Япония

В Япония тези, които се обичат не казват “обичам те”, а “има любов”. Все едно казваме “вали сняг” или “чудесно време”. Не се казва: “липсваш ми”, а “без присъствието ти има тъга”. Изразява се нещо безлично, което е универсално. Тъгата е всуе, както и любовта. Не заливаме никога другите с чувствата си.

Dom1                                                      /между Ханой и Токио/

В Япония е по-важно да не афишираме очевидното, а по-скоро скритото, мотор на видимото. Едно скромно, незначимо на външен вид кимоно може да има за подплата коприна с рядки качества.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Евреи – Мюсюлмани – Християни

Толкова близки, сродни и същевременно така различини! От един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния си син Исак и по-късно с Исмаел. С готовност да жертва най-скъпото в живота – сина си Исак – Абрам, поради това преименован от Бог на Авраам, става баща на Монотеизма. По-късно в историята синът на Исак, Яков,  ще приеме името Израел. Другият син на Авраам, Исмаел за мюсюлманите е човек, който слуша Аллах. Коран означава рецитирам, обърнат към тези, които слушат Бога, а ислям – подчинение. Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага принципите, за да намери обещания му мир – за едни робия, за други смисъл за трудностите в живота. Невярващите са обречени.

Евреи и мюсюлмани-4                                                                             /Кашмир, Индия/

За евреите  Тора, свещенната им книга, означава “ориентиране”. Тя се изучава, религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстовете. В библейските текстове Яков се бори със и против Ел (Бога). В борбата си дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира Думите, които е получил. Счита това за основна човешка проява, в която изучавам в случая не означава вярвам, а размислям, претеглям, опитвам да разбера, но не и да се подчиня да приема и да вярвам. Ел е в духа на  Яков, който  търси, опитва  да разбере, готов да пребори трудностите, за да отвори себе си и да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене, във въпроси, асимптоти към истини в непрекъснато мутиращия  свят. За евреина Ел се нуждае от човека, за да се променя заедно с останалия свят.

Евреи и мюсюлмани                                                             /Йерусалим, Израел/

Евреинът монотеист Христос, в желанието си да подобри състоянието на евреите в една особено размирна епоха, е приет  от негови съмишленици за божествено въплащение в човешка форма, централна фигура в новата, също целяща да обедини всички хора на земята, религия – християнството. Сериозна амбиция, отново имитирана  шест века по-късно от мюсюлманите. Жертва на всички стават първородителите (на монотеизма) евреи, които нямат подобни амбиции. Нещо повече, за тях християнството е форма на идолопоклоничесто, поради това, че Бог на сегашния етап на развитие на човечеството е недостижим и непознаваем за света, в който живеем. Не е възможно божественото да бъде затворено в метафизична, а още по-малко във физична (физическа човешка) форма. Месия, всъщност не е човешка фигура, а дългоочаквана нова епоха, очаквана в стремежите да подобрим себе си и направените по пътя на мутацията ни грешки. Евреите се шегуват с отговора на дядо Боже, който запитан коя е любимата му религия, отговоря, че не е религиозен. Знаем какво заплащат с идеите си евреите  през последните 3500 години спрямо едно човечество, което държи да вярва в духове, божества, технологии и всичко друго, освен в себе си.

Спрямо Бога или „Неуловимото Безкрайно“ подхода на трите монотеизма води до различни визии и понякога съвсем противоположни действия. Напоследък заплахите от религиозни фракции на интегристи,  раздвижи световната общественост, която предпочита да следи събитията в една почти утвърдена нова „цивилизация на спектакъла“.

Ако се върнем към петокнижието (Тората на евреите), проблемът на Вавилонската кула не е бил в прекалено натрупване и смесване на езици от различни нации, нещо, което би изразило по-скоро богатството на човешкия род – с увеличаване броя на езиците, респективно на различните погледи, се умножава броя на хоризонтите.  Нещата се объркали, когато всички, въпреки различията си, започнали да правят едно и също нещо по подобен начин. Вместо индивидуално всеки да допринесе за изграждане на кулата (новия свят), хората започнали да ползват едни и същи думи, да градят с едни и същи тухли, каквото става и днес, например в Северна Корея. Родил се тоталитаризма и кулата не издържала. Тя била предназначена да събира богатството на нациите, а не духовната им нищета. След потопа хората отново се убединили, но го направили от страх. Желанието им да стигнат до Бога било, за да запазят себе си, а не с разнообразните си качествата да изградят нов свят.

Евреи Мюсюлмани христиани1-3                                                               / Марамюр, Румъния/

Светът е един и неделим – такава е предъвкваната от векове и да се надяваме все по-ясно осъзнавана истина, важна за 21-ия век. Разнообразното човешко множество има да осъзнае своето единство… или да се самоунищожи.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Концептуално изкуство

Palais de Tokyo, наричан преди години « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година принадлежащ на държавата.

Минавам понякога отпред с колебание къде да вляза по-напред. От ляво потъвате в чудесно наредени зали за Модерно изкуство, които ви връщат стотина години назад. Модерно в случая не означава Съвременно. Ако  пък решите да си сверите часовника, поемате въздух и потъвате в дясната сграда, за да се очудите от изразните средства на съвремието. А целта на повечето артисти днес е да ви грабнат вниманието и да продадат по-скъпо.

консептуално изкуство-2

 

Консептуално изк

Девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея със сериозно изражение и залитаща походка. Такъв е консепта. На вас остава да го разгадаете или по-точно ви карат да мислите. Такава е идеята.

консептуално изкуст

Залите са наредени с разнообразни концептуални форми родени от въображението на артиста с цел да породят мисъл, концепт, усещане, често със съвсем банални идеи, за да очудят хора, на които тези качества уж недостигат…

Натъртвам това, защото търся точно обратото – неизчерпаемото в изкуството, актът на твореца извън времето, който слага граници, материализира заобикалящото ни „безгранично“ без да ни отнема възможността да политаме отвъд тези граници. Клоните на дърво, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде и дори ни е дошло до гуша. А вероятно именно на това иска да ни обърне внимание артиста. И всъщност всяко време е характерно със изкуството си и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Кризисните времена днес раждат консептуални форми, които ни карат да се замисляме дали изобщо мислим и ако да, да се отваряме за нови концепции… (?)

консепт изкуство

Но какво пилеене на пространство, време и пари! « По липса на по-добро » – ще кажат някои… , а други – « колко интересно! »

консептуално изкуство

Фигурата на полегнатата дама ми навя следната стара приказка, в случая заслуга на концептуалното изкуство:

Великият визир пресича със секретаря си площада в Багдад, когато най-неочаквано вижда пред себе си Смъртта в одеждите на красива девойка с черна забрадка. Уплашен, той й обръща гръб като  се организира да напусне още по-бързо града и да се прибере в Самарканд. Секретарят му без да се колебае застига девойката и я пита : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? В апогея на годините си за него е твърде рано да мисли за теб ! » Девойката с черна забрадка се усмива и с лека почуда отвръща : « Изобщо нямах намерение да го плаша, просто останах очудена да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд. ».

Но дали човек се нуждае от цял музей, за да се изнасилва с уж оригинални концепции, от които не ви остава нищо, а не с изкуство? (според мен)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: