„От Париж до Ашрама“ – Иван Пастухов откри рая в Индия, но продължава да пътешества на лов за фотомигове.“
По повод фотоизложбата в Сибанк списание „Тема“ от 18-24 януари с това заглавие определи жизнения ми път. Списанието има качества, но езикът навсякъде в пресата е не само брутален, далеч от литературния български, но жертва истини за сметка на жаргон, който да създаде почуда и да спечели публика. Да се установи културен, елегантен стил в езика след 45 години натрапвани лозунги и строго детерминирано съдържание в текстовете е много трудно. Промяна има, но жаргонът продължава да бъде детерминистичен и същевременно подчертава необузданата свобода на израза, който на всяка цена трябва да впечатли публиката. Това ме кара да реагирам, можеби защото живея във Фрнация, където всичко това е съвсем различно.
На срещи и интервюта опитвам да покажа, че подобни гръмки изрази не са необходими. Рай на земята не открих никъде и съм убеден, че такъв не съществува. Нямам вкус към лов, все едно от какъв характер. Пътувам в различни страни с желание осъществя проекта си „Земята и Хората“, който отнема цял един живот.
Кариера не търся да правя, но привилегировам свободното нреме, за да търся отговори на въпроси, които ме вълнуват. Фотографията се представи като инструмент за търсене, нещо, което ви грабва и не ви оставя. Качеството на всяко действие и най-вече защитата на свободата, изисква непрекъснато усилие. Животът ми върви без Академии и Ашрами, без стремеж към богатства, реклами, титли и рамки. Крача с миши крачки напред, както в играта от детските ни години: „Царю честити имен ден, колко е часа?“ – нещата се случват в малките крачки. В живота мишата крачка понякога е по-ценна от много други гигантски. Фотографията изисква професионализъм, но не може да бъде професия, защото не търпи ограничения, още по-малко афиши и лозунги. Родченко е имал гения да се нагоди към Сталин без да загуби свободния си поглед.
Преди година Асоциацията Картие Бресон направи изложба на Соул Лайдър, един между най-добрите фотографи-колористи на века. Осемдесет годишен той най-после се появи в Париж. На входа на изложбата му с големи букви беше написано: „Творих и бях щастлив, животът ми да премине в сянка“. В старата индийска епопея Багават Гита също се казва, че „нещата започват да стават, когато не търсиш плода на усилията си“.
http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121
или http://credo-gallery.bg/bg/archive от 2010 година
Коментар