Чувството за вечност…

                                                     /Art Paris, Grand Palais, Париж/

Светът, в който живеем е голяма клетка в средата на лабиринт, висока колкото мисълта, широка според силата на волята, с дължината на живота. ….  И въпреки това няма човек, който макар за момент да не е обхванат от чувството за вечност.      Абрахам Ешел

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Страдание

/ Дол По, Непал /

Животът е пълен със страдание и най-страшното е, че свършва.

Уди Алън

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Лицата Химба

Лица с излъчване, естествен израз и директен поглед, може да срещнете само в изолирани места сред Природата, в малкото останали, все още недеформирани от човешката варварщина кътове на Земята. Егоизмът, агресивността и лошотията, заедно с технологиите на модерния свят е до голяма степен убило близкия до Природата свят, който за съжаление е на доизживяване.

Пастирите Химба все още живеят и оцеляват в нормална за тях среда. Силните им тела, обитавани от естествена витална енергия, реагират според обстоятелствата. Кодовете за комуникация са свързани безконфликтно със света на Природа. Ловците ползват езика на животните, стават невидими, избягват силовия контакт и взимат само необходимото, за да живеят. Връзките са взаимни. Грешките наказват и поучават. Силата на Природата прави законите недвусмислени и живяни с ферплей. Шаманът, за да помогне,  прави връзка със заобикалящите племето видими и невидими светове (енергии) и възобновява нарушената хармония. Мостът е в тялото, грубото и субтилното се срещат без деформации, присъщи на градския свят, изпълнен с дълбокомислия. Човекът с респект към Природата, повлиян от нея се превръща в мярка за всичко.

Трудно достъпни за туристи, далеч от амбициите и апетита на цивилизования свят, тези хора нямат друга грижа, освен да споделят по естествен начин живота помежду си и с Природата .

Племената  Химба живеят сред все още чиста Природа на границата между Намибия и Ангола.

Ако тези фотографии са по вкуса ви, погледнете в сайта галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Любов

Идва лято…

(Parisplage, Paris)

Удоволствието от любов без любов е нещо блюдкаво. – Казанова

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Намибия

Безлунна нощ. Тишина. Провиквания на птици. Невидими, неизвестни, както звуци в огромна катедрала. Меката светлина на няколко лампи воалира кристалните очертания на млечния път над главите, но осветява мястото, където животните идват да утолят жаждата си.

От дълбокия мрак в далечината с плавни движения се изписват очертанията на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма, отначало с няколко сенки, после с огромни тела и техните малки в краката. Веят уши, пристъпят тържествено и потапят хоботи във водата.

Не съм ги очаквал и захласнат снимам с подръчното в ръце. Нямам време да търся необходимите за случая фотоапарат и обектив. Дървото наблизо се превръща в статив – 1/6 от секундата, нищо, става… Движенията на телата са плавни, очите на гигантите сякаш ме поглеждат с одобрение.

Минават няколко минути и вечността поглъща виденията обратно в мрака на нощта и така е ставало в последните няколко десетки хиляди години.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: