Шедьовър (chef-d’oeuvre)

Le livre rabin

Човешките гении са творци извън времето. Големият литературен текст възбужда винаги различни въпроси.  Шекспироведът Джорж Щайнер споделя: “Шекспир не е претекст за малкия господин Щайнер, прекарал живота си да го препрочита и  преподава по световните университети, да се мисли за гениален…” Същото нещо с Растропович.  След като цял живот свирел Бах, той споделя как едва на осемдесет години е започнал да изважда от струните си малко повече от гения на Бах. Когато се докосваме съзнателно до голямо творение, то ни смалява и едновременно отваря по-широко.

52 Prières Likir

Новата човешка история не е толкова дълга. Омир е съвсем близо до Бодлер. Пре-Омировците, от които Омир се е вдъхновявал, са няколко хиляди години преди него.  Оралната форма на това, което по-късно се превръща в литература, преди тожва е преобладавало с векове.

Голямото Изкуство е  извън  критика, но за съжаление никой не оспорва работата на критиците. Критикът, според нескромната си компетентност казва каквото смята за важно. Такава му е работата, но компетентността му е субективна. Когато става дума за разбиране и критика, големият Бекет казва, че след всяка следваща интерпретация успехът е  – „To fail better“ – от предишното интерпретиране. Ако някой каже, че Моцарт не знае да пише музика, дори да го приемем за луд, мнението му остава валидно и негово. Такова е отмъщението на човека в невъзможността на всеки да бъде Голям. Това шоу, което прави критиката спрямо неразбраното Голямо, забавлява интелектуалните общества, както политическите истории, убийства и сензации пълнят в медиите като начин народът да не се отегчава и да остава спокоен

23 Lamayuru - copie

Геният е извън тази проблематика. Шекспир не го е било грижа кой го разбира, нито се е замислял за собствената си величина. Отговарял е на поръчките и е изразил каквото носи в себе си. За Омир, дори не сме сигурни, че е съществувал. Важни са произведениеята му. Осъзнаването на гения като гений е скорошно явление от епохата на романтизма. Нещата са се променили от момената, в който Бетовен казва : „Аз съм Бетовен!“. Роден вае ненадмината си скулптура на титана Балзак. Подобна скулптура не е била възможна по времето на Шекспир, на когото дори нямаме ясен портрет.

Шедьовърът, Голямото Произведение, след като го прочетем, ни подтиква да го четем отново. Възможно ли е да разберем иначе ненадминатия Сервантес, който в Дон Кихот съдържа цялото човечество във всички епохи!

Днес живеем в епоха на обезличаване на индивида и на изкуството. В обществата по света все повече се усеща липсата на големи личности. Диктаторите, където ги има, все по-ясно афишират присъствието си. Светът  се индивидуализира и обезличава все еповече.

Фотографията става все по-взискателна и едновременно се популаризира, превърната в забаление. С телефони се снимат дори молещите в джамиите.

Успехът в технологиите донякъде обяснява липсата на нови гении в изкуството. Вероятно дори самото изкуство, както и религиите, вече не са достатъчни, за да запълват растящата празнота. Един айфон осмисля голяма част от междувремието на много хора, но в себе си никой не вярва в появата на нов Микеланджело.

В науката, езикът между напредналия елит и останалия свят все повече се губи. Средствата за информация ни правят все по-заедно, но и все по-сами.

Шедьовър

Изкуството ни е спасявало от празнотата и смъртта. Историята ни започва с гиздене и танци около първите гробници, за да подчертаем връзката с напусналиния ни в отвъдния свят. По същия начин сме създали първия театър, първите украшения, рисунки, звуци… Болката от неизвестното празно и смъртта е развила творческите качества в човека. Днес, на път да излезем от примитивната си наивност, те се трансформират в нови качества на различно ниво от нашите предшественици отпреди 100 000 години. С цялата си възможност и невъзможност, опитваме да навлезем в ХХI-ия век, за да се преоткрием различни или да се самоунищожим.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Йемен

Yemen-1

Йемен Сана2

В Йемен и някои арабски страни, не-мюсюлманите сме осъдени да завършим земния си път в ада, но когато светът е примитивен, понякога нещата се опростяват. Добрият човек без да ви познава, ще сподели залъка си и ще ви упъти с добро чувство, Аллах има грижата за останалото. Лошият, ако не може да ви елиминира, ще ви попречи с каквото е възможно, за да ви покаже, че не сте желан.  В Европа същият „лош“, с едно френско “пардон”, ще излъчи от себе си например едно: “махни се от пътя ми!”

13 Sanaa В столицата Сана след като съм снимал в един от най-старите сукове на Ориента, вървя по тесни кълдъръмени улички и вали ситен дъжд.

Сана ЙеменДве женски фигури загърнати в черн бурки притичват между локвите. Разбират, че ги снимам и вниманието, което им обръщам, разбирам, че ги плаши, но и забавлява. “Къде мога да изпия едно кафе?” се провиквам на английски. Жените се оглеждат, уверяват се, че сме сами и отговарят на чудесен английски да ги следвам. “До къде?”, без да се обръщат допълват: „for а good coffee!“. Няма да го пием заедно, но ги следвам приятно възбуден. Отношенията ни са в развитие, но се явава мъжка група и връзката е прекъсната. Те кривват встрани и сменят посоката. Искам да ги пресрещна в съседната улица, но безуспешно.

Йемен Сана

Забравям за кафето, загадъчните погледи и звънките гласове. Големите, красиви очи с приятен женски тембър и всичко останало скрито, понякога са по-предизвикателни от това с което сме свикнали на запад, в което всичко е видимо.

Рада ЙеменЖените в ориента, дори да са мачкани, често са по-прогресивни от мъжете. Другарят Сталин е казал, че за осъществяване на успешната диктатура на пролетариата, след унищожаване на интелектуалния свят, превъзпитанието трябва да продължи с жените и децата…

Шибам ЙеменНа следващия ден на малко площадче в стария град Шибам спирам при група деца. Едни въртят гуми от колела, други ритат топка. Едно момче, говори слаб английски, става приказка. Те не знаят за България, разправям им колко сме добри на футбол, после се упражняваме да снимаме заедно, но идва ред за молитва.

ЙеменЧувстваме се близки, изглежда ме приемат за вярващ и предполагам затова най-естествено ме канят да ги придружа в близката джамия. Докато се колебая каква роля да заема,  едно източено момче моли преводача да ме запита дали вярвам в Аллах. “Да“, отговарям ясно и добавям: „всичко е Аллах.” Това се хареса, но момчета спорят за нещо и същото вомче пита с недоверие в гласа в България дали сме мюсюлмани. “Не всички”,  отговарям спокойно.  Някои от групата губят търпение и спасяват неудобния момент, за да побързаме към джамията. Отваря ми се възможност да открадна някоя фотография от вътре, особено с децата и на място, където не се чувствам сигурен във вида си.  Усещам втренчения поглед на  момчето с неудобните въпроси, което спира отново и се вторачва в мен: “Четеш Корана, нали ?!”. Просветва ми за татковците в джамията и решавам да не си играя повече с огъня: “Уважавам написаното в Корана, но… не съм мюсюлманин.” Спираме се и момчето с директните въпроси ме поглежда презрително, после казва нещо, което преводачът премълчава. Нямам право да продължа с тях в Джамията! В очите на няколко деца се чете съжаление за новото ни приятелство. Казвам на всички „селям алейкум“, но те бързат без да ми отговорят.

Йемен Ал Хаджара На другия ден  срещам случайно момчето с английския. Питам го за думите на приятеля му, който държеше да разбере дали съм чел Корана. “Пътят ти води към ада…”, смутолевя преводача без да ме погледне в очите.

Красотата на стария Йемен, автентичен и интересен, както в приказките, е забележителна. Не отричам, че предпочитам прямотата на простия, обикновен човек, пред претенциите и изкуственото лустро в обществата, в които живота ни прави все по-изкуствени и с претенции. Светът въпреки всичко има чудесни страни навсякъде.

Йемен е между най-интересните страни, които съм посещавал.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Перу

Казва се, че според погледа, с който гледаме, светът е прекрасен и ужасен. Но може да се каже, чи и самите ние го прави да бъде такъв.

ПеруЩе опитам в този аспект да сравня Южна Америка с Индия. В пропитата с духовност Индия,  индиецът от хилядолетия е сложил ред в екзистенциалните си проблеми. Индийците приемат беднотията по различен начин, за разлика от населенията в Южна Америка, където тя изглежда грозна и плашеща. Контрастът между бедни и богати е изпълнен с умраза.

Перу, ЧенчероАко излезем от очарованието на пейзажите и богатата история на индианците и откъснем очи от колоритните им наметала и шапки, не може да не се запитаме от къде идва неприкритата болка в очите на голяма част от населението.

След първото си голямо пътуване в Индия посетих Санто Доминго. Бях отседнал при богат приятел, след което тръгнах из страната, за да потърся обмен с хора от народа. Впечатли ме страха и омразата, която понякога се четеше в погледите им. Домениканска земя, пропитата с история  блика от енергия, но животът на хората изглеждаше лишен от нещо основно.

Перу, остров Амантани Отговор намерих следващата година в Перу, където заминах да снимам в Арекипа, Пуно, островите в езерото Титикака, Куско и Мачу Пикчу. В тази страна се пътува лесно, с местните се прави лесен контакт, създават се приятелски връзки. Красотите на Перуанската природа се допълнва от остатъците от културата на Инките. За известно време дори забравих проблемите, за които се бях размислил в предишното пътуване.

ПеруНо спирам до малко селце, където от пътя  се вижда голям празник. Хората са излезли на голяма поляна, на дълги маси небрежно са разхвърляни храни и бутилки бира. А тя се лее на воля, явно добавят и нещо по-хард, защото всички са здраво дръпнали. Оркестърът поддържа един и същ ритъм, но това, което привлича вниманието ми е петел, висящ с главата надолу, вързан за краката на въже между два пръта. Зад ограда наблизо нервно потропват с копита коне. Колата с шофора ми сме оставили на шосета и сме се приближили, но никой не ни обръща внимание, нито на нещастния провиснал жив петел. Снимам, колкото да маркирам мястото и поемам към колата със съжаление за загубеното време, но ме застигат няколко дечица. Обграждат ме и искат да разберат от къде идвам. Аз пък ги питам защо петелът е вързан така?. Обясняват ми, че който го достигне и минавайки с коня си между прътовете, ще стане герой на празника. Питам ги мога ли да опитам и се връщам обратно. Колко му е, още повече, че обхванати от по-сериозни занимания, местните нямат вид да ги е грижа за животинчето в  позага ширшасана от йогийските ми познания.

ПеруПодавам фотоапарата си на шофьора и с помощта на две по-здрави момчета яхвам първия по ръка жребец. От фотографиата се вижда, че шофьорът ми има око за снимане.

Малко след това с петел в ръцете, в особеното положение на герой-чужденец се намирам обграден от пийналите господа на селото. На средно добър испански обяснявам, че без да искам да прекъсна тържеството, децата са ме накарали… Вместо много приказки ми подават бутилка с неизвестно питие. По бира не си падам, а още по-малко по разни местни бъркочи! Свалят ме тържествено от коня, без особена церемония вдигат наздравици и ме обявяват за Падрино (кръстник) на селото.

ПеруКонтактът ми с коня беше добър, но за всичко останало не мога да влеза в необходимата дължина на вълната. Но мърдане няма, хващат ме под ръка и директно към църквата, за да колим петела пред кръста на Христос.  Оркестърът се съдира да свири полувесели, малко меланхолични мелодии. От този момент ставаме кръвно свързани, грешка няма. Обявяват също, че Падриното, освен пари за петела, трябва да остави малко песос и за добрата сполука на селото. Обяснявам, че в нашето село София имаме чудесен кмет, който ще им стане още по-Падрино и така ще укрепим вече осъществената връзка между двата града, за да си помагаме в бъдеще. Изпивам дори една свръх кисела бира и се виждам как говоря, както комсомолския ни секретар преди години в училище. Всички са пияни и не разбират какви глупости им говоря. По време на взаимния ни екстаз, управният ми шофьор, незабелязано е приближил колата до църквата и деликатно ме изтегля от милото тържество…

Перу, УрубамбаВръщам се към тъгата в очите. След представлението в църквата започнах да разбирам какво е направил сеньор Кортес, както всички други мили човеколюбци-хриситяни след него. Индианците живеят в някакъв миш-маш от християнството, с което са ги задължили и старите, отдавна прекъснати техни традиции, без да вярват особено много в друго, освен в местното им питие. То ги вади от празнотата, характерна за всички хора без ясна идентичност и вяра. В Индия, страна пропита от духовност и традиция, индийката е женствена и чаровна, загърната в красиво, колоритно сари за няколко рупии. Тя е сърдечно усмихната, защото всекидневно полага жасмин на това, в което искрено вярва и знае, че самата тя е вечна.

В Перу алкохолът и ритъмът на танците са като подкожни инжекции, които не могат да изчистят тъгата в очите. Това не пречи добрият човек да бъде добър, а страната, пропита от история и прекрасна, разнообразна природа, да бъде чудесна дестинация.

Перу, Мачу Пичу На фотографията виждате рано сутрин Мачу Пикчу, погледнат като профил на човешка глава. Поздрав на  Инките!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: