Светлина

/Егейско море/

Наоколо ми – само сенки

затова

рисувам светлина,

надвесена над тях,

която ги поглъща.         Кръстю Пастухов

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк и 11-ти Септември

Цитиран съм в различни медии и си давам сметка, че между взетите и после написани с ръка на български журналист интервюта има съществена разлика.

В тази изложбата няма журналистически подход. Тя дава личен поглед, импресия, усещане за град, който обичам и в който, ако не беше Париж, бих живял. Във фотографиите изразявам най-вече себе си, потопен в огромното богатство на света и хората.

В предишния блог загатвам продуктивността на хармоничната връзка между номади и постоянно живеещи, между човешкия дух и материя. Това е и един от моторите на енергията, която ни грабва в Ню Йорк.

В света има ключови места, където изглежда се кондензира витална енергия, случват се неща, важни за всички хора. Ню Йорк е едно от тях. Географски чудесно разположен, градът поема и излъчва. Пришълци,  търсещи ефикасна изява, са добре дошшли. Чужденецът е у дома си. Непрекъснато подновяваща се култура и цивилизация се състезават на ръба на времето. Според К. Г. Юнг колкото се приближаваме до центрър на култура и цивилизация, по-напред отиваме във времето. Ню Йорк е място, където човек може да си свери часовника. В Кабул например ритъма е различен.

В място, където са събрани човешките дяволи и ангели, всичко трябва да е точно, професионално издържано. Човек дава и получава максимално от себе си. Всеки пропуск се заплаща.

Новата ера за човечеството след падане на Берлинската стена намери дръстичен израз в удара на 11-ти Септември. Драмата се изживява и до днес, остава ни урока от подобна трагедия, предизвикваща промяна в съзнанието на хората.

Става ясно доколко в света всичко е свързано, явленията не могат да се изолират. Наблюдаваме ускорението от бързия обмен на информация, заедно с опасностите от различното интерпретиране на информацията. Цивилизацията изпреварва културата. Възможни са неуправляеми ситуации. Грешките стават по-недопустими, но възможни. Това е урока от 11-ти Септември. В последните хилядолетия рушим и непрекъснато изграждаме отново света, в който живеем. Последната фотография от изложбата – мястото на падналите кули –   изразява именно това.

NY

Благодаря на всички, които така мило се отзоваха и споделиха присъствието си.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фамилни размисли и изложба за Ню Йорк

Дали в далечните си севлиевски корени в турско робство сме имали общо с овчари, дали етимологията на думата Пастухов е свързана с Овчаров или кой знае откъде – това име се е посяло в нашия език. Това, което ме навява към библейската история е, че откакто имам представа за себе си, винаги съм носил овчарски дух на номад, търсещ и правещ връзка между стадото, хората, духът човешки и невидимото отвъд хоризонта, носещо надежда за нещо ново

/ Шимшал, Пакистан /

Първият номад в човешкия род се наричал Авел. Свързваме го с историята и на първото убийство сред хората в началото на човешкия род. Поради невъзможност да имат диалог и от ревност Каин, работещият земята, строителят на бъдещата цивилизация, убива брат си овчаря, духовния Авел. На иврит Авел означава Дух, вятър, дъх… Свързано е с глава от Петокнижието, която показва непроменената абсурдност в човешкото състояние, но не без възможност за промяна. Думите във вид на мъдри поговорки идват от Кохерет, вероятно или поне, както сам той се представя, син на Давид. Става дума за Соломон, а Кохерет по-късно в гръцки превод е наречен еклесиаст, “човек, който се обръща към тълпата”, обединител или духовно лице, проповедник, свещеник… Най-известната от тези притчи ни е позната в гръцки или латински превод. На въпроса какво би могъл да извади човек от това, което го занима под слънцето, отговорът е: “Под слънцето всичко е суета и само суета”. Често с двусмислен поглед  казваме: “всичко е суета”. Да обаче след Септантата, повечето гръцки преводи са втвърдени с гръцка визия и морално окрасени, от което този текст е загубил субтилната си метафора. Преведена като суета думата “евел”, повторена 38 пъти в текста на иврит означава Дух. Със същото значение правим връзка с името Авел. (В еврейската азбука няма гласни и корена остава същия.) Тоест от заклеймяването всички да живеем в суета, същата притча в оригинал показва, че най-вече духът преобладава в живота на хората.  Дух, въздух, вятър, човешки дъх като номад създава връзка с Материята, в която се развиваме. Каин и Авел, дух и материя в началото се разделят (за съжаление и досега винаги с насилие), за да се появи по-късно първия номад Абрахам, човек отначало чисто земен и статичен, после в движение и духовен, след това Моисей, който прави връзка между свръх цивилизования “статичен” Египет  с раждането на монотеизма, отново в движение, после Давид, който от овчар става велик обединяващ цар и така нататък.

 

/ Шимшал, Пакистан /

Всичко това ме вълнува, защото заедно с вълшебния компютър, с който “промивам” фотографиите и се опитвам да пиша, виждам до каква степен човешкия, търсещ дух е несравнимо по-главозамайващ, което не може да не ни докара до сдобряване на Каин с Авел, както и до казаното от сина Давидов, а именно, че под слънцето Духът преобладава. Освен това вместо да взимам като патологично желанието да прекосявам граници, откривам  в себе си овчарчето Авел, което съвсем не е убито от материалното в големия град.
Петокнижието, макар във втвърдени, често осакатяващи преводи и пълно с недоразбрани двусмислия, обяснява ясно, че човек не може нищо да прави истински, нито да учи, нито да работи, нито да твори, ако не е щастлив. Основната съвсем тънка линия, по която се движим, е винаги между дух и материя.

 

Тези от вас, които могат да отделят време и обичат фотографията ми, са добре дошли на изложбата “Времето е наш приятел” или както я представя Министерството на Външните работи и Американското посолство в София “Time is on your side” – плод на десетдневен престой в Ню Йорк през миналата есен.

Откриване: 12 ептември 2011 в 18 часа. Галерия „Мисията“ в Държавен Културен Институт ул. Алфред Нобел, 2 /срещу официалния вход на МВНР/

За контакти: Държавен Културен Институт тел. 8076430 www.sic.mfa.bg

За любителите на фотография: www.pastoukhov.com, галерия 8.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Сафед

След Йерусалим и пустинята Негев до Мъртво море, силно впечатляващо е градчето Сафед. С благоприятен климат на височина в Голан според Тората Сафед е основан от един от синовете на Ной. Мястото тежи с концентрирана духовност и богато минало. През ХVI век Грация Ханаси, любимка и финансова съветница на Сюлейман Великолепни, известна като “Сеньората”, закупува от султана областта Тибериада. Там е разположен Сафед – идеята е 1500 години след разрушаване на Храма евреите да имат отново земя. През 1570-та година малко след смъртта на многоуважавания кабалист Кордоверо, в Сафед се настанява подновителя на Кабалата, гениалния Исак Лурия.

Представям си тези хора далеч от бликащия ренесанс във Венеция, Флоренция и Анвер, откъснати от света как се отдават, тяло и дух, на размисъл за процесите по създаване на Вселената. За да не объркват мисълта на обикновените вярващи, те запазват за себе си революционни идеи като това, че Бог е само начин да наричаме процеса на сътворяване и развитие на Света, без да е необходимо да му даваме морална роля. Сафед става център на кабалисти.

След Меа Шарим в Йерусалим, квартала на крайните религиозни, непризнаващи Израел и затрудняващи развитието на страната, където снимането е стриктно забранено, Сафед се оказва отворен, едва ли не рай за фотографа. Тук религиозните с удоволствие споделят идеите си с всеки по-буден срещнат. След всички откраднати не без напрежение кадри в Меа Шарим, най-после отдъхвам.

Ето през кaлдъръменото площадче минава “Джеймс Бонд”, така наричам рабина от фотографията. Същият махва с ръка, следват въпроси, малко смях. Сядаме на маса, хортуваме на турско кафе и чаша вода. Земята под нас носи хилядолетна история, а “Бонд”, бивш банкер, живял в Чикаго, печелил много, опитал от всичко в живота, решава да се оттегли, да потърси други планове на съществуване. Днес няколко шекела са му достатъчни. Намирам го нормален и щастлив, споделяме радости. На такъв човек можете да задавате всякакви въпроси. Подхвърлям: “в съвременния цивилизован свят, в който се движим така ускорително към хиперцивилизация, къде остават културата, духовното? Какво остава като цимент, който да задържа нещата в хармoния, това да не се самоунищожим!?”. „Бонд“, с весел блясък в очите, без да тежи с мисли и сложни философии, просто сподели следната история:

“ Когато Бал Шем Тов, създателят на хасидизма имал да решава труден за него проблем или пък виждал струпване на нещастия върху главите на сънародниците си, отивал на определено място в гората, запалвал огън, медитирал съответна молитва и молбата му се реализирвала: чудото ставало, нещастието се разминавало.

Една генерация по-късно поради същите причини последователят му Магид от Мезерич се налагало да се обръща към Небето. Той отивал в гората и казвал: “Господарю на Небесата чуй гласа ми. Не знам как да запаля огъня, но съм способен да кажа молитвата”. И чудото ставало отново.

Една генерация по-късно равина Моше от Сасов, за да спаси народа си отивал също в гората и казвал: “Не знам как да запаля огъня, не знам и молитвата, но си спомням мястото. Това би трябвало да е достатъчно.” И било достатъчно.

Дошъл ред на равина Израел от Рижин да отдалечи заплахата. Настанен се в позлатен фотьойл в голямата си, богатa къща, ловял глава с ръце и се обръщал към Всевишния: “Господарю на небесата, не съм способен да запаля огъня, не знам молитвата, не мога дори да намеря мястото в гората. Знам единствено да разправя тази история и това би трябвало да е достатъчно.” То също се оказало достатъчно.”

После усмихнат „Бонд“ примига и добави: “Въпрос на искреност!”.

 

А до нас спокойно подремва жената на друг рабин. Странно място със свой мир и дух, толкова рядко срещани!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: