Септември–ноември 2016-та в България
2016
Ето два чудесни месеца, прекарани в Родината.
В галерия Средец в София Министерство на Културата и Японското посолство представят фотографската ми изложба “Аригато Джапан” (Здравей Япония). В нея показвам погледа си към страната, където хората казват “красотата е отговор на търсената истина”.
Япония е страна, която се е обогатила от външния свят без да промени стила и същността на японците. Това вероятно е една от причините в страната да има толкова много шокиращи и същевременно добре овладяни противоречия.
Етиката и финеса на японците са съчетани с твърдост и дистанция. Личното е свързано с общото. Вместо “обичам те” японците казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”. На зададен въпрос най-честият отговорът е “може би”. Глаголът съм няма сегашно време – в живота всичко е на път да става. Японците непрекъснато се изграждат. Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, както гръцкото, а с възможност за непрекъснато развитие.
По време на откриването на изложбата японският посланик ме стопли с думите „вашите фотографии ме върнаха в страната ми“. Досега не бях получавал роза от жена, при това искрено засмяна красива японка от висок ранг.
В София е студено, вали дъжд. Времето е подходящо за топла минерална баня. Намирам я в Панчарево, банята е прясно подновена, а в скоро време навън ще стане възможно да се плува в минерална вода на чист въздух.
Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето са покрити с бяла пелена, която ще се загуби така бързо, както се е появила. Пирин е любимата ми планина или както казва песента: „най-красив си в света“. Така е.
Пиринската авантюра завършва, както винаги, в минералната баня в Добринище, все още опазена от „вълците бизнесмени“.
В банята местните сладко си хортуват за случилото се на кравата, какво било или ще бъде. Така е от десетки години. Младежите от фотографията като деца са помагали на бащите им да строят банята. Правили са го на собствен гръб и собствени средства. Днес те се опасяват дали някой от “благодетелите” на града няма да я “закупи” и да направи Спа.
Преди повече от 50 години слизахме от Пирин и пред банята забучвахме ските си в снега до клетка на една жива мечка. В банята някой изваждаше шишенце с домашна ракия и запявахме песни за Пирин.
Ще завърша с Япония, която ни конкурира с минералните бани, включително на покрива на хотела, в който преспах. Много от баните са разположени в забележително красиви градини с особен респект към Природата.
Коментар