ЗА БЛОГА : Нямам какво особено да казвам или да показвам. Всеки миг светът се пресъздава и ние с него. По-скоро търся да провокирам погледа и мисълта на проявилите интерес към блога. По дефиниция и предназначение добрата фотография не се нуждае от коментар. Намирам за забавно да добавям снимки, които да са в унисон с текста. По този начин ограничавам и снимката и текста, но оставям на читателя да има фантазията да жонглира между двете. За сметка на това в сайта има над пет хиляди фотографии за всекиго според вкуса му. С блоговете провокирам себе си и тези, които им обръщат внимание.
ЗА ФОТОГРАФИЯТА: Тициано казва: „Живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Хубавата снимка я носим в себе си. Остава да я срещнем и реализираме в света, в който живеем.
Търся мига, когато отделните моменти от надробения ни живот във всекидневието се разпадат и се намираме в осезаема хармония с него. Казват, хаосът е хармония от по-висш порядък, но във фотографията магията на привидното е без алгоритъм, без изисквания. Не се вади, добавя или сравнява. Има радост, игра на светлина – творяща и жива.
Фотографът рисува със светлината, вижда света с вътрешно око, губи дъх, снима. После поема въздух, казва “благодаря”… Следва образите, които носи в себе си (образ, въображение), непрекъснато движение между реалност и фикция.
В щастливи мигове, свободни от желания, обладани от вътрешен стремеж към съвършенство, нещо се отваря, на нас ни се дава. Това ни изпълва. Страховете чезнат. Остава радост. Осъзнаваме момента, неповторим миг.
Художникът наслагва тонове върху опънато платно, фотографът ползва светлина и сенки на мига. И двамата не носят друга отговорност, освен спрямо верния си усет и талант. Наблюдателят, от своя страна обладан и променен от видяното, от новото в себе си, продължава своя път… Изкуството е изпълнило ролята си.
Границата на фотографията като изкуство е обекта, на който ще се облегне фотографа, за да снима. Той вече вече съществува по някакъв начин във външния свят. В истинското голямо Изкуство, артистът – творец изважда всичко отвътре, от себе си и в някаква степен претворява съзнателно света. Това Изкуство е винаги единствено по рода си. Във фотографията претворяваме творението, което снимаме.
Да познаем, дори да се докоснем до нещо, означава да го променим. Но върху филма остава мигът, спряното, неповторимо време. Макар от гледна точка, но търсим, ловим живота всеки миг там, където го има. Нов вид бягство, но в този свят, измислен от нас все едно как, животът е навсякъде.
След магията на проявителя или на електронната лаборатория, след първото учудване от появилите се планове, тонове и сенки, получава се някаква история. Колкото тя е по-безкрайна, по-вече се приближаваме до Голямото Изкуство. Това ни дава свобода на въображението. Фотографията като изкуство разчупва граници, възражда, отваря ни за нещо ново. Наблюдателят сам се превръща в творец. Можем да кажем същото за добрия роман, за музиката, за поезията…, за всяко изкуство.
Казано е, сто двайсет и пета от секундата, повторена стотина пъти, – това са, ако могат да се съберат, стотина истински мига в живота на фотографа… Но колко са големите стихотворения в живота на поета, колко верни тона играят в палитрата на художника или в нотите на композитора. Моменти във времето, защото “времето не е друго, а вечността в движение” (Платон).
Да излеза от фрагментите, да омекотя наложените правила, ограничения и претенции. Да провокирам нови пътища на човешкото в себе си. Да задълбоча тишината между нотите в музиката, белотата на страницата между думите. Да накарам невидимото в снимката да проговори…
Страхът да не изпусна бягащият миг, винаги единствен, както и неубозданият стремеж към истина, ме карат да се спра, овладял се, да наблюдавам. Крадя моменти, отговарящи на вътрешното ми съдържание. Търся в изкуството прозрачност, която да надминава видяното от пръв поглед. Стремя се да разчупя собствените си граници.
Снимам, за да може един ден фотоапарата да се стопи в ръцете ми, като излишна компенсация на непостигнат стремеж.
Фотографиите ми са автопортрети.
