FIAC 2011 / ФИАК 2011
2011
“Нещата не са видяни, защото са видими, a по скоро са видими, защото са видяни” – думи на известната Ню Йоркска фотографка Диан Арбюс /1923 – 1971/, представена с творчеството си в музея Jeu de Pomme.“ Фотографията е тайна на тайната. Колкото повече ви говори, по малко я разбирате. ” Това се чете и в прекрасните черно-бели кадри на тази интересна фотографка, съученичка на Ричард Аведон и близка на Лизет Модел. Идеята фотографията да се приеме като отделно изкуство се ражда по това време, тя влияе това да стане и въпреки краткия си фотографски и житейски път, Диан Арбюс оставя богато фотографско наследство.
Излизаме от градината Тюйрери с усещането на Диан Арбюс за Ню Йорк през 60-те години. След площад Конкорд, откъм долната част на Шан зе Лизе, по дължина на авенюто, до Гран Пале потъваме в палатки с многобройни галерии.
Тази година 38-мият ФИАК – 38-ми Интернационален Панаир за Съвременно Изкуство – представя 21 страни с 168 галерии, 33 от които излагат за първи път в Париж. В градините Тюйлери и Жарден де Плант са монтирани съоръжения и статуи, участващи в същото събитие. Епохата на големи контрасти, в която живеем е добре показана от излагащите артисти.
За обективност не може да се говори, защото част от наричащите себе си “артисти”, са просто добри търговци и оригинални техничари. Големите творци се броят на пръсти, някои не стигнат и до публичен израз… Всичко това не е ново, но факт е, че тук-там се появяват шедьоври, които хранят, дават надежда за творческите възможности на човека. Опашките /от по двеста метра с вход само 35 евро… / и огромната посещаемост на салона показват глад за нещо ново, вероятно изострен от незадоволеността на съвременните “Хомо Икономикус” и “Хомо Технологикус”, плъзнали широко по света…
Някои от обувките на дървото в Жарден де Плант надават викове с прикачени в тях високоговорителчета, удачно или не, заместват класическите скулптури от миналото. Проекти от този род, съвсем не евтини, виждаме навсякъде под формата на забавното, ако може така да се каже, Съвременно Изкуство.
Дали това изкуство ни влияе и променя, въпрос на лично усещане. Дали ни впечатлява или пък самовпечатлява себе си, за да запълни празнотата в живота, това също е въпрос на визия. Празнота и препълнено вървят заедно така, както изострянето на житейските въпроси, заедно с бягството за отговори – това изживяват съвременните артисти, както и повечето хора.
/ Автопортрет в Гран Пале /
Няколко галерии в Гран Пале се възползват от изложбата на Диан Арбюс в Jeu de Pomme и продават нейни винтиджи (оригинални авторски тиражи) средно за по 50000 евро. След месец /10-13 ноември/ очакваме поредното, вече петнайсто Пари Фото, барометър на фотографските коти. Тази година вече не в Лувъра, а се настанява нашироко под стъкления покрив на Гран Пале. Новината е чудесна за фотографското общество – отново 23 страни и 135 галерии, представящи модерни, съвременни и фотографии от 19-ти век. На чест е поставена новата генерация артисти от Африка. А защо не и един ден от България. Колкото и да са бедни и непрофесионални галериите ни по отношение на фотография, не мисля че един ден няма да се развием и представим на европейско, в случая и световно ниво.
От другата страна на авенюто, в изложбените зали на Пети Пале, е открита фотоизложба “Жените в Индия” (не задължителна!), затова пък в съседство е представена интересната “История на Комеди Франсез”.
Потъвате в декорите на театър, останал автентичен от 1680 год. до днес и инсталиран още от 1799 год. в Пале Роаял, сърцето на Париж. Виждаме бюстове на известни фигури от различни епохи със запазени традиции. След екстравагантното, възбуждащо Модерно Изкуство от другата страна на авенюто, контраста е голям, едва ли не ни става скучно. Все едно жертва на повърхносттна любов, незадоволени искаме още… Случва се нещо, а не остава нищо, прекалено сериозните бюстове, макети и картини от изложбата едва ли не тежат.
В Центъра Помпиду са разположени монографските изложби на фантастичния за епохата си Едуард Мюнш,
както и на оригиналния, мащабен Яйои Кузама.
В Музея за Модерни Изкуства скулптора Георг Базелитц впечатлява с насечените си дървени фигури, някои от които са оригинално оцветени. В Лувъра пък се разполага не друг, а Александър Велики с короната си и редки македонски съкровища.
В музея Орсе, който от няколко дни най-мило стачкува за подобряване на условията на персонала, е показана Англия, красива, морална и чувствена от времето на Оскар Уайлд. Докъто в Ке Бранли се е приземил духа на маорите от Нова Зеландия. Хе–ао-теа–роа – “Един дълъг бял облак” – така наричат маорите тази чудесна страна. Историята и изкуството на полинезийски викинки са богато представени с филми и свещенни предмети, прелетяли 25000 километра до Париж.
За да завърша с фотография, в Европейската Къща за Фотография Уилям Клайн ни представя черно-бял, достоен за Фелини Рим от 50-те години – „Рим+Клайн“, докъто Мартин Франк показва фотографиите си на известни артисти – „Дошли отвън“ – същата епоха в Париж. Цял етаж е отделен за „Златния век на албанската фотография /1858-1945/“ – чудесни тиражи и невероятни кадри от епоха на няколко големи фотографа – браво на съседите Албанци!
Фондацията Картие Бресон от своя страна излага Ню Йорксия фотограф Левис Хайн (1874-1940), един от пионерите на Социалната фотография, считал човешкия дух за най-важното нещо в живота. 150 -те оригинални черно-бели фотографии с тиражи от епохата на Хайне са истински бижута, достойни за вкуса на фондацията.
Връщам се към две произведения от ФИАК, в тон със съвремието :







































Коментар