Отначало вибрирал безкраен хаос, пресичан от музикални тонове и цветове. След време звуците се превърнали в букви, те се комбинирали помежду си, образували думи. Организирани, думите влезли в съдържанието на Ведите. В древноиндийската култура не намираме връзка между думите и божествения свят или с Творението на света. Боговете са създадени от проговорилите хора. Ведите, „продукт на Всемира“,  нямат автор. Би ли се съмнявал някой във Вселената! Упанишадите помагат да проникнем в дълбочината на текстовете. Светът на боговете се появява заедно с техните автори. В древноиндийската култура думите създават божества, а не обратното, както в света на монотеизма.  Първите лингвисти и граматици се раждат в Азия.

                                                                                        /Спити, Индия/

В монотеизма, за разлика от браманизма, конфуциизма и будизма, първата книга Тората (наречена по-късно Библия) в зачатието си през 7-6 век пр. н.е. въплъщава в себе си божии слова – “в началото беше словото”. Думата е Господна. Оралните традиции дотогава са се предавали много по-точно от последвалите ги преводи на първописанието. Затворен в букви и думи, текстът на Тората, за да не се превърне в идол, налага появата на непрекъснато допълвания Талмуд. Написаното остава отворено за безкрайни интерепретации.

В многобройните преводи на гръцки и латински, по-късно на арабски, всеки от своя страна е насложил грешки към предшествениците си. Заедно с времето, задушени в едни и същи, все по-канонизирани интерпретации, текстовете превръщат религиите от път към духовно отваряне към задушаване на едно обреченото на манипулации човечество.

                                                           /Сиктинска капела, Рим/

Хората все по-видимо добиват съзнание за наложителни промени.  От нас зависи как да подходим, за да превърнем своите демони в ангели. И ако демоните са изпаднали ангели, ангелите представляват демони, прочистели себе си. Светът е един. Дух, материя, енергия са заедно в едно. Човечеството представлява едно тяло. Осъзнавайки себе си, то повдига нивото на съзнание на материята. Всеки човек е фактор за всички останали. Каква по-голяма привилегия!

                                                                                          /Кунминг, Китай/