На земята има ключови места, където стават решителни за човечеството събития. Общочовешките проблеми сякаш завързани на възел търсят свое разрешение.  Израел се намира на такова място.

По структура и развитие тази единствена по рода си държава, изградена на границата на възможното, е стимул и провокация за всички. Събрани от цял свят, донесли със себе си различни култури, вече над три хилядолетия отхвърляни отвсякъде, евреите се прибират там, откъдето са тръгнали. Цената за това е не друго, а шест милиона избити през Втората световна война.

Интересен факт, единствен по рода си в човешката история е, че тази държава, изградена с голям успех на същото място в продължение на 60 години преди три хиляди години по времето на Давид и Саломон, сега вече 60 години отново съществува.

Сега за няколко десетилетия сухата палестинска земя се превръща в градина, провокация за околния архаичен свят. Разликата се явява в повече, особено за народи с общи корени.

Странна държава, изтъкана от противоречия, едновременно чудесна база за прогрес. Историята с оцеляването го показва, трябвало е винаги да се устоява една дължина пред другите. Идеалът на Саломон „заинтересования алтруизъм“, измислен още преди три хиляди години, който е в основата на еврейството, както и условие за оживяване и прогрес на всеки човешки колектив – доброто състояние на всеки зависи от това на ближния му – това е също трудно смилаемо, особено там, където прогресът е проблем. Благодарността е свързана с обич, както  неблагодарността с омраза, особено когато дължим нещо. Между другото светът дължи на евреите идеята за Бога, както и парите, с които са ги насилвали да се занимават.

В Израел всичко е лесно и трудно едновремено. Нещата стават бързо и ефикасно, избор няма. Трябва да се изпреварват другите, да се оцелее. Това мотивира и напряга. Всеки идва от някъде без да бъде чужденец. Тел Авив пулсира с ритъма на Ню Йорк, докато Йерусалим, столица на три монотеизма, остава извън времето. Казва се, че всеки вярващ е свързан с този град, където ангели и дяволи намират общ език.

В Израел всичко е под ръка. На трийсет километра южно от прохладата на Вечния Град, Мъртво море спада драматично с по един метър на година. Това не пречи удобно излегнати да четете вестника си в най-богатите на минерали води на земята. С гумена възглавничка е още по-удобно. Декорът и цветът на пустините наоколо е незаменим.

Намазани с кал от морето черни фигури се оглеждат едни други в големи огледала… В пустинята всяко растение, за да остане живо и красиво в процъфтяващите оазиси на кибуците, получава необходима капчица вода. Светлината по интензивност е сравнима с тази на Тибет. Тонове, сенки, полутонове и отражения са рай за фотографа. В пустинята всеки камък и форма са история. На 400 метра под морското равнище въздухът е най-чист и богат на кислород.

Тръгвате на север по продължението на реката Йордан. Декорът се променя. Всяка гледка е митична и тежи с историята си. След Голанските височини се отбивате се в Тцват, градът на кабалистите. За разлика от квартала Меа Шарим на крайнорелигиозните в Йерусалим, тук никой не ви пречи да снимате. На всички въпроси ви отговарят любезно и с желание.

Храната в Израел, наречете я кашер, био, екологично чиста…, носи вкуса на земята, която според еврейския закон си почива на всеки шест години. Разликата се чувства, освен това опитвате всички кухни на света.

Ако идвате от Китай, където в цялата страна надписите са на китайски, тук с облекчение се ориентирате на четири езика. Освен това полицаите имат по-сериозни грижи от това да следят как се движите. Всеки бърза и внимава, а информатиката е на най-високо ниво.

При евреите всичко е парадоксално. Създаването на Израел, заедно с края на шоата, подписва донякъде и края на юдаизма. Тема двузначна, изразяваща многостранността на евреите, част от които са извън Израел.

От 1948 година насам евреите преоткриват корените си в Свещенната Земя. Преди 2000 години римските кохорти начело с Титус разрушават за втори и последен път Свещения Храм. Избиват близо един милион евреи и потушават най-сериозния бунт в античността. От Храма в Йерусалим остава Стената („на плача“, както са я назовали не-евреите). Разпръснати по света, евреите остават свързани помежду си със Закона, написан в Тората, дар Божи, превърнал се в основа на всички прогресивни закони – отново урок и провокация за всички. Сега Израел е демократична държава с религиозен аспект. Трудна комбинация, обратно на това, което виждаме в днешния, съвсем не по-лесен за разбиране Иран, настроен срещу Израел. Талмуда казва, че религия, която се меси в политиката е корумпирана, а политика, която ползва религия, анулира качествата си. Юдейският закон, обединяващ евреите от хилядолетия, не предполага правото на държава. Евреинът е създаден да бъде мост, но не и да притежава трайно. Притежанието, когато го има, се превръща в мост за нещо ново, в противен случай се обръща срещу притежателя си. Съвременните млади хора, обхаванати от жажда за интензивен живот, обръщат гръб на традицията. Кодовете се нарушават за сметка на пълноценото изживяване на настоящия момент. На другия полюс крайно религиозните не признават Израел като държава преди идване на Месията, символ на световно братство между народите.

И най-голямото противоречие: правото на защита на всяка държава предполага въоръжаване, а при военен конфликт е неминуема някаква степен на агресия. Това отново остава извън всички кодове на еврейската традиция, в основата на която се търси начин за сдобряване на вълкът с агнето. В случая Уди Алън намира изход като казва, че това е възможно при положение, че всяка сутрин на вълка се доставя ново агне. Нещо, което палестинци не биха отказали, но пък и балами най-малко се срещат сред евреите… Във всичко това как да не виждаме една изострена форма на общочовешките проблеми засега без изход… Въпрос на еволюция и съзнание.

Евреинът, ако не сте евреин, ви остава най-близък и най-далечен. Това не може да бъде разбрано, ако не го преживеете едновремено като привилегия и като наказание…