In vino veritas

vinМожем ли да направим връзка между истина и вино ? Не, при положение, че истината е недостижима. Виното ни провокира, отваря ни към самите нас и към света наоколо. Ако излезем от елементарните кулинарни изисквания, всяко вино е произведение на изкуството и като такова не претендира за обективност. По-скоро като мост между рационалния и ирационален аспект на света, виното разкъсва воалите на трезвата рационална мисъл.

Първия жест на Ной, слязал на земята, е да посади лоза, растение, което най-добре ще мутира сред растенията. Думата sod на еврид в библията означава едновременно тайна и вино. Виното, без да разкрива магията си, разбулва скритото в дегустатора. Богатствата, които носи виното, остават за чувствителните търпеливи, които знаят как да дегустират.

Голямото вино надминава вкусовите ни възможности, отваря за ново усещане. По време на на дегустация оставаме леко упити, изместени, но не пияни. В чаша пълна до половина амброзията поема въздух, отваря се и започва да показва какво крие. Провокира неподозирани идеи, дава ни възможност „да се отворим“ и ние вкусово и всякак. След дегустацията се чустваме различни. Доброто вино, както  любовта ни обогатява. Нещо остава, има вкус на още.  Не става дума за пианство, аза  развиване на усет. За съжаление вкусовото ни усещане е най-бедно от петте, които ползваме. За да го развием, трябва да опитваме непрекъснато различни на вкус неща и да провокираме противополжни вкусове.

Изминаха пет години откакто се срещнахме с Яна Петкова, изявен български енолог. Да срещнеш свестен човек и добър професионалист в тези времена е рядкост. Така, заедно с доброто приятелство се яви желание да споделим с българите познанието и насладата от интересни френски вина. Роди се фирмата Винекселанс. Чарът на мероприятието ни е без да правим фрапиращо шоу,  да покажем голямата винарска култура и богатия вкус на френския тероар.

За Винекселанс виното е елитарен продукт, както всяко произведение на изкуството. Голямото вино, винаги единствено по рода си, създава неповторими моменти. В случая ако след дегустация във вас не зазвучи нещо ново, причината не е във виното, а в необходимостта да му обърнете повече внимание. Не всеки разбира веднага синия или жълтия цвят на Ван Гог, звуците на Моцарт или на Майлс Дейвис… Ако не обърнете достатъчно внимание на гениалното дете или мъдрец, не изпитвате  удоволствие от компанията им.  Напоследък в света все повече дава възможност на всеки желаещ да се отваря към добри нива на редки продукти с елитарна стойност.

d0b2d0b8d0bdd0be1Наздраве на всички, in vino veriras!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Натюрморт във фотографията

27-new-zealand-copie1Натюрморт (фр. nature morte “мъртва природа”) е жанр на изобразителното изкуство, в случая във фотографията. Историята на натюрморт започва от религиозната живопис на фламандските майстори (still leven) от 13век. През 14 и 15 век предметите в живопистта добиват привилегировани места и този стил се развива. Във Франция през 1763 година жанрът „натюрморт“ благодарение на Шарден става на мода, а Дидро е от първите почитатели. Било е модерно да се рисуват картини с умрял дивеч, често гарниран с плодове, съдове, предмети, черепи…

В природата няма нищо “мъртво”. Във изкуството още по-малко, то изразява динамиката на живота. Определението на англичаните still life, “спокоен, спрян живот” сякаш звучи по-приемливо.

Когато снимам натюрморт не мисля за „умряло“, а за моменти, стимулиращи живота.

bandole-copie3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Великденска нощ в София

Обикалям Гръцката и Руска църкви. След това Света Неделя и завършвам в храма на Александър Невски. В три часа през нощта със свещица в ръка се прибирам в къщи.

58Paques09 copyОще преди полунощ срещам много хора, повечето млади. Личи, че се забавляват с оригиналната възможност да се разхождат и да си говорят със свещ в ръка. Няма нищо религиозно в жестовете им, просто повод да са в приятна атмосфера заедно. Пред къщи циганин усмихнато ми предлага свещи на половин цена. Наред с безгрижните млади, виждам други с екстаз в очите, търсще спасение, вероятно отвъд „невъзможния свят“, в който живеят…

02AL. Nevsky

Хубавата Великденска нощ ме връща четиридесет години назад. Религията беше отречена. Беше забранено да посещаваме църкви, особено млади хора, ученици и студенти. Правех всичко, за да се промъкна между пазачите, скрити и видни.  Исках да вдъхна от забранената, скрита, полумистична атмосфера на Великденската нощ. Миризмата на тамян и восък, танцуващите отблясъци по фрески и икони развинтваше въображението ми. Рискът да бъда санкциониран оставаше на заден план спрямо желанието да опитам от забранения плод. Представата ми за дядо Боже, съвсем неясна, се подсилваше  от църковното пеене. Гласовете отекваха в чудесната акустика на Александър Невски. Свещи с живи пламъчетата, които не бяха символ на червените ни връзки, ме приканваха към други светове. Късно през нощта, под влияние на преживяната атмосфера, се прибирах със запалена свещица в ръка. Добивах кураж да поискам огънче от някой закъснял възрастен минувач, който също със скрито пламъче се шмугваше по слабо осветените софийски улици. Подавахме си Пламъче, духовна връзка, различна от продиктуваната. Имал съмкъсмет.

26Al. Nevsky 11 copy

По пътя към вкъщи в църквата Свети Седмочисленици целувах ръка на дядо си. Осемдесет и пет годишен, той стоешедо края на службата. После с нов кураж и не без вълнение, продължавах през петте кюшета към цар Борис и Неофит Рилски. Прикривах отново в пазвата си пламъчето на свещицата. В къщи въздъхвах сякаш спечелил състезание и се сривах се в кревата, залепил остатъка от неугасналата свещица на масичката до възглавницата ми. Пламъчето играеше по стените и превръщаше стаята в храм. Вторачвах се в нещо безкрайно,  спасително с надеждата, че има Нещо. Друго. Зад фона на някаква неопределима празнота, усещах сърцето си изпълнено до пръсване. Горящият въпрос „защо всичко това?“, се стопяваше в пламъчето на свещицата. Възможно ли е да сме изпълнени с толкова хубави усещания и едновременно да се губим в празни задължения? Не можех да дефинирам какво  търся. Думите свобода, дух, обич, различен ли съм от другите, от това, което ми налагат в училище оставаха да висят във въздуха.

04Russina Church copyТези незабравими мигове изостряха чувствителността, помогнаха ми да търся отговори на основни въпроси, съпровождащи ни цял живот. Алергията, която добих спрямо рамките на детерминизма, който ни задушаваше ме спаси. Смесването на всичко невъзможно с откраднатите глътки свобода в периода на строене на комунизма се оказаха чудесен двигател. Някои хора също опитваха и най-често завършваха трагично. Други се приспособиха и обезличиха. Сегашните поколения заплащат последиците.

Прочетете цялата статия »

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Шри Оробиндо

sri-aurobindo Споделям с българския читател няколко думи за превода  на „Шри Оробиндо* или Авантюра на Съзнанието“, с автор Сатпрем, Факел Експрес, второ преработено издание от 2008 година.

Темата е актуална и за двайсет и първия век.  Трудностите за човека не са намаляли още от времето, откакто сме разбрали, че съзнаваме. Творци сме на всички радости и неволи, но самото творение ни е убягвало винаги. Светът, в който живеем незадоволени ни задължава  да го живеем и да го променяме. В търсене на възможни разрешения, променяме и себе си, а това ни дава привилегията да меним нивото на съзнание във всеобщата материя, част от която сме самите ние. Ускорението в което живеем ни принуждава да разграничим по-ясно стойностите в живота. Новият век се очертава като врата за на нов свят, вероятно по-човешки. Думите „ново“ и „принуждава“ плаши, обърква и същевремено ни дава надежда.

Защо говорим за Шри Оробиндо, живял преди близо век? Какво общо с ускорената мондиализация и с всички заливащи промени? В „Авантюра на Съзнанието“ авторът Сатпрем описва живота на този гениален визионер на двайстия век, който достига до границите на възможно за човешкия дух. Не става дума за нова теория, религия или някакъв вид мистицизъм, а за практическо приложение. Като човешки гений Шри Оробиндо разширява визията за човека като вид. Като планинар  давам пример с алпиниста Меснер, който с изкачването сам, без кислород на всички осемхилядници, разшири физическите възможности на човека по отношение на алпинизма. Шри Оробиндо физически задмина състоянието на Хомо Манталикус*** (човекът, който мисли – „мисля, следователно същестувам“ на Декарт), за да разшири  възможностите на човешкия мозък  преди опитите на трансперсоналистите да осъществят изкуствени клонажи. Търсейки ускорен начин за мутация на вида ни Хомо Сапиенс, с  интегралната йога той отвори път към  супраманталния човек, вероятно човека на бъдещето.

„Нашият свят е в еволюция и еволюцията има духовен смисъл. Единствената ни свобода e чрез индивидуална еволюция да се издигнем на все по-високи нива … … да впишем и въплътим по материален начин истините от нивото, на което се намираме“, пише Сатпрем, блестящо представил епохата и живота на Шри Оробиндо.

Шри Оробиндо, заедно със свои съмишленици  разбужда Индия за революционно движение, основано за първи път на принципа на осъзнаване и ненасилие. Ганди прилага тази идея, а Шри Оробиндо дотогава революционер и поет, се оттегля в Пондишери, за да се отдаде на основната си цел: търсене и осъществяване на възможното за човека като нестационарен вид. След като превежда и експериментира с нов поглед старите индийски писания, той сверява опитите от миналото с настоящите си експерименти. Реализира Интегралната Йога, различна от  практикуваните до тогава йогически принципи. Целта му е да ускори във времето естествената еволюция на човешкия вид. Малко преди да напусне тялото си Шри Оробиндо довършва епопеята  Савитри за сътворението и съдбата на света, написана с „думи, които виждат“ – 23813 стиха на блестящ английски език.

„Авантюра на съзнанието“ представя част от човешката ни авантюра. Сатпрем, както в приказка, предава живота и ролята на Шри Оробиндо за еволюцията на човешкия вид. Представен е човекът, носител на съзнание, мост между крайното и безкрайното в материята. Разбираме привилегията да участваме в настоящата епоха и за трудната, изключително интересна, отговорна участ, която имаме. А свободата, която обичаме и търсим, не е ли именно възможността да преминаваме на все по-висши планове на съзнание?! Думата „авантюра“ етимологически включва идеята за неочаквани трудности с вечно нов елемент за преодоляване.mere2

Макар написана преди 40 години, книгата се чете многократно на различни нива. Тя се обръща най-вече към хора с чувство за трансцендентност, които милеят за участта на човека. Хора, които горят да участват съзнателно в усилието, което ни води от полуживотински към човешки вид. Можем да разберем, че сме хора едва след като надминем и погледнем с  дистанция това, което днес опитваме да търсим и наричаме „човешко“. Дистанцията на разбиращия поглед, което наричаме съзнание,  помага да определяме стойностите в живота.  Говорим за трансцедентност, защото с движението по хоризонтала, ускоряваме единствено процеса на материалното си пре-осигуряване (считано от някои за благополучие), включващо отчуждаването от себе си и околните. Лишени от чувство за вертикалност, без възможност да познаем себе си, не бихме могли да се отворим за Света, който търсим. Не е необходимо да се разпъваме на кръст и да изкупваме страдание, достатъчна е връзката между вертикала и хоризонтала, между духовно и материално, която е в основата на Интегралната Йога.
Читателят свиква с терминологията на „Божествения материализъм“** на Шри Оробиндо, където думата „Божествен“ не е оцветена религиозно, а ни насочва към неназовимото. Трудна дума в настоящия свят, разделен между крайни религиозни доктрини и скептици, задушени в мантални пируети или други също с болни амбиции.  Строго рационалният читател трудно би приел лабораторно неизмеримите преживявания на Шри Оробондо, който въпреки всичко не се е колебал да нарече Ашрама „човешка лаборатория“, и след като постигнал търсеното напусне тялото си с усмивка.

*Във втория преработен превод на книгата предпочетохме да вземем санскритското име Оробиндо, звучащо в бившата френска колония Пондич(ш)ери то звучи и е прието като мантра, а не това от руския превод, близък  до английското звучене Ауробиндо (Aurobindo).

** С това заглавие от същия автор преведох на български първи том,  разкриващ живота и  развитието на Интегралната йога в тялото на Мер, сподвижницата на Шри Оробиндо. Изд. Сарасвати 2000 год. Под заглавието „Новият вид“, автор Сатпрем, Издателство Факел Експрес 2004 година издаде втори том за Мер на същата тематика.

*** Искам да споделя затруднението в превода от френски и английски на български да определя разликата между думите: „mens“ и „spiritus“,  mind и spirit, mental и spirituel. На български думата мантал (ментал)  говори за мислещата част на човека, но spirituel не означава само духовен, което на български е общо понятие, включващо религия, култура, нетеност… Става дума за неопределимата, трансцедентност на човешкия дух.

За повече яснота Шри Оробиндо различава четири части в човека: мантал, витал, физика и психика. В понятието „психика“ Шри Оробиндо влага човешка душа, таяща божествена искра, според индийските вярвания мотор за развитие в преражданията . Всяка от тези четири части има свое идивидуално комплексно и независимо съзнание. Същевременно манталът, виталът и физиката (тялото) нормално  помагат да открием и утвърдим психическото същество в себе си. Дух и материя са неделими, нещо разбрано от Спиноза и  други философи от миналото. Съществуват интересни паралели между терминологията на Шри Оробиндо и Юнг, добре описани от различни автори.

*През месец декемри 2010 Издателство „Факел Експрес“ преиздаде за трети път „Авантюра на Съзнанието“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: