Сидни 2011 II

Sydneyfun3

Sydneyfun6

Sydneyfun2

Sydneyfun7

Sydneyfun4Sidney-103Обвиниха ме в прекалена сериозност, затова слагам няколкото по-весели фотографии от Сидни. Не е порно, стоплен от слънцето, човекът вероятно отявлен хедонист, прави любов с океана. По дължината на многобройните фантастични плажове, има удобни пътеки за кросове,  където също се разхождат влюбени и любители на природа. Всичко е видно отвсякъде. В предишния блог споменах как на някои по-високи брегове има камери за следене на  самоубийци. Малко шокиран от ерекцията на господина, скрит зад храст над плажа, снимам като папарак. Подавам гузно глава, мъжът се обръща и с широка усмивка ме приканва приятелски да сляза при него.  Нямам бански, но плажът се оказва нудистки и мога да поплувам. Нашият приятел, несмутен от оживената пътека до плажа, без да афишира ексихибиционизъм, пази фотографската ми чанта. Говорим си за радостта и лекотата, с която живота е възможно да се живее и всеки поема своя път. Шезлонгът на човека с лулата се скътава в елегантна пирога и се упътва към отсрещния бряг.  Във Франция ви се прави скандал да снимате дори облечен човек.

За любителите на фотография с интерес към Сидни – галерия 87 в сайта.

Sydneyfun1 Sydneyfun5

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Сидни Фестивал – януари 2011

Sydney2

Четири милона жители в един от най-красивите по разположение, архитектура и социална организация град в света. Фестивалът на Сидни се подготвя без стрес и напрежение. Музикални инсталации се правят във всички големи паркове и площади, програмата е разнообразна за различни вкусове. Вечерите с концерти на открито са без екцесии и напивания. Не виждам човек с цигара. Стотици хиляди жители на града, на всякакви възрасти празнуват спокойно, без  афиширане и силни емоции, най-естествено се забавляват на чист въздух. Минава полунощ, улиците са празни и чисти, снимам в спокоен, красиво осветен град. Здрав живот, здрави тела, с чудесни магазини и ресторанти, някои препълнени, но не шумни и задушни.

Sydney3

Sydney-7 Във Франция говорят с драматичен тон за невероятните наводнения напоследък в Северна Австралия, а тук без особена тревога и коментари, правят възможното да помогнат. Това не нарушава всекидневния крос на всеки, не променя усмивката по лицата на хората.

Задаваме си естествения вечен въпрос къде човек е по-щастлив и защо. Хората тук тичат, плуват, сърфират след и преди работа и използват най-рационално природата. Тичат без да си задават въпроси, усмихват се, често без да ви виждат. Океанът, прекрасните, просторни плажове, заливи, паркове и градини изтриват стреса от големия град. Хората се поглеждат, следва усмивка, но само толкова. След всяко “сори” – идва “но проблем”. “Сори” се казва за щяло и нещяло, но се казва. Проблем не съществува или ако го има е толкова голям, че се повтаря, че го няма. Слънцето, плажовете са гостоприемни, няма просяци и гладни, няма неизхвърлени боклуци, дупки или задръстване по улиците. На високи места по многобройните, красиви фиорди пред окена от грижа за човека има камери за следене на самоубийци. Тук също, подобно на скандинавските страни, броят на самоубийства расте пропорционално на социалните осигуровки.

Sydney5

Сидни е прекрасен с архитектурата си, подредена сред чудесна природа. Да, но след известно време  сред добре възпитаните, излъчващи „безпроблемност“ хора започвате да усещате празнота. Как да не ви е яд да срещнете красива жена (или мъж по вкуса жените) с усещането, че „отвътре“, освен доброто възпитание, няма какво да ви впечатли. Вероятно липсва напрежението и чара от противоречията, които сме свикнали да ни тормозят в Европа. Как да простим това опростяване, граничещо с повърхностност и непокизъм в атмосфера, мечтана от всеки. Така е, но при възникване на проблем, всички стават ефикасни и съвсем човечни. Във Европа, в желанието си да разнищим и разберем всичко, задушени в сложни алгоритми и системи, сме станали и ставаме все по-тромави и егоисти. Но и това не е точно така, егоизмът е навсякъде. Човек изглежда го изразява различно според обстановката. От своя страна не мога да простя удобния безгрижен живот, който тук водят  хората, не променящ нищо от всеобщите човешки проблеми навсякъде.

Sydney4Вярно е също, че не другаде, а именно в този красив, хипер цивилизован свят възникват въпроси чужди за някой оазис в Сахара или в отрудено непалско село, където самоубийство е немислимо.

Такива са личните ми впечатления от този динамичен, чаровен нов, уж изолиран, но съвсем не откъснат от другите континети свят. На човек не му се тръгва, но за колко време?

За любители на фотография с интерес към Сидни – галерия 87 в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: