Япония

В Япония тези, които се обичат не казват “обичам те”, а “има любов”. Все едно казваме “вали сняг” или “чудесно време”. Не се казва: “липсваш ми”, а “без присъствието ти има тъга”. Изразява се нещо безлично, което е универсално. Тъгата е всуе, както и любовта. Не заливаме никога другите с чувствата си.

Dom1                                                      /между Ханой и Токио/

В Япония е по-важно да не афишираме очевидното, а по-скоро скритото, мотор на видимото. Едно скромно, незначимо на външен вид кимоно може да има за подплата коприна с рядки качества.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Евреи – Мюсюлмани – Християни

Близки, сродни и толкова различини! От един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния му син Исак и по-късно Исмаел. Поради готовността му да жертва най-скъпото в живота си, Бог преименова Абрам на Авраам и става баща на Монотеизма. По-късно синът на Исак, Яков,  ще приеме името Израел. Другият син на Авраам, Исмаел за мюсюлманите е човекът, който слуша Аллах. Коран буквално означава рецитирам е обърнат към тези, които слушат Бога в ислям – подчинение. Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага задължителните принципи, за да намери обещания мир. За едни робия, за други осмисля трудностите в живота. Невярващите са обречени.

Евреи и мюсюлмани-4                                                                             /Кашмир, Индия/

За евреите  свещенната книга Тора означава “ориентиране”. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстовете. В библейските текстове Яков се бори със и против Ел (Бога). В борбата си той дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира Думите, които е получил. За него това е основна човешка проява, в която да изуча не означава вярвам, а размислям, претеглям, опитвам да разбера, но не да се подчиня, да приема и да вярвам. Ел е в духа на  Яков, който  търси, опитва  да разбере, готов да пребори трудностите, за да отвори себе си и еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене, във въпроси, асимптоти към истини в един непрекъснато мутиращ  свят. Ел се нуждае от човека, за да се променя едновременно със света.

Евреи и мюсюлмани                                                             /Йерусалим, Израел/

Евреинът монотеист Христос, в желанието да подобри състоянието на евреите в една особено размирна епоха, е приет  от негови съмишленици за божествено въплащение в човешка форма. Той става централна фигура в новата, също целяща да обедини всички хора, религия. Тази сериозна амбиция е имитирана  шест века по-късно от мюсюлманите. Жертва на това стават първородителите на монотеизма, евреите, които са нямали подобни амбиции. Дори за тях, християнството е форма на идолопоклоничесто, поради това, че Бог е недостижим и непознаваем за света, в който живеем. Бог не е възможно да бъде затворен в метафизична, а още по-малко във физична (физическа човешка) форма. Месия не означава задължително човешка фигура, а дългоочаквана нова епоха.

Евреи Мюсюлмани христиани1-3                                                               / Марамюр, Румъния/

Светът е един и неделим е важната за 21-ия век истина, която имаме да осъзнаем или да се самоунищожим.

Пиша нищо ново просто, за да добавя нещо към фотографиите си, проект, който готвя за религиите в света.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Концептуално изкуство

Palais de Tokyo, бивш « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година принадлежащ на държавата.

От ляво потъвате в чудесно подредени зали за Модерно изкуство от последните стотина години назад, където модерно  не означава Съвременно. Ако решите да си сверите часовника изразните средства на съвремието, влизате в дясната сграда. Целта на повечето артисти днес е да ви грабнат вниманието, с което да се нарекат артисти и по възможност да продадат скъпо.

консептуално изкуство-2

 

Консептуално изк

Девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея, има сериозно изражение и залитаща походка. В случая такъв е консепта. На вас остава да го разгадаете или по-точно да ви накара да мислите.

консептуално изкуст

Залите са наредени с разнообразни концептуални форми родени от въображението на артистите с цел те да породят мисъл, концепт, усещане, често със съвсем банални идеи, за да привлекат хора, на които вероятно тези качества не са достатъчно събудени…

Споделям това, защото търся точно обратото. А то е неизчерпаемото в изкуството, акт на твореца извън времето, който слага граници, материализира заобикалящото ни безгранично без да ни отнема възможността да летим отвъд тези граници. Клоните на дърво, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде и дори ни идва в повече. Но вероятно именно на това иска да обърне внимание артиста.

Всъщност всяко време е характерно със своето изкуство и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Консептуалното изкуство е рожба на кризите, които живеем.

консепт изкуство

Но какво пилеене на пространство, време и средства!

консептуално изкуство

Фигурата на полегнатата дама внезапно ми припомни една стара приказка. (ако това може в случая да бъде заслугата на концептуалното изкуство в музея:

Великият визир пресича със секретаря си площада в Багдад, когато най-неочаквано вижда пред себе си Смъртта в одеждите на красива девойка с черна забрадка. Уплашен, той й обръща гръб като  се организира да напусне още по-бързо града, за да се прибере в Самарканд. Секретарят му без да се колебае застига девойката и я пита : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? В апогея на годините, за него е твърде рано да мисли за теб ! » Девойката с черна забрадка се усмихнала и с лека почуда отвърнала : « Изобщо нямах намерение да го плаша, просто останах очудена да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд. ».

Дали имах нужда от тази фигура, за да си припомня историята с везира, не мога да кажа. А има толкова по-интересни неща за виждане, които провокират безкрайно по-богати асоции.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: