Една добра фотография показва, че каквото се случва в реалността е невидимо. Крис Килип

Освен това от своя страна все по-ясно осъзнавам, че не търся толкова да закова момента, да спра времето, за да избягам от него, а по-скоро искам да се промъкна в някакво безвремие, да се спася от напрежението, изискванията, което ми налага целия пакет от култура, етика, политика, цивилизация, психология, философия, наука, възпитание, настроение… Безвремието взимам като асимптота към вечност, неопределима, но конкретна, обединяваща всичко.

Равносметката я правя по случай този сто и седемдесети блог на български език, свързан по някакъв начин с фотография, заедно със сто и петнадесет други на френски и английски – мач, спечелен за България. Някои казват, че се забавлявам добре, други, че ги захранам с идеи, но самият аз нямам особена цел, освен да си отида минимално загубен от този свят, нещо, което също не е сигурно.

Чудото, което сам представлява човек, е по-голямо от всички чудеса, които самият той може да създаде. – св. Августин

Архитектурата е волята на дадена епоха да се впише в пространството. – Майс ван дер Рох

Което прави пустинята още по-красива, – казва Малкия Принц – това е, че някъде крие кладенец.

- Антоан дьо Сент-Екзюпери

В еврейските текстове Думата намира съкровенния си смисъл във връзката между букви и числа, идеи и фигури, в дифракцията на символи. Поради трудностите на времената, в които са живяли и от страх да не загубят Традицията, гръбначен стълб на нацията, предавана от уста на уста (по-точно от “ухо на ухо”) още от времето на Абрахам, за първи път около втори век е написан (предполага се от раби Акиба) текст под името Сефер Йетцира. Той третира връзката между прословутите 22 букви на еврейската азбука, всяка със своя енергия, стойност и значение спрямо останалите букви и света, както и спрямо десетте цефирот, съставящи Дървото на Живота. Осъществена е връзка между крайното и безкрайното във Всемира. Кабалата (традицията) добива първата си писменна форма. Ново голямо раздвижване с подновяване на идеи идва заедно с трагедията на евреите, изгонени от Испания през 16 век. Исак Лурия създава кабалистично училище в Сафед (Палестина) с нови ясни, гениални за времето си идеи, обясняващи състоянието и възможността за позитивна еволюция в света. Всичко това дава кислород по изключително интелигентен, дълбокосмислен начин, особено за трудните епохи, в които тук там едва е проблясвал духовен лъч. И ако трябва да търсим връзка между кабалистите и Шри Оробиндо, тя е в гениалността на идеите, прилагани на практиката от хора, търсещи изход в прогреса. Сегашните времена, много по-комплексни и в никакъв случай по-лесни, изискват повече от всякога духовен кислород, за да може човечеството да качи етажа, който му се полага.

От своя страна Интегралната йога на Шри Оробиндо е съвсем съвремененна визия, подход, бих казал дори изход, отговарящ на трудностите на епохата, в която живеем. Заплахите днес са радикално различни от тези в миналото, което за съжаление все още упорито влачим със себе си.

                                                     / Йерусалим /

Въпреки, че още по-необходимо е да вярваме, за да разбираме, необходимо да разбираме добре, за да вярваме истински. – Свети Августин

Този, който не добавя към познанията си нови, ги намалява. Този, който не търси начини да се изучава, не е достоен да живее. – Мишна Авот, I,13

       / Шри Оробиндо, фотография от Анри Картие Бресон, Пондичери 1948 /

“Човек не става никога това, което е. Ние сме винаги това, което сме на път да станем.” – думи на Едмон Жабес, евреин. В еврейския език глаголът съм няма сегашно време, най-обикновен пример за прилика на това, на което се базира и Шри Оробиндо. Човекът, носител на съзнание, е едновременно уръдие и фактор за еволюция на съзнанието в материята. А тя е една. Оробиндо прави връзка между множеството и цялото, което го съдържа, между крайното и безкрайното. Тази връзка я намираме и в Кабалата. Разликата е в целите и резултатите постигнати от Шри Оробиндо през миналия век, обяснени в ясни принципи близки до съвременния човек. В Кабалата е богата на течения, често противоречиви, понякога объркващи и винаги обогатяващи, в които най-вече човек се изплъзва от капаните на мисълта, схваща единството и взаимосвързаността на Всемира, в който сме потопени всички.

  /Рабин с Тора в близост до „Стената“, както евреите наричат Стената на плача, Йерусалим 2006/

С Шри Оробиндо, за разлика от кабалистите, ясно и целенасочено, чисто практически се стремим към ускорена мутация, а не подобрено мислене, космологични обяснения или просто бягство от детерминизъм и втвърдяване. Става дума за нов, различен начин на живот, продукт на естествена, ускорена от съзнанието в човека еволюция. Съзнателното преминаване от мантал в супрамантал не съществува в никоя досега създадена от човека система.

Преди няколко хилядолетия древните риши, както вероятно и пророците евреи, са схващали този подход, начин за човешкия дух да се отърси от задуха в грубата физическа материя. (В период на духовна криза в Индия Буда също предлага своя “изход”, валиден и до днес.) Те са разбирали връзката между множеството и цялото, възможностите да излезем от болезненото “триене” в грубата материя, без да схващат единството в света, в който живеем и ролята на човека, преобразувател на съзнание в същата материя. В Индия се развива идеята за Браман, в Израел за Неназовимото Едно. По време на пророците се ражда гениалното еврейско писмо, азбука от 22 съгласни, които по фантастичен начин разчупват всяка мантална детерминираност. Това характеризира еврейския род, свързан с Книгата и с вечни въпроси, на които отговорите са в нови въпроси. Евреинът, осъден на креативност и прогрес, спасен от задуха на затворената от догми и закони мисъл, става непоносим за околните, за които Тората, по късно Талмуда и Зоара – Кабалата остават загатки. Човек лесно не понася различията в ближния си, които индиректно го поставят под въпрос. През втори век, а по-късно между 13 и 16 век Кабалата благодарение на няколко гениални кабалисти, се обогатява с нови идеи и течения. Два принципа са по-характерни и макар с различна цел и приложимост, имат известни прилики с Интегралната йога на Шри Оробиндо.

                                    / Бадринат, Индия, 1996 /

В Кабалата едно от учениеята, наречено Екстатично, е свързано с комбинация от звучене на буквите в еврейската азбука, съпроводено с ритмични движения и начин на дишане, близък до индийската пранаяма. Екстазът, който следва, директно свързва различни нива на съзнание, достигащи до нивото на пророците. Пророк е този, който вижда (очевидно над нивото на обикновенните сетива). Такова определение намираме и при ведическите риши отпреди 5000 години, добре познати на Шри Оробиндо. Друго учение, наречено Теозофично, е свързано с текстовете от Зоар, опознаването на които води към Божествения свят. Енергиите в случая са насочени от човека към Божественото. В първото учение последователите се отварят за енергия, която идва отгоре, във второто – обратно, прогресивно се насочват отдолу нагоре. В първия случай визираме действие върху божествените светове, а във втория търсим въздействие на божественото върху човека.

Преди няколко години успях да проникна в един храм на Суфи в Шринагар, Кашмир. Необяснимо защо и за късмет ме оставиха да снимам навсякъде в храма, освен на едно затворено място, откъдето се чуваше раздираелен плач на поклонник в екстаз. Наоколо се разнасяха остри вибрации от почти нечовешки глас, в който се преплитаха всички състояния. При Шри Оробиндо целите и методите са различни.

                                     / Суфи, Шринагар, Кашмир, 2010 /

През 13 век Юда Коен написва първата в света научна енциклопедия, част от която третира мистериите на Талмуда. Основният въпрос в еврейската Тора е как става така, че светът съществува? И докато философията се занимава с човешки проблеми, а теологията с Божествени, проблематиката в кабалата е различна. Това дали, защо и как Бог съществува не буди интерес, защото подобна величина е неизмерима или поне засега е извън човешките възможности за преценка. Шри Оробиндо също не поставя такъв въпрос. За интегралната йога е важно да постигнем физическа трансформация, мост към към сферично мислещия, безконфликтен човек на бъдещето. С помощта на Божествена енергията, не подлежаща на оценка и измерване, астрофизиците биха били най-близо до концепциите за “Божествено”. Вместо да отваряме чакрите отдолу нагоре под вещото око на гуру, който да помага и безпогрешно да насочва енергиите, както в класическата йога, тук всеки последовател има грижа за себе си, следва индивидуален път, отваря енергийните си центрове отгоре надолу, за да стигне постепенно до енергийни промени в самите клетки. Ако този принцип има някаква прилика с методите в с Кабалата, то от своя страна Шри Оробиндо ни кара да прлагаме интегралната йога навсякъде, във всеки момент, във всяко действие, без откъсване от всекидневието. Миньорът във мината или първия министър в милионния град могат чудесно да се развиват в посока на супрамантала, стига да го желаят. Достатъчно е да са искрени (максимално истински) в действията си и да си дават труд да разбират защо и как стават нещата. Всеки човек е частен случай и мярка за себе си. Интегралната йога без практика няма стойност. Религия, секта, философия, психология, наука от това не става, защото промяната във всеки човек, частният случай, който всеки представлява, именно с разликата си променя едновременно цялото човечество. Човекът е един, едно цяло с милиардите си разлики. Вселената е една с всичките си безброй галактики. И както казва съвременната астрофизика, всички ние носим звездният прах още от времето на първата материя. Пътят към новия човешки вид е в девствена гора без път, без жпс. Водещи звезди са добитите дотук познания и огъня, който всеки къта в себе си, двигател за промяна от безизходицата, която натиска отвсякъде (за по-чувствителните съвсем настояща) и задушава човечеството. Задухът е най-ясния сигнал, както силната температура е знак за оздравяване. Ако знаехме пътя и резултата, всичко щеше да е станало. Да познаваш нещо, означава да си го направил, да е станало.. А това, което Шри Оробиндо и Мер са направили, постепенно заема форма и затова можем да говорим за супрамантал.

За Кабалата идеята за сублимация на душата след смъртта на тялото няма особен смисъл. Душата не се намира в затвор по време на земния път на тялото. Връзката тяло-душа е в кадъра на еволюцията на съзнанието в материята, на което човека е приносител. Такава е идеята и на Шри Оробиндо.

        / Сафед, сърце на Кабалата.. Израел, 2006 /

Днес истински кабалисти в света се броят на пръсти. Същото важи и за последователите на Интегралната йога. Шри Оробиндо сам казва, че ако е имал под ръка десетина човека, истински разбрали и практикуващи това, което той прави и постига, имало е възможност да “преобърнат” и останалия свят. Тези хора са липсвали. Евентуално са необходими някакви триста години, за да се съберат необходим брой супрамантални клетки, за да се получи очевиден ефект? Или междувременно ще се самоунищожим? Дали би се явил друг Оробиндо, за да проясни и ускори нещата? Хората съвсем егоистично искат всичко да става веднага, готово за консумация. Колцина днес биха живяли нормален живот, като същевременно искрено да си дават неимуверния труд за освобождаване от едно доминиращото его, да постигнат мантална тишина, да си озъптят витала, да прочистят подсъзнанието си, за да стигнат неуязвимо до физическия мантал с функции, запаметени от милиони години, накрая да умирят и вкарат чиста божествена енергия в клетъчния си мантал? И всичко това, за да може един ден да се роди нов супрамантален човек?! “Нещата са станали, човечеството отива в тази посока, но още не е готово”, казва Мер, сподвижницата и първата експериментаторка стигнала до промени в клетъчен мантал, опитала “меда в скалата” на ведическите риши.  Под “скала” тези пророци са имали в предвид човешкото тяло. Същото тяло, място и ключ на еволюцията, което е пречило на религии, което сме горили, измъчвали, измъчваме и до днес, изхабяваме по всякакъв дори рационален начин и накрая захвърляме като ненужно…

      / Йешива в Йерусалим, 2008 /

Шри Оробиндо, изпитал и разбрал границите на съвременния, мислещ човек, търси и намира начин не в компромиса как да “дишаме” по-добре или как да се избяга в нирвана или в хиперактивности или други състояния, а по-скоро чрез ускорена естествена мутация как да еволюираме в по-висш, спрямо усвоеният от мозъчните ни функции мантал, който той нарича супрамантал. Той установява прехода от линейно в сферично мислене, преход от анализ и синтез към глобална визия, обективност в познанието. (Четете Савитри, за да чуете Бах в поезия, написана с мисъл близка до сферичната.) Излизаме от двоичния код, на който робовуме, причина за всичките ни невероятни успехи и нещастия. Излизаме от манталните и витални любови и конфликти, от войните и многобройните открития, които за съжаление водят единствено към по добро компютизиране, икономизиране, механизиране на човека, вероятно завършващо със съмоклониране.

Голяма част от последователите на Оробиндо, както и повечето хора, с действията си запълват някаква огромна празнота, характерна и нормална за търсещия, недоволен от себе си и от околния свят, човек. Същото е вярно и за псевдокабалистите, в повечето случаи търсачи на оригинални идеи. И как да не е оригинална например връзката между правата линиа и кръга, което представлява за кабалистите човешкото лице. А това е свързано с числото пи 3,14 на гениалния Питагор, връзка между бездушното съвършенство на Природата, изразена с кръг и трансцендентното в човека, изразено с права линия. Същата буквена стойност в цифри е 314, която притежава и думата шадай, изразяваща силата, която задържа Божествените енергии… Ето пример между хиляди други за игра на значение на букви, цифри, геометрия, звуци. „Да се учим означава да разбираме значението на думите, като ги смесваме, разбъркваме, променяме им местата, за да откриваме не каквото иска да каже текста, а това, което крие.“, казва Янкелевич. Тората в началния си вид (Тора Ашем), подарък от Всевишния на Моисей и на еврейския род, съдържа 304805 букви, формиращи едно тяло, една дума. Текстът започва с буква е Бейт – Б на Берешит, Начало и завършва с Ламед – последна буква на думата Израел. (Започва с Бейт, защото самата азбуката е безкрайна, не започвайки с начална буква алеф, която буква разбира се е компенсирана от Автора на азбуката с това да сложи началото на десетте Божи заповеди. Всичко това с ясната идея за собствен живот и смисъл и динамика на всяка буква от азбуката, отговаряща същевременно на число, респективно с математически смисъл.) По-късно в историята идва ред или по-скоро се наложило да разделят буквите на думи, Цялото да се фрагментира, да добие човешки смисъл, каквато е ролята на развиващата се мисъл. Разделяне на еврид се изразява с думата “мила”, което също значи дума, обрязване и откъсване от себе си. (От тук и значението на ритуала за обрязване на момчетата – откъсваш от съвършенство на тялото си, за да имаш дистанция от самият себе си и света. Както разделянето на думата на думи ни помага да разберем смисъла на всичко…)  Шадай, силата с която Бога се задържа, за да направи място на човека да се изрази, е също откъсване от себе си. И в двата примера е залегнат основният морален принцип, база за развитие на цялото човечество и до днес. Това е бегла идея за безкрайната игра на смисъл в Кабалата, в която буквите танцуват и човек заедно с тях. В съвремието ни това богатство и освежаващи за мисълта и смисъла на нещата танци, все повече играе ролята на подкожни инжекции. За сметка на това Шри Оробиндо, поне в моето виждане на нещата, става все по-актуален.

                                      / Йерусалим, 2008 /

Ако можех да започна живота си отново в търсене на ключове за съществуване на света, бих го отдал на астрофизика, известна част от Кабалата, както и Интегралната йога на Шри Оробиндо, което съвсем повърхностно правя и сега.

                                                            / Мер, неизвестен автор, около 1970 /

През миналата година на български език се появиха в коректен превод на Любомир Димитров “Афоризми” и “Човешкия цикъл” на Шри Оробиндо. “Авантюра на съзнанието” също е достъпна, за разлика от “Божествения материализъм” и “Новия вид”, които явно, поради липса на интерес, не се преиздават.

Спомням си в Островът на съкровищата Роберт Луис Стивънсън казва: “Не пътувам, за да отида някъде, все едно къде… Просто тръгвам. Пътувам заради самото пътуване. Голямото нещо е да бъдем в движение.”

       / Тибет /

Нещата се нагаждат по време на пътя. Човек се адаптира към обстоятелствата, които го променят, оставя следи, след което се прибира различен. Отвъд хоризонта, добил вкус към широта и предизвикателства, открил нови качества в себе си, копнежа за нов път не му дава мира. Номадът е вестонодец. Вестите, които носи, отговарят на качества, които е развил в себе си. За търсещия дух светът е провокация, стимул да надминава себе си. Качественият обмен събужда творчески елемент във всеки.

       / Аржентина /

Отивай надалеч. Оставай дълго. Задълбочавай все повече. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш… Авторът е неизвестен, вероятно на път.

       / Аржентина /

Крайният смисъл на пътуването е човек да се превърне във всичко и навсякъде. Във фотографията окото без технология в ръцете да лови светлината и бягащия момент. Музиката да звучи за всички във всичките си форми без помощни инструменти. Да отпадне всичко изкуствено в изразните средства, а те да се заменят с познание по идентификация. Накрая животът и смъртта да се изразят в жива, все по-комплексна, осъзнаваща себе си субстнация. Звучи силно, нали! Тук там на земята в човешката ни история това е било и вероятно все още е възможно. Според пламъчето, което всеки носи в себе си, да поискаме да разберем и разгорим необходия вътрешен огън, двигател на човека „НА ПЪТ“.

    / Намибия /

Да обичаме някого дълбоко, това ни дава сила. Да бъдем обичани дълбоко, това ни дава кураж. Св. Августин (354-430)

Преди години по наредба на руските ни покровители беше решено, че е необходимо да станем “нация техническа”. В Широка Лъка попаднах на този феномен – фотографията говори сама.

Неотдавна в едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не се среща човешка душа, а пистите за придвижване понякога затрудняват и джиповете, виждам този убеден в техническите си качества младеж да ремонтира из основи стар Шевролет. Инстументите са кът, а за резервни части да не говорим.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се формира такова чудо, но човекът се оказа убеден, че няма проблеми, освен това нищо не го гони… „Тази година колата ще да тръгне“ гордо и без колебание сподели Чибодиай Калпанчаича.

Синчето му без зла умисъл подшушна, че в селото не му вярват… Така се запознах с този странен майстор, който дори няма листа от кока в устата си, нещо необичайно за тези места. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Лъката е широка, Атакама още повече, а светът е малък, нации технически не липсват…

Човек, по потенциали безкраен, но краен в изразните си възможности, фотографски погледнато, често е по-лесно изразим от разнообразието на Природата, която въпреки присъщата си простота, итерпретираме единствено символично, всеки според усета си.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили, в дъното вулкана Лулаиако 6739м/

В това пътуване-експедиция не срещам хора, нямам културен сблъсък или възможност да снимам лица, човешки истории. Няколко гаучо, с които се почерпваме, ме канят на гости в „близкото“ ранчо на 150 километра от Салта, които срещам в началото на пътуването.

Леко раздвоен, устоявам на програмата да посетя и снимам няколко изостанали, все още не-туристически места в Аржентинската Пуна (Атакама в Чили или Алтиплано в Боливия), най-сухата и невероятно пъстра пустиня на земята.

                                /Кампо де Пиедра Помез/

Продължавам с носталгия към тези здрави момчета, излъчващи природата, която ги свързва, образи съвсем различни от европейско-американския вид на повечето аржентинци.

                                  /Вулкана Пенадо, 4300м/

Фантастичните цветове на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между три и шест хиляди метра, надминават тези от палитрата на Памир, Афганистан, Ладак… Повечето мини са изоставени, изчерпани или спряни в борба с корупцията в страната – промиването на рудата непоправимо зацапва питейните води. Частните компании плащат на водоснабдителите, за да им затварят очите докъто нивото на отровните елементи във водата стане крайно недопустимо. Остават примамливите цветове и тук таме изоставени писти от геолози и бивши експлоататори на природни богатства.

                                 /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро със своите 1200 квадратни километра!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо срещам диви викуня – най-хубавата вълна, топла, мека като коприна, далеч по-устойчива от мерино или кашмир. Едва сега, след известно западане на търговията с минерали, Арженита започва да развива и експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа дори иска да зареже експедициите и да се включи в развитието на бъдещата „златна мина, пухкавия топъл гортекс”, както той се изразява.

Вярвам в живота на всеки човек се намират привилегировани моменти, когато всичко спира, замира, сякаш отваря място за нещо по-голямо, обширно и богато. Докосване до свят без мярка, не нирвана, а в пълно съзнание за богатството на безкрая, където без да си даваме сметка всички сме потопени.

След цялодневно изследване и снимане на вулкана Пенадо, най-после се топвам, както майка ме е родила в малка, топла кристално чиста, минерална лагуна. Великден не е далеч. За катедрала ми служи небето, за хор, сладкото хортуване на група фламинго, а те нежно цопкат  на стотина метра, сладко примляскват в малкия земен рай. Вместо тамян се разнася лек аромат на сяра. Ще кажете защо аромат? Ами дядо Боже е натъкмил нещата точно колкото да ви погали ноздрите, да не забравяте къде се намирате. Естественият конфорт надминава  и най-рафинираното въображение на луксозните спа, измислени от съвременния бизнес за вечна младост. Дали да наречем привилегия лагуната или това естествено състояние на нещата, което толкова липсва в големия град?!

Клетките на тялото се отпускат, отварят ви за нови усещания, участвате в нещо неопределимо и безгранично.

Светлината запада, сенките се удължават, смнимам отново нежните птици и посрещам нощно небе на топло в лагуната. Оставям на въображенито на всеки да направи своя полет…

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека до Георгийца, има скрити две малки езерца… – е, липсва им топлината и лекия мирис на сяра…, въздухът не е така сух и кристален…, звездите… – човек, винаги ненаситен, иска още и още…, но есенцията на нещата е една и съща навсякъде…

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

Тази историята не може да завърши сред природата, която остава винаги неутрална. Тя дава всичко, овен обитаващия ни търсещ дух. А той търси своите себеподобни в центровете на култура и цивилизация, които сам е създал. Сред звездите и в пустинята човек навлиза по-лесно дълбоко в себе си, но възможността да сподели удвоява придобитото.

В Буенос Айрес тангото, най-чувствения сред танците, пулсира в кръвта на всички….

За любителите на фотография в галерии 97 и 98 на сайта навлизате по-подробно в многобройните цветове, местности, мини и вулкани на тези все още почти девствени кътчета на планетата. За по-големите екрани: ще намерите Аржентина по азбучен ред в „Галерия“ -“Цветни фотографии“ – „Страни“.