Виждам се цитиран в различни медии и си давам сметка, че между взетото и след това написано с ръката на журналист интервю, има съществена разлика особено, когато темата е чужда за взелия интервюто.

Изложбата няма журналистически подход, а предава личен поглед, една импресия, усещане за град, който обичам и в който, ако не беше Париж, бих живял. Изразявам себе си с това, което усещам, виждам и споделям.

В предишния блог загатнах за продуктивността на хармоничната връзка между номади и постоянно живеещи, тази между човешкия дух и материята, една от причините за енергията, която ни грабва в Ню Йорк.

В света има ключови места, където изглежда се кондензира витална енергия, случват се неща важни за всички хора. Ню Йорк е едно от тях. Географски чудесно разположен, градът поема и излъчва всичко най-ново. Всеки пришълец,  търсещ ефикасна изява, е добре дошъл тук. Чужденецът е у дома си. Непрекъснато подновяващи се култура и цивилизация в някакво лудо състезание застават на ръба на времето. К. Г. Юнг е казал с право, че колкото по напред се приближаваме до центрове на култура и цивилизация, толкова по-напред отиваме във времето. Ню Йорк е място, където човек може да си свери часовника. В Кабул например усещането е различно.

На място, където са събрани човешките дяволи и ангели, всичко трябва да е точно, изисква се истински професионализъм. Човек дава и получава максимално от себе си. Всеки пропуск се заплаща.

Новата ера, в която навлезе човечеството след падането на Берлинската стена намери дръстичен израз в удара на 11-ти Септември. Драмата се изживява и до днес, но по-интересно е да говорим за урока от подобна трагедия, за предизвиканата промяна в съзнанието на хората.

Все по ясно става в каква степен всичко в света е свързано, никое явление не може да се изолира. Наблюдаваме ускорението от бързия обмен на информация заедно с опасностите от различно интерпретиране на информацията. Цивилизацията изпреварва културата и това не улеснява нещата. Могат да се появят неуправляеми ситуации. Грешките навсякъде в света стават все по-недопустими, но възможни. Това е големият урок от 11-ти Септември. В последните няколко хиляди години светът непрекъснато го рушим и изграждаме отново. Последната фотография – мястото на падналите кули – от изложбата  изразява именно това.

Благодаря на всички, които така мило се отзоваха и споделиха отношението си с мен.

Дали в далечните си севлиевски корени в турско робство сме имали общо с овчари, дали етимологията на името Пастухов идва от руското Овчаров или кой знае откъде – това име се е посяло в нашия език. Не съм имал време да се занимавам с въпрос, който не считам за важен. По интересното, поради което разправям следната библейска история е, че откакто имам представа за себе си, винаги съм носил и нося овчарския дух на номад, който търси и прави връзка между “стадото”, духът човешки и невидимото отвъд хоризонта, носещо надежда за нещо ново.

/ Шимшал, Пакистан /

Първият номад сред хората, описан в петокнижието, се казва Авел. Свързваме го с историята и на първото човешко убийство и то в самото начало на човешкия род. Поради невъзможност да имат диалог и от завист Каин, работещият земята, тоест материята, строителят на бъдещата цивилизация, убива брат си овчаря, духовния Авел. На иврит Авел означава Дух, вятър, дъх… Разгледана по-близо до нас във времето, тази глава от библейската история показва непроменената абсурдност в човешкото състояние, но не без възможност за промяна. Думите във вид на мъдри поговорки идват от Кохерет или както той сам се представя, син Давидов. Става дума за Соломон, а Кохерет по-късно в гръцкия превод – еклесиаст, е “човек, който се обръща към тълпата”, обединител или духовно лице, проповедник, свещеник… Най-известното от тези предания ни е познато в гръцки и латински превод. На въпроса с какво би могъл да се облагодетелства човек от всичко, което го занимава под слънцето, отговорът е: “Суета на суетите, всичко е само суета”. И на нас се случва да погледнем с двусмислен поглед и да кажем: “Bсичко е суета !”. Оказва се, че след Септантата, заедно с идващото християнство, много гръцки преводи са морално окрасени или втвърдени от гръцката философска мисъл, с което текстът губи от субтилната си метафора. Преведена като суета, думата “евел”, повторена 38 пъти (!) на иврит означава освен вятър, „суета“, „безмислено, празно“ същевременно и Дух. Със същото значение правим връзка с името Авел. (В еврейската азбука няма гласни и коренът остава един и същ.) Тоест от заклеймяването всички да живеем в суета, същата притча в оригинал показва също, че духът преобладава в живота на хората.  Човешкият дух подобно на номад ни свързва с Материята, в която се развиваме. Каин и Авел, дух и материя в началото се разделят (както досега за съжаление почти винаги с насилие), за да се появи по-късно първият номад Абрахам човек, отначало чисто земен и статичен, после в движение и духовен, след това Моисей, с раждането на монотеизма, отново в движение, прави връзка между свръхцивилизования “статичен” Египет, след него Давид от овчар става велик обединяващ цар и т.н.

/ Шимшал, Пакистан /

Всичко това дълбоко ме вълнува, защото заедно с вълшебния, свръхцивилизован компютър, с който “промивам” фотографии и се опитвам да пиша, намирам човешкия, търсещ дух за още по-главозамайващ. Това неминуемо води до сдобряване на Каин с Авел, както и до казаното от сина Давидов, а именно, че под слънцето водещ е Духът. Освен товав себе си по-комфортно приемам овчарa Авел, който съвсем не е убит от материалното в големия град…
Петокнижието, макар често в осакатени преводи и недоразбрани двусмислия, обяснява ясно, че човек не може да прави нищо истински, нито да учи, нито да работи, нито да твори, ако не е щастлив. Основната съвсем тънка линия, по която се движим и развиваме, остава винаги между дух и материя.

Тези, които могат да отделят време и обичат фотографията ми, са добре дошли на изложбата “Времето е наш приятел” или както я представя Министерството на Външните работи и Американското посолство в София “Time is on your side” – плод на една десетдневна разходка в Ню Йорк през миналата есен. Връзката между овчаря с овцете в Пакистан от блога и един от най-материалните градове на земята (среща на човешкият дух с материята) е съвсем реална. И двата полюса ги носим и те ни помагат да обичаме живота.

Откриване: 12 ептември 2011 в 18 часа. Галерия „Мисията“ в Държавен Културен Институт ул. Алфред Нобел, 2 /срещу официалния вход на МВнР/

За контакти: Държавен Културен Институт тел. 8076430 www.sic.mfa.bg

За любителите на фотография, които нямат възможност да посетят изложбата – в www.pastoukhov.com, галерия 8 бихме могли заедно да се разходим в Ню Йорк.

Тази година Париплаж по кейовете на Сена започна със студени дни, за да завърши днес с горещо лято.

Казват, че скоро всички  кейове ще останат само за пешеходци, но засега, тоест от утре, колите ще плъзнат отново по пряката магистрала до реката.

Накратко: вчера сложих бански и сандали, минах по слънчевите кейьове и нащраках няколко кадъра. Виждате популярна парижка атмосфера, където да кажем някои по-бедни, незаминали парижани отпускат душа, кой както може. Кметството се е погрижило за безплатни игри, сокове, шезлонзи и други удобсва… Едно от лицата на Париж.

За любителите на фотография повече кадри могат да се видят в сайта в 69–та галерия – чернобели и цветни.

Cтава дума не за бокс, а за първия ден след Коледа, когато по домовете в кутия (box) хората слагат коледедни подаръци за близките си.

На същия ден във Ваимате, недалеч от градчето, което обитавам в Нова Зеландия, всяка година се организират състезания “Родео” по опитомяване на коне. Включват и езда на диви бикове. Поканени са да участват ездачи от Щатите, които са сериозна конкуренция. Виждате здрави мъже фермери, за които играта с естественото в Природата е ежедневие.

За любителите на фотография разгледайте продължението в галерия 90 на сайта.