Иван Пастухов

Срещаме две говорещи очи, вглеждаме се в тях, колкото по-дълбоко навлизаме, повече съкровища разкриваме.

Дали учен, влюбен, поет, възрастен или дете, пресичаме воали, търсим скритото, различно във всеки човек.

Казват „очите са огледало на душата“ – звучи чудесно, но Душата е недостижима за обикновени очи. Изпълва ни живецът, зад който тя е скрита, защитена от узурпатори.

И това ще така, докато заживеем със Съзнание за взаимно разбиране, без страх и агресии.

След един добре запълнен живот погледът на човек е спокоен, дълбок, с тежестта на това, което отнася в незнайното Отвъд. Това са хора, постигнали дистанция спрямо себе си, даващи значимост на другите.  Има го и при деца, преди да ги похлупят възпитанията и драмите в живота.

Две говорещи очи: какво по-хубаво за фотографът, който не приема изкуствени постановки.