In vino veritas

vinМожем ли да направим връзка между истина и вино ? Не, при положение, че истината е недостижима. Виното ни провокира, отваря ни към самите нас и към света наоколо. Ако излезем от елементарните кулинарни изисквания, всяко вино е произведение на изкуството и като такова не претендира за обективност. По-скоро като мост между рационалния и ирационален аспект на света, виното разкъсва воалите, които ни пречат, когато сме трезви.

Първия жест на Ной, слязал на земята, е да посади лоза, растение, което най-добре ще мутира сред растенията. Думата sod на еврид в библията означава едновременно тайна и вино. Виното, без да разкрива магията си, разбулва скритото в дегустатора. Богатствата, които носи виното, остават за чувствителните търпеливи, които знаят как да дегустират.

Голямото вино надминава вкусовите ни възможности, отваря винаги за нещо ново. По време на на дегустация оставаме леко упити, изместени или по-скоро наместени, но не пияни. В не напълната чаша амброзията поема въздух, отваря се и дава възможност да разкриеме изненадите, които крие. Провокира във всеки неподозирани идеи, дава кураж „да се отворим“ и ние по-широко. Сядаме на масата, за да си тръгнем различни. Мярката за добро вино, както от любовта, е да се усетим обогатени. Да остане, да има вкус на още.  Не пианство, а развиване на усет. За съжаление вкусовото усещане е най-бедно от петте, дарени ни от природата. За да го развием, трябва да опитваме непрекъснато и различни на вкус неща, да провокираме противополжни вкусове.

Изминаха пет години откакто се срещнахме с Яна Петкова, изявен български енолог. Да срещнеш свестен човек и добър професионалист в тези времена е рядкост. Така, заедно с доброто приятелство се яви желание да споделим с българите познанието и насладата от интересни френски вина. Така се роди фирмата Винекселанс. Чарът на мероприятието е без да правим фрапиращо шоу и голям бизнес – съвременна болест на всички страни след дългогодишно нямане – да покажем богатия вкус на френския тероар с голяма винарска култура.

За Винекселанс виното е елитарен продукт, както всяко произведение на изкуството. Голямото вино, винаги единствено по рода си, създава неповторими моменти. В случая ако след дегустация не зазвучи нещо ново във вас, причината не е във виното, а в необходимостта да му обърнете повече внимание. Не всеки може веднага да разбере синия или жълтия цвят на Ван Гог, звуците на Моцарт или на Майлс Дейвис… Ако не обърнете достатъчно внимание на гениалното дете или мъдрец, оставате без  удоволствие от компанията им. За вино израза “елитарен продукт” не плаши, защото светът през 21-ия век все повече дава възможност на всеки желаещ да се отваря към по-добро ниво, което има елитарна стойност.

d0b2d0b8d0bdd0be1Наздраве на всички, in vino veriras!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Натюрморт във фотографията

27-new-zealand-copie1Натюрморт (фр. nature morte “мъртва природа”) е жанр на изобразителното изкуство, в случая във фотографията. Историята на натюрморт започва от религиозната живопис на фламандските майстори (still leven) от 13век. През 14 и 15 век предметите в живопистта добиват привилегировани места и този стил се развива. Във Франция през 1763 година жанрът „натюрморт“ благодарение на Шарден става на мода, а Дидро е от първите почитатели. Било е модерно да се рисуват картини с умрял дивеч, често гарниран с плодове, съдове, предмети, черепи…

Но природата няма нищо “мъртво”. Във изкуството още по-малко, защото изразява динамиката на живота. Правим изкуство, за да дадем израз на обкръжаващия свят. Определението на англичаните still life, “спокоен, спрян живот” сякаш звучи по-приемливо.

Когато снимам натюрморт не мисля за „умряло“, а крадя моменти, стимулиращи живота.

bandole-copie3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Очите, огледало на Душата

Близо седем милиарда лица на земята – колко човешки Души се отразяват в погледите на тези хора? Казано различно, колко от тези Души, осъзнали себе си, намират израз в погледа на хората?

Loulou 2014

Какво е душа? Какъв душевен израз откриваме в очите на околните?  Понякога, макар рядко, потъваме в бистрия, бездънен кладенец на нечий поглед. Какво ни пленява? Колкото по-дълбоко навлизаме, повече богатства разкриваме. Защо в очите на някои деца е възможно да се чете толкова много? Същото при възрастни хора с богати преживявания. И по-трудно в средна възраст, когато очите на хората са напрегнати, бягащи от чужди погледи,  търсещи нещо непостигнато или загубено.
Хиляди, милиони погледи ви поглеждат без да виждат. Дори ни отбягват. Къде се крие Душата ? Има ли такава ? Ако не, какво търсим в ближния или в себе си?
Когато не откъсвате поглед от нечии очи, какво ни притегля? Чаровният, обаятелният, студеният поглед, мразещият, убиецът, президентът, влюбеният, поетът, артистът, имат ли същата душевност ? Ако не, какво са стаили ? Какво остава накрая ? С какво си отиваме? Явно с повече от просто настроение, умуване или психическо състояние.

очете огледало на дМисълта отслабва, емоциите стихват, външната форма се сбръчква, но дълбоките, изразителни очи продължават да говорят. За хора с богат вътрешен живот искрящото “отвътре” остава. Хармонията, широкият мироглед не се крият, просторният, изразителен, вътрешно спокоен поглед също.

Понякога за животно, куче, слон, кон, маймуна … казваме: „сякаш има човешки очи!“

Колкото и безизразни очи да срещаме във всекидневието, не спираме да търсим чуждия поглед.  Понякога се получава взаимно проникновение. Разпознаваме себе си в друг. Ако го търсим съзнателно, възможно е да срещнем необятния, дълбок поглед на Голям Човек, рядък сред хората. Срещата е незабравима, понякога неповторима. Продължаваме  възобновени, гледаме на живота с различен поглед. Нещо отвътре се променя.
11 Sanaa copie copyНакрая, когато всичко се стопи, остава надеждата за Нещо. Загуба във Вселената не е възможна. Съдържанието на последния ни дъх дали къзе отива? Превръща се в какво ?

Ако няма „още“ нещо или нещо „друго“, има ли смисъл толкова да се напрягаме в живота?!

Какво по-прекрасно от две хубави очи !

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Великденска нощ в София

Обикалям Гръцката и Руска църкви. След това Света Неделя и завършвам в храма на Александър Невски. В три часа през нощта със свещица в ръка се прибирам в къщи.

58Paques09 copyОще преди полунощ срещам много хора, повечето млади. Личи, че се забавляват с оригиналната възможност да се разхождат и да си говорят със свещ в ръка. Няма нищо религиозно в жестовете им, просто повод да са в приятна атмосфера заедно. Пред къщи циганин усмихнато ми предлага свещи на половин цена. Наред с безгрижните млади, виждам други с екстаз в очите, търсще спасение, вероятно отвъд „невъзможния свят“, в който живеят…

02AL. Nevsky

Хубавата Великденска нощ ме връща четиридесет години назад. Религията беше отречена. Беше забранено да посещаваме църкви, особено млади хора, ученици и студенти. Правех всичко, за да се промъкна между пазачите, скрити и видни.  Исках да вдъхна от забранената, скрита, полумистична атмосфера на Великденската нощ. Миризмата на тамян и восък, танцуващите отблясъци по фрески и икони развинтваше въображението ми. Рискът да бъда санкциониран оставаше на заден план спрямо желанието да опитам от забранения плод. Представата ми за дядо Боже, съвсем неясна, се подсилваше  от църковното пеене. Гласовете отекваха в чудесната акустика на Александър Невски. Свещи с живи пламъчетата, които не бяха символ на червените ни връзки, ме приканваха към други светове. Късно през нощта, под влияние на преживяната атмосфера, се прибирах със запалена свещица в ръка. Добивах кураж да поискам огънче от някой закъснял възрастен минувач, който също със скрито пламъче се шмугваше по слабо осветените софийски улици. Подавахме си Пламъче, духовна връзка, различна от продиктуваната. Имал съмкъсмет.

26Al. Nevsky 11 copy

По пътя към вкъщи в църквата Свети Седмочисленици целувах ръка на дядо си. Осемдесет и пет годишен, той стоешедо края на службата. После с нов кураж и не без вълнение, продължавах през петте кюшета към цар Борис и Неофит Рилски. Прикривах отново в пазвата си пламъчето на свещицата. В къщи въздъхвах сякаш спечелил състезание и се сривах се в кревата, залепил остатъка от неугасналата свещица на масичката до възглавницата ми. Пламъчето играеше по стените и превръщаше стаята в храм. Вторачвах се в нещо безкрайно,  спасително с надеждата, че има Нещо. Друго. Зад фона на някаква неопределима празнота, усещах сърцето си изпълнено до пръсване. Горящият въпрос „защо всичко това?“, се стопяваше в пламъчето на свещицата. Възможно ли е да сме изпълнени с толкова хубави усещания и едновременно да се губим в празни задължения? Не можех да дефинирам какво  търся. Думите свобода, дух, обич, различен ли съм от другите, от това, което ми налагат в училище оставаха да висят във въздуха.

04Russina Church copyТези незабравими мигове изостряха чувствителността, помогнаха ми да търся отговори на основни въпроси, съпровождащи ни цял живот. Алергията, която добих спрямо рамките на детерминизма, който ни задушаваше ме спаси. Смесването на всичко невъзможно с откраднатите глътки свобода в периода на строене на комунизма се оказаха чудесен двигател. Някои хора също опитваха и най-често завършваха трагично. Други се приспособиха и обезличиха. Сегашните поколения заплащат последиците.

Прочетете цялата статия »

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Шри Оробиндо

sri-aurobindo Споделям с българския читател няколко думи за превода  на „Шри Оробиндо* или Авантюра на Съзнанието“, с автор Сатпрем, Факел Експрес, второ преработено издание от 2008 година.

Сюжетът за  живота и делата на Шри Оробиндо остава извън популярните духовни теми на двайстия век. Под духовно в случая имам предвид spiritual, което на български се вмества в  общото понятие „духовно“. В случая става дума за трансцендентност на човешкия дух,  което не е задължително свързано с религия. Шри Оробиндо никога не е бил религиозен. (Сещам се за приказката, в която попитали дядо Боже коя за него е най-добрата религия, а той отговорил „Аз не съм религиозен!“.

Темата е съвсем актуална за двайсет и първия век.  Трудностите за човека не са намаляли от времето, откакто сме разбрали, че съзнаваме. Творци сме на всички радости и неволи, но самото творение ни е убягвало винаги. Светът, в който живеем виваги незадоволени задължава  да го живеем и променяме. В търсене на възможни разрешения, променяме и себе си. Това ни дава привилегията  да меним нивото на съзнание в материята, част от която сме самите ние. Ускорението в последните десетилетия ни принуждава да разграничим по-ясно стойностите в живота. Новият век се очертава като врата за на нов свят, вероятно по-човешки. Думите „ново“ и „принуждава“ плаши, обърква и същевремено дава надежда.

Защо говорим за Шри Оробиндо, живял преди близо век? Какво общо с ускорената мондиализация и с всички заливащи промени? В „Авантюра на Съзнанието“ авторът Сатпрем описва този гениален визионер на двайстия век, който достига до границите на възможно за човешкия дух. Не става дума за теория, религия или някакъв вид мистицизъм, а за практическо приложение. Като човешки гений Шри Оробиндо разширява визията за човека като вид. Като планинар мога да дам пример с алпиниста Меснер, който с изкачването сам, без кислород на всички осемхилядници, разшири възможното за човека по отношение на алпинизма. Шри Оробиндо „изкачи“ състоянието на Хомо Манталикус*** (човекът, който мисли – „мисля, следователно същестувам“ на Декарт), за да разшири  възможностите на човешкия мозък още преди преди опитите на трансперсоналистите да започнат изкуствени клонажи. Той потърси ускорен начин за мутация на вида ни Хомо Сапиенс, с интегралната йога отвори път към  супраманталния човек, вероятно човека на бъдещето.

„Нашият свят е в еволюция и еволюцията има духовен смисъл. Единствената ни свобода e чрез индивидуална еволюция да се издигнем на все по-високи нива … … да впишем и въплътим по материален начин истините от нивото, на което се намираме“, пише Сатпрем, блестящо представил епохата и живота на Шри Оробиндо.

Шри Оробиндо, заедно със свои съмишленици успява да разбуди Индия за революционно движение, основано за първи път на принципа на осъзнаване и ненасилие. Ганди след него прилага тази идея, а Шри Оробиндо дотогава революционер и поет, се оттегля в Пондишери, за да се отдаде на основната си цел: търсене и осъществяване на възможното за човека като нестационарен вид. След като превежда и експериментира с нов поглед старите индийски писания, той сверява опитите от миналото с настоящите си експерименти. Реализира Интегралната Йога, различна от  практикуваните до тогава йогически принципи. Целта му била ускоряване на естествената еволюция на човешкия вид. Малко преди да напусне тялото си Шри Оробиндо довършва епопеята  Савитри за сътворението и съдбата на света, написана с „думи, които виждат“ – 23813 стиха на блестящ английски език.

„Авантюра на съзнанието“ представя човешката ни авантюра. Сатпрем, както в приказка, предава живота и ролята на Шри Оробиндо за еволюцията на човешкия вид. Представен е човекът, носител на съзнание, мост между крайното и безкрайното в материята. Разбираме за привилегията да участваме в тази епоха, както и за трудната ни, изключително интересна, отговорна участ. А свободата, която обичаме и търсим, не е ли именно възможността да преминаваме на все по-висши планове на съзнание?! Думата „авантюра“ етимологически включва идеята за неочаквани трудности с вечно нов елемент за преодоляване.mere2

Макар написана преди 40 години, книгата се чете многократно на различни нива. Това засяга най-вече хора с чувство за трансцендентност, които милеят за участта на човека. Хора, които горят да участват съзнателно в усилието, което ни води от полуживотински към човешки вид. Можем да разберем, че сме хора едва след като надминем и погледнем с известна дистанция това, което днес се опитваме да търсим и наричаме човешко. Дистанцията на разбиращия поглед, която наричаме съзнание, ни помага да определяме каквото и да е било в живота.  Говорим за трансцедентност, защото с движение по хоризонтала ускоряваме единствено процеса на материалното си пре-осигуряване (считано от някои за благополучие), включващо отчуждаването от себе си и околните. Лишени от чувство за вертикалност, без възможност да познаем себе си, не бихме могли да се отворим за Света. Без необходимост да се разпъваме на кръст (!), връзката между вертикала и хоризонтала, между духовно и материално е в основата на Интегралната Йога.
Читателят свиква с терминологията на „Божествения материализъм“** на Шри Оробиндо, където думата „Божествен“ не е оцветена религиозно, а ни насочва към неназовимото. Трудна дума в настоящия свят, разделен между крайни религиозни доктрини и скептици, задушени в мантални пируети и болни амбиции.  Строго рационалният читател трудно би приел лабораторно неизмеримите преживявания на Шри Оробондо, който въпреки всичко не се е колебал да нарича Ашрама си „човешка лаборатория“, след което, веднъж постигнал търсеното, да напусне тялото си с усмивка.

*Във втория преработен превод на книгата предпочетохме да вземем санскритското име Оробиндо, звучащо в бившата френска колония Пондич(ш)ери като мантра, а не това от руския превод, близък  до английското звучене Ауробиндо (Aurobindo).

** С това заглавие от същия автор е преведен на български първи том,  разкриващ живота и  развитието на Интегралната йога в тялото на Мер, сподвижницата на Шри Оробиндо. Изд. Сарасвати 2000 год. Под заглавието „Новият вид“, автор Сатпрем, Издателство Факел Експрес 2004 година издаде втори том за Мер на същата тематика.

*** Тук е мястото да споделя затрудненията си в превода от френски и английски на български в определяне на разликата между думите: „mens“ и „spiritus“,  mind и spirit, mental и spirituel. На български думата мантал  говори за мислещата част на човека, но spirituel не е само духовната част, в която на български приемаме всичко, което наричаме духовно, едва ли не различно от материалното. Става дума за неопределимата част на човешкия дух. Нека да отбележим за яснота, че Шри Оробиндо различава четири части в човека: мантал, витал, физика и психика. В понятието „психика“ Шри Оробиндо влага човешка душа, таяща божествена искра, според индийските вярвания мотор за развитие в преражданията . Всяка от тези четири части има свое идивидуално комплексно и независимо съзнание. Същевременно манталът, виталът и физиката (тялото) нормално  помагат да открием и утвърдим психическото същество в себе си. Дух и материя са неделими, нещо разбрано от Спиноза и някои други философи от миналото. Съществуват интересни паралели между терминологията на Шри Оробиндо и Юнг, добре описани от някои автори.

Не бих отказал да отговоря, доколкото е в компетентността ми, на всеки по-взискателен за информация на тази тема читател.

През месец декемри 2010 Издателство „Факел Експрес“ преиздаде за трети път „Авантюра на Съзнанието“ на разположение по книжарниците.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: