Отначало вибрирал безкраен хаос, пресичан от музикални звуци и цветове. След време звуците се превърнали в букви, които се комбинирали в думи.

В древно индийската култура думите намерили своето място в съдържанието на Ведите без това да е във връзка с божествения свят. Боговете идват по-късно, създадени от проговорилите хора, докато Ведите са „продукт на Всемира“. Те са без автор, никой не се съмнявал в съществуването на Вселената. По-късно Упанишадите  помагат да проникнем в дълбочината на текстовете, с автори на които, се явява света на боговете. Думите създават божества, а не обратното. Първите лингвисти и граматици се раждат в Азия.

                                                                                        /Спити, Индия/

В монотеизма, за разлика от браманизма, конфуциизма и будизма, първата книга Тората (наречена по-късно Библия) още в зачатието й през 7-6 век пр. н.е., въплъщава в себе си божите слова: “в началото беше словото”. Думата става Господна. Оралните традиции дотогава са се предавали много по-точно от последвалите по-късно писмени преводи в първописанието. Затворен в букви и думи, текстът на Тората, за да не се превърне в идол, се наложило да бъде допълван в Талмуда, написаното да бъде отворено за безкрайни тълкования.

Многобройните преводи на гръцки, латински и арабски наслагвали нови грешки, към работата на предшествениците. Затваряни все по-канонизирани интерпретации, текстовете превърнали религиите от път към духовно отваряне, към задушаване на обреченото на манипулации човечество. Това продължава и до днес в много страни.

                                                           /Сиктинска капела, Рим/

Светът е един. Човешкият дух, материя и енергия са неделимо свързани със света в който живеем. Каква по-голяма привилегия. От нас зависи как да я използваме.

                                                                                          /Кунминг, Китай/