Танци и маски (ден първи)

Kukeri-2-20

Kukeri-2-14След вълненията, свързани с първата ми изложба в София се упътвам към околните села по време на  подготовката за международния фолклорен фестивал в Перник.

 

Kukeri-1-2Оказва се, че българската полиция не само обича да глобява (все едно за чия сметка), но полицаите при случай умеят да се веселят. На минус десет-петнайсет градуса хората вдигат градус и духът роден се извисява над кризи, минали и настоящи.

Kukeri-1Kukeri-2-10Kukeri-2-18Kukeri-2-19Kukeri-2-13Kukeri-2-2Kukeri-2-15Kukeri-2-6Kukeri-2Kukeri-2-17

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в галерия „Върхове“ – Сибанк

„От Париж до Ашрама“ – Иван Пастухов откри рая в Индия, но продължава да пътешества на лов за фотомигове.“

expo-1С това заглавие определи жизнения ми път списание „Тема“ от 18-24 януари по повод фотоизложбата в Сибанк. Списанието има своите качества, но езикът какъвто срещаме в пресата навсякъде не само брутален, далеч от добрия български, но и жертваш истини за сметка на реклама, с която да очуди и спечели (не от съдържанието, а от почудата). Да се установи културен, елегантен стил в езика след 45 години натрапвани лозунги и строго детерминирано съдържание в текстовете е много трудно. Промяна  разбира се има, но жаргонът също детерминистичен подчертава необузданата свобода на израза, която на всяка цена трябва да впечатли. Това ми действа силно, можеби защото живея във Фрнация, където всичко това е точно обратно.

expo-2На срещи и интервюта опитвам да покажа, че подобни гръмки изрази не са необходими. Рай не открих никъде, дубеден съм също, че такъв не съществува. Нямам вкус към лова все едно от какъв характер, пътувам в различни страни, за да осъществя проекта си за Земята и Хората, който може да отнеме цял един живот.си позволя да

Мога да добавя също, че кариера не съм искал да правя никога. Привилегировам свободното нреме, за да търся отговори на които ме вълнуват. Фотографията се роди като инструмент за търсене, откриване и търсене отново. Процес, който ви грабва и не ви оставя. Качеството на всяко действие, включително защитата на свободата, изисква непрекъснато усилие, най-вече да застана зад руля на малката си лодка с възможност да взимам решение.  Планове не правя, граници не слагам. Живота ми върви без Академии и Ашрами, без стремеж към богатства, реклами, титли и рамки. Крача с  миши напред, както в играта от детските ни години: „Царю честити имен ден, колко е часа?“  – нещата се случват в малките крачки. В живота една миша е понякога по-ценна от много гигантски. Фотографията изисква професионализъм, но не може да бъде професия, защото не търпи ограничения! А още по-малко афиши и лозунги. Родченко е имал гения да се нагоди към Сталин без да загуби свободния си поглед.

Преди година Асоциацията Картие Бресон направи изложба на Соул Лайдър, между най-добрите фотографи-колористи на века. Осемдесет годишен той най-после се появи в Париж. На входа на изложбата с големи букви беше написано: „Творих и бях щастлив, защото животът ми мина в сянка“. В старата индийска епопея Багават Гита също се казва, че „нещата започват, когато не търсиш плода на усилията си“.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121

или http://credo-gallery.bg/bg/archive от 2010 година

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в София

expo-1

Идва ред да се покажат за първи път мои фотографии в България. Това ще стане в изложбената зала на Сибанк, галерия Върхове, зад гърба на Народния театър в София – 14 януари – 9 февруари.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121 )

Галерията ще ме представи с фотографии, които имам под ръка, натрупани от години в дома ми в София.  В Париж изложба е немислима без цениране (кота) и продажба. Тук вълнението идва от споделената радост, среща със стари и създаване на нови познанства на чаша хубаво вино. Фотографиите са от различни места в света, от където и названието “Тук – Там”. Показвам един все по-труден свят, границите на който след падане на Берлинската стена, въпреки всичко се разчупват. Колкото и да сме скептично настроени към това, събирането на света е единствения път за оцеляване на човечеството.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портретът

Външният свят е по-малко интересен от това, което хората крият в себе си.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Ако надникнем зад воала,  това e вероятно най-добрия портрет, който съм правил. Лицето на дамата зад бурката е съвсем естествено, без поза, без въпроси и съмнения кой стои пред нея или коя е самата тя. Дамата се е отдала на момента. Прикритието, завесата на бурката я лишава от метафизични напрежения, в случая я „пази“, дава й свободата да бъде истинска. И двамата крадем момнта, крадем и свобода. Не се подготвям да я снимам, нито пък тя се приготвя да се представя. Няма търсене или колебание от двете страни, знаем какво искаме, дори ни става интересно. И двамата сме истински.

Как стана това? Не си продумахме дума, убедени, че сме сами в задния двор на джамията. Гледахме се „очи в очи“. Тя не промени позата си, аз вдигнах апарата и щракнах. Усмихнах се, усетих усмивката под бурката. Почуствахме се заедно, беше приятно. Мерси мадам! В голям, добре изваден тираж, погледа на жената се усеща.

Мярката за успеха на портретното изкуство е трите участващи страни да бъдат изпълнени с творчески елемент. Фотографирания, фотографа и зрителя, трябва да останат неизчерпаеми.  Когато поглежда той всеки път трябва да открива нещо ново в добре снимания, интересен портрет.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Парижки витрини

07 Paris, shop windows - copie“Модата e във въздуха, вятърът я носи, усещаме я, дишаме я, тя е в ефира и по всекидневните павета, съдържа идеи, обичаи и събития.” Така говори за модата, госпожа Габриел Шанел.

Модата е винаги в тон с времето. Карл Лагерфелд с оригинален вкус продължава линията Шанел, но освен Хермес, всички големи модни къщи в Париж принадлежат на групировки с повече или по-малко интересни модисти. Господин Юбер де Живанши, надхвърлил осемдесетте, напуска света на модата и се радва на красивото в живота в живописния си замък. Всичко това, за да се каже, че сме излезли от епохата на големите Couturiers (моделиери, шивачи), които са могли да правят всичко – от зашиване на копче до най-изтънчени гънки, линии и форми на дрехата. Днес в модерното изкуство и във всичко останало търпи осезателни промени.

Paris-3Претрупаният Шанз-Елизе, булевард, превърнат в туристически търговски маршрут има с все по-малко парижки облик. Шмугвам се във Фобур Сен Оноре, после завивам обратно по авеню Монтен, за да завърша обиколката през Жорж Сенк  донякъде в ролята на папарак – Високата мода се пази от копиране. Спасявам се с любезна усмивка : “Виждам, че не сте с дръпнати очи” – подхвърля портиера на Кристиан Диор с усмивка и лек упрек в гласа.  Пред Ланвен, продавач от магазина излиза с думите: “Знаете какво правите! Не е желателно…” – попадам на учтиви хора. Без да го показват им става приятно, че излъчвам възторг към красивото. Радостното чувство е от най-добрите и невинни ключове за много врати.

Японците са най-силни в крадене на идеи, но не биха снимали открито.


Vitrine-2
Paris-4

34 Paris, shop windows - copie29 Paris, shop windows - copieЛюбителите на фотография могат да видят повече в 72-ра  галерия от сайта.16 Paris, shop windows - copie

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: