Споделям няколко сапунени мехури, ефемерни, развинтващи въображението. Мехурите и мехурчетата се съпровождат от музика и сменящи се светлини, които им дават различни отенъци. Хората, някои в унес, други лакомо, опитват да ги ловят.

Това става по време на ноща на музеите в Париж. Фотографиите са от Гран Пале и от Парамидата в Лувъра.

В музея Гиме, за Азиатски изкуства, публиката наблюдава художничка от Япония, която на фона на стихове и музика рисува огромно пано. Нямам добра позиция за снимане, затова се обръщам към загадъчната усмивка на богинята от Камбоджа. Какво блаженно сладострастие!

Всяка седмица в двайсетте квартала на Париж уличен пазар предлага пресни храни и всевъзможни стоки. Един път годишно на Порт дю Версай, още от 1923-та година, два между най-големите панаири в Европа, с площ 220 000 квадратни метра, канят града на забавления и търговия.

Салоните на Парижкия и Селскостопанския панаир, който се представя като „най-голямата ферма в Европа“, излагат всякакъв вид стоки с участие на търговци от цял свят. В гастрономическата част са изложени френските региони с ресторанти, храни и над 250 щанда с вино.

Въпреки, че супертърговските центрове задушават контактите в бизнеса на дребно, традицията в панаирите продължава, хората се оплакват, критикуват цените и въпреки всичко купуват, за да се разтоварят. В кризисните безисходици възможността човек да се сподели няколко думи и емоции с малко шопинг утешава. Ако търговецът е добър, ще ви разсмее, ще си разкажете нещо и ще успее да ви продаде.

Тази седмица няколко дългогодишни колеги излагаме редки бургунски вина. Избата е добре известна.От нея купуваме избрани бутилки и за Винекселанс  в България. Продажбите са слаби и надеждата ни е  в следващия салон в Единбург. Шотландци пият уиски и бира, но знаят какво искат и когато купуват не се колебаят. Освен това имат повече чуство за хумор от французите. Доброто бургунско се е ляло в английския двор още от времето, когато турците са завладявали Балканите.

В съседна зала на салона са разположени изобретатели. Всеки от тях продава  своя патент и иска да убеди клиентите си, че с това живота им се променя. Безизразна маса от хора тече като река, в която трябва да се улови риба. Потокът от хора се лее на талази, тълпата е като дрогирана, както във футболен мач. Всички са заедно, но в общия дъх на тълпата, никой не вижда човека до себе си.

Французи могат да правят революции, както и да остават безразлични без да знаят какво искат. Някои с чувство за превъзходство искат всичко, подиграват се на каквото могат или остават блокирани пред банални истини. Ролята ни в случая е да им покажем важността на момента и това, че животът е още по чудесен с няколко бутилки от Бургундия, доставени директно в дома. Не правя критика към тази пращяща от култура страна, а описвам накратко атмосферата, в която се потапям два пъти годишно. Колкото до французите, всеки народ има силни и слаби моменти. Занимавам се с търговия на вина, да да бъда независим във фотографията. Свободата е най-ценното и трудно постижение в обществата, в които живеем.

Виното още от времето на Ноевия кофчег свързва хората и отваря врати, отключва блокажи, създава мостове, разчупва граници. Бедният се чувства богат, богатият забравя грижи и проблеми.

Лозата е растение, което най-добре устоява на трудностите в природата, за да даде сок, който ще ни разправя истории, винаги различни според възрастта на бутилката и този, който я консумира. Който дегустира, се отваря за нещо ново. Ролята на продавача в нашия случай, е да съблазни клиента да опита, за да купи. В този вид панаири голяма част от хората се движат без да знаят какво точно искат. В последните двайсет години имам само няколко случаи на клиенти, които търсят определено вино. Наостаналите показвам, че добрата чаша бургунско, поднесена както трябва, може да донесе само радост.

Нещата не са много различни в България. Нашият човек обича да опитва, още повече когато е на аванта. Просто да си глътне, все едно какво, наследство от времето, когато се налагаше да се „възползваме“ от всичко в нищото, да направим от нищо нещо.

От няколко години търся хора на все едно каква длъжност и образование да работят за Винекселанс. Иска се да бъдат достатъчно убедителни и мотивирани в себе си, за да покажат на всеки избран от тях клиент, възможността да получи в дома си от тероарното вино, което продаваме.  Тероарът отговаря на връзката между земя, небе и лоза, която добре подбрана, с намесата на човека, ражда познатата ни амброзия.

Не правя реклама на Винекселанс. Вина, всеизвестни от векове, не се нуждаят от реклама. Между явилите се 350 желаещи да продават вино, всички бяха „компетентни, енологично образовани, с богат, разнообразен опит в живота“. За съжаление между тях не се появи един, който да не иска да му се осигури заплата и всички удобства, за да се чуства добре. Сблъсках се с обидени господа, сменили много професии,  „неоценени от обществото“.  Сбласках се с хора с голямо самомнение и деформиран усет за контакт и комуникация. Малоценност, обърнала в свръх ценност и претенциозност.

Въпреки всичко, напоследък в България има все повече салони за дегустиране на интересни български и чужди вина. Винената култура и старите ни традиции на селскостопанска страна неминуемо ще се възродят.

В енологията се провокираме да развиваме вкусовите си усещания като опитваме различни горчици, кафета, чайове… В домакинствата, при случай, качественото вино все повече ще определя ястието, което да го съпровожда, а не обратното.

„Винекселанс“ е нашето бебе с Яна Петкова, бебе надарено, което учи желаещите да разберат многовековната френска винена култура. В сайта ни www.vinexcellence.com е написано: „адаптираме се към всеки клиент, предлагаме консултация за избор на вино, изграждане на колекции на реномирани ресторанти, частни изби и магазини, изготвяме винени листи, обучаваме персонал. Това правим на компетентно професионално ниво, ориентирано към реномиран френски тероар.“

На-здраве на всички любители на фотография и на добро вино.!

В Мавританска Сахара, бедуини и животни са се сляли с безвремието на пустинята. В царящата тишина се лови есенцията на живота, загърнал смъртта в пазвата си.  В ритмично движение и тишина.

Евреите се спасяват от робството в Египет и пресичат пустинята Синай. Минават години, позналите робството измират. Техните деца в следващите две поколения се лутат, забравили дори целта на пътуването, но вече са готови да изградят живота по нов начин. Урок за всички времена, за всички нации, валиден за новоизграждащия се свят днес.

                             / Синай /

–       Всяко жилище е временно – всяка ситуация е временна.

–       Да не се инсталираме трайно никъде.

–       Всеки дом е единствено подслон и нов повод за номадизъм.

–       Всяко застояване е времененно.

–       Всеки успех е ефемерен, всяка радост преминава, всяко богатство е незначимо спрямо есенцията на живота.

–       Дори самото пътуване е временно.

–       Пустинята е само преход.

–       Единственото нещо, което ни остава да правим е ДА НАПРЕДВАМЕ.

И да не бъркаме търсенето на идентичност с възможност за притежание. Днес сме разкъсани от полюсите на хиперконсумация и бунта за идентичност. „Имам“ не означава „съм“, освен, когато обездушени се оприличаваме с имуществото си. А когато смесим притежание с идентификация, вече нищо не ни принадлежи истински. „Искам да Съм“ звучи човек, който намира живота в себе си и навсякъде, където го има, докъто „искам да имам“ ни превръща в предмет сред предметите в живота.

В Петокнижието първата Божа дума е свързана със Свободата. След това идва ред кой как да намери себе си, как да се развива и да споделя, за да може  човешкият род да осъществи ролята си.  За евреите това ненадминато литературно произведение е единствено потвърждение за Божие присъствие. Най-много издавано и най-погрешно превеждано,  от него произлизат безброй недоразумения.  Казват, че да четеш петокнижието в превод е все едно да целуваш любимата си през носна кърпа. Това изключва някои нови успешни, винаги различни, но интересни преводи от рабини, които  обясняват многосмислията на този кодиран за безкрайни интерпретации текст.