Танци и маски (ден първи)

Kukeri-2-20

Kukeri-2-14След вълненията по първата ми изложба в София успявам да се приземя в околните села в подготовката за международния фолклорен фестивал в Перник.

Маскиран като фотограф  тропнам с ритъма на звънарите, прогонвам злите духове и снимам на чист терен.

Kukeri-1-2 Радостен факт е, че българската полиция обича не само глобява (все едно за чия сметка), а при случай се веселят чудесно. Студенко е, минус десет-петнайсет градуса, но хората вдигат градус и духът роден български се извисява над всички кризи, минали и настоящи.

Kukeri-1Kukeri-2-10Kukeri-2-18Kukeri-2-19Kukeri-2-13Kukeri-2-2Kukeri-2-15Kukeri-2-6Kukeri-2Kukeri-2-17

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в галерия „Върхове“ – Сибанк

„От Париж до Ашрама“ – Иван Пастухов откри рая в Индия, но продължава да пътешества на лов за фотомигове.“

expo-1С това заглавие ме определи списание „Тема“ от 18-24 януари по повод фотоизложбата в Сибанк. В списанието има добре представни, разнообразни теми. Колкото до статията за мен проявявам разбиране. Знам колко трудно се намира точния стил и език след 45 годишни натрапвани лозунги и строги детерминизми. Промяната е явна, жаргонът – по-малко хулигански и драматичен. Сякаш новата реакция е  да се подчертава някаква необуздана свобода на израза, която на всяка цена да прави впечатление.

expo-2На всички срещи и интервюта най-искрено споделям и се опитвам да покажа, че тези гръмки изрази не са необходими. Рай не съм открил никъде и дори съм убеден, че такъв не съществува.

За себе си бих казал, че кариера в живота не съм правил, не съм я и търсил. Привилегировал съм винаги пътя към вътрешния мир и равновесие, които да ми помогнат да търся отговори на вълнуващи въпроси. Това да се чуствам все по-свободен в трудния свят, в който се намираме всички. Качеството на всяко действие, включително свободата, изисква непрекъснато усилие.  Постигнал съм това да застана зад руля на малката си лодка с възможността да взимам решение.  Планове не правя, граници не слагам. Такъв е живота ми, без Академии и Ашрами, без стремеж към богатства, реклами, титли и рамки. Търся да откривам и да се радвам. Крача с няколко миши напред, както в играта от детски години: „Царю честити имен ден, колко е часа?“ , защото нещата се случват в малките крачки. В живота понякога една миша е по-голяма от много други гигантски…

Преди година в Асоциацията на Картие Бресон в Париж изложиха Соул Лайдър, от най-добрите фотографи-колористи на века. Най-после го видяхме, беше над осемдесет годишен. На входа на изложбата с големи букви беше написано: „Творих и бях щастлив, защото животът ми мина в сянка“. В старата индийска епопея Багават Гита също се казва, че „нещата започват, когато не търсиш плода на усилията си“.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121

или http://credo-gallery.bg/bg/archive от 2010 година

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в София

expo-1

Идва ред да се покажат за първи път мои фотографии в България. Това ще стане в изложбената зала на Сибанк, галерия Върхове,  зад гърба на Народния театър в София – 14 януари – 9 февруари.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121 )

Галерията ме представя с импровизирани фотографии, които имам под ръка. Това ме връща назад към корените в родния град. Семейство нямам, но въпреки изтеклите години, ще срещна близки приятели. В Париж изложба е немислима без продажби. Тук вълнението идва от споделената радост със стари и нови познанства, чаша хубаво вино и фотографии от различни места в света, от където и названието “Тук – Там”. Това е свят, все по-труден, границите на който непрекъснато се разчупват. Колкото и да сме скептични за това, което ни очаква, изглежда това е единствения път за оцеляване на човечеството.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портретът

Би било чудесно да фотографираме света отвътре. Външният свят е по-малко интересен. Хората притежават „трето око“ без да го осъзнават или пък го бъркат с интуиция, което в повечето случаи са неразбрани емоции.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Този портрет в абсолютен смисъл вероятно e най-добрия, който съм правил. Лицето на дамата зад бурката е съвсем естествено, без поза, без въпроси и съмнения кой стои пред нея или коя е самата тя. Дамата се е отдала на момента. Прикритието, завесата на бурката я лишава от метафизични напрежения, в случая я „пази“, дава й свободата да бъде истинска. И двамата крадем от момнта, крадем свобода. Не се подготвям да я снимам, нито пък тя се приготвя да се представя. Няма търсене или колебание от двете страни, знаем какво искаме, дори ни е интересно. И двамата сме истински.

Как става това? Не продумваме дума, убедени, че сме сами в задния двор на джамията, гледаме се „очи в очи“. Тя не променя позата си, аз вдигам апарата и щраквам. Усмихвам се, усещам усмивка под бурката. Чустваме се по някакъв начин свързани. Мерси мадам! Запечатвам образа без директно го виждам, най-естествено. В голям, добре изваден тираж, погледа на жената се усеща.

Мярката за успеха на портретното изкуство е трите участващи страни да бъдат изпълнени с творчески елемент. Фотографирания, фотографа и зрителя, трябва да останат неизчерпаеми. Защо и зрителя ли? Когато поглежда той всеки път трябва да открива нещо ново в добре снимания, интересен портрет.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Парижки витрини

07 Paris, shop windows - copie“Модата e във въздуха, вятърът я носи, усещаме я, вдишваме я, тя е едновременно в ефира небесен и по всекидневните павета, съдържа в себе си идеи, обичаи и събития.” Така говори за модата, госпожа Габриел Шанел.

Модата е винаги в тон с времето. Карл Лагерфелд с оригинален вкус продължава линията Шанел, но освен Хермес, всички големи модни къщи в Париж вече принадлежат на групировки с повече или по-малко интересни модисти. Господин Юбер де Живанши вече надхвърлил осемдесетте е напуснал света на модата и сега се радва на красивото в живота в живописния си замък. Всичко това, за да кажем, че сме излезли от епохата на големите Couturiers (моделиери, шивачи), които са могли да правят всичко от зашиване на копче до най-изтънчени гънки, линии и форми на дрехата. Днес в модерното изкуство, както и във всичко останало, осезателни промени си казват думата.

Paris-3Бягам от претрупаното Шанз-Елизе, булевард, превърнат в туристически търговски маршрут с все по-малко парижки облик. Шмугвам се във Фобур Сен Оноре, после завивам обратно по авеню Монтен, за да завърша обиколката през Жорж Сенк. Избирам най-елегентната част на Париж донякъде в ролята на папарак – Високата мода се пази от копиране. Спасявам се с любезна усмивка : “Виждам, че не сте с дръпнати очи” с усмивка и лек упрек, подхвърля портиера на Кристиан Диор. Явно не съм от категорията на копирачите. Пред Ланвен, продавач от магазина излиза с думите: “Знаете какво правите! Не е желателно…” – попадам на учтиви хора. Без да го показват някакси им е приятно, че излъчвам възторг към красивото. Радостното чувство е от най-добрите и невинни ключове за много врати.

Японците са най-силни в крадене на идеи, но и не биха снимали така открито.


Vitrine-2
Paris-4

34 Paris, shop windows - copie29 Paris, shop windows - copieЛюбителите на фотография могат да продължат в 72-ра  галерия от сайта.16 Paris, shop windows - copie

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: