Споделям няколко сапунени мехури, ефемерни, развинтващи въображението. Музика и сменящи се светлини им дават различни форми и отенъци. Хората като в сън, унес, подобно на самия живот, се хвърлят кой  нежно, кой лакомо, да ги ловят, търсеното и недостижимо още…

Става дума за ноща на музеите в Париж, когато всеки може да вкуси до насита от празника на изкуството. Виждате фотографии от Гран Пале и от Парамидата в Лувъра.

В музея Гиме, за Азиатски изкуства, публиката наблюдава художничка от Япония, която на фона на стихове и музика рисува огромно пано. Нямам добра позиция за снимане, затова се обръщам към загадъчната усмивка на известна богиня от Камбоджа. Какво блаженно сладострастие!

Всяка седмица в двайсетте квартала на Париж местен уличен пазар предлага пресни храни и всевъзможни стоки. Един път годишно на Порт дю Версай още от 1923-та година двата най-големи панаири в Европа с площ 220 000 квадратни метра, канят града на забавления и търговия.

Салоните на Парижкия и Селскостопанския панаири – казват за селскосторанския „най-голямата ферма в Европа“ – излагат всякакъв вид стоки с участие на търговци от цял свят. Организират се забавления за всеки вкус и възраст. В гастрономическата част на изложенията се разполагат всички френски региони с ресторанти, включително 250 щанда с вино.

За съжаление напоследък в тези празнични панаири търговията от радостна връзка по-рано се превръща все повече в болезнен опит за продажба. Заедно с кризата отношенията между търговци и купувачи граничи със садомазохизъм. Супертърговските центрове задушават контактите в бизнеса на дребно. Хората се оплакват, критикуват и въпреки всичко купуват, за да се разтоварят. В безисходиците възможностите да се споделят няколко думи, емоции и малко шопинг утешава. Ако търговецът е добър, ще ви разсмее, ще си разкажете нещо и въпреки всичко ще успее да ви продаде.

През тази седмица с трима дългогодишни колеги излагаме редки бургунски вина. Избата е добре известна, освен това от същата купуваме избрани бутилки за Винекселанс и в България. И тримата страдаме от липсата на стари клиенти, които сме поканили.  Надеждата ни е да компенсираме загубите в следващия салон в Единбург. Съседите шотландци са пиячи на уиски и бира, но са по-директни в отношенията и когато купуват не се колебаят. Англичанините знаят какво искат, освен това имат повече чуство за хумор, sence of humour. Доброто бургунско се е ляло в английския двор още по времето, когато турците са завладявали Балканите.

В съседната зала са разположени изобретателите. Всеки продава  патента си и убеждава клиента, че с това живота става различен. Безизразна маса от хора тече, река, в която трябва да се улови клиент. Потокът от хора се лее на талази, дрогирана тълпа, както на футболен мач: „всички заедно!“. В общия дъх на тълпата, никой не вижда човека до себе си.

Същите французи правят революции или остават безразлични, не знаят какво искат или с чувство за превъзходство искат всичко, подиграват се на каквото могат или се блокират пред банални истини. Ролята ни в случая е да ги вадим от този унес. Ще им покажем важността на момента това, че живота е беден без няколко бутилки от Бургундия, доставени директно в дома. Не правя критика към тази пращяща от култура страна, а описвам накратко атмосферата, в която се потапям два пъти годишно.

Виното още от времето на Ноевия кофчег свързва, то отваря врати, отключва блокажи, създава мостове, разкрива небеса… Бедният се чувства богат, богатият забравя грижи и проблеми. Лозата най-добре устоява на всички трудности, за да даде сок, който ще разправя нови истории, винаги различни според възрастта на бутилката и този, който я консумира. Който вкусва, се отваря за нещо ново. Ролята на продавача е да накара клиента да опита, после да купи. В този вид панаири голяма част от хората се движат без да знаят какво искат. В последните двайсет години имам само два-три случая на клиенти, които търсят определено вино. На всички останали се налага да покажа, че добрата чаша бургунско, поднесена както трябва, може да донесе само радост.

Нещата не са много различни в България. Нашият човек обича да опитва на аванта. Просто да си глътне, все едно какво, наследство от времето, когато се налагаше да се „възползваме“ от всичко в нищото, даопитваме да правим от нищо нещо. От няколко години търся в София хора, все едно на каква длъжност и образование да работят за Винекселанс. Иска се да бъдат достатъчно убедителни, мотивирани в себе си, да могат да показват на всеки избран от тях клиент възможността да има в дома си от амброзията, носеща радост и наслада, да опитва от изкуството, наречено тероарно вино. Тероарът отговаря на неслучайната връзка между земя, небе и лоза, заедно с човека, намесил се в алхимията на тази магия. Не правя реклама на Винекселанс. Вина, всеизвестни от векове, не се нуждаят от реклама. От явилите се 350 желаещи да продават, все „компетентни, енологично образовани, с богат, разнообразен опит в живота“, не се появи един, който да не иска да му се осигури заплата и всички удобства, за да може да тежи и разбира се да е осигурен. Сблъсках се с обидени господа, сменили много професии, останали „неоценени от обществото“.  Оставам с впечатление, че в много хора усета за контакт и комуникация са деформирани, малоценността се е обърнала в свръх ценност и разбира се в претенциозност.

Това не пречи напоследък в България да има все повече салони за дегустиране на интересни български и чужди вина. Винената култура и старите ни традиции на селскостопанска страна неминуемо ще се възраждат.  В енологията непрекъснато провокираме и развиваме вкусовите си усещания, опитваме различни горчици, кафета, чайове… Все повече съответната ценна и ценена бутилка ще започне да определя ястието, което да я съпровожда, а не обратното. Самият живот, превърнат в изкуството да се живее, ще става все по-разнообразен. Непрекъснато подновяващи се изненади на свобдния дух на всеки ще дават нов вкус на всичко. Такава е магията на виното с ролята да свързва и развързва… Не се въздържам да добавя : … нещо обратно на всички блокажи, доктрини и диктатури !

„Винекселанс“ е нашето бебе с Яна Петкова, бебе надарено, което учи желаещите да разберат многовековната френска винена култура. В сайта ни www.vinexcellence.com е написано: „адаптираме се към всеки клиент, предлагаме консултация за избор на вино, изграждане на колекции на реномирани ресторанти, частни изби и магазини, изготвяме винени листи, обучаваме персонал. Това правим на компетентно професионално ниво, ориентирано към реномиран френски тероар.“

Но да завърша с Парижкото изложение, където се сливат епохи на  средновековие и съвремие – ненадейно на станда се опира леко пийнал самотник, после колоритна двойка, един с вкус и познания, друг брутален с или без възможности да купи. Бургунското вино раздвижва духовете. Малкото танин, което дава лозата Пино ноар, го прави, за разлика от бордото, да ускорява метаболизма, да „удря“ бързо в главата, да прави веселия по-весел, тъжния по-тъжен. Тогава на контраста между реалността, от която всеки бяга и човешкия дух, който се отваря, идва надеждата, че човекът, както и животът са нещо фантастично, привилегия за всеки, който търси и опитва да ги провокира. С чаша вино.

На-здраве на всички любители на фотография и на добро вино.!

В Мавританска Сахара, бедуини и животни се сливат в безвремието на пустинята. Празнота се превръща в условие за пълноценно преживяване. Упоени от тишината на нищото опитваме да ловим есенцията на живота, загърнала смъртта в пазвата си.  Просто в движение и тишина.

Евреите се спасяват от робството в Египет и пресичат пустинята Синай. Минават години, позналите робството измират. Раждат се техни деца, които се лутат, някои дори забравят целта на пътуването, но готови да изградят живота по нов начин. Урок за всички времена, за всички нации. Библейските притчи остават валидни за новоизграждащия се свят днес:

                             / Синай /

–       Всяко жилище е временно – всяка ситуация е временна.

–       Да не се инсталираме трайно никъде.

–       Всеки дом е единствено подслон, повод за номадизъм.

–       Всяко застояване е времененно.

–       Всеки успех е ефемерен, всяка радост преминава, всяко богатство е незначимо спрямо есенцията на живота.

–       Дори пътуването е временно.

–       Пустинята е само преход.

–       Единственото нещо, което имаме да правим е ДА НАПРЕДВАМЕ.

Все пак да не бъркаме търсене на идентичност с възможност за притежание. Днес сме разкъсани от полюсите на хиперконсумация и на бунт за идентичност. „Имам“ не означава „съм“, освен, когато обездушени се оприличаваме с имуществото си. А когато смесим притежание с идентификация, вече нищо не ни принадлежи истински. „Искам да Съм“ звучи човек, който намира живота в себе си и навсякъде, където го има, докъто „искам да имам“ ни превръща в предмет сред предметите в живота.

В Петокнижието първата Божа дума е свързана със Свободата. След това идва ред кой как да намери себе си, как да се развива и споделя, за да може  човешкият род да осъществи ролята си. Това ненадминато произведение за евреите е единствено потвърждение за Божие присъствие. Най-много издавано и най-погрешно превеждано, от него са произлезли безброй недоразумения. Повечето житейски закони остават все още  неясни за голяма част от човечеството. Казват, че да четеш петокнижието в превод е все едно да целуваш любимата си през носна кърпа.  Разбирането на  трите монотеизма започва от първоизточника без да се търсят изгоди, без деформации, манипулации и най-вече с добро желание. Светът е един.