FIAC 2011 / ФИАК 2011

“Нещата не са видяни, защото са видими, a по скоро са видими, защото са видяни” – думи на известната Ню Йоркска фотографка Диан Арбюс /1923 – 1971/ e представена  днес в музея Jeu de Pomme.“ Фотографията е тайна на тайната. Колкото повече ви говори, по малко я разбирате. ” Това казва и се чете и в прекрасните черно-бели кадри на тази интересна фотографка, съученичка на Ричард Аведон и близка на Лизет Модел. Идеята фотографията да се приеме като отделно изкуство се ражда по това време. Диан Арбюс влияе това да стане и въпреки краткия си фотографски и житейски път, тя оставя богато фотографско наследство.

Излизаме от градината Тюйлери съпроводени от усещането на Диан Арбюс за Ню Йорк през 60-те години. Между площад Конкорд и  Гран Пале има построени палатки с различни галерии за изкуство.

Тази година 38-мият ФИАК – 38-ми Интернационален Панаир за Съвременно Изкуство  – представя 21 страни с 168 галерии, 33 от които излагат за първи път в Париж. В градините Тюйлери и Жарден де Плант са монтирани съоръжения и статуи, участващи в същото събитие. Париж, както винаги е огледало на епохата, в която живеем.

 

 

Част от наречилите себе си “артисти” (за мен) за съжаление са просто добри търговци и оригинални техничари. Големите творци се броят на пръсти, а някои дори не стигнат до публичен израз. Наред с това има шедьоври и човек дори да стигне до клонаж, вероятно ще продължава да има  творчески таланти. Опашките от по двеста метра с вход  35 евро показват голямата посещаемост на салона и глад за новости.

Някои от обувките, накичени по дървото в Жарден де Плант, се обаждат, дори надават викове от скритите, прикачени в тях високоговорителчета. Удачно или не, те заместват класическите скулптури от миналото. Проекти от този род, съвсем не евтини, виждаме навсякъде под форма на забава – приема се като вкус и стил на Съвременното Изкуство.

Дали това влияе и променя нещо в нас е въпрос на лично усещане. Дали ни впечатлява или пък самовпечатлява себе си, за да запълни празнота в живота на някой с възможности, също е въпрос на разбиране. Празно и пълно вървят заедно така, както изострените житейските въпроси напоследък с бягството от отговори.

Няколко галерии в Гран Пале се възползват от изложбата на Диан Арбюс в Jeu de Pomme и продават нейни винтиджи (оригинални авторски тиражи) средно по 50000 евро. След месец /10-13 ноември/ очакваме поредното  Пари Фото номер 15, барометъра на фотографските коти, което тази година ще се премести от Лувъра под стъкления покрив на Гран Пале. Фотографското общество ще има на разположение 135 галерии от 23 страни с фотографии от всички епохи. Ще се чества нова генерация артисти от Африка. А защо не един ден и от България. Вярвам в страната ни някога да се формира фотографско ядро, достойно да се представи на европейско и световно ниво. Готов съм да помогна за създаване на галерия за фотография в София, стига да намеря галерист с познания, качества и желание да се отдаде на фотография.

От отсрещната страна на Гран Пале, в изложбените зали на Пети Пале, е открита фотоизложба “Жените в Индия”. До нея също е представена по-интересната за виждане “История на Комеди Франсез”.

Потъвате в декорите на театър, останал все така автентичен от 1680 год. до днес, инсталиран от 1799 год. в Пале Роаял, сърцето на Париж. Виждате бюстове на известни фигури от различни епохи, атмосфери и запазени традиции. След видяното екстравагантното, екцентрично Модерно Изкуство от другата страна на авенюто, контраста тук е голям, едва ли не ви става скучно.

В Центъра Помпиду по същото време са разположени монографските изложби на фантастичния за епохата си Едуард Мюнш.

Не е за пропускане и оригиналния, мащабен Яйои Кузама.

В Музея за Модерни Изкуства скулптора Георг Базелитц впечатлява с насечените си дървени фигури, някои от които са оригинално оцветени. А в Лувъра се разполага не друг, а Александър Велики със своята корона, както и редки македонски съкровища.

В музея Орсе, стачкуващ от няколко дни за подобряване на условията на персонала, е показана Англия, красива, морална и чувствена от времето на Оскар Уайлд.

От своя страна в Ке Бранли се е приземил духа на маорите от Нова Зеландия. Хе–ао-теа–роа – “Дълъг бял облак” – така наричат маорите чудесната си страна. Историята и изкуството на тези полинезийски викинки са богато представени с филми и свещенни предмети, прелетяли 25000 километра до Париж.

За да завърша с фотография, в Европейската Къща за Фотография Уилям Клайн ни представя черно-бял „Рим+Клайн“, достоен за Фелини Рим от 50-те години. На втория етаж Мартин Франк показва фотографии на известни артисти – „Дошли отвън“ – през същата епоха в Париж. Цял етаж е отделен също за „Златния век на албанската фотография /1858-1945/“ с чудесни тиражи и невероятни кадри от епоха на няколко големи фотографа – браво на съседите Албанци!

Фондацията Картие Бресон зад кулата Монпарнас от своя страна излага Ню Йорксия фотограф Левис Хайн (1874-1940), един от пионерите на Социалната фотография. Той с право е считал човешкия дух за най-важното нещо в живота. 150 -те оригинални черно-бели фотографии с тиражи от епохата на Хайн са истински бижута, достойни за вкуса на фондацията.

Връщам се към две произведения от ФИАК, в тон със съвремието с една парижка мъжка фигура с възможности…:

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Играта

                                                                      / Париж – кейовете по Сена /

Играта е тържество на възможното. – Мартин Бубер

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Игра

                                                                                         / По кейовете на Сена, Париж /

От едночасова игра може да научите за човек повече, отколкото от целогодишни разговори. – Платон

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Деца и възрастни

/ Шибам, Йемен /

Денят в който детето разбира, че възрастните са несъвършенни, става юноша; денят в който им прощава, става възрастен; денят в който прощава на себе си, става мъдър човек. – Алден Нолан

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Да играем…

/ Намибия /

Ние не спираме да играeм, защото остаряваме.

Oстаряваме, защото спираме да играем. –  Ж. Б. Шоу

Човек е най-близо до себе си, когато успява да бъде сериозен, както играещо дете. – Хераклит

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: