял възрастен овчар ми показа как да се прибера надолу в долината. Приседнали до шумoлящ поток, познал какво ми липсва, овчарят извади от торбето къс сланинка, сминдух и домашна питка. Разправих му как стръмните пътеки ме притеглят все нагоре. В тишитната на необятното как светват многобройни въпроси, както примигващите звезди на небосклона.  Говорих за силата на небето, за загадъчните хоризонти, криещи багрите на слънцето и играта на светлините в долините. На възторга, с който говорих той допълни с топъл тон: “Синко, ти обичаш живота. Уловил си го, пустия му живот!”. Да, не бях сам с възторзите си. Потокът несмущавано бълбукаше до нас. Дали наистина толкова съм обичал живота или просто планината и небето ме отваряха към всичко, което ме очаква в живота? Времето на такива места губи стойност. Потънал в себе си и шума на потока след неопределен брой минути, овчаря да добави: “Момче, щом така хванал живота, ти си също дълбоко свързан и със смъртта…, …светлината ти помага да бягаш от злото…, вълците са много, има ги навсякъде.”.

bergers - copie 2                                           / Кашмир, Индия /

bergers-2 - copie

Дали разбрах какво ми каза този овчар, съвсем не е сигурно. Днес знам, животът и смъртта са неделими, съпровождат ни във всеки миг. Съмърсет Моам също е прав:  за монахът не трябва да се съди по дрехата.

bergers-3 - copie                                                  / Кашмир, Индия /

bergers                                                   /Гужарат, Индия /

bergers-3

 

bergers

 

bergers-3 - copie 2                                          / Фотографът в долината Чипурсан, Пакистан /

Който харесва Индия и обича фотография, в www.pastoukhov.com, в галерии 8 и 9 могат да се видят съвсем скорощни фотографии от Гужарат и Раджастан. Ако проявите интерес към блоговете, достатъчно е да кликнете RSS горе в дясно, за да се абонирате.

Rajastan-3                                                                      / Непал /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

В живота

Човек изпада в една и съща ситуация                                                        /с. Делчево /

Каквото да прави, както и да протича животът му, през каквито криви и обрати да го поведе разноликата му съдба, човек попада най-вече в характерни за него ситуации. Те се явяват като собствена идентификация – за него те са неминуеми и непреходни. – Карл-Густав Юнг.

И все пак, за да има еволюция в живота, разчитаме на изключения…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: