За фотографията – ретроспекция

Ivan За фотографията                           /автопортрет, Нова Зеландия/

Снимам, защото животът ми, богат на промени и преживявания, не ми даде възможност да развия в дълбочина другите изкуства. Намерих начин да свържа духовиният свят, който ме е съпътствал навсякъде, със заобикалящия ни материален свят.  Поведе ме мистерията на мига, безкрайно интересните връзки пространство – време, вътрешен – външен свят, видимо – невидимо, светлина-сянка. Опитвам се това, към което гледам, да превръщам във виждам. Боя се да не изпусна опияняващата интензивност на живота. Стимулира ме търсенето на „интересни“ моменти, в които се осъществявам щом ги осъзная и преживея истински. Извън тях ме затваря свят, изпълнен с условности и закони, макар необходими за хода и реда в живота. Опитвам, поне за себе си, да разчупя наложените граници. „Истинското“, което търся да докосна, ме презарежда, разкрива нови хоризонти. Доказателството и плодовете са в единиците успели фотографии. Плодът е стимул, мост, връзка и обмен със света. Постигнатото дълбоко в себе си се превръща автоматично за всичко и всички.

Животът и смъртта заедно създават ценността на мига. Макар несъзнателно, всички търсим този мистериозен момент преди времеброенето, извън времето, мигът на вечно претворяващото се Съвършенно. Голямата мистерия без име.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Сидни 2011 II

Sydneyfun3

Sydneyfun6

Sydneyfun2

Sydneyfun7

Sydneyfun4Sidney-103Обвиниха ме в сериозност затова слагам няколкото по-весели фотографии от Сидни. Това не е порнография, защото човекът вероятно прави любов с океана или просто се радва на топлите слънчеви лъчи. Покрай многобройните фантастични плажове ноколо има удобни пътеки за кросове,  за разходки на влюбени и любители на природа. Всичко е видно отвсякъде. В предишния блог споменах как на някои високи брегове има дори камери за следене на  самоубийци. Сега леко шокиран, прикрит зад храст над плажа, вадя телеобектив за фотоапарата и снимам като папарак. После малко гузно подавам глава зад храста. Мъжът от плажа се обръща и широко усмихнат ме приканва приятелски с ръка. Плажът е нудистки, нямам бански, тоест мога да се охладя и поплувам. Нашият приятел, несмущаван от оживената пътека до плажа, без да афишира ексихибиционизъм, любезно пази фотографската ми чанта. След това като двама хедонисти говорим за радостта и лекотата, с която живота е възможен. После всеки поема своя път, шезлонгът на човека с лулата се скътава в елегантна пирога на път към отсрещния бряг. Аз пък продължавам одисеите си по околовръстната пътека. В някои страни ще ви направят скандал да снимате дори облечен човек.

За любителите на фотография с интерес към Сидни имате галерия 87 в сайта.

Sydneyfun1 Sydneyfun5

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Сидни Фестивал – януари 2011

Sydney2

Четири милона жители, събрани в един от най-красивите по разположение, архитектура и социална организация град. Фестивалът на Сидни се подготвя без стрес и напрежение. Музикални инсталации има във всички големи паркове и площади с разнообразна програма за всички вкусове. Вечери с концерти на открито без екцесии, напивания. Не виждам и човек с цигара. Стотици хиляди от всички възрасти празнуват спокойно, без афиширане и силни емоции. Хората се забавляват на чист въздух. Минава полунощ, улиците са празни и чисти, снимам в спокоен, красиво осветен град. Здрав живот, здрави тела, с чудесни магазини и ресторанти, някои препълнени, но не шумни и задушни…

Sydney3

Sydney-7Хубавото отваря, човек иска още. Особено когато излезли от задушената от  култури и история Европа, търсим пресен кислород и попадаме в нова, красива, сравнително безпроблемна страна. Навлизаме в този нов живот и парадоксално се отзоваваме като във вакум. Нали сме многознаещи и леко невротизирани европейци, в Сидни поемаме въздуха на свят, където с усмивка, без много умуване се отива директно към нещата. От Франция се обаждат с драматичен тон за невероятни наводнения в Северна Австралия, а тук без особена тревога, правят възможното да помогнат. Това не нарушава всекидневния крос на всеки, не променя усмивката по лицата на хората.

Задаваме си естествения вечен въпрос кой, къде е по-щастлив и защо. Хората тук тичат, плуват, сърфират след и преди работа в най-рационално използвана природа. Тичат без да си задават въпроси, усмихват се често без да ви виждат. Океанът, прекрасните, просторни плажове, заливи, паркове и градини чистят стреса на големия град. Погледите на хората се срещат, следва усмивка и толкова. След всяко “сори” – идва “но проблем”. “Сори” се казва за щяло и нещяло, но се казва. Проблемът го няма или толкова е страшно, ако го има, че непрекъснато повтарят, че го няма. Слънцето, плажовете са гостоприемни, няма просяци и гладни, няма неизхвърлени боклуци, дупки или задръстване по улиците… На високи места по многобройните, красиви фиорди пред окена има камери да следят за самоубийци – грижа за човека. Подобно на скандинавските страни, броят на самоубийства расте пропорционално на социалните осигуровки.

Sydney5

Сидни ме провокира с архитектура, подредена в чудесна природа. След това идва усещане за празнота сред добре възпитаните, излъчващи „безпроблемност“ хора. Как да не ви е яд да срещнете красива жена (или мъж по вкуса жените) с усещането, че „отвътре“, освен добро възпитание, не се отива много по-далеч.?! Вероятно липсва „чара“ на противоречията, които ни тормозят в Европа. Как да простим това опростяване, граничещо с повърхностност и безгрижие в атмосфера, мечтана от всеки. А при възникване на проблем, всички стават ефикасни и много по-човечни… Във Европа, в желанието си да разнищим и разберем всичко, задушени в сложни алгоритми и системи, ставаме все по-тромави и егоисти. Но и това не е точно така, егоизмът е навсякъде – човек го изразява различно според обстановката. Подозирам, че в случая не мога да простя удобния им в наши очи безгрижен живот, който водят и всъщност не променящ нещо от всеобщите човешки проблеми.

Sydney4Но е вярно, че не другаде, а именно в този красив, хипер цивилизован свят възниква въпроса за “пълно” и “празно”. Това не се случва например в някой оазис в Сахара, където има невероятно чувство за пълнота или в отрудено непалско село, където самоубийството е немислимо.

Накратко такива са частичните, лични впечатления спрямо този динамичен, чаровен нов свят, уж изолиран, но съвсем не откъснат от другите континети. На човек не му се тръгва, но дали за дълго…


За любители на фотография с интерес към Сидни – галерия 87 в сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: