Две говорещи очи – колкото по-дълбоко прониквате в тях, повече съкровища разкривате.

Дали учен, влюбен, поет, възрастен или дете, за всеки човек те крият различни неща.

Очите, казват, са огледало на Душата. Да, те говорят много, изразяват най-различни чувства, но Душата остава скрита дълбоко във всеки, недостижима и запазена от  узурпатори.

Според мен това ще продължава така, докато хората без страх, агресии и маниакално параноични състояния, не започнем да се приемаме, обогатени от различията си, със съзнанието, че в противен случай вървим към катастрофи и провал.

В един добре запълнен живот, погледът  е спокоен, дълбок, с разбиране на околните, без страх да погледне към незнайното Отвъд.

Говорещите очи са благодат за фотографа.

Портретите в блога са от случайни срещи с непознати хора в различни краища на света. Снимал съм спонтанно, без нагласа, обяснения и приказки и най-вече с благодарност за обмяната.