Париплаж 2012

Минавам по кейовете на Сена, след това по каналите зад Бастилията и тук добавям няколко кадъра към тези от миналата година.

В Лондон отказват да пуснат самолети  с химикали, задържащи дъжда в облаците, както китайците в Пекинг за Олимпийските игри. Било лоша услуга за предградията, където същите облаци по-късно щели да излеят съдържанието си заедно с химикалите. Въпрос на етика…

Затова пък с откриване на Париплаж по кейьовете на Сена, слънцето в Париж победи облаците. За Олимпийските игри пред централното кметство, недалеч от душовете на Париплаж,  е инсталиран огромен екран. За съжаление в края на седмицата облаците се връщат  и докъто англичаните считат, че лошото време им помага да възприемат по-добре доброто, французите не ловят английския хумор и драматизират по медиите.

Душове пръскат нежни капчици за облечените хора и други с по-едри за тези по бански.

Едни четат, други танцуват или играят на петанг, а някои забравили рака на кожата, се отдават на щедрото слънце.

 

Господинът кани дамата на танц с песента на Жак Брел в говорителите: “Там, където любовта е цар, ти ще бъдеш царица…”. Какво по-хубаво пожелание за жените!

Колко му трябва на човек в милионния град – слънце, без автомобили и стресови ситуации – особено за тези без средства за далечно пътуване през лятото.

През месец август Париж е изпълнен с туристи, а кейовете на Сена гъмжат от незаминали парижани.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Носачи в Хималаите

Носачи-7

Светът, в който живеем до голяма степен е носен на гърба на “други”. Тези “други”, по плантации, заводи, мини и къде ли не в живота, могат също да бъдат деца или други онеправдани, платени едва да се нахранят и то съвсем оскъдно. В Хималаите раменете на непознати хора носят благата ни, най-често натежали от излишества.

На път към  височинни лагери и в различни трекове мъже, жени, деца носят багаж в уплетени кошове с ремък, пресичащ морните им чела. Маси, столове, съдове, палатки и какви ли не удобства се изкачват на всякакви височини, за да преживеем ние, другите, на места, където няма нищо. Тези хора носят нашата тежест за по няколко евро на ден. Облечени в стари, износени дрехи, често боси, по джапанки или с прости гуменки, те изминават без да се оплакват дълги всекидневни етапи, уморителни за туриста-пътешественик, планинар, алпинист…  с малка раничка, щеки и фотоапарат в ръце. Нощем, скътани до огъня, те си разделят оскъдна, еднообразна храна, дарена им от земята. Ние, другите, често взели топла баня в палатка с душ, нахранени в обширна палатка с вкусни гостби, сготвени от тези хора специално по наш вкус. Сутрин, предварително поели глътка чай, кафе, шоколад, поднесени в спалния чувал, спокойно се запътваме към готовата закуска в палатката за столова.

Често това са селяни от долините, тръгнали за някой лев или пък учащи се младежи, облекли по липса на екипировка училищни одежди. Със спечеленото ще си купят нови. Те не са по-адаптирани от нас към високи превали, но това не им пречи да се смеят и припяват. Мълчаливо напрегнати, концентрирани в своите мисли, ние следваме начертана програма. Те носят багажа многократно по-живи и от най-добрите екстраверти сред нас. Отговорни за конфорта ни, те са готови на жертви, за да сме доволни. Щастливи са да ни осигурят добър прием в планината. А когато на някой от нас се откъсне от сърцето да подаде манерка с вода на смазания от наклона и товара носач, същият с усмивка и благодарни очи пестеливо излива глътки в пресъхналото си гърло без да докосне отвора на чуждата манерка, докато следим с почуда уроците по етика.

Без тези носачи не сме нито атлети, нито герои-покорители на върхове с безгранични тяло и дух. Завършили поетия ангажимент, те безшумно изчезват в долината. Ще продължат работата си с ориза и ръжта в полето. Повечето от нас считат света за свой без да разберат, че са носени от друг свят, за който не ги е грижа.

Носачите в Непал са дребни на ръст, с тънки жилави крака. Имат невероятни стъпала, широки и нервни, с чуствителност, която измерва до милиметър поставянето на крака. Стъпват с цялата тежест, добре разпределена между челото, гръбначния стълб и долните крайници. Системата им се движи от кости, не от мускули. Те не са културисти. Нямат какво да показват, освен умението си да продължат с товара на чело. Най-трудно е пресичането на снежна преспа. Системата се усуква, губи геометричната си форма. Крачките се забавят, времето губи стойност. Движенията им по прецизност са сравними със секачи на скъпоценни камъни. Красотата е в краката, намерили като в танц подходящата стъпка. При тези хора икономията на енергия идва от безпогрешните движения в ритъм, хармония и сливане с терена. Това им помага да издържат. Природата им е учител.

В трекове и експедиции някои от тези хора ме дариха с незабравими моменти.

                                                                   / Канченджунга Химал, Непал /

Шерпите са първите сериозни носачи в Непал, дошли от Амдо в източен Тибет (шерпа = народ от изток). Качествата им постепенно са ги превърнали в планински водачи. По-късно стават организатори, собственици на агенции и лоджове, а в поседните години скъпо платени коучове за височинно катерене. Ролята и статуса Шерпа, същевременно фамилно име на някои от тази етническа група, се променя от момента, когато през 1953 година носачът Тензинг стъпва на Еверест. Казват, че той, а не Хилари, първи слага крак на най-високата точка на планетата, подробност скрита в сянката на миналото. Три години преди това, без активната намеса на шерпата-сердар (шеф на носачите) Анг Тарке, френската експедиция на Херцог за Анапурна е щяла да завърши трагично. Истории на границите на възможното, изпълнени с достоинство има много. Има ги още повече, свързани с човешки слабости – в планината скрито няма. Едва двайсетина хиляди по време на първите експедиции, сега шерпите са над сто хиляди. Срещат се и доста псевдо шерпи, залагащи да спечелят с името.

Якът, камилата и магерето са също носачи с ненадминати качества….

Сваляме шапка и на алпинистите „алпин стайл“ , които с минимум багаж покоряват без ничия подкрепа забитите в небосклона природни гиганти.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Планината

                                                        / вр. Макалу 8481м., Хималаи, Непал /

Да ви събудят лъчите на изгряващото слънце с позлатен мраморен масив на осемхилядник е чудо, което неминуемо добавя към обичта ви към живота. Изпадате в момент на безвремие, когато вечното и настоящето слети в едно дават вкус за безгранично.

Планината неутрална, отвръща на вътрешния багаж, с който я покоряваме, превърната в огледало със стойност  за искрения поглед.

 

                                                           / Вихрен и Кутела, Пирин /

Без да го знае, Планината е вертикална, величина присъща за човека. Който го разбира, преоткрива себе си в друга величина.  По-високото е по-дълбоко. Бягащата линия на хоризонта се импрегнира в сърцето. Небосвода, хоризонта и земята под краката сa подарък, заедно със светлината, която е живот.

 

                                            / вр. Вихрен, Пирин /

В апогея на силните си години в планината, която обичам, загубих най-близък приятел. Животът и смъртта от този ден се свързаха в едно. Истина, позната откакто сме опитали от плода на познанието, но тежаща едва след преживяване.

 

                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Възможно и невъзможно се претопяват. Планината не реагира на  хорските воли и неволи. В услуга е на всички, които си помагат сами. От милион години капчици съзнание свързват вертикалата и хоризонтала в живота. Във всеки миг се създава и пресъздава нещо  неопределимо, фантастично, държащо ни в напрежение, наречено живот.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Любов

                                              / гр. Поморие /

„Съпружеската любов размножава човешкия род, приятелската любов го усъвършенства.”

 – Фр. Бейкън, „Опити”

                                              / София /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                            / Сахара, Мавритания /

„Светът е книга и който не пътува прочита само една страница.“ – Свети Августин

                                             / Сахара, Мавритания /

„Плановете за пътуване са уроци по танц, идващи от Бога.“ – Кърт Вонегът

                                         / Сахара, Мавритания /

„Двайсет години по-късно ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Затова вдигайте котва, плувайте извън осигурените пристанища. Ловете благоприятни ветрове. Проучвайте. Сънувайте. Откривайте.“ – Марк Твен

                                            / Сахара, Мавритания /

„Беден е пътник, който пътува с много багаж.“ – Английска поговорка

                                                                         / Сахара, Мавритания /

„Колкото по-далеч отиваме, по-малко знаем.“ – Лао Тцъ

Избирам Сахара, фотографии, отговарящи на вечния пътник – номад, живеещ с промeните, които среща, носи и пренася със себе си.

                                         / Сахара, Мавритания /

Светът е многократно сниман отвсякъде от големите майстори, но момента и светлината, винаги единствени, дават шанс на всеки фотограф да изрази виждането си. Отложеният за „друг път“ момент е загубен – всяка птица в ръката, струва две в гората!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: