Чувам за концерт на северното ни море, диво и красиво, на Камен бряг по изгрев на слънце, без облаци и дъждове.

Настанявам се в Шабла при бай Пешо близо до фара. През 1857 година Султан Абдул Меджид постоил този най-висок фар на Черноморието, в най-източната част в тогавашната Отоманска империя. Стаята над морето и шумът на вълните заместват изискванията за удобства. Рибената диета в кръчмето с реещ поглед в морската шир са достатъчни. На брега рибари човъркат полегналите лодки.

Плувам в заливчето до счупения кей.  Преди години минал кораб, било мъгливо и разсякъл моста на две, сега убежище на корморани. Гост съм на красиви чайки, които шумно се разпиляват  и се връщат с крясъци. Тичам премръзнал да се мушна под две стърчащи ръждясали тръби с гореща минерална вода до кръчмата на бай Пешо. Щастие дебне отвсякъде! Аромата на сяра, които излъчвам вечер ме пази от комари. Предупреждават ме, че от нефтовите съоръжения излизат незапалени вредни газове, но въпреки това контактът с природата е незаменим.

Идеята за изгрев с концерт на Камен Бряг е чудесна. Казват, че англичани на лов за хубав климат купуват евтини къщи по красивите ни земи. Певецът, също си е паднал по тези места и на първи юли при изгрев слънце ще сподели радостта си с песен. Създал е дори традиция.

Слънцето подава физиономия зад индигото на хоризонта и много бързо прави небето пурпурно. Лъхва ни свеж сутринен бриз. По скалите са накацали фанове отвсякъде. Хубавият тембър на англето дава ритъм на новия ден. “Good morning Bulgaria ! Оne rakia more ?“ Много е готин и има прав Нощта не е била лека. Героите, преспали на място, повечето са махмурлии.

Освен чудесната природа и концерта  впечатляващ е живота на останалите няколко рибари.

 Чух ги да се опасяват да останат бездомни.  „Наблизо прокапва нефт и някои бивши другари имат намерение да го ползват барабар с брега наоколо…”, сподели един от тях. Седнали сме на пресни миди и бира, виждам каква сила им дава морето, а колко безпомощно, дали наивни или нерешителни, тези хора поемат каквото им поднесе съдбата. “Все пак тази година сме още тука…” подхвърля с усмивка един от тях. Лодката му вече доста изгнила я нарекъл „НАДЕЖДА“.

Не мога да преценя реалността на рибарската драма, но в хубавата ни среща няма нищо комерсиално и атмосферата е по-сърдечна от много други. Рибари има навсякъде по света, но от родната рибка по вкусно няма.

Колкото до концерта, за мен бешже вълнуващ. Слънцето символ на свобода, купонът започна с дух, но много скоро голяма част от хората поискаха повече да покажат, че се веселят, отколкото да го правят истински.

Джулай Морнинг се отвари с чудесен ритъм и свеж морски бриз…, но се обърна в нещо тромаво и тежко. Отначало всички бяхме заедно, след това стана всеки за себе си.  И както всичко останало встраната –  хем става, хем не. Има радост, но наполовина. Едни преиграват, други препиват, трети не се отпускат или забравят къде се намират.

Но да не се лъжем, истинското в този свят е привилегия. Когато се получи, можем  да благодарим. Проблемът е общочовешки, а България е толкова хубава! На българска земя могат да се случат чудесни и много по-истински неща от много други отдавна напълно деформирани места по света.

Днес в светаняма страна, която да не е под въпрос (освен тези, които не са го разбрали още). На всички ни се налага да пораснем и да оцелеем или да се задушим от егоизма си.

Автентичната радост идва най-естествено, когато всичко тежи на мястото си. Тя се споделя автоматично.

Good morning Bulgaria ! – звучи толкова хубаво.