БЯЛА МОНГОЛИЯ

Монголия в зимна премяна, бяла и студена е още по-величествена и красива.

Монголците се придвижват на коне, камили, елени, често на мотори и оазки, руски или китайски. Вместо каски носят топли шапки от красиви кожи на животни.  Двамата приятели на фотографията изпиха всеки по бутилка водка в местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора и след няколко метра се подхлъзнаха по леда на езерото, после най-естествено полегнаха да поспят на -20° С. След няколко часа обезпокоен се върнах на същото място да се уверя дали спирта ги държи живи, но те вече бяха отпътували.

3 милиона жители си поделят страна на площ три пъти колкото Франция. Страна трудно овладяема, дори от братята руснаци, които опитали, както твърдят монголците „да хванат бика за рогата, но не успяли с тялото“. Местните, които срещах, са запазили дух и автентичност, именно което искам да фотографирам.

При поздравяв, ръцете на по-възрастния са отгоре. Мъжете си разменят красиви табатиери с пърфюмиран тютюн. От уважение всеки смърка от табатиерата на другия, която според своята ценност, говори за притежателя.

Монголците са приели кирилицата да изразява езика им, но са забравили говоримия руски и без преводач, разговаряте с очи и знаци. Комуникацията е лесна, това е свят, в който истините нямат необходимост да се доказват.

Шаманството при тцетаните, не далеч от границата с Русия, за съжаление все по-често се превръща в бизнес с туристи, готови да платят за изнесеното шоу. Истинските между тях се срещат рядко и оправят  текущите проблеми в по-отдалечените от градовете племена. Говори се, че духовете са против всякакво шоу и лишават истинския шаман от силата му. За изкуствения това не е проблем.

Необятната природа опазва страната, въпреки всички перипетии с руснаците от миналия век. Тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят, са се върнали във всекидневие на монголците, както е било  преди руската инвазия.

Корупцията в  големите градове, модите и растящия туризъм, не са попречили на монголците да запазят вековни традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката, облечена отвътре със сребро, се предава от ръка на ръка и всеки от гостите казва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям, след което се разпявам – думите „сладуно моме“  ми идват спонтанно и продължавам с „Кавал свири на поляна“… Ритъмът и мелодията повдигат  настроението в юртата, ставаме все по-близки.

По време на монголската Нова Година, хората си ходят на гости с конете.

Народ без традиции пресъхва, хората започват да се мразят, но тук в монголската степ, всяко нещо въздейства, тежи на мястото си. Респектът между хората, отношението към животните, чистотата в юртите са впечатляващи.

Светът  е естествен, жестът, излъчването замества думите, животът дори да е труден, е опростен. Никой не се оплаква.

Докъто пресичах страната, – няколко хиляди километра в отрицателни температури – живот имаше навсякъде.

По замръзнали реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след Байкал в недалечния Сибир, по леда се движат оазки и мотористи. Не срещнах кола с вериги или моторист с каска…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? Вероятно не, най-вече, за да запазя в представата си Монголия, преживяна в неопетнени бели одежди.

Улан Батор, известен със силно замърсения от дървени въглища въздух, е огромен, модерен, грозен и интересен (особено през зимата), с модерно-архаичен градски вид. Въпреки огромните задръствания, хората както в България държат да имат скъпи коли, мярка за богатство.

В местен базар, от най-грозните в сравнение с някои други, познати в Азия, не се въздаржах да купя шапка от лисица, друга от вълк, трета от заяк – спомени от сухия студ, в който ставните болки изчезват, но без топла шапка се измръзва.

Любителите на небесни тела има за какво да посетят Монголия. Виждате зимната луна срещу хотела и това в най-замърсения град в света…, за късмет толкова ясно.