Manuel Alvarez Bravo (1902 – 2002)

“I work for the pleasure of the work and everything else is a matter for the critics. I think that light and shadow have exactly the same duality that exists between life and death. When one takes a photograph one doesn’t think about saying anything in particular”

„Работя за удоволствието от това, което правя и всичко  друго е материя за критиците. Намирам, че светлината и сянката имат същата двойственост, която съществува между живота и смъртта. Когато снима, фотографът не мисли какво разправя.“

Алюзията за живота и смъртта звучи силно, дори малко радикално, но съм напълно съгласен, че добрата фотография изисква спонтанност, без мисловни концепции и тълкования. Удоволствието от добрия резултат идва от изравняване на вътрешното усещане в унисон с външния свят и възможностите, които представя играта на светлината.

Вътрешният усет зависи от богатата душевност и чувствителността на фотографа, свързани с  външния свят, който във всеки момент е различен.

Коя фотография е най-добра? – Безвременната.

По време на пандемията написах  първия си роман „Извън Рамките“. С помощта на издателство Рива представянето стана в зала Перото на НДК. Там показах и първата си  фотографска изложба направена преди  трийсет години в летището Орли, в Париж, в която има фотографии на места за които се говори в книгата.

Главният герой в романа, Върбан, е близък мой приятел, който загина в снежна бюря по билото на Пирин. Двамата обичахме заедно планината и живота и крояхме смели планове за полети извън Рамките на режима, който беше пречка да се живее пълноценно. В сърцата си носехме думите на дон Кихот: „Свободата Санчо, е от най-ценните блага!“ и си повтаряхме думите на Виктор Юго: „Да спасим свободата, свободата ще спаси останалото.“ Ставаше дума за свобода, която да отговаря на вътрешното ни състояние.

С написаното освен да дам живот на приятеля си, опитвам да покажа как перипетиите, през които преминава човек, ни учат как с един крак да следваме кодовете на обществото, в което живеем, а с другият да не спираме да реализираме каквото носим в себе си. Показвам как именно задухът, причинен от Рамките, налагани от все едно кое общество, за тези които търсят, помага да разширят съзнанието си.

Можех да вая до безкрай това си първо „бебе“, ако през април тази година не попаднах на симпатични млади издатели от Издателство Рива (освен това на две крачки от дома ми в София). Те побързаха да ме убедят, че книгата е добра и не е необходимо да я пиша до безкрай. Хванах се, да кажем, на въдицата и дадох ръкописа за печат.

Опитвам да не съжалявам, а започнах да преработвам историята на приятеля си със заглавие Небето зад облаците – небе отново Зад Рамките, което търсим всички.

( Южни Алпи, Нова Зеландия )

Фотографията може да бъде огледало, прозорец, регистриране, интерпретация, документ или произведение на изкуство.

( Булонски лес, Париж )

В заобикалящата ни, непрекъснато променяща се реалност, живеем във видим и невидим свят, (за някои външен и вътрешен, разбира се, също разделени на видими и невидими части).  Изкуството се ражда, когато ги смесим с въображението си, за да избягаме от абсурда и необяснимата, фантастична част на живота.

                                                                                       ( Mt. Koya, Japan )

                                                                           ( Ладак, Индия )

Няма медитация без мъдрост, нито мъдрост без концентрация. – Гаутама Буда