Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” казва Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), в надпис на стената във фотографската изложба в музея Jeu de Paume в Париж. Той утвърждава фотографията като огледало,  изразяващо по-субтилно реалността. Диан Арбюс  (Ню Йорк 1923-1971,)  с предишната изложба в същия музей прави революция във фотоизкуството. За нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“.

За контраст на двамата класици в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“. Фотографията не показва реалност, а е самата реалност, една картография на света. Тя иска да провокира и има политически смисъл. Фотографът регистрира голямата скорост на промените, които стават в Китай, според него нещо подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от Беренис Абот. Виждаме един сериозен провокатор, познат със  средния си пръст в серията “Игра на перспектива” пред пейзажи и паметници от цял свят, на които човек робува.

Аи, затворен в Китай, не може да посети настоящата си изложба в Париж, но дава пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, някои от които наричал „второ правителство“. Въпреки усилията на китайското правителство да спре блоговете на Аи Вейвей, сега е възможно да ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите.

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Фотографията на Ай въздейства. Ето, този елегантен парижанин мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Ако разсъждаваме по същия начин, това е нова реалност, този път в моя обектив, мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи… Мимолетна реалност без особена стойност, поне в моите очи, защото не променя нищо в мен. Все едно как звучи, подобна фотография изпращам в кошчето за боклук.

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която е вдигнала роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

В паралела на двете изложби се вижда голяма разлика във въздействието на  фотографията.  Диан Арбюс изразява естетически разнообразието и силата на промените в Ню Йорк в първата половина на миналия век, докъто съвременното изкуство иска да провокира, а не да надминава себе си. То отговаря на болезненото търсене на изход на проблемите в епохата, в която живеем. Проблемите в историята се повтарят винаги с по-голяма интензивност, въпросите все по-болезнени, изкуството все по-гротескно. Гарника на Пикасо днес би била различна.

                                              / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бялата Витоша

Вкусих от бялата ни красавица без лифтове, както правех като малък, когато покорявах Черни Връх със ските на гръб от Златни мостове или Драгалевци.

Само следите на самолетите по небето и момчето, което се забавляваше с вятъра ми напомни за наближаващия 21-и век.

Няма столица в света, която да се похвали с подобна вълшебна феерия само на час от центъра на града.

Наричам го привилегия.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бяла София

 

 

 

Продължение на серията „Бяла София“ ще намерите в двете галерии под № 25 в сайта. Някои от тези фотографии участваха в изложбата  „Вали сняг в София“ в Париж и Прага .

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Музика, танц, фотография, живопис, скулптура, архитектура

                                                                  / Милчо Левиев, НДК, София /

Музиката е отдаване без притежание, поява, която чезне едновременно с жеста на реализацията. Вибрация, която добива израз според усещането на слушателя.

Музиката и любовта се живеят без планиране и осмисляне, без думи. В тях няма рационалност. Който коментира, ни ги прави истински. Изживяваме момент, който не ни принадлежи. Изразът се съдържа в ефимерен звук, който изчезва едновременно с вибрацията, която го поражда, превръща се в усещане, различно за всеки. Звукът ни докосва и оставя място за следващия, подобно на движението в балета.

                                                                                        / Национален балет, София /

Първите изкуства са свързани със звук, ритъм и танц поради техния нематериален, ефимерен характер. Движението на телата в ритъм и форми в пространството е отдаване без материална следа.

Дъхът, който ни дава живот е неуловим и не подлежи на притежание. Притежанието ни отделя от потока на живота.

Намерили опора в грубата материя, много от нас решават че живеят. За съжаление това става в неразбрани мигове, изпълващи живота с динамиката на промените и интензивността на усещането, което пораждат.

                                                                  /Галерия в Сохо, Ню Йорк/

Успялата фотография съчетава мига с усещането на фотографа, който превръща бягащия момент в материя. Художникът материализира върху платното това, което композиторът излива в тонове, а скулпторът в комплексна материя.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Смъртта


                                                                     / Шенг Ду, Китай /

Смъртта е реална само като процес в живота. „О Боже, мога ли да бъда жив, когато умра?“ възкликва Виникот.

Според Маймонид смъртта е лишаване от форма и връщане към Источника. За квантовата физика материя и енергия са едно и също нещо, променящо своето състояние и форма, част от която сме ние.

Животът и смъртта са вписани в едно в друго.

Dom1                                                                            / Марамюр, Румъния/

Ето няколко цитата от книгата “Божествения живот” на Шри Оробиндо:

….Смъртта е непрекъснато опровержение, което Цялото противопоставя на фалшивото ограничаване на егото в индивидуалната си форма.

…Животът не е изцяло победен от Материята. Той прави компромис и ползва смъртта като продължение на живота.

…Животът, организиран в тяло …  трябва да премине през процеса на смъртта, за да бъде преорганизиран и подновен.

… Смъртта е въпрос, който Природата непрекъснато задава на живота, за да ни напомни, че все още не сме намерили себе си. Без прехода в смъртта съществото би останало завинаги в несъвършената форма на живота. Следвано от смъртта, в него се събужда идеята за търсене на средства и възможности за съвършен живот.

… Еволюцията на душата се осъществява в невидим процес, чийто механизъм се реализира с пре-раждане на сила и съзнание във възходящи степени.

… Един кратък човешки живот е очевидно недостатъчен за целите на еволюцията.

…Превърнах се в това, което бях преди прдставата за време.

                                                                   / гробище в Истанбул /

Да знаем за какво даваме живота си и доволни от преживяното, да го напуснем с благодарност, се нарича успял живот. Това е привилегия, която ни отделя от минералния, растителния и животинския свят, участващи като нас в кръговрата на Природата.

                                                                                    / Косово /

„Двадесет и първия век ще бъде духовен или няма да го има“ – казал френския министър на културата Малро. Има възможност да станем хора или да се самоунищожим.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: