Париплаж 2012

Минавам по кейовете на Сена, след това по каналите зад Бастилията, за да добавя няколко кадъра към миналогодишните.

В Лондон отказват да пуснат самолети  с химикали, задържащи дъжда в облаците, както китайците са направили в Пекинг за Олимпийските игри. Било лоша услуга за предградията, където същите облаци по-късно ще излеят съдържанието си заедно с химикалите. Въпросът е етичен.

Затова пък с откриване на Париплаж по кейьовете на Сена, слънцето в Париж успя без външна помощ да победи облаците. За Олимпийските игри в Китай пред централното кметство, недалеч от душовете на Париплаж,  е инсталиран огромен екран. За съжаление в края на седмицата облаците се връщат  и докъто англичаните считат, че лошото време им помага да възприемат по-добре доброто, французите нямат английски хумор и правят драми по медиите.

Душове пръскат нежни капчици за облечените хора. Има и други с по-едри за тези по бански.

Едни четат, други танцуват и играят на петанг, а някои забравили рака на кожата, се отдават на щедрото слънце.

 

Господинът кани дамата на танц с песента на Жак Брел в говорителите: “Там, където любовта е цар, ти ще бъдеш царица…”. Какво по-хубаво пожелание!

Колко му трябва на човек в милионния град – слънце, без автомобили и стресови ситуации – особено за хората без възможности за далечно пътуване през лятото.

През месец август Париж е пълен с туристи, а кейовете на Сена гъмжат от незаминали парижани.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Носачи в Хималаите

Носачи-7

Светът, в който живеем до голяма степен  е носен на гърба на “други”. Тези “други” се намират по плантации, заводи, мини, къде ли не, те могат да бъдат дори деца и други онеправдани, платени, за да се нахранят оскъдно. В Хималаите това са раменете на непознати хора, които носят благата ни, най-често натежали от излишества.

На път към височинни лагери, в различни трекове мъже, жени и деца носят багаж в уплетени кошове с ремък, пресичащ морните им чела. Маси, столове, съдове, палатки и какви ли не удобства се изкачват на всякакви височини, за да преживеем на места, където няма нищо. Тези хора носят нашата тежест за по няколко евро на ден. Облечени в стари, износени дрехи, често боси, по джапанки или с прости гуменки, те изминават без да се оплакват всекидневни дълги етапи, уморителни за туриста-пътешественик, планинар или алпинист…  с малка раничка, щеки и фотоапарат в ръцете. Нощем, скътани до огъня, тези хора си разделят оскъдна, еднообразна храна, дарена им от земята. Ние взели топлата си баня в палатка с душ, нахранени в обширна палатка с вкусни гостби, сготвени специално по наш вкус, сутрин, предварително поели глътка чай, кафе, шоколад, поднесени в спалния чувал, спокойно се запътваме към готовата закуска в палатката за столова.

Често тези „други“ са селяни от долините, тръгнали за някой лев или учащи се младежи, облекли по липса на екипировка училищните си одежди. Със спечеленото те ще си купят нови дрехи. Без да са по-адаптирани от нас към високите превали, това не пречи да се смеят и по пътя да припяват. Мълчаливо напрегнати, концентрирани в своите мисли, ние следваме начертаната програма, а те носят багажа ни, многократно по-живи от най-добрите екстраверти сред нас. Отговорни за конфорта ни, те са готови на жертви, за да сме доволни и са щастливи да ни осигурят добър прием в планината. А когато на някой от нас се откъсне от сърцето да подаде манерка с вода на смазания от наклона и товара носач, същият с усмивка и благодарни очи, пестеливо излива глътки в пресъхналото си гърло без да докосне отвора на чуждата манерка. Урок по етика, който обикновено наблюдаваме с почуда.

Без тези носачи ние не сме нито атлети, нито герои-покорители на върхове с безграничното си тяло и дух. Завършили поетия ангажимент, те безшумно изчезват в долината, за да продължат работата си с ориза и ръжта в полето. Повечето от нас считат света за свой без да разберат, че са носени от друг свят, за който нямат грижа.

Носачите в Непал са дребни на ръст, с тънки, жилави крака. Имат стъпала, широки и нервни, с чуствителност, която измерва до милиметър досега със земята. Те стъпват с цялата тежест, добре разпределена между челото, гръбначния стълб и долните крайници. Системата им се движи от кости, не от мускули. Те не са културисти, нямат какво да показват, освен умението си да продължат с товара на челото. Най-трудно е пресичането на снежни преспи. Системата се усуква, губи геометричната си форма, крачките се забавят, времето губи стойност. Движенията им по прецизност са сравними със секачите на скъпоценни камъни. Красотата е в краката, намерили като в танц подходяща стъпка. При тези хора икономията на енергия идва от безпогрешни движения в ритъм, хармония и сливане с терена, което им помага да издържат. Природата им е учител.

Трекове и експедиции с тези хора ме дариха с незабравими моменти.

                                                                   / Канченджунга Химал, Непал /

Шерпите са били първите сериозни носачи в Непал, дошли от Амдо в източен Тибет (шерпа = народ от изток). Качествата им са ги превърнали в планински водачи. По-късно те стават организатори, собственици на агенции и лоджове, а в поседните години скъпо платени коучове за височинно катерене. Ролята и статуса Шерпа, същевременно фамилно име на някои от тази етническа група, се променя от момента, когато през 1953 година носачът Тензинг стъпва на Еверест. Казват, че той, а не Хилари, първи слага крак на най-високата точка на планетата, подробност скрита в сянката на миналото. Три години преди това, без активната намеса на шерпата-сердар (шеф на носачите) Анг Тарке, френската експедиция на Херцог за Анапурна е щяла да завърши трагично. Истории на границите на възможното, изпълнени с достоинство има много. Има още повече, свързани с човешки слабости – в планината няма скрито.

Едва двайсетина хиляди по време на първите експедиции, шерпите днес са над сто хиляди. Между тях има много псевдо шерпи, заложили да спечелят с името.

Якът, камилата, магерето и те носят с ненадминати качества….

Свалям шапка също на алпинистите „алпин стайл“ , които с минимум багаж успяват без подкрепа на носачи да покорят  най-високите гиганти в планините.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Планината

                                                        / вр. Макалу 8481м., Хималаи, Непал /

Правя грешка в блоговете да смесвам фотография с разсъждения. Перото и фотоапарата се дублират в нещо, което всеки може да интерпретира по свой начин.

И все пак, да събудите, когато пред очите ви изгряващото слънце позлатява мраморния масив на осемхилядник, е чудо, което неминуемо добавя към обичта ви към живота. В подобен момент на безвремие,  вечното и настоящето се сливат, ставате малък и голям едновременно.

 

                                                           / Вихрен и Кутела, Пирин /

Планината ни очарова според вътрешния багаж, с който я покоряваме. Нейната вертикала е величина, присъща за човека. По-високото е по-дълбоко. Бягащата линия на хоризонта разширява визията ни. Небосвода, хоризонта и земята под краката ни сa подарък, които заедно със светлината засилват усета ни към живота.

 

                                            / вр. Вихрен, Пирин /

В планината, която обичам най-много, в апогея на силните си години , изгубих близък приятел. От този ден животът и смъртта се превърнаха в едно цяло. Истина, позната откакто сме вкусили плода на познанието, която добива стойност едва след преживяване.

 

                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Планината не реагира на  хорските воли и неволи. Възможно и невъзможно добиват различен смисъл. Тя е в услуга на всички, които си помагат сами да свържат хоризонталата с вертикалата в живота. Живот, в който всеки миг се създава и пресъздава нещо неопределимо, фантастично, държащо ни в напрежение, което ни заставя да напредваме, (дори когато правим глупости).

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Любов

                                              / гр. Поморие /

„Съпружеската любов размножава човешкия род, приятелската любов го усъвършенства.”

 – Фр. Бейкън, „Опити”

                                              / София /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                            / Сахара, Мавритания /

„Светът е книга и който не пътува прочита само една страница.“ – Свети Августин

                                             / Сахара, Мавритания /

„Плановете за пътуване са уроци по танц, идващи от Бога.“ – Кърт Вонегът

                                         / Сахара, Мавритания /

„Двайсет години по-късно ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Затова вдигайте котва, плувайте извън осигурените пристанища. Ловете благоприятни ветрове. Проучвайте. Сънувайте. Откривайте.“ – Марк Твен

                                            / Сахара, Мавритания /

„Беден е пътник, който пътува с много багаж.“ – Английска поговорка

                                                                         / Сахара, Мавритания /

„Колкото по-далеч отиваме, по-малко знаем.“ – Лао Тцъ

Избирам Сахара, фотографии, отговарящи на вечния пътник номада, живеещ с промeните, които среща, носи и пренася със себе си.

                                         / Сахара, Мавритания /

Светът е многократно сниман отвсякъде от големите майстори, но момента и светлината са винаги единствени и дават шанс на всеки фотограф да се разпише. Отложеният момент е загубен – птицата в ръката, струва две в гората!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: