Париплаж 2012

Не поемам длъжността на хроникьор, но вчера минах по кейовете на Сена и каналите зад Бастилията като добавих няколко кадъра към предишните от миналата година. Някои от тях излагам тук.

В Лондон отказват да пуснат самолети  с химикали, задържащи дъжда в облаците, както китайците направиха в Пекинг за Олимпийските игри. Това би било лоша услуга за предградията, където същите облаци по-късно ще излеят съдържанието си заедно с химикалите. Въпрос на етика…

С откриване на Париплаж, по кейьовете на Сена слънцето в Париж победи облаците. Колкото до “саира” с дъжда в Лондон (в очите на парижани) пред централното кметство, недалеч от душовете на Париплаж, по време на  Олимпийските игри е инсталиран огромен екран. Проблемът е, че в края на седмицата облаците се връщат обратно насам и докъто англичаните считат, че лошото време им помага, за да възприемат по-добре доброто, французите не ловят английския хумор и драматизират.

Инсталирани са душове с нежни капчици за облечени. Има и душове с едри капки за хора по бански.

Едни четат, други танцуват или играят на петанг, а някои забравят за рака на кожата, отдали се на щедрото слънце.

 

Господинът кани дамата на танц с песента на Жак Брел във въздуха: “Там, където любовта е цар, ти ще бъдеш царица…”. Какво по-хубаво пожелание за жените!

Колко му трябва на човек в милионния град – слънце, без автомобили и стресови ситуации – особено, когато липсват средства за далечно пътуване през лятото.

Когато през август Париж е изпълнен с туристи, кейовете на Сена гъмжат от незаминали парижани.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Носачи в Хималаите

Носачи-7

Светът, в който живеем до голяма степен е носен на гърба на “други”. Тези “други”, по плантации, заводи, мини и къде ли не в живота, могат също да бъдат деца или други онеправдани, платени едва да се нахранят и то съвсем оскъдно. В Хималаите раменете на непознати хора носят благата ни, често натежали от излишества.

На път към  височинни лагери и в различни трекове мъже, жени, деца носят багаж в уплетени кошове с ремък, пресичащ морните им чела. Маси, столове, съдове, палатки и какви ли не удобства се изкачват на всякакви височини, за да преживеем ние, другите, на места, където няма нищо. Тези хора носят нашата тежест за по няколко евро на ден. Облечени в стари, износени дрехи, често боси, по джапанки или с прости гуменки, те изминават без да се оплакват дълги всекидневни етапи, уморителни за туриста-пътешественик, планинар, алпинист…  с малка раничка, щеки и фотоапарат в ръце. Нощем, скътани до огъня, те си разделят оскъдна, еднообразна храна, дарена им от земята. Ние, другите, често взели топла баня в палатка с душ, нахранени в обширна палатка с вкусни гостби, сготвени от тези хора специално по наш вкус. Сутрин, предварително поели глътка чай, кафе, шоколад, поднесени в спалния чувал, спокойно се запътваме към готовата закуска в палатката за столова.

Често това са селяни от долините, тръгнали за някой лев или пък учащи се младежи, облекли по липса на екипировка училищни одежди. Със спечеленото ще си купят нови. Те не са по-адаптирани от нас към високи превали, но това не им пречи да се смеят и припяват. Мълчаливо напрегнати, концентрирани в своите мисли, ние следваме начертана програма. Те носят багажа многократно по-живи и от най-добрите екстраверти сред нас. Отговорни за конфорта ни, те са готови на жертви, за да сме доволни. Щастливи са да ни осигурят добър прием в планината. А когато на някой от нас се откъсне от сърцето да подаде манерка с вода на смазания от наклона и товара носач, същият с усмивка и благодарни очи пестеливо излива глътки в пресъхналото си гърло без да докосне отвора на чуждата манерка, докато следим с почуда уроците по етика.

Без тези носачи не сме нито атлети, нито герои-покорители на върхове с безгранични тяло и дух. Завършили поетия ангажимент, те безшумно изчезват в долината. Ще продължат работата си с ориза и ръжта в полето. Повечето от нас считат света за свой без да разберат, че са носени от друг свят, за който не ги е грижа.

Носачите в Непал са дребни на ръст, с тънки жилави крака. Имат невероятни стъпала, широки и нервни, с чуствителност, която измерва до милиметър поставянето на крака. Стъпват с цялата тежест, добре разпределена между челото, гръбначния стълб и долните крайници. Системата им се движи от кости, не от мускули. Те не са културисти. Нямат какво да показват, освен умението си да продължат с товара на чело. Най-трудно е пресичането на снежна преспа. Системата се усуква, губи геометричната си форма. Крачките се забавят, времето губи стойност. Движенията им по прецизност са сравними със секачи на скъпоценни камъни. Красотата е в краката, намерили като в танц подходящата стъпка. При тези хора икономията на енергия идва от безпогрешните движения в ритъм, хармония и сливане с терена. Това им помага да издържат. Природата им е учител.

В трекове и експедиции някои от тези хора ме дариха с незабравими моменти.

                                                                   / Канченджунга Химал, Непал /

Шерпите са първите сериозни носачи в Непал, дошли от Амдо в източен Тибет (шерпа = народ от изток). Качествата им постепенно са ги превърнали в планински водачи. По-късно стават организатори, собственици на агенции и лоджове, а в поседните години скъпо платени коучове за височинно катерене. Ролята и статуса Шерпа, същевременно фамилно име на някои от тази етническа група, се променя от момента, когато през 1953 година носачът Тензинг стъпва на Еверест. Казват, че той, а не Хилари, първи слага крак на най-високата точка на планетата, подробност скрита в сянката на миналото. Три години преди това, без активната намеса на шерпата-сердар (шеф на носачите) Анг Тарке, френската експедиция на Херцог за Анапурна е щяла да завърши трагично. Истории на границите на възможното, изпълнени с достоинство има много. Има ги още повече, свързани с човешки слабости – в планината скрито няма. Едва двайсетина хиляди по време на първите експедиции, сега шерпите са над сто хиляди. Срещат се и доста псевдо шерпи, залагащи да спечелят с името.

Якът, камилата и магерето са също носачи с ненадминати качества, тема за друг блог.

Може да се свали шапка и на алпинистите „алпин стайл“ , които с минимум багаж покоряват без ничия подкрепа забитите в небето природни гиганти.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Планината

                                             / вр. Макалу 8481м., Хималаи, Непал /

Рано сутрин да ви събудят лъчите на изгряващото слънце и пред очите ви да съживят студения мраморен масив на планината е чудо, което прави да обичате живота. Заедно със светлината светът добива форма и смисъл. Минало и бъдеще се стопяват в моменти на безвремие. Вечното и настоящето, слети в едно, ни показват, че живеем, дават ни вкус за безгранично.

Тя е неутрална, планината. Отговаря единствено на вътрешния багаж, с който я покоряваме, огледало със стойност само за искрените погледи. Кривите огледала са непозната на природата.

 

                                            / вр. Вихрен и вр. Кутела, Пирин /

Без да го знае, тя е вертикална, планината, величина присъща за човека. Който го разбира, преоткрива себе си в друга величина. Заедно с усилието за качване по била и върхове, човек потъва в нови хоризонти в и извън себе си. По-високото е по-дълбоко. По-обширното се импрегнира в сърцето. Небосвода, хоризонта и земята под краката сa подарък, погалени от светлината, която е живот.

 

                                            / вр. Вихрен, Пирин /

В апогея на силните си години в планината, която обичам, загубих най-близък приятел. Животът и смъртта от този ден се свързаха в едно. Истина, позната откакто сме опитали от плода на познанието, но тежаща едва след преживяване.

 

                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Възможно и невъзможно се претопяват в планината. Тя е без реакция за хорските воли и неволи. В услуга е на всички, които си помагат сами. От милион години капчици съзнание свързват вертикалата и хоризонтала на живота. Във всеки миг се създава и пресъздава нещо фантастично и неопределимо, държащо ни в напрежение, наречено живот.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Любов

                                              / гр. Поморие /

„Съпружеската любов размножава човешкия род, приятелската любов го усъвършенства.”

 – Фр. Бейкън, „Опити”

                                              / София /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                            / Сахара, Мавритания /

„Светът е книга и който не пътува прочита само една страница.“ – Свети Августин

                                             / Сахара, Мавритания /

„Плановете за пътуване са уроци по танц, идващи от Бога.“ – Кърт Вонегът

                                         / Сахара, Мавритания /

„Двайсет години по-късно ще бъдете по-разочаровани от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Затова вдигайте котва, плувайте извън осигурените пристанища. Ловете благоприятни ветрове. Проучвайте. Сънувайте. Откривайте.“ – Марк Твен

                                            / Сахара, Мавритания /

„Беден е пътник, който пътува с много багаж.“ – Английска поговорка

                                                                         / Сахара, Мавритания /

„Колкото по-далеч отиваме, по-малко знаем.“ – Лао Тцъ

Избирам Сахара, фотографии, отговарящи на вечния пътник – номад, живеещ с промeните, които среща, носи и пренася със себе си.

Минаха години откакто за последен път бях в тази фантастична пустиня (Мавритания – галерии 49 и 50 в www.pastoukhov.com ). Малко преди сегашната война в Мали снимах племената Догон в Мали (галерии 45 и 46). Бях недалеч от град Томбукту, градът на 333 светии, кръстопът, където реката Нигер докосва Сахара. Сега интегристи разрушават фантастичните глинени джамии и мавзолеи на известни суфи. Горят свещенни писания от ХII век… Както Марк Твен казва по-горе, сега съжалявам, че отложих Томбукту, както и пресичането на Алжирска Сахара. Днес тези места са повече от опасни.

Връщане назад няма и за филмите във фотографията. Изложените тук кадри в оригинал са без пиксели. Нюансите, тоновете на сивото, текстурата, плътността на материята не са същите. Преходът между два пиксела има по-различна рязкост от филмовата, където всъщност няма преход! Колекционерите и артистите-фотографи го разбират най-добре.

                                         / Сахара, Мавритания /

Моментите и светлината са винаги единствени и неповторими. Светът е многократно сниман отвсякъде от големи майстори и въпреки това неповторимостта на мига дава шанс да се снима винаги различно. Отложения за „друг път“ момент е загубен. Птица в ръката, струва две в гората!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: