Свят, човек, вечност…

/Art Paris, Grand Palais, Париж/

Светът, в който живеем е голяма клетка в средата на лабиринт, висока колкото мисълта, широка според силата на волята, с дължина, тази на живота. ….  И въпреки това няма човек, който макар за момент да не бъде обхванат от чувството за вечност.      Абрахам Ешел

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Страдание

/ Дол По, Непал /

Животът е пълен със страдание и най-страшното е, че свършва.

Уди Алън

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Лицата Химба

Лицата на номадите Химба са запазили естествения си израз с директен поглед, рядко срещани по други места на планетата. Подобно излъчване се среща понякога високо в Хималаите, в някои недеформирани от китайците кътове в Тибет, в някои провиции на Индия… Сравнението е невъзможно с Маорите в Нова Зеландия, с аборигените в Австралия или с етническите групи в Северна и Южна Америка, които често излъчват болка, страх, обърканост, дори омраза… Егоизмът, агресивността и технологиите на модерния свят е отрова за  този близък до природата свят за съжаление на доизживяване.

Някои приемат човека за “необходима невъзможност”, други го поставят като звено между безкрайното и крайното в материята,  връзка между дух и материя (между винна и груба материя). При Химба  духът е  в равновесие с Природата. Тези пастири живеят и оцеляват естествено, подобно на животните в нормалната за тях среда. Човешките тела заредени с  витални енергии, реагират според обстоятелствата. Кодовете за комуникация са свързани безконфликтно с  вибрациите в света на животни и растения. Ловецът използва езика на животното, за да стане невидим. При среща избегнал силов контакт, взима само необходимото, за да живее. Връзките са взаимни. Всяка грешка наказва и поучава. Неутралната сила на природата прави законите недвусмислени, живяни с ферплей. Шаманът, за да помогне,  прави връзка със заобикалящи племето видими и невидими светове и възобновява нарушената хармония. Мостът е тялото, в което грубо и субтилно се срещат без деформации, предизвикани от безкрайни дълбокомислия. Човекът респектира Природата и заедно с нея се превръща в мярка за всичко.

Трудно достъпни за туристи, далеч от амбиции и апетити на цивилизования свят, тези хора нямат друга грижа, освен да оцелеят по най-естествения начин.

На границата между Намибия и Ангола сред силната, все още чиста Природа се намират хора все още сляти с Нея. Именно тази стабилност и не друго се чете в лицата им.

Ако тези фотографии ви харесват, погледнете в сайта галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Любов

Идва лято…

Удоволствието от любовта без любов е нещо блудкаво.

Казанова

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Намибия

Безлунна нощ. В тишината провиквания на птици. Невидими, неизвестни като ехо в огромна катедрала. Меката светлина на няколко лампи скрива кристалните очертания на млечния път, за да освети мястото, където животните идват да утолят жаждата си.

От дълбокия мрак в далечината с плавни движения се изписват очертанията на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма. Отначало яколко, после повече огромни тела, с техните малки в краката веят уши, пристъпят тържествено и потапят хоботи във водата.

Захласнат снимам с подръчното в ръцете. Използвам близкото дърво за статив – 1/6 от секундата – нищо, става, движенията са  плавни. Поглеждат сякаш с удобрение.

После телата отново се стопяват в мрака. Вечността, погълнала виденията, се слива с дълбочината на нощта. В последните няколко стотин хиляди години.

За любителите на фотография хвърлете око на 91 и 92 галерии в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: