Близки, сродни и толкова различни, от един и същ корен, евреи и мюсюлмани се разделят неизлечимо още от времето на Абрам с първородния му син Исак и по-късно Исмаел. Поради готовността да жертва най-скъпото в живота си (Исак), Абрам, поради това преименован от Бог Авраам, той става баща на монотеизма. Синът на Исак, Яков, води борба с един ангел, показва неоспорими качества и приема името Израел. Исмаел, ще стане човекът, който се подчинява на Аллах, бог на тези, които са обърнати към него в религията ислям. (в превод подчинение). Мюсюлман е всеки вярващ, подчинен на Аллах, който рецитира псалмите и прилага задължителните принципи, за да намери обещания му мир. За повечето мюсюлмани това осмисля трудностите в живота. Невярващите са обречени.

                                                                             /Кашмир, Индия/

За евреите  свещената книга Тора означава “ориентиране”. Религиозният евреин прекарва живота си в изучаване и интерпретиране на текстове. В библейските писания Яков се бори със и против Ел (Бога). В борбата си той дискутира, отрича, добавя коментари, интерпретира думите, които е получил. За него основната човешка проява е да изучава, да обмисля, да опитва да разбере, но не да се подчинява, да вярва и приема. Ел е в духа на Яков, който  е готов да пребори трудностите, да отвори себе си все повече, за да еволюира. Евреинът вярващ или не, преминава живота си в търсене и въпроси, асимптоти към истини в непрекъснато мутиращия  свят. За евреите Ел се нуждае от хората, за да променя себе си заедно със света.

                                                                            /Йерусалим, Израел/

Евреинът монотеист Христос иска да подобри състоянието на евреите в размирната по това време епоха и в очите на съмишлениците си се явява в лицето на дълго очаквания месия. В напрегнатия, объркан по това време еврейски свят, той прилага библейските писания в по-ясна, лесна за възприемане форма. Христос е приет като божествено въплъщение в човешка форма и става централна фигура в заформящото се  християнско течение. Идеята била хората да се привлекат и обединят  в една религия. Шест века по-късно мюсюлманите имитират същата сериозна амбиция.

Жертва на двете нови религии стават първородителите на монотеизма, евреите. (идея, взета от персите). За тях Бог е недостижим и непознаваем. Той не може да бъде затворен в метафизична, а още по-малко в човешка форма, докато християнството е форма на идолопоклоничесто. Месия за евреите не означава задължително човешка фигура, а по-скоро епоха, в която хората ще се приемат и обичат.

                                                               / Марамюр, Румъния/

Светът е един, неделим и всеки от нас, който е отворен да живее с емпатия към хората и да има отношение към земята, на която е гостенин, може да бъде месия. Такава е важната за 21-ия век истина, която трябва да осъзнаем или да се самоунищожим.

Не пиша нещо ново, добавям само няколко идеи към фотографският си проект  за религиите в света.

Palais de Tokyo, бившият « Замък на Музеите за Модерни Изкуства », е разделен в две самостоятелни сгради: Музей за Модерни Изкуства, принадлежност на Париж и Музей за Съвременни Модерни Изкуства, от 2002 година собственост  на държавата.

В сградата от ляво са разположени зали с Модерно изкуство от последните стотина години. Модерно не означава Съвременно.

Сградата от дясно е място, където си сверявате часовника с тенденциите и изразните средства на съвремието. Амбицията на артистите е да ви грабнат вниманието, с нещо съвременно, тежащо с оригиналността на концепта на артиста.

Например девойката под клоните на дърветата е платена, за да участва в декора. Тя обикаля залите в музея със сериозно изражение и залитаща походка. Концептът на артиста има за цел да ни накара разгадаем или по-точно, както  ми обясниха в залата, „да ни накара да се замислим“ именно, защото нямаше в какво да „замисля“.

Залите са наредени с разнообразни концептуални форми родени от въображението на артистите с цел да породят някаква мисъл, концепт, усещане. Идеята може да бъде съвсем банална, но да привлече хора, на които вероятно тези качества липсват… ( мое мнение)

Споделям, защото ме влече тъкмо обратното – неизчерпаемото, безвременно изкуство. Клоните на дърво, пеещата тоалетна чиния или дълбокомислените забележки по стените, не добавят нищо към това, което срещам навсякъде и дори ми идва в повече.

Всяка епоха е характерна със своето изкуство и всяко изкуство със свободата, която му принадлежи. Концептуалното изкуство, според мен е рожба на духовната криза и механизирането на света, в който живеем.

И какво пилеене на пространство, време и средства в пъпа на Париж.

Фигурата на полегнатата дама ми напомни една приказка за великият везир, който пресичал със секретаря си площада в Багдад. Той неочаквано видял пред себе си Смъртта в одеждите на красива девойка с черна забрадка и уплашен й обърнал гръб. Побързал да напусне по-бързо града, за да се прибере в Самарканд. Секретарят му застигнал девойката и я запитал : « Защо беше необходимо да плашиш младия ми господар ? За него е твърде рано да мисли за теб ! » Девойката с черната забрадка се усмихнала и отговорила : « Изобщо нямах намерение да го плаша, просто останах очудена да го видя в Багдад, след като се бях приготвила да го срещна утре в Самарканд. ».

Дали ролята на тази фигура е да ми припомни историята с везира, но има толкова по-интересни неща за виждане, които  провокират безкрайно по-богати асоции.