В самото начало вибрирал безкраен хаос, пресичан от музикални тонове и цветове. След време звуците се превърнали в букви. Комбинирали се помежду си, образували думи. Организирани, думите влезли в съдържанието на Ведите. В древноиндийската култура не намираме идея за връзка между дума и божествен свят, нито връзка с Творението на света. Боговете са били създадени от проговорилите хора. Ведите, „продукт на Всемира“, също нямат автор. Кой би се съмнявал във Вселената! Упанишадите ни помагат да проникнем в дълбочината на текстовете. Заедно с техните автори се появява и света на боговете. В древноиндийската култура думите създават божества, а не обратното, както това се случва по-късно в света на монотеизма. Така в Азия се раждат първите лингвисти и граматици.

                                                                                        /Спити, Индия/

В монотеизма, за разлика от браманизма, конфуциизма и будизма, първата книга Тората (наречена по-късно Библия) в зачатието си през 7-6 век пр. н.е. въплъщава в себе си божии слова – “в началото беше словото”. Думата е Господна. Оралните традиции дотогава са се предавали много по-точно от последвалите ги преводи на първописанието. Самият затворен в букви и думи текст на Тората, за да не се превърне в идол, налага появата на непрекъснато допълвания Талмуд. Така написаното остава отворено за безкрайни интерепретации.

В многобройните преводи на гръцки и латински, по-късно на арабски, всеки от своя страна наслагва грешки към тези на предшествениците си. Заедно с времето, задушени в едни и същи, все по-канонизирани интерпретации, текстовете превръщат религиите от път към духовно отваряне към задушаване на обреченото на манипулации човечество.

                                                           /Сиктинска капела, Рим/

Не е за учудване, че днес хората съвсем видимо добиват съзнание за промяна. Едновременно с това някои втвърдяват още повече и стават болезнено, дори жестоко агресивни. Материалният подем създава стрес, но без материя духът няма развитие. В търсещия себе си човек се намират всички материални и духовни ценности. Вече съвсем свободно се ровим в стари традиции, писания и учения, достъпни за нивото на всеки. От нас зависи как да подходим, как да превърнем демоните си в ангели. Защото ако демоните са изпаднали ангели, вярно е също, че ангелите са прочистели се демони. Светът е един. Дух, материя, енергия са едно. Самото човечество е тяло, което търси себе си, развива съзнанието на материята. Всеки човек е фактор за всички останали. Каква по-голяма привилегия и не лека участ!

                                                                                          /Кунминг, Китай/