Красотата

Красотата                                                                                                / Виетнам /

Красотата обича всички Хора,

Красотата обича да бъде обичана от всички Хора,

Красотата обича да бъде притежавана от всички Хора. 

– Каваи Канжиро (1890 – 1966)

 

 La Beauté aime tous les Hommes,

La Beauté aime à être aimée par tous les Hommes

La Beauté aime à être possédée par tous les Hommes. 

– Kawaï Kanjiro – (1890 – 1966 )

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и калиграфия

Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Аз говоря с ръката си,
ти слушаш с две очи ;
И ние се разбираме,
нали,
в една единствена усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

Фотография и калиграфия                             / Булонски лес, Париж /

В горния стих съвсем претенциозно ми се прииска да сложа фотоапарат в ръката на големия поет-калиграф. Величините са несравними. Фотографията не може да си пъхне носа в дълбоката Празнота, от която тръгва калирафа. Виталният дъх минава през четката във видимия свят на картината. Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да стане това, необходим е трети елемент, който да изрази скритата динамика на Реалното. Това е Празнотата. Мутацията Време-Пространство е възможна само благодарение на Празнотата. За китайския артист не е достатъчно изображението да изразява външен аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката, с вътрешното си единство и капацитет за вариации, ще слее Единицата с Множеството. Ретуш не е възможен. Жестът е точен или нещата не стават. Есенцията на  рисунъка е в маркирането с четка и мастило на вид простата, но изразяваща всичко Черта. В съответствието Пълно-Празно, съчетано със съотношението плътно-разредено, чертата ще въплати едновременно линия и съдържание, ритъм и финес, конкретно и въображаемо. Рисунъкът започва да добива формите на външния свят в реален вид. Това минава през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа, самият той, свързан с дъха на Всемира. Търсенето да се уловят вътрешните принципи в структурата, заедно с връзките между нещата в живота, датира в Китай от близо 2500 години.
Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с китайската идея за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия са едно и също нещо. Те изразяват непрекъснатата промяна на всичко в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. “Красиво” в китайската класика би означавало спряно, умряло. В китайския дом картините не се излагат, а се пазят на свитъци. Те не правят дома по-красив. Вадят се само при случай, за да изразят скритото истинско.

PariФотография и калиграфия2s-2            / изпълнена до пренасита импресия в Булонския лес, празно няма/
Фотографията, родена в културата на гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота. Търсим хармония и съвършенство в геометрични форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращи от геометрия да влизат в Академията. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентен смисъл. Едва тогава се промъква идея за вечност.
Традиционните китайски майстори обратно, тръгват от Празното. Без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплащават непрекъснато менящото се настояще. Празнотата помага на пълното да извади верен външен израз, скрит за обикновения поглед. Да, Празното е Пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото Празно-Инг-Янг. Изразено е навсякъде в живота. За да рисуваш дърво, растеш, издигаш се заедно с дървото. Вглеждаме се в белите полета в рисунъка на голям майстор. Те дават изразната сила на безкрайни нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Не само неповторимата Черта, но и всяка точка, намерила изразна жизненост в Празнотата, трябва да имат качествата на посято, вечно цъвтящо зърно. Играта Пълно-Празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, защото са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква ново, различно.

С известен усет за тази празнота понякога правя успешни фотографии. Главата трябва да е празна. Но за разлика с калиграфа, на когото „дъхът се превръща в знак“, според израза на големия поет, художник и калиграф Франсоа Ченг, за себе си мога да кажа, че в момента на снимане губя дъх. После неминуемо въздъхвам – щасливо или понякога с болка. Не става дума за същото Празно. И често си казвам, че най-доброто творческо състояние е да се превернем в антени, изчистени от претенции и целомъдрени мисли. Да опростим максимално вичко е единствения начин да проникнем и разберем какво крие зад воала си видимия свят, в който сме забили поглед.

След Шри Оробиндо, син на Майка Индия, заедно с евреите с тяхната Тора и Кабала, Китай, въпреки комунистическите си язви, е третата оцеляла до днес култура. И трите оживяли без прекъсване във времето, запазили корените си напредват успешно от близо пет хилядолетия. Има защо. Това са оси, около които се движи миналото и бъдещето на планетата.
Ако темата ви забавлява, влезте в предишните блогове за Китай: кликнете върху „Страни и фотография“. Проявилите интерес към блоговете кликнете в RSS, за да се абонирате.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Четиво

Четиво                                                                        / Ладак, Индия /

Да се научиш да четеш е все едно да палиш огън.

Всяка произнесена сричка е искра. – Виктор Юго

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: