Светлина

/Егейско море/

Наоколо ми – само сенки

затова

рисувам светлина,

надвесена над тях,

която ги поглъща.         Кръстю Пастухов

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк и 11-ти Септември

Цитиран съм в различни медии и си давам сметка, че между взетите и после написани с ръка на български журналист интервюта има съществена разлика.

В тази изложбата няма журналистически подход. Тя дава личен поглед, импресия, усещане за град, който обичам и в който, ако не беше Париж, бих живял. Във фотографиите изразявам най-вече себе си, потопен в огромното богатство на света и хората.

В предишния блог загатвам продуктивността на хармоничната връзка между номади и постоянно живеещи, между човешкия дух и материя. Това е и един от моторите на енергията, която ни грабва в Ню Йорк.

В света има ключови места, където изглежда се кондензира витална енергия, случват се неща, важни за всички хора. Ню Йорк е едно от тях. Географски чудесно разположен, градът поема и излъчва. Пришълци,  търсещи ефикасна изява, са добре дошшли. Чужденецът е у дома си. Непрекъснато подновяваща се култура и цивилизация се състезават на ръба на времето. Според К. Г. Юнг колкото се приближаваме до центрър на култура и цивилизация, по-напред отиваме във времето. Ню Йорк е място, където човек може да си свери часовника. В Кабул например ритъма е различен.

В място, където са събрани човешките дяволи и ангели, всичко трябва да е точно, професионално издържано. Човек дава и получава максимално от себе си. Всеки пропуск се заплаща.

Новата ера за човечеството след падане на Берлинската стена намери дръстичен израз в удара на 11-ти Септември. Драмата се изживява и до днес, остава ни урока от подобна трагедия, предизвикваща промяна в съзнанието на хората.

Става ясно доколко в света всичко е свързано, явленията не могат да се изолират. Наблюдаваме ускорението от бързия обмен на информация, заедно с опасностите от различното интерпретиране на информацията. Цивилизацията изпреварва културата. Възможни са неуправляеми ситуации. Грешките стават по-недопустими, но възможни. Това е урока от 11-ти Септември. В последните хилядолетия рушим и непрекъснато изграждаме отново света, в който живеем. Последната фотография от изложбата – мястото на падналите кули –   изразява именно това.

NY

Благодаря на всички, които така мило се отзоваха и споделиха присъствието си.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фамилни размисли и изложба за Ню Йорк

Дали в севлиевските си корени далеч в турско робство сме имали общо с овчари, дали етимологията на името Пастухов има общо с руското Овчаров, името ми е сложено на главата. По интересното, поради което разправям следната библейска история е, че откакто имам представа за себе си, винаги съм носил и нося овчарски дух на номад, който търси и прави връзка между “стадото”, духът човешки и невидимото отвъд хоризонта, носещо надежда за нещо ново.

/ Шимшал, Пакистан /

Първият номад сред хората, описан в петокнижието, се казва Авел. Свързваме го с историята и на първото човешко убийство още в самото начало на човешкия род. Поради невъзможност да имат диалог и от завист Каин, работещият земята, тоест материята, строителят на бъдещата цивилизация, убива брат си овчаря, духовния Авел. На иврит Авел означава Дух, вятър, дъх… Разгледана в по-блики до нас времена, тази глава от библейската история показва все още непроменената абсурдност в човешкото състояние, разбира се не без възможност за промяна. Думите във вид на мъдри поговорки идват от Кохерет или както той сам се представя, син Давидов. Става дума за Соломон. Кохерет по-късно в гръцкия превод означава еклесиаст, “човек, който се обръща към тълпата”, обединител или духовно лице, проповедник, свещеник… Най-известното от тези предания ни е познато в гръцки и латински превод. На въпроса с какво би могъл да се облагодетелства човек от всичко, което го занимава под слънцето, отговорът е: “Суета на суетите, всичко е само суета”. На нас също се случва да погледнем с двусмислен поглед и да кажем: “Bсичко е суета !”. За съжаление след Септантата, заедно с идващото християнство, много гръцки преводи са морално окрасени или втвърдени от гръцката философска мисъл, с което текстът е загубил част от субтилната си метафора. Преведена като суета, думата “евел”, повторена 38 пъти (!) на иврит означава освен вятър, „суета“, „безмислено, празно“, но също така и ДУХ. Това е вярната връзка с името Авел. Тоест от заклеймяването (в гръцкия превод) всички да живеем в суета, същата притча в оригинал показва, че духът преобладава в живота на хората.  Човешкият дух подобно на номад ни свързва с Материята, в която се развиваме. Каин и Авел, дух и материя в началото се разделят, за да се появи по-късно първият номад Абрахам – човек, отначало чисто земен и статичен, после в движение и духовен. По-късно отново в движение идва Моисей, който заедно с монотеизма прави връзка със свръхцивилизования “статичен” Египет. След него – овчаря Давид, който става велик обединяващ цар и т.н.

/ Шимшал, Пакистан /

Всичко това дълбоко ме вълнува, защото на практика присъщия ми номадизъм се свързва чудесно с  „свръхцивилизования“ компютър, с който “промивам” фотографии и се опитвам да пиша и намирам човешкия, търсещ дух за още по-главозамайващ. Това сдобрява Каин с Авел, прави връзка с думите на сина Давидов, а именно, че под слънцето водещ е Духът. В себе си още по-комфортно приемам овчарa Авел, който съвсем не е убит от материалното в големия град, а напротив, човек да потърси финната граница между дух и материя, това позволява да се диша по-свободно. Дъхът ни е даден – подарък свише.
Петокнижието, макар често в осакатени преводи и недоразбрани двусмислия, обяснява, че човек не може да прави нищо истински, нито да учи, нито да работи, нито да твори, ако не е щастлив. Основната съвсем тънка линия, по която се движим и развиваме, остава винаги между дух и материя.

Тези, които могат да отделят време и обичат фотографията ми, са добре дошли на изложбата “Времето е наш приятел” или както я представя Министерството на Външните работи и Американското посолство в София “Time is on your side” – плод на десетдневна разходка в Ню Йорк през миналата есен. Това е връзка между овчаря с овцете в Пакистан от фотографията по-горе и един от най-материалните градове на земята. И двата полюса ги носим, те ни помагат да обичаме живота.

Откриване: 12 ептември 2011 в 18 часа. Галерия „Мисията“ в Държавен Културен Институт ул. Алфред Нобел, 2 /срещу официалния вход на МВНР/

За контакти: Държавен Културен Институт тел. 8076430 www.sic.mfa.bg

За любителите на фотография: www.pastoukhov.com, галерия 8.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Сафед

След Йерусалим и пустинята Негев до Мъртво море, силно впечатляващо е градчето Сафед. С благоприятен климат на височина в Голан според Тората Сафед е основан от един от синовете на Ной. Мястото тежи с концентрирана духовност и богато минало. През ХVI век Грация Ханаси, любимка и финансова съветница на Сюлейман Великолепни, известна като “Сеньората”, закупува от султана областта Тибериада. Там е разположен Сафед – идеята е 1500 години след разрушаване на Храма евреите да имат отново земя. През 1570-та година малко след смъртта на многоуважавания кабалист Кордоверо, в Сафед се настанява подновителя на Кабалата, гениалния Исак Лурия.

Представям си тези хора далеч от бликащия ренесанс във Венеция, Флоренция и Анвер, откъснати от света как се отдават, тяло и дух, на размисъл за процесите по създаване на Вселената. За да не объркват мисълта на обикновените вярващи, те запазват за себе си революционни идеи като това, че Бог е само начин да наричаме процеса на сътворяване и развитие на Света, без да е необходимо да му даваме морална роля. Сафед става център на кабалисти.

След Меа Шарим в Йерусалим, квартала на крайните религиозни, непризнаващи Израел и затрудняващи развитието на страната, където снимането е стриктно забранено, Сафед се оказва отворен, едва ли не рай за фотографа. Тук религиозните с удоволствие споделят идеите си с всеки по-буден срещнат. След всички откраднати не без напрежение кадри в Меа Шарим, най-после отдъхвам.

Ето през кaлдъръменото площадче минава “Джеймс Бонд”, така наричам рабина от фотографията. Същият махва с ръка, следват въпроси, малко смях. Сядаме на маса, хортуваме на турско кафе и чаша вода. Земята под нас носи хилядолетна история, а “Бонд”, бивш банкер, живял в Чикаго, печелил много, опитал от всичко в живота, решава да се оттегли, да потърси други планове на съществуване. Днес няколко шекела са му достатъчни. Намирам го нормален и щастлив, споделяме радости. На такъв човек можете да задавате всякакви въпроси. Подхвърлям: “в съвременния цивилизован свят, в който се движим така ускорително към хиперцивилизация, къде остават културата, духовното? Какво остава като цимент, който да задържа нещата в хармoния, това да не се самоунищожим!?”. „Бонд“, с весел блясък в очите, без да тежи с мисли и сложни философии, просто сподели следната история:

“ Когато Бал Шем Тов, създателят на хасидизма имал да решава труден за него проблем или пък виждал струпване на нещастия върху главите на сънародниците си, отивал на определено място в гората, запалвал огън, медитирал съответна молитва и молбата му се реализирвала: чудото ставало, нещастието се разминавало.

Една генерация по-късно поради същите причини последователят му Магид от Мезерич се налагало да се обръща към Небето. Той отивал в гората и казвал: “Господарю на Небесата чуй гласа ми. Не знам как да запаля огъня, но съм способен да кажа молитвата”. И чудото ставало отново.

Една генерация по-късно равина Моше от Сасов, за да спаси народа си отивал също в гората и казвал: “Не знам как да запаля огъня, не знам и молитвата, но си спомням мястото. Това би трябвало да е достатъчно.” И било достатъчно.

Дошъл ред на равина Израел от Рижин да отдалечи заплахата. Настанен се в позлатен фотьойл в голямата си, богатa къща, ловял глава с ръце и се обръщал към Всевишния: “Господарю на небесата, не съм способен да запаля огъня, не знам молитвата, не мога дори да намеря мястото в гората. Знам единствено да разправя тази история и това би трябвало да е достатъчно.” То също се оказало достатъчно.”

После усмихнат „Бонд“ примига и добави: “Въпрос на искреност!”.

 

А до нас спокойно подремва жената на друг рабин. Странно място със свой мир и дух, толкова рядко срещани!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: