Две говорещи очи – колкото по-дълбоко прониквате в тях, повече съкровища разкривате.

Дали учен, влюбен, поет, възрастен или дете, за всеки човек те крият различни неща.

Очите, казват, е огледало на Душата. Да, но все пак, тя остава недостижима за обикновения поглед. Излъчваме живец, смесен от мисли и емоции, но Душата остава скрита дълбоко във всеки, пазена от  узурпатори.

Това вероятно ще продължава, докато не заживеем със Съзнание за приемане и взаимно разбиране, без страхове и агресиии.

В един добре запълнен живот, погледът  е спокоен, дълбок, с дистанция спрямо себе и разбиране на околните, които ще заминат в незнайното Отвъд.

Ясно говорещ поглед имат нормално родените деца, преди да станат жертва на строги норми, драми и егоизъм.

Две говорещи очи са благодат за фотографа.

Портретите в блога са от случайни срещи с непознати хора в различни краища на света. Снимал съм спонтанно, без обяснения и приказки,  с благодарност за обмяната.