Домашна кокошка

След всички кръстосвания по света, родният ми дом в София си остана най-любим и близък. Въпреки растящите контрасти между новите все по-богати парвенюта и беднеещия за тяхна сметка народ, София растеше в някакво противоречие между модернизъм, кич и стария си слабо опазен чар. Бившата партийна номенклатура и тайните служби превърнаха политическата власт в икономическа, успяха безпрепятствено да създадат удобна за тях анархия в същия модел на обезличаване на народа, както по-рано. Така всичко продължаваше да бъде лесно овладяно. Политиката постепенно се превърна в най-сигурния и доходен бизнес. Бяха парализирали и корумпирали съда и полицията, имунната система на държавата. По-рано те бяха в ръцете на Единствената Партия, докато сега корумпцията беше в по-голям мащаб благодарение на европейските помощи и пак в ръцете на Едни и Същи политици. Така от руска провинция се превърнахме в отворена за всички Европейска провинция. Хората бяха свободни, но без ясно минало и с ограбено настояще, един вечно потърпевш народ останал без глас. София беше привлекателна за мен, защото идвах с възможности отвън и знаех да ползвам добрата страна на промените с всичко най-добро, което знаех от по-рано. Добавях свободата, вече възможна за свободния в главата си човек, единственото нещо, което бях постигнал в живота. Констатирах го още по-ясно на терен, където не бях живял свободен. Досието ми, в което бях любопитен да надникна, беше изчезнало и не можах да направя обратна връзка с разказаното дотук, което остава единствено като мое виждане. Ако намерех необходимите връзки – нещата с връзките бяха останали непроменени – вероятно бих добавил гледаните точки на служителите в рамките, които ме следеха. В залата, където се четяха досиетата някои хора си теглиха косите, разбрали че брат, сестра или близък приятел ги е шпионирал и доносничал. Горях да разбера защо ме оставиха безпрепятствено да замина и къде изчезна симпатичния агент Явор, който искаше да ме зароби. На близките си приятели, между които неминуемо е имало съпричасници в службите, не бих се сърдил, защото без да забравя – такива неща не се забравят – отдавна бях изтрил болната част на миналото. Нестабилността на човешкия дух не ме очудваше, тепърва имахме да се очовечваме навсякъде по света, да надминем сапиенса или да се самоунищожим. За съжаление продължавахме да се лутахме между божествените усмивки на децата, музиката на Моцарт и ужаса от опитите на нацистите, лагерите на Сталин или днешния Даеш.

sofia                                          / съседа от другата страна на улицата /

Но нека да се върна към хубата страна на постсоциалистическия софийски живот. На улица Неофит Рилски на две крачки от родния ми дом на мястото на денонощната аптека се е появи месарница. Според близки и далечни слухове месарят и стоката му са били между най-добрите в града. Хвърлих любопитен поглед – « Хич ме няма в готвенето, но разчитам на вас за нещо крехко, по възможност истинско и лесно за правене » – споделих с любезния, зачервил бузи месар. Прибрах се с чудесен телешки джолан, директно за в тенджарата под налягане. На отсрещния ъгъл в плодзелечука се сприятелих с друга симпатична продавачка. От там дойдоха необходимите за джолана зеленчуци. Оказа се, че на две крачки от месарницата в китен двор, както в оазис се е сгушила сладкарницата Вила Росиче. Кафе, чийз кейк…, били от най-добрите в София. Не преувеличаваха, всичко беше домашно. Да добавя и хлебарницата на съседната пряка с хляб без глютеин с истинска мая, месен по стари рецепти. Днес, в света на Мак Доналд, това обкръжение беше почти невероятно!

Paris-2

Малко след първите ми кулинарни успехи в сладък следобеден унес, телефонът звънна малко стресово. В слушалката прясно познат мелодичен женски глас ме запита дали съм свободен същата вечер. Отговарих очудено и малко хаотично: « Довечера? Да? Така неочаквано…, защо не, добре. Да се видим… При мен или ще отидем…, да излезем. Хайде, добре очаквам те! Чао. » Преди около седмица, както понякога става на обед, поради липса на свободни места споделих маса с непозната дама. Хранехме се мълчаливо, но в очите си и двамата уловихме някаква близост. Заговорихме се за общи неща, после за фотография и за други изкуства. Съвсем естествено решихме да се видим, за да продължим продължим общите теми. Сега със слушалка в ръка си припомних погледа на М..

Нямах желание да изневерявам на любимата си в Париж, но това не попречи въображението ми да се развихри. Заедно с вечерята щях да споделя фотографии, пък флирт съм нямал от векове, а можехме да излезем и да танцуваме някъде. Нямах представа къде днес ходеха младите вечер. Затичах се с раздумкано сърце към месарницата. Зад витрината се усмихваха няколко охранени, ярко жълти кокошки. « Жалко, в София вече не ядем истински кокошки! » – подхвърлих на месаря. « А такива с подобен цвят? Опитай, ако не са вкусни, забрави завинаги пилешкото! » отвърна леко възбуден месаря.

Погрижих се банята и кухнята да бъдат изрядни, така както правех на времето под вещото око на татко – върнах се безпроблемно в пуберитетските години. Преди време вълнението да срещнете девойка, която ви привлича, беше достатъчно да ви се обърка тотално живота. Днес хората го правеха и виртуално без никакво вълнение. Полетът ми се оказа непридирчивив към годините, виждах се как политам по гребена на вълната там, където лабиринта на живота се губи. « Всичко е илюзия, праволинейността те забива право в стената! » –  подшушваше вътрешен глас. Отвръщах смело: « та не е ли точно това най-сладкото, да летиш към пропастта и в последния момент да отлепиш встрани! ». Майстролъка е в отлепянето, особено в околния блокирал свят. Кокошката получи каквото й беше необходимо: бавен огън, ред по ред подправки със съответното баене. Направих последен оглед на атмосферата в къщи: свещи с аромат на лаванда, чаршафи с рисунки на гейши, музика, огън в камината, мека светлина във всеки ъгъл… Времето летеше, аз също.

 


Paris-3

 

После се звънна, затичах се да пусна лек джаз, по пътя съборих горещия радиатор и с повишен пулс стигнах до външната врата. Тук моментът се губи от уж невинната целувка, изтриваща всякакви разсъждения. Слабосърдечни хора в подобен случай рискуват инфаркт. Щастлив инфаркт!

Без токчета М. е по-висока от мен. Дали ги беше сложила специално и изобщо дали изпитваше моите вълнения?! Не откъсвах поглед от финния женски глезен с дълъг, съвършен крак, допълнително удължен от елегантна обувка със смущаващо висок ток – по пантофи оставах значитено по-нисък! Отчетах го след връхлетялото ме тцунами от целувката, беше късно да се ровя за високи обувки. Пищното кожено палто полетя към канапето във вестибюла, поколебах се и за по-лесно отправих девойката директно към кухнята при още димящата кокошка. Разчитах да покажа какво съм правил в очакване този следобед, първо да вечеряме, пък после ще решим. Любовта не е ли щастлива кулминация, наниз от надежди, изтъкани от куп въображаеми липси!

Paris-4

 

« Мислех, че ще вечеряме навън. » – подхвърли М., сякаш неосъзнала възможността да сме сами. – « Предпочиташ бяло или червено? » – подходих директно. – « О-о, каква кокошка! Ти ли си я сготвил? ». – Явно ни трябваше малко време, за да реализираме, че наистина се харесваме.

От шкафа за вино извадих Сент Емилион премиер крю, с извинение, че е едва седем годишно, след като би могло да бъде в апогейя си на петнайсет! М. се оказа ценителка, а аз пръщях от знания. Но проблемът на всеки емоционален човек, притова с интелектуални залитания като мен, беше това, че вместо да взема М. в обятията си и заедно да отлепим в незнам кой безкраен свят, аз започнах да развивам енологични теми сякаш безкраят ми принадлежи и щастието ми е вързано в кърпа. А стигнете ли до подобна ситуация, рискувате лабиринта да се превърне в джунгла.

Така и стана. Сервирах пилешкия бульон със сребърен чирпак от времето на пра баба си, но поради липса на подходящи чинии за супа, предложих гювечетата, които колебливо държах в ръце. Очите ми в някакво безвремие продължаваха да поглъщат жената, тази дистанцирана, чаровната загадъчност, която особено при М. е подлудяваща. Жените или ни забиват в дън земя или ни изстрелват в незнайни посоки. Бях го преживял с бившата си жена в посока надолу, а с Люси се получи обратното, нагоре. Сегашният експеримент показваше, че юношеската част в мен е останала чиста и все още функционална. Щях ли да се спра навреме беше гъделичкащия въпрос на човека, обичащ да си играе с пропастите?!

Но ето, че ангела пазител реагира навреме, за да покрие сияйния лазур над главата ми с облаци. Заедно с добре сготвената кокошка станахме свидетели на  мелодраматичния разказ на М. за лошото държане на мъжа й. Въпреки чудесното момченце, с което я дарил, той започнал да я тормози. Човекът съвсем не стандартен, бил дори екстремен. Преди него М. имала друг чудесен, също богат мъж, интересен американец от Чикаго. Той бил с възможности, а тя капчица. Значителната разлика в годините била причина да се разделят. Очевидно М. беше с вкус към мега-мъже, а аз дали имах място в това голямо сърце не беше ясно. Целувката ни беше искрено-чувствена, а сега изведнъж ставах свидел на съвсем обикновена човешка драма. Но нали все още връзката ни беше в зародиш, а това остава най-интересния момент във всяка връзка.

Разказът на М. започна да добива форма. Настоящият й съпруг с някоя от шесте си спортни коли отивал до морето почти за три часа, вместо нормалното за шест! А тези коли били между другото, защото с кола и апартамент той дарил и своя приятелка, по-млада от М.. Да, вярно, в София се срещаха не малко самотни женски фигури в скъпи лимузини! М. му простила, защото е широко скроена, той имал качества и най-вече държал на детето. Започнал от нищо и постигнал много. « Явно много! », цъках с език. Освен това хора, живяли с лишения в детството, когато започват да имат, искат да имат все по-повече.

След кокошката, тъкмо се готвех да поднаса прочутия чийс кейк с надежда да сменим темата, жсм-ът на М. позвънява заплашително. « Ох, остави ме. Да! Моля те. Да, добре, ще се прибера! След час! Да. ». Атмосферата в малката ми кухня съвсем затъмня. Потърсих да утеша М. и отчаяно затърсих ръцете й под масата, кръстосани върху две чудесни бедра. Топли, финни ръце с дълги, чувствителни пръсти. Чуствителен съм и аз, иначе как щях го знам. « Ръцете ти са на скулптор! » – споделих, за да сменя темата. Да, тя обичала скулптура, просто времето не стигало, за да вае. – « Напоследък от безразличен, мъжът ми стана ревнив. Държи ми сметка за всичко! » – продължи М. без да вкуси от кокошката.

Насила хубост не става, М. остана раздвоена и напрегната. Нито ръцете ми, нито кокошката, доброто вино или вида на чейзкейка можеха да я отпуснат. Жените имат ясен инстинкт за сигурност. Ние лудуваме, обичаме риска, летим, докато те са земя, реалност, по която ние се движим и искаме да притежаваме. За М. вероятно бях интересен, привлекателен, дори чаровен, евентуално загадъчен – такъв съм, какво да правя, но на везните на живота всичко това включително добре сготвената кокошка с топла домашна обстановка не бяха достатъчно привлекателни. Фотографията, пътуванията, идеите ми за красивото в живота също не тежаха достатъчно. Возех се на стар велосипед, дори кола не притежавах.
На външната врата отново ръце в ръце, прощален поглед, при мен лек спазъм под лъжичката – жените са велико нещо! Желанието, още по-велико. То е безкрайно, незадоволимо, вкоренено дълбоко в принципа на живота.
Колкото до лутането в лабиринта, човек мантално може да бъде на четиресет, емоционално на осем, сексуално на петнайсет, а физически на шейсет, единствено вътрешното око-свидетел, душицата, основното същество във всеки има възраста на вселената и то е верния показател за оптималния път в лабиринта.

Paris-2

Пред огъня в камината чийзкейкът доказа чудесния си вкус. Огънят има магията да прочиства човешките воли и неволи. Загледан в тлеещите въглени мислех как нищо не ни принадлежи, най-малко хората. Магията, алхимията, с която една жена ни притегля, обръщаме в лично отношение, но то е свързано изобщо с Жената, която не спираме да търсим. При някои щастливци това се събира в една жена, има други, Дон Жуановци, които искат да вкусят по малко отвсякъде, докато за поетите земята и небето се сливат в така желаната, съдържаща вселената плът на Жената.
На следващия ден отлежалата кокошка стана още по-вкусна. А жените, можем само да обичаме, както самия живот.
София, бедна или богата, красива, кичова и всякаква, за мен беше останала любим роден град.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Китай – продължение на блога от 01 ноември 2009 година

„Не от нямане на богатства под небето трябва да се плашим.
Страшна е липсата на споделяне.“ – Гуан Зи (645 пр.н.е.)

Във фотографските си опити от няколко години ме тормози мисълта защо в Китай оставам нащрек и донякъде в небрано лозе, докато в съседната, също така стара и разнообразна Индия, се чувствам по-скоро у дома си. Когато не разбираме нещо, често го отхвърляме или оставаме безразлични. Китай, страна с огромно минало и фактор за бъдещето на планетата, струва усилието да бъде по-добре разбран. В подготовка за близко пътуване тук споделям някои лични проблясъци за тази огромна и „особена“ за нас страна.

China-4

Няма земна площ, която да е работена без прекъсване от един и същ народ в продължение на близо осем хиляди години. Китайската цивилизация се е организирала прогресивно, концентрично и в осмоза без завоюване на нови земи. Това е създало селска маса единствена по рода си. В традиционната йерархия на страната по значимост след служащите интелектуалци  идват селяните, после военните, накрая търговците. От там и слабия вкус на китайците към завоевания. Наричат страната си “Империя в Центъра”. Заседналият живот на селяните в това най-заселено място на планетата засилва още повече връзката на хората със земята и природата, отношението към времето и невидимото, заедно с прагматичния усет за абстракция.  Животът в тази страна се представя в идеограми.

China-5

Докато гърците си задават въпроси и търсят отговори за всичко, свързано с природата и човека, китаецът чисто прагматично открива и прилага компаса, използва магнетизма за ориентация в съвсем нормалния за него невидим свят. Видимо и невидимо са неделими и взаимно свързани. Той не пита “защо?”, а по-скоро “как?”. Невидимият свят трябва да бъде използван без това да създава философски или психологични загадки и проблеми.

China-7

Умрелите в Китай не са приключили с живота. Те преминават към невидимата част на света – китайците имат различен усет към времето. Векове наред те са нямали легенда за създаване на света. Миналото се оказва по-значимо за народите от номадски характер. Появилият се сравнително късно митологичен герой Пан Гу не се е раждал, а е спял. За селяните не съществува начало или край на сезон. Величината “едно” няма стойност. Всичко е взаимносвързано и в движение между Инг и Янг, които не са отделни полюси или величини. Светът е без начало, без класирани нива. Всяка точка намира себе си в структурата на цялото. Реалността е променлива величина. Реализацията за китаца, чисто прагматична, е по-важна от теорията и води до по-бърза адаптация. Историята за Адам и Ева, както и религии, свързани с човешко “падение” или блестящо бъдеще, са извън китайските представи. Човешкото тяло, пеизажа, заедно с целия космос са взаимносвързани с мередиани и енергия без начало и край. В китайския език няма глагола Съм. Месеците и дните нямат име. Нещата се представят в числа и образи. Селяните имат за еталон природата, асоциациират месеците с цветя. Последните 2200 години са представени в цикли от по шейсет. Грегорианският календар е включен в Китай едва от миналия век (от 1911 година заедно с Републиката). Дори Олимпийските игри през 2009 година са свързани с 60 годишнината от образуването на Новия Китай.

China-6

Понятието късмет не влиза в манталитета на китеаца. Съществуват благоприятни моментни, връзки между енергията Ки и хората, които евентуално са достатъчно отворени, за да я реализират. Китаецът е чисто прагматично свързан с настоящия момент, суперпозира образи с глобална представа за нещата. За да излезем от Аристотелския аналитичен начин на мислене, за нас се налага да схванем едновременно “а” и “не-а” така, както китаеца приема Инг и Йанг.

Kunming-2 - copie

Едва напоследък разбирам защо конкретните въпроси, които безуспешно задавах на младите хора (вижте блога от 01.09.2009) ставаха неудобни и ги затрудняваха. Имахме различни асоциации. За тях в черното има бяло, както в бялото черно. Мао разрушава, за да гради, без да е необходимо да се задълбочаваме в цената и ужасите от преживяното. Те остават преходни, неминуеми и отминали. Дали са необходими, въпросът е  метафизичен. Доброто и злото са заедно, както инг и янг са взаимно преплетени. За да схванем начина на китайското мислене, трябва да свържем непрекъснатата промяна на всичко с есенцията на вечното. Идеограмата, показваща това, е слънце с падащ дъжд отдолу. “Единственото нещо, което никога не се променя е непрекъснатата промяна на всичко”, казва Конфуций преди 2500 години. В Европа, когато се припичаме на слънце, отхвърляме идеята за дъжд, а когато вали забравяме слънцето. Това, че е причина за 6о милиона жертви не пречи на слънцето, което остава да бъде Мао. Пожертвал е милиони, но такава е цената за промените спрямо архаичния, отживял Китай. Поради непрекъснатата промяна на реалността, в китайския език липсва глагола Съм. Идеограмата “ши”, свързана със състоянието съм, представлява слънце, поставено върху идеограма, изразяваща думата “точно” – състоянието “съм” е видимото под лъчите на слънцето. Глаголите нямат форми за минало и бъдеще време. Мао казва: “Вярно е всичко, което успява и фалшиво, това, което пропада.” – чист прагматизъм на китайския селянин извън времето. По същия начин геомансията Фенг Шуи (в превод: “вятър и вода”) чисто прагматично според подредбата и мястото на жилището, свързва енергиите, осигуряващи връзката на човек с обитаващото пространство.

Chengdu

Познати от антични времена и приложими в живота са игрите “ксианг ки” – китайския шах и “веи ки” – известна като “го” при японците. Стратегиите “да опразним, за да засилим”, “да намалим силата, за да опазим”, са стратегии, обратни на западното мислене. Те намират приложение и в търговските отношения. В играта веи-ки, позната от времето на Конфуций, добрият генерал печели битката преди да я започне, докъто лошият се бие с надеждата да победи. Изграждат се територии и пространства без да се рискува живота. Стремим се да дадем сила на слабия без да обезсилим силния. Участват двата фактора, характеризиращи китайския дух: неподвижния начин на представяне на всяко движение и необходимостта от непрекъсната промяна. Тази двуполярна стратегия дава пълна информация за състоянието на нещата и китайските предприятия я прилагат в развитието си. Неподвижните камъчетата (150 за всеки играч), разпределени от участниците на различни места върху игралната маса, имат динамично влияние върху целия терен. Наредени, те приличат на мастило, поставено веднъж завинаги от четката на калиграфа.  Отново играят енергиите между видимо и невидимо, свързват пространството извън времето. Макар смазан, на противника винаги остава терен, за да се скрие и съвземе. Това прави Чан Кай Шек в Тайван през 1949 година – примерът е малък, защото в Китай стратегията на Веи Ки се прилага в микро и макро смисъл от три хиляди години.

China-2

В Китай концепцията за пари също е различна. Гладуващият от векове китайски селянин показва смисъла на живота в израза “янг ченг” – “да нахраня живота”. Не става дума за собствен живот или този на близък. Сезоните и времето, земята и небето са фактори, а парите са поток, нематериална реалност! Говорим за поток, хранещ общото, което е живота. Парите са част от виталния поток, свързващ всичко. Доброто финансово здраве е толкова важно, колкото това на почвата или на човешкото тяло. Още с първото организиране на държавата от Кин Ши Хуанжи (трети век преди нашата ера) китаеца обогатява циркулирането, а не притежаването на парите. Днес мащабите на тази циркулация са неимуверни. Например в сравнително малкото градче И Вю от провинцията Зей Джианг, освен улиците, изпълнени с магазини, в Комерсиалния център има седемдесет хиляди магазини, предлагащи над десет милиона различни продукти, със сто и петдесет хиляди посетители всеки ден… Този принцип на циркулация на енергия важи в микро и макро смисъл, включително в невероятно бедни места.

Wei Shang

За китаеца промяната е единствената стабилна база, върху която може да се построи ефикасна стратегия. С не по-малкo от 5000 годишна история, още от времето на легендарния Фу Кси, системата И-Джинг най-добре показва китайското мислене. Тя добива форма и конкретно съдържание в “Книга на Промените” по време на династията Зоу (300 години преди нашата ера). Десетте хиляди идеограми са описани подробно и многократно преведани на всички езици. Какъвто и въпрос да зададем, енергиите зад видимия свят от идеограмите ще дадат насока, вектор на отговор. Не става дума за категоричен отговор, светът е прекалено голям. Нито пък говорим за божествен свят в страна като Китай без религия. Начинът на мислене е свързан с възможностите според благоприятната или неблагоприятна ситуацията в момента. Простият, най-обикновен селянин днес е възможно да се превърне утре в мултимилионер без задължително да става комунист или мафиот… И това става паралелно с диктатурата в държавата. Невероятно, нали!

Kunming - copie

Китайският свят и днес продължава да е изпълнен с шаманизъм и с магьосници таоисти. По времето на Мао те са криели светлините на уменията си под синята курка и пролетарски каскет  (следвали съвета на 36-тия хексаграм на И-Джинг! ). Светът е изпълнен с благоприятни (шен) и вредящи (ги) витални духове-енергии. Сега разбирам значението на огледалцата, които виждах накачени по входове на къщите, целящи да плашат злите духове. (В огледалата лошите духове се отвращават от образа си.) През 2002-ра, годината на Коня, били са продадени милиони червени панделки, служещи за защита от вредни атаки през тогаващната тринайста луна… Без да задълбочаваме езотеричните обяснения, факт е, че въпреки невероятните промени, Китай остава силно традиционен. Китайските календари имат комплексна нумерология и представляват огромни енергийни лабиринти за всяко денонощие от годината. Дълбоко вкоренена в традициите на страната е връзката 7/10 . За прагматичните китайци бъдещето няма как да бъде ясно. За сметка на това е необходимо да се стъпва на стабилно минало. Когато Денг Ксиаопинг лансира политика на “Реформи и Отваряне”, за да се задържи комунизма под друга форма, било е необходимо да се направи равносметка за историческата роля на предшественика Мао. Резултатът неслучайно се е получил 70% позитивен и 30% негативен. В програмите на новата Опера в Бейжинг влизат 30% чужди програми и 70% китайски… Съдете сами.

Wey Shang-Modifier

Идентичността на китаеца започва с името на клана, към който принадлежи, следвано от описание на лицето. Няколко стотин милиона китайци се наричат Лин (Гора). Верятно защото в продължение на векове селата са били в близост на гори…. В селото на Мао от 40000 жители 30000 се наричат Мао. Китаецът държи на групата, към която принадлежи. Във вертикален ред следват деди и прадеди, а в хоризонтален съответния клан. Принадлежността към групата е по-важна от индивидуалните различия. Идеограмите на презимето от своя страна зависят от много фактори, включващи и амбицията на родителите. Ако детето се казва “Мощен” или “Преуспяващ”, представяте си как се чуства човека, ако не му върви в живота…

Преводът на въпроса “как сте?” – “ни ши гуо ле ма?” – е “нахранихте ли се?”. Не е тайна, че през 1962 година в Китай има 30 милиона умрели от глад! Темата за храната, вероятно най-рафинирана в света, заедно с йерархията, мястото на всеки китаец около масата, по възможност кръгла, е дълга тема. Да добавя само, че респективната височина на вдигнатите за наздравица чаши, определя разликата в социалната позиция на пиещите. Понякога от куртоазия се получава цял балет от играещи нагоре-надолу чаши, евентуално ридружен с бурен смях. В една толкова населена, лишена от интимност страна, обликът, тежестта на всеки на мястото си, е основно и необходимо условие за хармония в обществото. Всеки трябва да си знае мястото. В китайската история от трихиляди години преходите между различните династии са ставали винаги брутално. Промяна е имало в персонала, но не в режима. През цялата империална епоха Китай е бил управляван от ерудирана класа, съставляваща 5% от населението. Днес Комунистическата партия с 80 милиона члена остава в същите пропорции от 5%.

Kunming-4

Най-впечатляващото в китайското мислене е свързано с писмеността. Идеограмите в Китай не са променяни от основаването им. Външната форма варирала според  основите, на които те са били полагани. Днес един средно култивиран китаец би могъл да разчете писмо от времето на Конфуций и това в страна с официално признати 1500 езика. Нормално китаецът говори езика на своя район, този на провинцията, както и националния език мандарин в Пекин. Това езиково разнообразие с нищо не нарушава националното единство, защото идеограмите се четат по един начин. Например Бей Жинг “столица на севера”, в Кантон я наричат Пе Кин, но идеограмата се чете и разбира по един начин на двете места. Китайците на границата със Сибир и тези до Афганистан четат вестника си по същия начин ! Линиите в идеограмите демонстрират връзка между дадено присъствие и съответен момент. Всяка дума от текста спазва същата геометрична форма. Това дава визуална възможност да се четат няколко изречения едновременно. Изписаната линия не се съпровожда със звук. Подобно на изкуствата, свързани с четка или пък меридианите в акупунктурата, линиите описват невидимата реалност, мярка за енергиен поток. Самите идеограми нямат смисъл. Те излагат идеи според мястото си в пространство и могат да бъдат едновременно съществителни, прилагателни или глаголи. Подобно на камъчетата в играта Го според разположението си в израза те се индивидуализират и добиват смисъл.

Kunming-3

И ето какво разбирам: когато четем с нашите азбуки, задействаме дясното полукълбо на мозъка. Мисловно добавяме абстрактни елементи със звукови индикации. Причиноследствената връзка за нас е очевидна, което за китаеца е абсурдно. Идеограмата не се изказва на срички, нито се произнася. По време на четене пътят на добавяне, интегриране, осмисляне, конфигуриране, определяне, квалифициране, описание, каталогиране на идеи е чужд за китайския мозък. През дясното полукълбо на мозъка си китаецът се насочва към недефинирано от букви и звуци пространство, корелира, глобално прави идеография. Той суперпозира, схваща или изразява съответна концепция. Ние бихме се  затруднили ако под червения цвят е написана думата черно, а трябва да изречем червено. Докато за китаеца веднага е ясно, образът на самия цвят е достатъчен. Глаголите на китайски език не е необходимо да фиксират и затова нямат спрежения. Идеограмата на глагола обичам “аи” показва не дайствие, а състояние или обстоятелство, съществуване, обхващащо трите времена. В нашите култури лявото полукълбо на мозъка събира емоцията и представите, взети от дясното, след което организира идеята за време с всички определения, детайли и измерения. Това ни дава чувство за значимост, защото “разбираме“ нещата. Дясната половина на мозъка комплектова безсловесните връзки, което правят с идеограмите китайските мозъци – те наслагват образи.

Kunming

Взаимосвързаността на Инг и Янг се вижда в китайското изкуство, медицина, политика… Терминът “аналитична логика” е непреводим на китайски. Аристотел не би могъл да се роди в Китай. И докато гръцкото изкуство търси съвършенство във видимата форма, китайските артисти търсят израз в невидимото. Да наречем една калиграфия красива, означава да я убием. Превръщаме я в инертен предмет. Качеството на изкуството зависи от това доколко е пресечено от енергията Ки. Калиграфи, поети и художници търсят да изразят връзка с жизнения поток. Не става дума за забавление, а за включване към източника. Докъто ние се възхищаваме от произведенията на изкуството, китаецът търси да влезе в резонанс, за да усети динамиката, да участва в графичната мелодия, която съзерцава. Това е възможно в подходящ момент, поради което произведенията на изкуство не са постоянно видими. Всеки ден, всеки час е пресечен от специфична енергия и познавачът колекционер ще избере да съзерцава само подходящата за момента картина. Целта на пеизажът е да покаже  невитимия витален поток, който го съживява. Наследници на гърците, нашите артисти са творци, поети (глагола “поео” – правя). От китайския артист се иска да влезе в енергията на потока, чиито линии ще представи. А те са същите за геомансите, за правещите акупунктура и изобщо за умеещите да живеят правилно. Китайският артист ни приканва да минем през енергийните пътища, съживили нарисувания от него пеизаж.

Kunming-2

Всичко това не прави китайците по-добри или по-лоши от другите народи. Разликите в начина на мислене и реагиране показва разнообразието на (полу)човешкия ни вид. Не се засягайте, нали се стремим да ставаме хора.

Понякога съвсем наивно се вторачвам с мисълта как след толкова хилядолетна история, кулминираща с преживяните ужаси от миналия век, все още е възможно на толкова места от планетата огромни човешки маси да продължават да робуват, да приемат да бъдат манипулирани, третирани и избивани като животни. Как все така наивно хората продължават да  вярват и да приемат изкуствено нагласени системи, които облагодетелстват господстващи олигарси, самите те удавени в болните си въображения. Дали човешката инертност, навици, обвързани в култури, религии и куп конвенционалности е на път да се разчупи в осъзнаване на взаимосвързаността на всичко в живота?

Hands-3

Все едно в кое полукълбо в главите и на най-загубилите се сред хората дали проблясва факта, че манипулаторите са силни, защото открадват по някой светъл лъч и перверзно го усукват, за да следват егоизъма си? Превръщат доброто в двигател за злото, като го използват за свои нужди. Мао за китаеца, Сталин за руснака… са реабилитирани. Инг и Янг помагат да реабилитираме, защото считаме връзката за неизбежна. Но дали няма други възможности за човечеството?! Възможно ли е да не робуваме на природните закони така, както са ги виждали древните китайци или гърци? Двадесет и първият век има да разрешава тези назрели, най-важни за човешкото благополучие проблеми. Очакват ни изненади много, все още ужасни и прекрасни.

За франкофоните, запалени по китайската култура,  наскоро излезе блестящото произведение на Сирил Жавари  (Cyrille Javary, La souplesse du Dragon, Albin Michel), на който съм благодарен за богатата информация. Изключително интересна е книгата на Мишел Песел (Les cavaliers du Kham, Guerre secrète au Tibet, Michel Peissel, Robert Laffont) за най-добрите кавалиери в света. През 1959 година те отвличат далайламата от Ласа към Дарамсала. Наложили му да спре флиртовете си с Мао. Обширна тема за друг блог и растящо желание за мен да ги фотографирам, нещо което ще ви предложа в близко бъдеще.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Захарно цвекло

Tryptique1

 

 

Tryptique2

 

 

 

Tryptique3                                                                              / Раджастан, Индия /

Срещнах обикновени жени от народа облечени семпло, с вкус. Без да са богати те са са кокетни, женствени, винаги с бижута,  работят често повече от мъжете, помагат си и умеят да се радват… В Гужарат и Раджастан нямаше просяци, не усетих напрежение  и заплаха в тези пет-шест хиляди километра, които изминах. Зареди ме една топла сърдечност.

изражение-3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Изражение

изражението портрет на душата                                                                                       / Камбоджа /

Изражението e портрет на душата и очите отбелязват нейното намерение. – Марк Тилиус Цицерон

 

изражение-3                                                                                      / Арекипа, Перу /

изражение - copie 3                                                                                    / Бейжинг, Китай

 

изражение                                                                                          / Виетнам /

 

изражение2                                                                       / Раджастан, Индия /

изражение-8                                                                       / Кашмир, Индия /

изражение - copie 2                                                                             / Виетнам /

изражение                                                                       / Раджастан, Индия /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: