Авеню де Шанзелизе (Av. des Champs Elysées)

Champs Elysées-9Тази нощ едно от най-красивите и разнообразни авенюта в света се превръща в градина. 8000 парцела от по 300 кг. се разполагат по дължината на авеню де Шанзелизе.

Champs Elysées-3

Champs Elysées-4Селското стопанство надава вик: “Ще го бъде ли или не?!”. Спонсори инвестират над четири милиона евро с въпроса Франция ще може ли все още да храни себе си? Телета и агнета се пекат от селяни пред кметството на града – селското стопанство e в сърцето на Париж! – гражданите да вкусят директно от селски ръце.

Champs Elysées-5 Времето е разкошно и който не е избягал от града за трите празнични дни остава привлечен от новата екзотика. Следващия вторник шест реда коли отново ще се задвижат в две посоки, все едно нищо не се е случило.

Champs Elysées-15

Champs Elysées-10На фотографиите се вижда изграждане на градината, както и поглед откъм Триумфалната арка на другия ден.

Champs Elysées-12

Приятна разходка.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Сапунени мехури

Grand Palais-2Grand Palais-1

Споделям няколко сапунени мехури, ефемерни, развинтващи въображението. Музика и сменящи се светлини им дават различни форми и отенъци. Хората като в сън, унес, подобно на самия живот, се хвърлят кой  нежно, кой лакомо, да ги ловят, търсеното и недостижимо още…

Grand Palais-3 Grand Palais-5

Louvre-1Louvre-6

Louvre-2

Става дума за ноща на музеите в Париж, когато всеки може да вкуси до насита от празника на изкуството. Виждате фотографии от Гран Пале и от Парамидата в Лувъра.

Budha-2

В музея Гиме, за Азиатски изкуства, публиката наблюдава художничка от Япония, която на фона на стихове и музика рисува огромно пано. Нямам добра позиция за снимане, затова се обръщам към загадъчната усмивка на известна богиня от Камбоджа. Какво блаженно сладострастие!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Вино, още вино.

Fair of Paris-2Всяка седмица в двайсетте квартала на Париж местен уличен пазар предлага пресни храни и всевъзможни стоки. Един път годишно на Порт дю Версай още от 1923-та година двата най-големи панаири в Европа с площ 220 000 квадратни метра, канят града на забавления и търговия.

Fair of Paris-15Салоните на Парижкия и Селскостопанския панаири – казват за селскосторанския „най-голямата ферма в Европа“ – излагат всякакъв вид стоки с участие на търговци от цял свят. Организират се забавления за всеки вкус и възраст. В гастрономическата част на изложенията се разполагат всички френски региони с ресторанти, включително 250 щанда с вино.

Fair of Paris-19За съжаление напоследък в тези празнични панаири търговията от радостна връзка по-рано сега се превръща в болезнен опит за продажба. Отношенията между търговци и купувачи започва да граничи със садомазохизъм. Големите супертърговски центрове задушават все по-нестабилените контакти в бизнеса на дребно. Хората се оплакват, критикуват и въпреки всичко купуват, за да се разтоварят. В безисходиците възможностите да се споделят няколко думи, емоции и малко шопинг утешава. Ако търговецът е добър, ще ви разсмее, ще си разкажете нещо и ще успее да ви продаде.

Fair of Paris-17През тази седмица с трима дългогодишни колеги излагаме редки бургунски вина. Избата е добре известна, а от същата купуваме някои избрани бутилки за Винекселанс и в България. Сега в тези десетина дни, макар да страдаме от растяща липса на поканени стари клиенти, опитваме да създадем нови. Надеждата ни е в салонът, който следва в Единбург. Там ще срещнем  съседите шотландци, пиячи на уиски и бира. Те са по-директни в отношенията и когато купуват, то е без особени аргументи. Англичанините знаят какво искат и освен това имат повече чуство за хумор, sence of humour. Доброто бургунско се е пиело в английския двор още по времето, когато турците са завладявали Балканите.

Fair of Paris-16Седмицата е натоварена ежедневно с по десет-дванайсет часа. В съседната зала са разположени изобретателите. Всеки продава своя патент като убеждава клиента, че с това живота става различен… Безизразна в очите на смисления човек маса от хора тече като река, от която трябва да се улови клиент. На талази се лее поток от хора, удавени в увличащата ги като дрог тълпа: „всички заедно!“. Егоизмът е разбира се неосъзнат, защото в това „заедно“, стоплено от общия дъх на тълпата, никой не вижда човека до себе си.

Fair of Paris-18Същите французи правят революции или остават безразлични, не знаят какво искат или искат всичко и то с чувство за превъзходство, подиграват се на каквото могат или се блокират пред банални истини… Ролята ни в случая е да ги вадим от този унес. Ще им покажем важността на момента това, че живота е беден без няколко бутилки от Бургундия, доставени директно в дома. Не правя критика към тази пращяща от култура страна, а описвам накратко атмосферата, в която се потапям два пъти годишно.

Fair of Paris-22Виното още от Ноевия кофчег свързва, виното отваря врати, отключва блокажи, създава мостове, разкрива небеса… Бедният се чувства богат, богатият забравя грижи и проблеми. Лозата най-добре устоява на всички трудности, за да даде сок, който ще разправя вечно нови истории, винаги различни според възрастта на бутилката и този, който я консумира. Който вкусва, се отваря за нещо ново. Ролята на продавача е да накара клиента да опита, после да купи. В този вид панаири голяма част от хората се движат без да знаят какво искат. В последните двайсет години имам само два-три случая на клиенти, които да търсят определено вино. На всички останали се налага да доказвам, че добрата чаша бургунско, поднесена както трябва, може да донесе само радост. Когато купят следват благодарности.

Fair of Paris-3Нещата не са много различни в България. Нашият човек обича да опитва на аванта. Просто да си глътне, все едно какво, наследство от времето, когато се налагаше да се „възползваме“ от всичко в нищото, да става от нищо нещо. Вече няколко години търся в София хора, все едно на каква длъжност и образование, да работят за Винекселанс. Иска се да бъдат достатъчно убедителни, мотивирани в себе си, да могат да показват на всеки избран от тях клиент възможността да има в дома си от амброзията, носеща радост и наслада, да опитва от изкуството, наречено тероарно вино. Тероарът отговаря на неслучайната връзка между земя, небе и лоза, заедно с човека, намесил се в алхимията на тази магия. Не правя реклама на Винекселанс. Вина, всеизвестни от векове, не се нуждаят от реклама. От явилите се 350 желаещи да продават, все „компетентни, енологично образовани, с богат, разнообразен опит в живота“, нямаше един, който да не иска да му се осигури заплата и всички удобства, за да може да тежи и разбира се да е осигурен. Сблъсках се с обидени господа, сменили много професии, „неоценени от обществото“.  Оставам с впечатление, че в много хора усета за контакт и комуникация са деформирани, малоценността се обръща в свръх ценност и разбира се претенциозност.

Fair of Paris-9Въпреки всичко напоследък в България има все повече салони за дегустиране на интересни български и чужди вина. Винената култура и старите ни традиции на селскостопанска страна неминуемо се възраждат.  В енологията непрекъснато провокираме и развиваме вкусовите си усещания, опитваме различни горчици, кафета, чайове… Все повече съответната ценна и ценена бутилка ще започне да определя ястието, което да я съпровожда, а не обратното. Самият живот, превърнат в изкуството да се живее, ще става все по-разнообразен. Непрекъснато подновяващи се изненади на свобдния дух на всеки ще дават нов вкус на всичко. Такава е магията на виното с ролята да свързва и развързва… Не се въздържам да добавя : … нещо обратно на всички блокажи, доктрини и диктатури !

„Винекселанс“ е наше бебе с Яна Петкова, дете надарено, което учи желаещите да разберат многовековната френска винена култура. В сайта ни www.vinexcellence.com е написано: „адаптираме се към всеки клиент, предлагаме консултация за избор на вино, изграждане на колекции на реномирани ресторанти, частни изби и магазини, изготвяме винени листи, обучаваме персонал. Това правим на компетентно професионално ниво, ориентирано към реномиран френски тероар.“

Fair of Paris-21Но да завърша с Парижкото изложение, където се сливат епохи на  средновековие и съвремие. Ето, ненадейно на станда се опира леко пийнал самотник, после колоритна двойка, някой с вкус и познания, друг брутален с или без възможности да купи. Бургунското вино раздвижва духовете. Малкото танин, което дава лозата Пино ноар, го прави, за разлика от бордото, да ускорява метаболизма, да „удря“ бързо в главата, да прави веселия по-весел, тъжния по-тъжен. Тогава на контраста между реалността, от която всеки бяга и отварящия се човешки дух проблясва надежда, че човекът, както и животът са нещо фантастично, привилегия за всеки, който търси и се опитва да ги провокира. Дори с чаша вино.

На-здраве на всички любители на фотография и на добро вино.!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Петокнижие

петокнижие-1В Мавританска Сахара, бедуини и животни се сливат с пустинята, потънала в безвремието на Всемира. Неизмеримата празнота се превръща в условие за пълноценно преживяване… Удавени в тишината, в нищото, подобно на белия цвят, съдържащ всички останали или в мракът, скрил светлината в себе си…, усещаме есенцията на живота, загърнала смъртта в пазвата си… Всичко това е естествено, без дрогове, без транс, пози и медитации. Просто в движение. И спокойствие.

Евреите излизат от робството си в Египет, пресичат пустинята Синай. Минават години, позналите робството измират. Раждат се техни деца, които се лутат, някои дори забравят целта на пътуването, готови са да изградят живота по нов начин. Урокът е за всички времена и за всички нации. Библейските притчи остават валидни и за новоизграждащия се свят днес:

                             / Синай /

–       Всяко жилище е временно – всяка ситуация е временна.

–       Да не се инсталираме трайно никъде.

–       Всеки дом е единствено подслон, повод за номадизъм.

–       Всяко застояване е времененно.

–       Всеки успех е ефемерен, всяка радост преминава, всяко богатство е незначимо спрямо есенцията на живота.

–       Дори пътуването е временно.

–       Пустинята е само преход.

–       Единственото нещо, което имаме да правим е ДА НАПРЕДВАМЕ.

петокнижие-2Все пак да не бъркаме търсене на идентичност с възможност за притежаване. Днес сме разкъсани от двата полюса – на хиперконсумация и на бунт за идентичност. „Имам“ не означава „съм“, освен, когато съвсем обездушени се оприличаваме с имуществото си. А когато смесим притежание с идентификация, вече нищо не ни принадлежи истински. „Искам да Съм“ звучи човек, който намира живота в себе си и навсякъде, където го има, докъто „искам да имам“ ни превръща в предмет сред предметите в живота.

Biblia-1В Петокнижието първата Божа дума е свързана със Свободата. След това идва ред кой как да намери себе си, как да се развива и споделя, за да може рода човешки да осъществи ролята си. Това ненадминато човешко произведение, за евреите, на които дължим монотеизма, е единственото потвърждение за Божие присъствие. Най-много издавано, най-много и най-погрешно превеждано, от петокнижието са произлезли безброй недоразумения. Повечето житейски закони за съжаление все още са неясни за голяма част от човечеството. Казват, че да четеш петокнижието в превод е все едно да целуваш любимата си през носна кърпичка. Светът напоследък става все по-отворен, прокрадват се преводи с компетентни обяснения, разбиващи догматичния начина на мислене. Но пътят за събиране и разбиране на трите монотеизма, съпроводен с осмисляне на първоизточника, без търсене на изгоди, без деформации и манипулации, съвсем не е къс. Просветване има.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: