Япония

В Япония тези, които се обичат не казват “обичам те”, а “има любов”. Все едно казваме “вали сняг” или “чудесно време”. Не се казва: “липсваш ми”, а “без присъствието ти има тъга”. Изразява се нещо безлично, което е универсално. Тъгата е всуе, както и любовта. Не заливаме другите с чувствата си.

Dom1                                                      /между Ханой и Токио/

По важното в Япония не е да афишираме очевидното, а по-скоро скритото, мотор на видимото. Едно скромно, незначимо на външен вид кимоно би имало за подплата коприна с рядки качества.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Евреи – Мюсюлмани – Християни

Толкова близки, сродни и същевременно така различини! От един и същ корен, евреи и мюсюлмани неизлечимо се разделят още от времето на Абрам с първородния си син Исак и по-късно родилия се Исмаел. С готовност да жертва най-скъпото си в живота, сина си Исак, Абрам преименован от Бог на Авраам, става баща на Монотеизма. По-късно в историята синът на Исак, Яков,  приема името Израел. Другият син та Авраам, Исмаел за мюсюлманите е човек, който слуша Аллах. Коранът означава рецитирам и е обърнат към тези, които слушат Бога. Дума ислям означава мир, подчинение, приемане. Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага принципите, за да намери обещания му мир.

Евреи и мюсюлмани-4                                                                             /Кашмир, Индия/

При евреите нещата са различни. Тора, свещенната книга за тях, означава “ориентиране”. Тя се изучава,  не се рецитира. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстовете. В библейските текстове Яков се бори със и против Ел (Бога). В борбата си дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира Думите, които е получил. Счита това за основна човешка проява. Изучавам в случая не означава вярвам, а размислям, претеглям, опитвам се да разбера, но не и да се подчиня или сляпо да приема и вярвам. Ел също представлява Духа на  Яков, който той търси, опитва се да разбере, да пребори, за да отвори себе си и да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене, във въпроси, асимптоти към истини в един непрекъснато мутиращ  свят. Ел за евреина се нуждае също от човека, за да променя и себе си заедно с всичко друго.

Евреи и мюсюлмани                                                             /Йерусалим, Израел/

Евреинът монотеист Христос, в желанието си да подобри състоянието на евреите в една от най-размирните за тях епоха, е взет по-късно от негови съмишленици за божествено въплащение в човешка форма, централна фигура в новата, също целяща да обедини всички хора на земята, религия християнството – сериозна амбиция, имитирана отново шест века по-късно от мюсюлманите. Жертва на всички стават първородителите (на монотеизма) евреи, които нямат подобни амбиции. Нещо повече, за тях християнството е форма на идолопоклоничесто, поради това, че Бог на сегашния етап на развитие на човечеството е недостижим и непознаваем за света, в който живеем. Не е възможно божественото да бъде затворено в метафизична, а още по-малко във физична (физическа човешка) форма. Месия, не е човешка фигура, а дългоочаквана нова епоха в стремежа да подобрим себе си и направените по пътя на мутацията ни грешки. Евреите се шегуват с отговора на дядо Боже, който запитан коя е любимата му религия, отговоря, че не е религиозен. С тези си идеи знаем как евреите заплащат през последните 3500 години спрямо едно човечество, което държи да вярва в духове, божества, технологии и какво ли не, освен в себе си.

Спрямо Бога или „Неуловимото Безкрайно“ подхода на трите монотеизма води до различни визии и понякога съвсем противоположни действия. Напоследък страховитите заплахи от религиозни фракции на интегристи, на което всички сме свидетели, раздвижи световната общественост, която все още съвсем объркано предпочита да следи събитията в една почти утвърдена нова „цивилизация на спектакъла“.

Ако се върнем назад в петокнижието (Тора на евреите), проблемът на Вавилонската кула не е бил в прекаленото натрупване и смесване на езици от различни нации, нещо, което би изразило по-скоро богатството на човешкия род – с увеличаване броя на езиците, респективно на различните погледи, се умножава броя на хоризонтите.  Нещата са се объркали, когато всички, въпреки различията си, започнали да правят едно и също нещо по подобен начин. Вместо всеки по индивидуален път да допринесе за изграждане на кулата (новия свят), хората започнали да ползват едни и същи думи, да произвеждат и градят с едни и същи тухли, каквото става например днес в Северна Корея… Родил се тоталитаризма, кулата не издържала. Тя била предназначена да събира богатството на нациите, а не духовната им нищета. След потопа хората отново се убединили, но вече от страх. Желанието им да стигнат до Бога било, за да запазят себе си, а не с разнообразните си качествата да изградят новия свят.

Евреи Мюсюлмани христиани1-3                                                               / Марамюр, Румъния/

Светът е един и неделим – такава е предъвкваната от векове и да се надяваме все по-ясно осъзнавана новина в 21-ия век. Разнообразното човешко множество вероятно е на път да осъзнае своето единство… или да се самоунищожи.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Концептуално изкуство

Palais de Tokyo, наричан преди години « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », днес е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година принадлежащ на държавата.

Често минавам отпред с колебание къде да вляза по-напред. От ляво потъвате в чудесно наредени зали за Модерно изкуство, които ни връщат близо седемдесет години назад. Модерно в случая не означава Съвременно. Ако пък решите да си сверите часовниците, поемате въздух и потъвате в дясната сграда, за да се пропиете с изразните средства на съвремието.

консептуално изкуство-2

 

Консептуално изк

Девойката под клоните е платена, за да участва в декора, съответно поляга на пода, обикаля залите в музея със сериозно изражение и съответна залитаща походка…

консептуално изкуст

Залите са наредени с разнообразни концептуални форми на това, което ражда въображението днес. Повечето целят да породят мисъл, концепт, усещане, често със съвсем банални идеи очевидно, за да очудят хора, на които тези качества недостигат. Казвам това, защото търся точно обратото. Интересува ме неизчерпаемото в изкуството. Актът на твореца е извън времето, той слага граници, материализира заобикалящото ни „безгранично“ без да ни отнема възможността да политаме отвъд тези граници. Клоните на дърво, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените не добавят нищо към това, което срещаме навсякъде и което дори често ни идва до гуша. Вероятно това иска да изрази и самия артист. Но всяко време е характерно със изкуството си и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Кризисните времена също раждат изкуство, в случая казват, че консептуалните форми ни карат да се замисляме дали изобщо мислим или пък ни отварят за нови концепции… (?)

консепт изкуство

Фигурата на полегнатата дама по-долу ми навя следната стара приказка, в случая плод на концептуалното изкуство. Но майчице какво пилеене на пространство, време и пари – « по липса на по-добро », ще кажат някои… или пък « много интересно! » за други, по-близки до междувремието, което живеем. То поради надеждата, която всички, съзнателно или не, таим за по-плодотворни времена.

консептуално изкуство

Великият визир пресича със секретаря си площада в Багдад, когато най-неочаквано вижда пред себе си Смъртта в одеждите на красива девойка с черна забрадка. Уплашен, той й обръща гръб като по най-бърз начин се организира да напусне града и да замине за Самарканд. Секретарят му без да се колебае застига девойката и я пита : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? В апогея на годините си за него е твърде рано да мисли за теб ! » Девойката се усмива и с лека почуда отвръща : « Изобщо нямах намерение да го плаша, просто останах очудена да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд. ».

Ето как тази фигура, изложена на неочаквано място под форма на изкуство (подобни такива и по-интересни има във всички музеи за восъчни фигури по света) разбуди в мен размисъл за живот, смърт, съдба… Но вероятно все някой би попитал дали човек се нуждае от цял музей, за да роди подобни мисли.

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: