Ето как се представи този път двумесечния ми престой в родината.

В галерия Средец в София Министерство на Културата и Японското посолство представят фотографската ми изложба “Аригато Жапан”, един поглед към госториемната Япония, в която японците казват, че “красотата е отговор на търсената истина”.

Фотографите снимаме, за да не говорим и все пак, ако трябва да дам с две изречения идея за Япония, бих казал, че тя е взела есенцията от културата на големите си съседи Индия и Китай и по-късно от Западния свят без да променя физиономията и същността си. Това е вероятната причина в страната да се забелязват толкова шокиращи, успешно овладяни противоречия.

В отношенията между хората  има етика и финес, съчетан с подчертана дистанция и твърдост. Вместо “обичам те” японците казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”… На зададен въпрос най-честият отговорът е “може би”, глаголът съм няма сегашно време – в живота всичко е на път да става. Хората се изграждаме непрекъснато и японците не спират да изграждат себе си! Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, както гръцкото и затова винаги с възможност за развитие.

При откриване на изложбата японският посланник ме стопли с думите, че с фотографиите ми се е почуствал в страната си. Също не бях получавал роза от жена, притова засмяна японка.

В София е студено, вали дъжд, съвсем подходящо време за минерална баня. На фотографията се вижда подновената минерална баня в Панчерево.

Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето са загърнати в бяла пелена, която може да се загуби така бързо, както се е появила.

Пиринскита авантюра, както винаги завърши с минерална баня в Добринище.

Едно от големите ми удоволствия  е да слушам местните как сладко си хортуват, споделят какво се е случило с кравата или на нивата, така, както са си говорили от векове. Тези двама „младежи“ като деца са помагали на бащите си да строят банята и това е било на собствен гръб и средства, за да се радват на минералната вода. Сега се опасяват дали някой от “добродетелите” на града няма да я “закупи” от кметството, за да си направи модерно Спа…

Като малък със ските слизахме от планината до самата баня,  забучвахме ги в снега и се топвахме блаженно в  минералната вода. По-късно в същата операция добавяхме глътка ракийка и припявахме по някоя планинска песен. Сега пак е хубаво, с надеждата да не го откраднат лакомите Чичовци за спа.