Бяла Монголия

БЯЛА МОНГОЛИЯ

Монголия, огромна, бяла и студена, с безбрежни широти и планински върхове в безоблачно небе. В зимната си премяна страната е още по-величествено красива, съвсем жива и най-вече почти без  туристи.

Монголците в страната се придвижват на коне, камили, елени, често на мотори, руски и китайски, и оазки. Вместо каски носят топли шапки от красиви кожи на животни.  Двамата приятели – на фотографията – изпиха всеки по бутилка водка в местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора, подхлъзнаха върху леда на езерото и съвсем естествено полегнаха да поспят на -20° С до мотопеда. След няколко часа се върнах обезпокоен на същото място да се уверя дали спирта ги държи още живи, но те бяха отпътували.

На площ три пъти Франция 3 милиона жители си поделят страна, трудно овладяема дори от братята руснаци, които опитали да хванат бика за рогата, но тялото не успяли. Монголците са запазили своя дух и автентичност, за което бях тръгнал да фотографирам.

В поздрава им двете ръце на по-възрастния остават отгоре. Мъжете си разменят красиви табатиери с пърфюмиран тютюн. Всеки от уважение смърка от табатиерата на  другия, а качеството на табатиерата говори за притежателя й.

 

Монголците са приели кирилицата да изразява езика им, но са забравили говоримия руски и без преводач разговаряте с очи и знаци. Това е свят, в който истините нямат необходимост да се доказват и тази комуникация е лесна.

Шаманите все по-често правят театър и бизнес с многобройните туристи, готови да платят заради изнесеното шоу. Истинските рядко се показват и оправят най-вече текущите проблеми в  останалите по-далеч от градовете племена. Духовете са против всяко шоу, те наказват и лишават истинския шаман от силата му.

 

Въпреки перипетиите с руснаците от миналия век, необятната природа е опазила страната. Тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят са се върнали във всекидневието на монголците, както  преди руската инвазия.

 

Корупцията в  големите градове, модите и растящия туризъм, не са попречили на монголците да живеят с вековни традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката,  отвътре облечена със сребро, преминава от ръка на ръка и всеки от гостите казва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям, след което се разпявам, думите на „Сладуно моме“ ми идват спонтанно и продължавам с  „Кавал свири на поляна“… Не превеждам съдържанието, ритъмът и мелодиите повдигат  настроението в юртата.

По време на монголската Нова Година, ипълненна със стари традиции, хората си ходят на гости с конете.

Народ без традиции пресъхва и започва да се мрази, а тук в монголската степ всяко нещо въздейства, тежи на място. Респектът между хората, отношението към животните, чистотата в юртите са впечатляващи.

Светът тук е естествен, жестът и излъчването често заместват думите, животът на моменти е труден и опростен.

Изминах няколко хиляди километра в отрицателни температури и живот имаше навсякъде.

По замръзнали реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след Байкал  в недалечния Сибир, по леда се движат коли (оазки) и мотористи. По леда или снега не срещнах кола с вериги или моторист с каска…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? Вероятно не, най-вече, за да не изцапам в представите си Монголия преживяна неопетнени бели одежди.

Улан Батор, известен със силно замърсен от дървени въглища въздух, е огромен, модерен, грозен и интересен (през зимата), с противоречив модерно-архаичен градски вид. Получават се огромни задръствания и както в България, хората държат да имат скъпи коли, външна мярка за богатство.

В местния базар, един от най-грозните, от познатите в Азия, не се въздаржах да купя шапка от лисица, друга от вълк и  трета от заяк – спомен от сухия студ, в който ставните болки изчезват, но без топла шапка се измръзва.

 

 

Любителите на небесни тела има за какво да посетят Монголия. Виждате зимната луна срещу хотела  в най-замърсения град в света… Вероятно за късмет толкова ясна.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: