Обич

                                    / По кейовете на Сена, Париж /

Да обичаме някого дълбоко, това ни дава сила. Да бъдем обичани дълбоко, това ни дава кураж. Св. Августин (354-430)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нации технически

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не срещате човешка диря, а пистите за придвижване често затрудняват и джиповете, виждам този убеден в техническите си качества младеж да ремонтира из основи стар Шевролет. Тук инстументите са кът, а за резервни части да не говорим.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се престроява такова чудо, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „но проблемас!“. Освен това нищо не го гони… „Тази година колата ще да тръгне“ гордо споделя Чибодиай Калпанчаича.

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Така се запознавам със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата си. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още повече. Светът е малък, нации технически не липсват…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пуна де Атакама в Аржентина

Усещането ни за безграничност, ни прави крайни в изразните възможности. Само някои големи артисти имат привилегията да разчупят тези граници и да послужат за пример. Природата с безкрайното си разнообразие е другият ни учител, който можем да интерпретираме символично, всеки воден усета си в даден момент и на съответно място.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили; в дъното вулкана Лулаиако 6739м/

В тази малка експедиция не срещаме хора, нямам възможност да снимам лица и човешки истории. Единствено тези гаучо, с които след почерпка ме канят на гости в „близко“ ранчо на 150 километра от Салта. Срещам ги в началото на пътуването без да мога да променя програмата.

Каня се да снимам изостанали места в Аржентинската Пуна (в Чили наречена Атакама, а в Боливия – Алтиплано), най-сухата и богато изпъстрена пустиня на земята.

                                    /Кампо де Пиедра Помез/

Продължавам пътуването с носталгия към тези здрави момчета, излъчващи природата, която ги е създала съвсем  различни от европейско-американския вид на повечето аржентинци. На подобни места всяка среща е шанс, единствен и неповторим.

                                         /Вулкана Пенадо, 4300м/

Фантастичните цветове на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между три и шест хиляди метра,  конкурират по красота пейзажи в Памир, Афганистан, Ладак… В борба с корупцията в страната мините са изоставени, изчерпани или спряни – промиването на руда непоправимо зацапва питейните води. Частните компании са плащали на водоснабдителите, за да им затворят очите, докъто нивото на отровните елементи във водата става крайно недопустимо.

                                 /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро със своите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня, облечени в топла вълна, мека като коприна,  по-устойчива от мерино или кашмир. След западането на търговията с минерали Аржентина едва сега е започнала да развива и експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа споделя намерението си да зареже експедициите и да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс”, както той се изрази.

Моментите, когато всичко спира, замира и отваря място за нещо по-голямо, неизмеримо, са рядки в живота. Осъзнаваме безкрая, който ни прониква, който дишаме. С уважение към Буда и будистите, понякога се питам защо е необходимо да се спасяваме от мъките на живота, след като имаме привилегията, дори несъвършенни, да вкусваме от фантастични земни светове, които ни променят без необходимост да ги губим. (Вярно е, че в този момент забравям каква мизерия докарва едно едва скалъпено, неизбежно ежедневие за много хора.)

                                        /Лагуна Пенадо /

След качването на вулкана Пенадо ( 5740м. ) се потапям, както майка ме е родила в топлата, кристално чиста минерална лагуна. Великден наближава, за катедрала ми служи небето, за хор, сладкото хортуване на група фламинго, които  цопкат с човки и примляскват в земния рай. Вместо тамянът – лек аромат на сяра. Дядо Боже е натъкмил нещата, да не забравяме, че раят е тук на Земята. Естественият конфорт надминава най-луксозните претенциозни спа.

Клетките на тялото го разбират най-добре.

Сенките  се удължават, приканват ни да споделим с птиците наближаващата нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца се крият две малки езерца. Липсва фламингото и лекия мирис на сяра, въздухът не е така сух и кристален, звездите са по-отдалечени. Човек е ненаситен, но в малкото често се крие същото безкрайно от земния рай.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

В Буенос Айрес, освен разнообразни преживявания, тангото, най-чувствения сред танците, пулсира в кръвта на всички….

За любителите на фотография в галерии 97 и 98 на сайта имате повече фотография за тези почти девствени кътчета на планетата. Ако имате голям екран, ще намерите Аржентина по азбучен ред в „Галерия“ -„Цветни фотографии“ – „Страни“…

Ако проявявате интерес къв тези блогове, кликнете горе в дясно върху RSS.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: