Светлина

/Егейско море/

Наоколо ми – само сенки

затова

рисувам светлина,

надвесена над тях,

която ги поглъща.         Кръстю Пастухов

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк и 11-ти Септември

Забелязвам, че след изложбата за Ню Йорк в Софи между интервюта, които съм дал написаните след това статии от наши журналисти има съществена разлика.

Изложбата дава личен поглед, една импресия, усещане за град, който обичам и съм взел  присърце. Ню Йорк не е Америка. Виталната енергия, която ви грабва в този град единствен по рода си, ви кара да успеете или да си отидете.  Непрекъснато подновяваща се култура и цивилизация се състезават на ръба на времето. Според Юнг, колкото сме по-близо до центрър на цивилизация и куртура, по-напред се намираме във времето. Ню Йорк е мястото, където човек си сверява часовника, място където не се чуствате чужденец, защото всеки е дошъл от някъде.

В място, където са събрани човешките дяволи и ангели, всичко трябва да бъде точно и професионално издържано. Човек дава и получава максимално от себе си. Пропуските се заплащат.

Трагедията от 11-ти Септември ни вкара в нова ера за човечеството с  промяна в съзнанието на хората за това, че в света, който живеем всичко е възможно. Явленията не могат да са изолирани.  Цивилизацията изпреварва културата и ни вкарва във възможни неуправляеми ситуации. Грешките стават по-недопустими, но възможни. О няколко хиляди години непрекъснато рушим и отново изграждаме света, в който живеем.

Последната фотография от изложбата с мястото на падналите кули изразява именно това.

NY

Благодаря на всички, които така мило се отзоваха и споделиха присъствието си.

Фотографии от Ню Йорк може да видите в www.photography.pastoukhov.com

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Размисли и изложба за Ню Йорк

Дали в далечните ми севлиевски корени  в турско робство родът ми е имал общо с овчари, за да се наричам Пастухов, не мога да кажа. За това пък съм убеден, че откакто имам представа за себе си, винаги съм носил духа на номад. А овчарите са номади, освен това без това да е тема, с удоволствие съм снимал овчари от различни страни.

                                                   / Шимшал, Пакистан /

По повод номадите искам да ви разходя в петокнижието. Първият номад в човешкия род се нарича Авел. Свързваме го с историята на първото убийство сред хората. Поради невъзможност за диалог и от ревност Каин, работещ земята и строител на бъдещата цивилизация, убива брат си овчаря, духовния Авел. На иврит Авел означава дух, дъх, вятър. В тази глава от Петокнижието е показана непроменената абсурдност в човешкото състояние, но не без възможност за промяна. Думите във вид на мъдри поговорки идват по-късно от Кохерет, вероятно или поне, както сам той се представя, син на Давид. Става дума за Соломон, а Кохерет в гръцки превод е наречен еклесиаст, “човек, който се обръща към тълпата”, обединител или духовно лице, проповедник, свещеник… Най-известната от тези притчи ни е позната в гръцки или латински превод – на въпроса какво би могъл да извади човек от това, което го занима под слънцето, отговорът е: “Под слънцето всичко е суета и само суета”. Често с двусмислен поглед  казваме: “всичко е суета”. Да, но след Септантата, повечето гръцки преводи са втвърдени от гръцко виждане и са морално окрасени, от което този текст е загубил субтилната си метафора. Преведена като суета думата “евел”, повторена 38 пъти в текста на иврит също означава Дух. Със същото значение правим връзка с името Авел. (В еврейската азбука няма гласни и корена остава същия.) Тоест от заклеймяването всички да живеем в суета, същата притча в оригинал показва, че не суетата, а най-вече духът преобладава в живота на хората.  Дух, въздух, вятър, човешкият дъх като номад прави връзка с Материята, в която се развиваме. Каин и Авел, дух и материя в началото се разделят (за съжаление досега също и винаги с насилие), за да се появи по-късно номада Абрахам, човек отначало чисто земен и статичен, после в движение и духовен, след това Моисей, отново в движение, за да направи връзка между свръх цивилизования “статичен” Египет и раждането на монотеизма. Идва и Давид, който от овчар става велик обединяващ цар и така нататък. Ако не ви е заболяла главата сигурно сте разбрали вълнението ми спрямо номадите в широкия смисъл на думата. Фейсбук е също (виртуален) номад от най-съвременен вариант…

 

                                      / Шимшал, Пакистан /

Всичко това ме вълнува, защото заедно с така добре измисления вълшебен компютър, с който “промивам” фотографиите си и опитвам да пиша, виждам до каква степен търсещия човешки дух е несравнимо по-главозамайващ, с възможност да стигнем до сдобряване на Каин с Авел, както и думите на Кохерет, че под слънцето Духът преобладава. Разбирам също желанието си да прекосявам граници, да откривам  в себе си овчарчето Авел, което не се е загубило в материалното в големия град.
Петокнижието, макар в осакатяващи преводи с недоразбрани двусмислия, обяснява как човек, ако не е щастлив, не може да прави нищо истински, нито да учи, нито да работи, нито да твори. Основната  тънка линия, по която се движим, е винаги между дух и материя.

Тези от вас, които могат да отделят време и обичат фотографията ми, са добре дошли на изложбата “Времето е наш приятел” или както я представя Министерството на Външните работи и Американското посолство в София: “Time is on your side”, плод на десетдневения ми престой в Ню Йорк през миналата есен.

Откриване: 12 ептември 2011 в 18 часа. Галерия „Мисията“ в Държавен Културен Институт ул. Алфред Нобел, 2 /срещу официалния вход на МВНР/

За контакти: Държавен Културен Институт тел. 8076430 www.sic.mfa.bg

За любителите на фотография: www.ivan.pastoukhov.com, галерия 8.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Сафед

След Йерусалим и пустинята Негев до Мъртво море, впечатляващо е градчето Сафед. С благоприятния климат в Голанските възвишения Сафед според Тората е основан от един от синовете на Ной. Мястото е наситено с  духовност и богато минало. През ХVI век Грация Ханаси, любимка и финансова съветница на Сюлейман Великолепни, известна като “Сеньората”, закупува от султана областта Тибериада. Там е разположен Сафед – идеята е 1500 години след разрушаване на Храма евреите да имат отново земя. През 1570-та година малко след смъртта на многоуважавания кабалист Кордоверо, в Сафед се настанява подновителя на Кабалата, гениалния Исак Лурия.

Представям си тези хора далеч от бликащия ренесанс във Венеция, Флоренция и Анвер, откъснати от света как се отдават, тяло и дух, на размисъл за процесите по създаване на Вселената. За да не объркват мисълта на обикновените вярващи, те запазват за себе си революционни идеи като това, че Бог е само начин да наричаме процеса на сътворяване и развитие на Света, без да е необходимо да му даваме морална роля. Сафед става център на кабалисти.

След Меа Шарим в Йерусалим, квартал труден за снимане на крайните религиозни, които не признават държавата и затрудняват развитието на страната, Сафед се оказва рай за фотографа. Религиозните, освен това споделят с удоволствие идеите си.

През кaлдъръменото площадче минава “Джеймс Бонд” –  рабина от фотографията. Махваме си с ръка, следват въпроси, малко смях. Сядаме на маса, хортуваме си на турско кафе, локум и чаша вода. Земята под нас носи хилядолетна история, а “Бонд”, бивш банкер, живял в Чикаго, печелил много, опитал от всичко в живота, решава да се оттегли, да потърси други планове на съществуване. Днес няколко шекела му стигат. Намирам го нормален и щастлив, споделяме радости. На такъв човек може да зададете всякакви въпроси. Подхвърлям: “в съвременния цивилизован свят, в който се движим така ускорително към хиперцивилизация, къде остават културата, духовното? Какво остава като цимент, който да задържа нещата в хармoния, това да не се самоунищожим!?”. „Бонд“, с весел блясък в очите, без да тежи с мисли и сложни философии, просто сподели следната история:

“ Когато Бал Шем Тов, създателят на хасидизма имал да решава труден за него проблем или пък виждал струпване на нещастия върху главите на сънародниците си, отивал на определено място в гората, запалвал огън, медитирал съответна молитва и молбата му се реализирвала: чудото ставало, нещастието се разминавало.

Една генерация по-късно поради същите причини последователят му Магид от Мезерич се налагало да се обръща към Небето. Той отивал в гората и казвал: “Господарю на Небесата чуй гласа ми. Не знам как да запаля огъня, но съм способен да кажа молитвата”. И чудото ставало отново.

Една генерация по-късно равина Моше от Сасов, за да спаси народа си отивал също в гората и казвал: “Не знам как да запаля огъня, не знам и молитвата, но си спомням мястото. Това би трябвало да е достатъчно.” И било достатъчно.

Дошъл ред на равина Израел от Рижин да отдалечи заплахата. Настанен се в позлатен фотьойл в голямата си, богатa къща, ловял глава с ръце и се обръщал към Всевишния: “Господарю на небесата, не съм способен да запаля огъня, не знам молитвата, не мога дори да намеря мястото в гората. Знам единствено да разправя тази история и това би трябвало да е достатъчно.” То също се оказало достатъчно.”

После усмихнат „Бонд“ примига и добави: “Въпрос на искреност!”.

 

А до нас спокойно подремва жената на друг рабин. Странно място със специфичен мир и дух, така рядко срещани!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: