Зима в Париж

Paris-10

Paris-9Ясно и студено време. Катинарите на Pont des Arts, всеки затворил нечия емоция, желание, любов… Опитвам да ги отворя с мисли.

Небето потъмнява. Облак намръщен сърдито се развихря, изсипва безброй снежинки. Мостът сменя одежда.

Минават минути, всичко посивява. Катинарите мокри висят със заключени тайни.

Paris-8

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ПАРИФОТО 2010

Parisphoto-2 Parisphoto-12Да, това е Етиен Дюмон, журналист в Ла Трибюн в Женева, който срещам за втора година в салоните на Парифото в Лувъра. Очевидно е живял и сред някое племе в Африка и това му се отразява по съответен начин. Любопитно, нали? Ако започвам с него, то е за да покажа, че днес в изкуството, включвам и фотографията, между финеса, субтилното, многопланово изразяване и гротескните, вулгарни, дори граничещи с абсурда демонстрации, всичко е възможно. Не е друго, а въпрос на икономика, начин да се привличат и учудват слепци, сноби, всички все едно как търсещи да запълнят живота си с нещо „оригинално“. Всичко да се продаде и то на всяка цена.

В голямото изкуство водещо е вечното, извън времето и модите, винаги стойностно. Можем само да благодарим на големите колекционери, обогатили света с вкус и съкровища след себе си…

Parisphoto-8Parisphoto-6Парифото като ежегодно събитие описах в  блог от миналата година. Сега това 14-то по ред съвпада с 30 годишнината на месеца на фотографията в Париж. За запалените и с възможност да ровят в сайтове сред всичките 57 официални изложби в града не трябва да се изпусне: Harry Callahan във Фондацията Cartier Bresson, André Kertezs в Jeu de Pomme, Larry Clark в Musée d’Art moderne, Robert Frank à Karl Lagerfeld в Monnaie de Paris, “Autour de l’extrême” в Maison Européene de la Photographie, Heinrich Khün в Musée de l’Orangerie…. Който се интересува повече, може да потърси в: /mois de la photo paris 2010/.

Parisphoto-10

След Япония преди две години, после след арабския свят и Иран миналата година, днес Парифото се обръща към Източна Европа. За съжаление в България, освен липсата на по-сериозно изградени фотографски традиции, няма галерия, която професионално и на ниво да представи талантливи фотографи в Европа. Прага, Будапеща, Братислава, Варшава и Любляна се явяват като център на внимание на световното фотографско общество. Освен стари майстори, галериите им показат нови визии в съвременната фотография.

Parisphoto-11Parisphoto-4Източна Европа се представя с над 90 фотографи, които представляват почти една трета от цялото изложение. История на фотографията не би се изградила по същия начин без именитите унгарци Роберт Капа, Андре Кертез, Ласло Мохоли Наги, Ласло Елкан (или Люсиен Ерве), Брасаи… Поляците показат седем фотографи, еманципирали се от наложените норми на бившия комунистически режим. Клавдиж Слубан от Словения, вече отдавна известен в Париж с непрекъснато растяща кота – между 2000-8000 евро на винтидж* –  е представен от няколко световни галерии, щедро раздава автографи на последни издания на свои книги, предложени заедно с фотографиите. Рекордът е на Андре Кертез с фотографията „При Мондриан“ от 1927 година, малко по-голяма от пощенска картичка, изложена в известната ню йоркска галерия Гринберг за 700 000 евро.

Parisphoto-7Чехите са известни с Франтишек Дритко, а сега даровития Станко Абадзик, заедно с група фотографи е представен с „Хроники от Източна Европа“ в изложбата „East Side Story“ в HSBC, 103, av. des Champs-Elysées. Да не говорим за Жозеф Куделка, на който в една немска галерия, заедно с фотографиите продават книгата „Цигани“ за 900 евро… Споделям най-вече радостното усещане, това, че заедно с голямата криза в изкуствата, фотографията вероятно като по-късно, по-крехко и сравнително лесно за интерпретиране изкуство, добива все по-голяма стойност. Парифото е от влиятелните фактори.

В залата за пожекции, след многобройни диапорами и представяния на галериите от Източна Европа, Парифото завършва с отдаване на почит на починалия тази година Бахман Джалали, създателя на Съвременната Иранска Школа по фотография. Кратък филм показва огромни шествия в Техеран, съпровождащи големия майстор и учител. Мир на праха му!

Обичам да снимам женски крака. Ех, очите, погледа, но ето, върха на една обувка, сянка, гънка, всичко говори…  Човек излъчва с всичко.

*Винтидж е тираж  в ограничен брой, реализиран и подписан от автора.

Който се интересува и обича фотография, би могъл да хвърли око в галерия 70 от сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Любов и обич

love-1

Истински обичаното същество не може да разочарова, защото не очакваме нищо в замяна. Обичта не е чувство, а действие. Даваме това, което не притежаваме заедно с възможността на другия да бъде различен.

Болките, драмите и разочарованията от любовта често идват от смесване на обич с надежда – очакваме нещо в замяна. Oбичаното същество би трябвало да отвръща на любовта без да мери, осмисля или да приема любовта като връзка. Най-вече да не оприличава другия със себе си. Именно разликата между хората увеличава богатството на връзките. Ерос и агапе заедно правят любов и обич взаимно да се утвърждават.

Хора, които се обичат истински се оказват най-лесни за снимане. Спонтанността няма маска. Срещат се рядко.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: