/ Сафед, Израел /

“Нали знаеш, самият евреин е въпрос, който до безкрай запитва себе си в отговора, който провокира ?” – М. А. Уакнин

След Йерусалим, пустинята Негев и Мъртво море, най-впечатляващ град за мен е Сафед (Тцват). С благоприятния си климат в Голанските възвишения, според Тората той е основан от един от синовете на Ной. Мястото е наситено с  духовност. През ХVI век Грация Ханаси, любимка и финансова съветница на Сюлейман Великолепни, известна като “Сеньората”, закупува от султана областта Тибериада,  където е разположен Сафед. Идеята е 1500 години след разрушаване на Храма евреите да имат отново земя. През 1570-та година малко след смъртта на многоуважавания кабалист Кордоверо, в Сафед се настанява подновителя на Кабалата, гениалния Исак Лурия.

Представям си тези хора далеч от бликащия ренесанс във Венеция, Флоренция и Анвер, откъснати от света как се отдават, тяло и дух, на размисъл за процесите по създаване на Вселената. За да не объркват мисълта на обикновените вярващи, те запазват за себе си революционни идеи като това, че Бог е само начин да наричаме процеса на сътворяване и развитие на Света, без да е необходимо да му даваме морална роля. Сафед става център на кабалисти.

След квартала Меа Шарим в Йерусалим, а той е труден за снимане поради крайните религиозни, които не признават държавата и затрудняват развитието на страната, Сафед е рай за фотографа. Освен това религиозните отговарят с удоволствие на въпроси поставени от чужденци.

През кaлдъръменото площадче минава равин (от фотографията), който кръщавам “Джеймс Бонд” . Махаме си с ръка и след няколко думи, смях, сядаме на маса да похортуваме на турско кафе, локум и чаша вода. “Бонд” е бивш банкер, живял в Чикаго, печелил много, опитал какво ли не от живота и решил да се оттегли, за да потърси друг начин на съществуване. Няколко шекела днес са му достатъчни, изглежда нормален и щастлив, споделяме идеи. На такъв човек може да зададете всякакви въпроси. Моят беше екзистенциален: В този свят, в който всичко се механизира, автоматизира, роботизира…, в който всички сме уж по-заедно, но все по-отдалечени един от друг, в който се чувстваме донякъде загубени и с растящо желание да разберем на къде вървим, какво би казал равина, кабалист? „Бонд“, с весел блясък в очите, без да тежи с анализи и сложни философии, сподели с мен следната почти банална история:

“ Когато Бал Шем Тов, създателят на хасидизма, имал да решава труден за него проблем свързан със струпване на нещастия върху главите на сънародниците си, отивал на определено място в гората, запалвал огън, медитирал съответна молитва и молбата му се реализирвала, чудото ставало, нещастието се разминавало. Една генерация по-късно поради същите причини последователят му Магид от Мезерич се налагало да се обръща към Небето. Той отивал в гората и казвал: “Господарю на Небесата чуй гласа ми. Не знам как да запаля огъня, но съм способен да кажа молитвата”. И чудото ставало отново. Генерация по-късно равина Моше от Сасов, за да спаси народа си, отивал също в гората и казвал: “Не знам как да запаля огъня, не знам и молитвата, но си спомням мястото. Това би трябвало да е достатъчно.” И било достатъчно. Дошъл ред на равина Израел от Рижин да отдалечи заплахата. Настанен в позлатен фотьойл в голямата си къща, той уловил главата си с ръце, обърнат към Всевишния: “Господарю на небесата, не съм способен да запаля огъня, не знам молитвата, не мога дори да намеря мястото в гората. Знам единствено да разправя тази история и това би трябвало да е достатъчно.” И било отново достатъчно.”

„Бонд“ усмихнато примига и добави: “Въпрос на искрено добро желание!”. Днес това се отнася до всеки човек и не става дума за молитва, а за действия лишени от егоизъм и задни мисли.

До нас спокойно подремваше жената на друг рабин. Мястото беше наистина странно, със специфичен мир и дух, все по-рядко срещани.

На земята има ключови места, които имат голяма роля в историята на човечеството. Израел е такова място с държава, по структура и развитие, единствена по рода си.

Изградена на границата на възможното, тя е стимул и провокация. Събрани от цял свят, донесли със себе си всички култури, в продължение на три хиляди и петстотин години отхвърляни отвсякъде, евреите се прибират отново там, откъдето са тръгнали. Цената за това са шестте милиона избити през Втората световна война.

Израел е единствен случай държава с народ, просъществувал над три хилядолетия, за няколко десетилетия успял да създаде нова държава, при това в пустиня, която превръща в градина. Това не може да не провокира архаичния свят наоколо. За съжаление става дума за народи с общи корени, които държат за една и съща земя. Въпрос неразрешим, както е станало между Каин и Авел, първото братоубийство, модела за неузряло човечество и пример на много нива навсякъде по света.

Странна държава, изтъкана от противоречия, които се оказват чудесен мотор за прогрес. Оцелява този, който е с една дължина пред другите. Идеалът на Саломон е да създаде „заинтересован алтруизъм“, измислен преди три хиляди години и основа на еврейското мислене. Това е условие за оживяване и прогрес на всеки човешки колектив. Доброто състояние на всеки зависи от това на ближните му, нещо трудно смилаемо за места, където прогресът е проблем. Благодарността е свързана с обич, неблагодарността с омраза, засилена, когато задлъжняваме. Светът дължи на евреите както идеята за Бога, така и за паричната обмяна, начин за откупване на свободата. Църковните канони в средновековието са насилвали евреите да се занимават с пари, което е създало най-добрите банкери в света.

В Израел всичко е лесно и трудно. Нещата стават бързо, ефикасно, най-често на ръба на възможното. Избор няма, за да се оцелее трябва да се изпреварват другите, нещо, което мотивира и напряга. Жителите са пришълци отвсякъде без да са чужденци. Тел Авив пулсира с ритъма на Ню Йорк, докато Йерусалим, столицата на трите монотеизма, е извън времето. Всеки вярващ е свързан с този град, където ангели и дяволи са намерили общ език.

В Израел всичко е под ръка. На трийсет километра южно от прохладата на Вечния Град, Мъртво море драматично спада с по един метър на година. Това не пречи да се излегнете удобно да четете вестник си в най-богатата минерална баня на земята наоколо с декори в непрекъснато променящи се цветове.

Черни фигури, обилно намазани с кал от морето, се оглеждат в големи огледала. В процъфтяващите оазиси в пустинята, всяко растение, за да остане живо и красиво, получава необходимата капчица вода. Светлината по интензивност е сравнима с Тибетската. Менящите се тонове, сенки и отражения, тук са рай за фотографа. В пустинята всеки камък, всяка форма е история. На 400 метра под морското равнище, човек не изгаря от слънцето, въздухът е чист и богат на кислород.

На север по продължение на реката Йордан декора е различен. Сред митичните пейзажи натежали от история, се намира средновековният Тцват (Сафед), градът на кабалистите. За разлика от Меа Шарим, квартала на крайно религиозните в Йерусалим, тук никой не ви пречи да снимате. На въпросите ви ще отговарят любезно, с желание.

Храната в Израел е екологично чиста, с вкус на земята на която, според еврейския закон, се дава почивка всеки шест години. Опитвате от всички кухни на земята, донесени от преселниците.

За разлика от Китай, където надписите в страната са само на китайски, тук се ориентирате на четири езика. Колите карат бързо, полицаите имат достатъчно други грижи, но цифрова техника на високо ниво има око за всичко и нарушителите се наказват.

Преди 2000 години римските кохорти начело с Титус разрушават за втори и последен път Свещения Храм. Потушават най-големия бунт в античността и избиват близо един милион евреи. От Храмът в Йерусалим е останала Стената („стена на плача“ е европейско название, чуждо на евреите).

Разпръснати по света, евреите са свързани помежду си със Закона, написан в Тората, за тях дар Божи, който е станал основа на всички прогресивни закони, урок и провокация за които не искат да го разберат.

Създаването на Израел подписва в известен смисъл и края на юдаизма. Темата е двузначна и изразява многостранността на евреите, голяма част от които са извън страната. Израел е демократична държава с религиозен аспект – трудна комбинация, обратна на също трудния за разбиране Иран, най-големия враг за Израел. В талмуда се казва, че религия, която се меси в политика, е корумпирана, а политика, която ползва религия, анулира качествата си. В юдейският закон, обединяващ евреите от хилядолетия, дори не се предполага правото на държава. Евреинът е създаден да бъде мост, но не да притежава нещо трайно. Притежанието, когато го има, трябва да се превръща във връзка за нещо ново, в противен случай се обръща срещу притежателя си. Голяма част от съвременните млади хора в страната, обхванати от жажда за интензивен живот, обръщат гръб на традицията. Кодовете се нарушават за сметка на пълноценното изживяване на настоящия момент. От друга страна крайно религиозните  не признават Израел за държава преди идването на Месията, който същевременно е символ на световно братство между народите (а не като божество в човешка форма!).

И най-голямото противоречие е, че правото на защита на всяка държава предполага въоръжаване и при военен конфликт агресията е неминуема. Това е извън кодовете на еврейската традиция, в основата си със стремеж за сдобряване на вълка с агнето. Уди Алън твърди, че това е възможно, ако всяка сутрин на вълка му се доставя по едно ново агънце. Палестинците не биха го отказали, но балами има най-малко сред евреите. Характерни са думите на Голда Маер след войната Кипур с Египед: „Един ден ще простим на арабите за убитите ни деца, но няма никога да им простим децата, които ние убихме.“. Във всичко това се вижда изострената форма на общочовешки проблеми, засягащи целия свят, които засега нямат изход.

Евреите казват на майтап, че шестима от тях са променили човешката история: Моисей с всичко е в Закона; Христос с всичко е обич; Спиноза с всичко е Природа; Маркс с всичко е пари; Фройд с всичко е секс и Айнщайн с всичко е относително.