За фотографията

ЗА БЛОГА : Наложи се да създам два блога, които да бъдат в услуга на сайта ми за фотография, това да го придвижат по-ефикасно в интернетната мрежа.

По дефиниция и предназначение добрата фотография не се нуждае от коментар, дори се казва, че снимаме, за да не говорим. В случая заедно със себе си провокирам погледа и мисълта на проявилите интерес към блога. Понякога връзката на някои снимки с текста става забавна. С това ограничавам и снимката и текста, но оставям на читателя да има фантазията да жонглира. За сметка на това в сайта има над пет хиляди фотографии за всички вкусове. Давам си повече труд да пиша в българския блог нещо, което с удовоствие ме връща към корените и родния език.

ЗА ФОТОГРАФИЯТА: Тициано казва: „Живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Хубавата снимка я носим в себе си. Остава да я срещнем и реализираме в света, в който живеем.

За тези, които не са влизали в сайта и прочели написаното, ще повторя усещането си за фотографията:
Търся красотата, дреха на истинския свят към, който, макар да ни убягва, се стремим. Фотографиите ми са безвременни.

Да видя, да разчета и споделя знаците в живота. Да ловя живота навсякъде, където го има.

Пътуванията, фотографиите ми помагат да разчупя повтарящото се ежедневие, да омекотя наложените норми и закони.

Надраснвам трудността да остана незабелязан, за да снимам по-добре. Опитвам се да виждам без да се взирам, да взимам без да притежавам, да споделям радостта, за да я запазя по-добре.

Бягащият миг, винаги единствен, както и неубозданият стремеж към истина, ме карат да се спирам, да наблюдавам, да крадя моменти, отговарящи на вътрешното ми съдържание. В изкуството търся прозрачност, която да надмине видяното от пръв поглед.

Фотографиите ми са автопортрети.

За България:
Българската земя и природа ме захраниха с чувство на радост и обич. Помогнаха ми да надраствам невъзможното, с хумур и растящо съзнание да напредвам все по-свободен в живота. Преживяното в комунизма невъзможността за нормална изява, вместо да ме задуши, изостри желанието да търся, да откривам нещата зад хоризонта и отвъд времето, да ценя стойността на настоящия момент.