Деца

                                                                / Мопти, Мали /

Детето обича да играе не защото е лесно, а защото е трудно. – д-р Спок

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

В очакване на момента

авг. 19
2012

Анри Картие Бресон говори за “решителен момент във фотографията”. Преди години това ми повлия в снимането. Триото око-сърце-визьор прави да уловим в хармоничен вид изплъзващата се реалност.

След концентрацията в очакване и реализирането на “решителния момент” следва отпускане и задоволство. Самият момент, скътан във филм или в пиксели, остава невъзвратим фрагмент от миналото. Усещането от добре уловения миг е  по-силно от фабулата на филмите, които ни увличат в потока на действието. Умението да ловим съдържателен многопланов момент позволява да се говори за изкуство във фотографията.

Мигът не ни принадлежи. Не ни се полага да го повторим, нито да го изживеем изцяло. За спряно щастие  може само да се мечтае. Но какво друго да търсим освен настоящия момент!?  Всъщност самите ние не сме реалност, а сме в процес на осъществяване, на път към идващото (което идва към нас!?). Преживяваме прехода минало-бъдеще в очакване, което е форма на съзнание. На китайски, японски, еврид, в езикът на безкрайни възможности, глаголът съм няма сегашно време… Ние сме винаги на път… към ново преживяване.

На границата между минало и бъдеще казваме “сега”. То е винаги различно, облечено в напрежение от очакване на идващото. Ако “сега” останеше сега, времето би спряло да тече. Доказателство за изминалото време е самата промяна на нещата. Физиците са по-точни, когато свързват мярката за време с пространство, но това е възможно до определено време в миналото. Отвъд миналото времето изчезва като величина, става производно на нещо неизвестно. Преходът между потенциал и актуалност е въпрос основен за загадъчната връзка свобода-детерминираност.

Така животът, заедно с мисловните ни процеси, преминава в напрежение, създадено от междувремието, наречено очакване. Когато степента на очакването намалее започваме да се отегчаваме. Само смъртта, както и безкрайното, въображаемото вечно – от където идва силата на религиите – ни отнемат правото на очакване, а безвремието и празнотата ни карат да измисляме някакво отвъд. Чисто “сега” има в екстаза, в транса на границата на безсъзнание, привилегия на мистици.

В неудържимата любов също има усещане, което премахва възможността за очакване. Влюбени сме, защото присъствието на другия дава на момента интензивност, стопяваща понятието време. Творческият процес, интензивният спорт докосват също безвремието на  момента.

Масовото снимане днес, златна мина за бизнеса на новите технологии, прави чудесна връзка с нарцисизма и желанието да запълним и задържим момента. С телефони, ай-пади и все по-качествено ловещи мига техники, гоним това, което не “иска” да ни принадлежи.

В Оровил (южна Индия) на покрива на огромна обезшумена зала във формата на кълбо е построена система от огледала. Във всеки момент на деня те прецизно насочват слънчев лъч към огромна кристална сфера в центъра на залата. Целта е всеки да визира лъча в състояние едновременно на концентрация и медитация. В “решителния момент” на Картие Бресон изглежда има подобно състояние. Добра концентрация, съпроводена с неутралност ни прави активни и същевремнно независими от външните обстоятелства.

Фотографиите са от океана в Нор Па дьо Кале, северозапдна Франция. За фотографии от тази серия вижте 63-та галерия от сайта. Ако разполагате с голям екран, кликнете от дясно дясно в: – галерия – цветни – страни – Франция, Туке.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Кузман и Мусала

 

През годините 1973-83 за някои от нас, търсачи на свободни валенции, по щастливи обстоятелства връх Мусала се превърна в оазис, изразяващ свобода. Рушехме границите, наложени от режима и града. Бяхме се намерили няколко  интелектуалци със свободен дух, търсещ изява.  Родителите ни бяха показали планината като спасение без участие в групировки и организации под егидата на единствената управляваща партия. Невъзможното ни стимулираше и в желязната система на режима опитвахме без да  афишираме да създадем  някакъв свободно дишащ микро климат. Мястото беше връх, над него – безкрайния небосвод, а хоризонтът с винаги различните изгреви и залези, свързваше крайното при нас с отвъдния въображаем безкрай, обърнат в мечти. Фантазията, която ни водеше, повдигаше температурата на изгарящите ни въпроси зад границите на възможното, залутани между свобода и детерминираност, между дух и материя, между крайно и безкрайно, между правото на избор и наложените догми.

                                                      / От Мусала към Пирин /

Откривахме езика на птиците и дивите кози. Вслушвахме се в безграничните истории на вятъра. Звездите на плечният път ни отвеждаше в извънземни светове. Бяхме приятели със снежни виелици и  бури, лятото с  цветя и потоци, дишахме свободно без микрофони над главите, пишехме стихове, градяхме планове. Страстта да превърнем невъзможното във възможно ни служеше за екипировка. Безпристрастната природа ни вадеше от градската незадоволеност, предлагаше ни живота в естествения му вид.

                                                        / Ястребец, на път към Мусала, 1982 /

Пътят към мраморното било на пирин от Предела до Мелник  минаваше през Мусала. За Алпи, Хималаи не мечтаехме – те бяха за определени другари, на които не завиждахме. Местната вертикала ни беше достатъчна.

                                                                                     / Поглед към Витоша /

На върха  почти инкогнито се разполагаше станцията “Космична”, предназначена за физици, военни и метереолози. Лифтове за нагоре не бяха строени. Покорителите на върха изпиваха по чай в малката приемна на метереолозите. Принадлежност на БАН сградата криеше в утробата си арсенал от гайгер-мюлерови броячи и необходимите уреди за изследване на космичните лъчи. Станцията се обслужваше от домакин и  физик, привилегирован да изследва небесни загадки.

Сред човешкото еднообразие се раждат и индивиди, без които животът би станал бездушен и монотонен. Кузман, домакинът на Космична беше един от тях. Станахме приятели както се получава между птици с еднакви перушина, които летят заедно.

                                                                                      / Кузман, 1980 /

Въжето и мотора от БАН, предназначени за изтегляне на вода от езерото под върха до Космична, затвърди връзката ни, защото Кузман го преобрази в лифт за ски по улеите под върха, изработи тегличи и сподели с нас  произведението си.  С таланта си  добави към лифта телефон и прожектори за нощни постижения. Получи се микроклимат за свободно творчество и рафинирано епикурейство. Метереолози и военни също ни приеха гостоприемно и имахме чудесни моменти заедно, след което излизахме « да си играем на двора », както майката на Кузман наричаше планината наоколо. На осемдесет години тя дори ни направи компания да вземе първия си урок по ски. Накратко “дворът” и Космична ни осигуриха полетите, от които се нуждаехме.

                                       / Върбан със собственоръчно ушити колани от плюш за завеси, 1979 /

Но живот без препятствия губи от колорита си. Един следобед наред с усилията да рисуваме по пухкавия сняг, въжето на лифта се скъса. Кузман се приготви да ни даде с приятеля ми Върбан урок по свързване на метално въже. Петър плет плете, ние бяхме трима, увлечени в новото си занимание. Високо горе северозападния вятър се засили и  красиви завихряния натрупаха сняг по козирките на върха. Побързахме, но както винаги  табиетлийски, с малко водка, за да превърнем трудностите в удоволствие. Силният пукот ни изненада и заформилата се при върха прашна лавина, без да ни изчака ни заля и понесе със себе си.

                                                                            / Мястото на  лифта /

Хора, несвикнали със силните усещания сред природата, ни обвиняват в невнимание и с право.  Адреналинът предзикан от усещането на риска е дрог, който всеки алпинист търси да повтори. По пътища и автомагистрали катастрофите са по-чести. Усещането е незаменимо, изпълва с благодарност към живота.

За миг, спонтанно, преди да ни залее бялата маса, дали  изреках “благодаря” не знам, но имах усещане  за благодарност.

Като деца обичахме морските вълни да ни завъртат и изхвърлят на брега. На какво  благодарих в този фатален момент, вероятно на вкусеното дотогава от живота.

Изплувах като делфин, устата отворена, пълна до гърлото със сняг.  Треперех неудържимо. На броени метри изпод снега  изригна и Върбан и се развика на трудно разбираем език, най-вероятно това, че сме глупаци. Кузман на стотина метра по-високо се провикна ободряващо : « как сте бе момчета? » Въжето от лифта се  заплело в обувките му, снегът го « обходил здраво »! Счупено нямахме. Шокът от удара и студа ни разтресе с удивителна амплитуда. Лавината ни беше отнела всички такъми. Над лявото ми слепоочие туптеше издутина. Майка Космична ни очакваше петстотин метра по-виско. Северният вятър по ръба ни грабна в ледената си прегръдка. Движението  ни раздвижва кръвта, животът ни очакваше  горе, на върха.

                                                        / Пътя към върха /

Положиха ме на масата за пинг понг. До главата ми кофа сняг за подутината, от другата страна тенжара с бульон от домашна кокошка – за сила. Върбан и Кузман накуцват съучаснически наоколо. Обещаваме си мешана скара и бутилка Мелнишко на Песако в Боровец.

В Първа Градска Болница решават, че съм преминал през комоцио, за което се полага месец домашен отпуск. Уговорката е да кротувам на тъмно. Седмица след това се върнах обратно горе при Кузман на леч при орлите.

                                                          / Алпи, 1985 /

Mussalla Ivan                                                     /Обратно към Мусала без Космична, 2013 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Господ

                                                                        / Ришикеш, Индия /

Господ се намира там, където му помагаме да влезе. – Мартин Бубер

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Възрасти

                                                              / Планината Атлас, Мароко /

Младостта е природен дар, докато напредналата възраст е произведение на изкуството. – Гарсон Канин

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: