Париплаж 2012

Минавам по кейовете на Сена, след това по каналите зад Бастилията, за да добавя няколко кадъра към миналогодишните.

В Лондон отказват да пуснат самолети  с химикали, задържащи дъжда в облаците, както китайците са направили в Пекинг за Олимпийските игри. Било лоша услуга за предградията, където същите облаци по-късно ще излеят съдържанието си заедно с химикалите. Въпросът е етичен.

Затова пък с откриване на Париплаж по кейьовете на Сена, слънцето в Париж успя без външна помощ да победи облаците. За Олимпийските игри в Китай пред централното кметство, недалеч от душовете на Париплаж,  е инсталиран огромен екран. За съжаление в края на седмицата облаците се връщат  и докъто англичаните считат, че лошото време им помага да възприемат по-добре доброто, французите нямат английски хумор и правят драми по медиите.

Душове пръскат нежни капчици за облечените хора. Има и други с по-едри за тези по бански.

Едни четат, други танцуват и играят на петанг, а някои забравили рака на кожата, се отдават на щедрото слънце.

 

Господинът кани дамата на танц с песента на Жак Брел в говорителите: “Там, където любовта е цар, ти ще бъдеш царица…”. Какво по-хубаво пожелание!

Колко му трябва на човек в милионния град – слънце, без автомобили и стресови ситуации – особено за хората без възможности за далечно пътуване през лятото.

През месец август Париж е пълен с туристи, а кейовете на Сена гъмжат от незаминали парижани.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Носачи в Хималаите

Носачи-7

Светът, в който живеем е до голяма степен носен на гърба на “други”. Тези “други” се намират по плантации, заводи, мини и къде ли не, по места, по които избягваме да ходим. Те могат да бъдат деца и други онеправдани, платени само, за да се нахранят оскъдно.

В Хималаите това са гръбнаците на непознати хора, които носят благата ни, най-често натежали от излишества.

На път към височинни лагери, в различни трекове мъже, жени и деца носят багаж в уплетени кошове с ремък, пресичащ морните им чела. Маси, столове, съдове, палатки и какви ли не удобства, се изкачват на всякакви височини, за да преживеем на места, където няма нищо. Тези хора носят нашата тежест за по няколко евро на ден. Облечени в стари, износени дрехи, често боси, по джапанки или с прости гуменки, те изминават без да се оплакват всекидневните дълги етапи, уморителни за туриста-пътешественик, планинар или алпинист…  най-често с малка раничка, щеки и фотоапарат в ръцете. Нощем, скътани до огъня, тези хора си разделят оскъдна, еднообразна храна, дарена им от земята на която живеят. Ние, големите пътешественици, взимаме топла баня в палатка с душ, за да се нахраним след това в обширна палатка с вкусни гостби, сготвени специално по наш вкус. Рано сутрин, поемаме глътка топъл чай, кафе или шоколад, предварително поднесени в спалния чувал, и спокойно се упътваме към готовата закуска, която ни очаква в палатката за столова.

Тези „други“ често са селяни от долините, тръгнали да спечелят няколко рупи или пък младежи, облекли по липса на екипировка училищните си одежди. Със спечеленото те ще си купят нови дрехи и учебници. Без да са по-адаптирани от нас към високите превали, по стръмните пътеки те се смеят и припяват, докато ние, мълчаливо напрегнати, концентрирани в мисли, следваме начертаната програма. Те носят багажа ни, многократно по-живи от всеки от нас. Отговорни за конфорта ни, те са готови на жертви, за да сме доволни, щастливи да ни осигурят добър прием в планината. А когато на някой от нас се откъсне от сърцето да подаде манерка с вода на смазания от наклона и товара носач, същият с усмивка и благодарни очи, пестеливо излива няколко глътки в пресъхналото си гърло, без да докосне с устни отвора на чуждата манерка. Урок по етика, който най-често наблюдаваме с почуда.

Без тези носачи ние спираме да сме атлети или герои-покорители на върхове с безгранични тела и силен дух. Завършили поетия ангажимент, тези хора безшумно изчезват в долината, за да продължат работата с ориза и ръжта в полето.

Повечето от нас считат света за свой без да разбират, че са носени от друг свят, за който нямат грижа.

Носачите в Непал са дребни на ръст, с тънки, жилави крака. Имат широки, нервни стъпала с чуствителност, която измерва до милиметър досега със земята. Те стъпват с цялата тежест, добре разпределена между челото, гръбначния стълб и долните крайници. Системата им се движи от кости, не от мускули. Те не са културисти, нямат какво да показват, освен умението си да продължат все едно в какъв терен с товара на челото. Пресичането на снежни преспи е най-трудно. Системата се усуква, губи геометричната си форма, крачките се забавят, времето губи стойност. Движенията им по прецизност са сравними със секачите на скъпоценни камъни. Красотата е в краката, намерили като в танц подходяща стъпка. При тези хора икономията на енергия идва от безпогрешни, ритмични движения в хармония и сливане с терена единствено, което им помага да издържат. Природата им е учител.

Трекове и експедиции с тези хора ме дариха с незабравими моменти.

                                                                   / Канченджунга Химал, Непал /

Шерпите са били първите сериозни носачи в Непал, дошли от Амдо в източен Тибет (шерпа = народ от изток). По-късно качествата им са ги превърнали в планински водачи и организатори, собственици на агенции и лоджове, а напоследък скъпо платени коучове за височинно катерене. Ролята и статуса Шерпа, същевременно фамилно име на някои от тази етническа група, се променя от момента, когато през 1953 година носачът Тензинг стъпва на Еверест. Говори се, че той, а не Хилари, първи е сложил крак на най-високата точка на планетата, подробност скрита в сянката на миналото. Три години преди това, без активната намеса на шерпата-сердар (шеф на носачите) Анг Тарке, френската експедиция на Херцог за Анапурна е щяла да завърши трагично – една от историите за границите на възможното, изпълнени с достоинство, каквито има много. Има и още повече други, свързани с човешки слабости. В планината всичко излиза наяве.

Шерпите, едва двайсетина хиляди по време на първите експедиции, днес са над сто хиляди. Между тях има и много псевдо шерпи, заложили да спечелят с името.

Якът, камилата, магерето също носят на гърбовете си с ненадминати качества….

Межем да свалим шапка също на алпинистите „алпин стайл“ , които с минимум багаж, без подкрепата на носачи, покорят най-високите гиганти в планините.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Планината

                                                        / вр. Макалу 8481м., Хималаи, Непал /

Правя грешка в блоговете да смесвам фотография с разсъждения. Перото и фотоапарата се дублират в нещо, което всеки може да интерпретира по свой начин.

И все пак, да събудите, когато пред очите ви изгряващото слънце позлатява мраморния масив на осемхилядник, е чудо, което неминуемо добавя към обичта ви към живота. В подобен момент на безвремие,  вечното и настоящето се сливат, ставате малък и голям едновременно.

 

                                                           / Вихрен и Кутела, Пирин /

Планината ни очарова според вътрешния багаж, с който я покоряваме. Нейната вертикала е величина, присъща за човека. По-високото е по-дълбоко. Бягащата линия на хоризонта разширява визията ни. Небосвода, хоризонта и земята под краката ни сa подарък, които заедно със светлината засилват усета ни към живота.

 

                                            / вр. Вихрен, Пирин /

В планината, която обичам най-много, в апогея на силните си години , изгубих близък приятел. От този ден животът и смъртта се превърнаха в едно цяло. Истина, позната откакто сме вкусили плода на познанието, която добива стойност едва след преживяване.

 

                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Планината не реагира на  хорските воли и неволи. Възможно и невъзможно добиват различен смисъл. Тя е в услуга на всички, които си помагат сами да свържат хоризонталата с вертикалата в живота. Живот, в който всеки миг се създава и пресъздава нещо неопределимо, фантастично, държащо ни в напрежение, което ни заставя да напредваме, (дори когато правим глупости).

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Любов

                                              / гр. Поморие /

„Съпружеската любов размножава човешкия род, приятелската любов го усъвършенства.”

 – Фр. Бейкън, „Опити”

                                              / София /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                            / Сахара, Мавритания /

„Светът е книга и който не пътува прочита само една страница.“ – Свети Августин

                                             / Сахара, Мавритания /

„Плановете за пътуване са уроци по танц, идващи от Бога.“ – Кърт Вонегът

                                         / Сахара, Мавритания /

„Двайсет години по-късно ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Затова вдигайте котва, плувайте извън осигурените пристанища. Ловете благоприятни ветрове. Проучвайте. Сънувайте. Откривайте.“ – Марк Твен

                                            / Сахара, Мавритания /

„Беден е пътник, който пътува с много багаж.“ – Английска поговорка

                                                                         / Сахара, Мавритания /

„Колкото по-далеч отиваме, по-малко знаем.“ – Лао Тцъ

Избирам Сахара, фотографии, отговарящи на вечния пътник номада, живеещ с промeните, които среща, носи и пренася със себе си.

                                         / Сахара, Мавритания /

Светът е многократно сниман отвсякъде от големите майстори, но момента и светлината са винаги единствени и дават шанс на всеки фотограф да се разпише. Отложеният момент е загубен – птицата в ръката, струва две в гората!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: