Шедьовър (chef-d’oeuvre)

Le livre rabin

Човешките гении са творци извън времето. Големият литературен текст възбужда винаги различни въпроси.  Шекспироведът Джорж Щайнер споделя: “Шекспир не е претекст за малкия господин Щайнер, прекарал живота си да го препрочита и  преподава по световните университети, да се мисли за гениален…” Същото нещо с Растропович.  След като цял живот свирел Бах, той споделя как едва на осемдесет години е започнал да изважда от струните си малко повече от гения на Бах. Когато се докосваме съзнателно до голямо творение, то ни смалява и едновременно отваря по-широко.

52 Prières Likir

Новата човешка история не е толкова дълга. Омир е съвсем близо до Бодлер. Пре-Омировците, от които Омир се е вдъхновявал, са няколко хиляди години преди него.  Оралната форма на това, което по-късно се превръща в литература, преди тожва е преобладавало с векове.

Голямото Изкуство е  извън  критика, но за съжаление никой не оспорва работата на критиците. Критикът, според нескромната си компетентност казва каквото смята за важно. Такава му е работата, но компетентността му е субективна. Когато става дума за разбиране и критика, големият Бекет казва, че след всяка следваща интерпретация успехът е  – „To fail better“ – от предишното интерпретиране. Ако някой каже, че Моцарт не знае да пише музика, дори да го приемем за луд, мнението му остава валидно и негово. Такова е отмъщението на човека в невъзможността на всеки да бъде Голям. Това шоу, което прави критиката спрямо неразбраното Голямо, забавлява интелектуалните общества, както политическите истории, убийства и сензации пълнят в медиите като начин народът да не се отегчава и да остава спокоен

23 Lamayuru - copie

Геният е извън тази проблематика. Шекспир не го е било грижа кой го разбира, нито се е замислял за собствената си величина. Отговарял е на поръчките и е изразил каквото носи в себе си. За Омир, дори не сме сигурни, че е съществувал. Важни са произведениеята му. Осъзнаването на гения като гений е скорошно явление от епохата на романтизма. Нещата са се променили от момената, в който Бетовен казва : „Аз съм Бетовен!“. Роден вае ненадмината си скулптура на титана Балзак. Подобна скулптура не е била възможна по времето на Шекспир, на когото дори нямаме ясен портрет.

Шедьовърът, Голямото Произведение, след като го прочетем, ни подтиква да го четем отново. Възможно ли е да разберем иначе ненадминатия Сервантес, който в Дон Кихот съдържа цялото човечество във всички епохи!

Днес живеем в епоха на обезличаване на индивида и на изкуството. В обществата по света все повече се усеща липсата на големи личности. Диктаторите, където ги има, все по-ясно афишират присъствието си. Светът  се индивидуализира и обезличава все еповече.

Фотографията става все по-взискателна и едновременно се популаризира, превърната в забаление. С телефони се снимат дори молещите в джамиите.

Успехът в технологиите донякъде обяснява липсата на нови гении в изкуството. Вероятно дори самото изкуство, както и религиите, вече не са достатъчни, за да запълват растящата празнота. Един айфон осмисля голяма част от междувремието на много хора, но в себе си никой не вярва в появата на нов Микеланджело.

В науката, езикът между напредналия елит и останалия свят все повече се губи. Средствата за информация ни правят все по-заедно, но и все по-сами.

Шедьовър

Изкуството ни е спасявало от празнотата и смъртта. Историята ни започва с гиздене и танци около първите гробници, за да подчертаем връзката с напусналиния ни в отвъдния свят. По същия начин сме създали първия театър, първите украшения, рисунки, звуци… Болката от неизвестното празно и смъртта е развила творческите качества в човека. Днес, на път да излезем от примитивната си наивност, те се трансформират в нови качества на различно ниво от нашите предшественици отпреди 100 000 години. С цялата си възможност и невъзможност, опитваме да навлезем в ХХI-ия век, за да се преоткрием различни или да се самоунищожим.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Йемен

Yemen-1Все по-често си мисля, че добрината и лошотията на хората е повсемирна и срещана под различни форми навсякъде.

Йемен Сана2Колкото една страна е по-примитивна,  съответно назад във времето, толкова лустрото от натрупани култури е по-тънко. Контактът с хората е по-директен, действията също.

В Йемен, както в другите арабски страни, не-мюсюлманите сме осъдени да завършим земния си път в ада. Нещата тук са опростени, без културни надбавки добрият човек, без да ви познава, ще сподели залъка си с вас и ще ви упъти с добро чувство, Аллах би имал грижата за останалото. Лошият, ако не може да ви елиминира, ще ви попречи с каквото може или поне ще ви покаже, че сте нежелан. Същият „лош“ в Европа няма причини да ви вкарва в „правия път“ или да ви елиминира, но ако му създавате проблем, в “пардон?!”, който ще чуете (в Париж), ще звучи като “махай се от пътя ми!”. Въпрос на култура. Не давам пример с български език…

13 Sanaa В столицата Сана снимам в един от най-старите сукове на Ориента. Движа се по тесни кълдъръмени улички към хотела. Вали ситен дъжд.

Сана ЙеменДве женски фигури загърнати в черно прибягват между локвите. Разбират, че ги снимам и вниманието, което им обръщам ги плаши и забавлява. Опитвам да завържа разговор от разстояние: “Къде мога да изпия кафе?” внимателно се провиквам на английски . Жените се уверяват, че наоколо сме сами, отвръщат на чудесен английски да ги следвам. На въпроса “до къде”, без да се обръщат промълвят „for good coffee!“. Няма да го пием заедно, то е ясно, но ги следвам приятно възбуден и снимамотново  без притеснение. Отношенията ни са в развитие, но ето, че се явава мъжка група. Връзката е прекъсната и те рязко сменят посоката. Опитвам  да ги пресрещна в съседна улица, но неуспешно.

Йемен Сана

Забравям кафето, както и загадъчните погледи с хубави гласчета. Трудно бих отрекъл, особено в този момент, че големи, хубави очи с приятен женски тембър и всичко друго скрито, е по-предизвикателно от западните секс дефилета.

Рада ЙеменЖените по такива места, понякога са по-прогресивни от мъжете. Другарят Сталин е казал, че за осъществяване на успешна диктатура на пролетариата, след унищожаване на интелектуалния свят, превъзпитанието трябва да започне с жените и децата…

Шибам ЙеменНа следващия ден на малко площадче в стария град Шибам спирам при деца, едни въртят гуми от колела, други ритат топка. Заобикалят ме, едно момче, говори слабо английски и става приказка. България не е позната, разправям колко сме добри на футбол, упражняваме се да снимаме заедно, но идва ред за молитва.

ЙеменЧувстваме се близки, изглежда ме приемат за вярващ и най-естествено ме канят да ги придружа в джамията наблизо. Колебая се каква роля да заема, когато едно по-източено момче кара преводача да ме запита: “Вярваш в Аллах, нали?”. “Да“, отговарям ясно. После добавям: „да, навсякъде, всичко е Аллах.” Това се харесва, но нещо си говорят и спорят… Момчето пита отново с недоверие в гласа си: “в България сте мюсюлмани, нали?”. “Не всички”,  запазвам спокоен тон.  Някой от групата губи търпение и спасява неудобния момент, като ни кара всички да побързаме за джамията. Случаят е чудесен да открадна някоя фотография особено с децата, на място където съм несигурен във вида си.  Усещам втренчения поглед на  момчето с неудобните въпроси, което спира и се вторачва в мен: “Прочел си Корана, нали ?!”. Помислих си за татковците в джамията и реших да не си играя с огъня: “Уважавам написаното в Корана, но… не съм мюсюлманин.” Спираме всички. Момчето с директните въпроси ме поглежда презрително и казва нещо, което преводачът премълчава. Нямам право да продължа с тях в Джамията! В очите на няколко деца чета съжаление за новото приятелство, казвам им „селям алейкум“ – а те бързат без да ми отговорят.

Йемен Ал Хаджара На другия ден случайно срещам момчето с английския. Питам го за думите на момчето, което държеше да разбере дали съм прочел Корана. “Пътят ти води към ада…”, смутолевя преводача без да ме гледа в очите.

Красотата на стария, запазен автентичен, както в приказките, Йемен е забележителна. Не отричам, че предпочитам прямотата на простия, обикновен човек, пред претенциите и изкуственото лустро на цели общества, с които споделяме живота.

В джамията не успях да снимам, адът не ме плаши, а Йемен остана между най-интересните страни, които съм посещавал.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Перу

Светът е едновременно ужасен и прекрасен, и всеки го живее според погледа, с който го вижда.

ПеруСлед Индия идва ред на Южна Америка. Сега не търся прилика, както между Израел и Индия, а изпитвам почуда от поразителната разлика. И наистина, в Индия, пропита с духовност навсякъде,  индиецът от хилядолетия е сложил ред в екзистенциалните си проблеми и беднотията е нещо естествено, докато в Южна Америка беднотията е драматична, грозна и плаши. Контрастът между бедни и богати е подчертан и изпълнен с умраза.

Перу, ЧенчероСлед като излезем от очарованието на пейзажите и богатата история на индианците, ако успеем да откъснем очи от колоритните наметала и шапки на местните жители, не може да не се запитаме “защо и откъде идва неприкритата болка в очите на хората?”. Дали е от далечна носталгия към нещо невъзвратимо, от конфликт или от друга голяма липса?

Веднага след първото ми голямо пътуване в Индия посещавам Санто Доминго. Спя при богати хора, след което тръгвам из страната, за да потърся естествения обмен с хора от народа. Впечатляват ме погледи, в които се чете страх и омраза. Има някакво противоречие между чудесната енергия на старата, пропита с история доминиканска земя и живота на хората, сякаш лишени от нещо основно. Отговорът дойде на следващата година в Перу.

Перу, остров АмантаниВ Перу искам да снимам в Арекипа, Пуно, островите в езерото Титикака, Куско, Мачу Пикчу… Навътре в страната, извън комерсиалната част, се пътува лесно с нормални приятелски отношения. Красотите на Перуанската природа, както и останките от Инките са много интересни. За известно време забравяте проблемите, които ме разтърсиха в началото на пътуването.

ПеруЕдин слънчев следобед спирам до малко селце, където изглежда има празник. Хората са излезли на голяма поляна и на дълги маси има небрежно разхвърляни храни. Бира се лее на воля, пият и нещо по-хард, защото всички са здраво дръпнали. Оркестърът поддържа ритъм, но това, което привлича вниманието ми е петела, висящ с главата надолу, вързан за краката на въже между два пръта. Зад близка ограда нервно потропват коне. Никой не ми обръща внимание, нито на нещастния провиснал жив петел. Снимам, колкото да маркирам мястото и поемам към колата със съжаление за загубеното време. Но ето, че ме застигат няколко дечица. Обграждат ме да разберат от къде идвам, а аз ги питам за петела, „защо е вързан така?“. Обясняват ми, че който го достигне и откачи, минавайки с кон между прътовете, ще стане герой на празника. Хайде, връщам се обратно, колко му трябва на човек, още повече, че обхванати от по-сериозни занимания, местните нямат вид да ги е грижа за животинчето в йогистка поза.

ПеруПодавам фотоапарата на шофьора до мен и яхвам първия по ръка жребец. От фотографиата с коня се вижда, че шофьорът ми има око за снимане.

Малко след това с петел в ръцете и в особеното положение на герой-чужденец се намирам обграден от пийналите господа на селото. На средно добър испански обяснявам, че не искам да прекъсна тържеството, но децата са ме подскокоросали… Да не говорим, че по бира не си падам, а още по-малко по разни местни бъркочи! Свалят ме тържествено от коня, без особена церемония вдигат наздравици и ме обявяват за Падрино (кръстник) на селото.

ПеруКонтактът с коня беше чудесен, но за всичко останало не влизам в дължината на вълната. Но мърдане няма. Хващат ме под ръка директно към църквата, колим петела пред Христос на кръста.  Оркестърът се съдира да свири полувесели, леко меланхолични мелодии. От този момент сме свързани кръвно, грешка няма. Обявяват, че Падриното, освен пари за петела, трябва да остави малко песос за добрата сполука на селото. Реагирам и обяснявам, че в нашето село София имаме също чудесен кмет, който ще им стане баш Падрино, ще укрепим вече осъществената връзка между двата града…, ще си помагаме, очаква ни голямо бъдеще. Ударям дори една свръх кисела бира и говоря, както комсомолски секретар преди години в училище. Всички са пияни и не разбират какви глупости им говоря. В момент на взаимен екстаз, управният ми шофьор, незабелязано приближил колата до църквата, деликатно ме изтегля от милото тържество…

Перу, УрубамбаВръщам се към тъгата в очите. След представлението в църквата започнах да разбирам какво е направил сеньор Кортес, както и всички мили човеколюбци-хриситяни след него. Днес индианците живеят в някакъв миш-маш от християнство и стари отдавна прекъснати традиции, без да вярват в друго, освен в местното питие. То ги вади от празнотата, характерна за всички хора без ясна идентичност и вяра. Това обяснява разликите в беднотията на Азия и Южна Америка.  В Индия, страна изпълнена с дух, където всичко е традиция, индийката, чаровната и женствена, загърната в красиво, колоритно сари за няколко рупии, е сърдечно усмихната, защото ще положи жасмин на това, в което искрено вярва и знае, че е вечна.

В Перу алкохолът и ритъмът на танците са подкожни инжекции, които не изчистват тъга в очите. Това не пречи добрият човек да бъде навсякъде добър, а страната пропита от история с една прекрасна, разнообразна природа да бъде чудесна дестинация.

Перу, Мачу Пичу На фотографията виждате рано сутрин как изглежда Мачу Пикчу, когато завъртях апарата на деветдесет градуса и открих профил на човешка глава. Поздрав на старите Инки!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: