Бала Монголия

мар. 25
2017

БЯЛА МОНГОЛИЯ

Дойде ред за Монголия, огромна, бяла и студена, с безбрежни широти и планински върхове в безоблачното небе. В зимната си премяна страната се оказа величествено красива, жива и най-вече с редки туристи през зимата.

Монголците в страната се движат на коне, камили, елени, а най-често на мотори, руски или китайски и вместо с каски, с красиви топли шапки.  Тези двама приятели на фотографията си поделиха по бутилка водка, махнаха с ръка за сбогом,  подхлъзнаха се на леда и съвсем естествено полегнаха да поспят на -20° С до мотопеда. Когато след три часа се върнах да се уверя дали спирта ги задържа живи, вече бяха отпътували.

С площ три пъти колкото Франция и с 3 милиона жители монголците си поделят страна, трудно овладяема дори от братята руснаци, които се опитали да хванат бика за рогата, но тялото не успяли. Монголците са успяли да запазят духа и автентичността си. Както във всяко от пътуванията, именно тази автентичност тръгнах да потърся .

След съответния поздрав с две ръце, в който тези на по-възрастния са отгоре, 

монголците си  заменят красиви табатиери с пърфумиран тютюн. От уважение всеки смърка от табатиерата на  другия.

 

Монголците са приели кирилицата да изразява езика им, но са забравили говоримия руски и без преводач се отзовавате, както в Китайски, Индийски, Японски и други провинции в разговор с очи и знаци. Тази комуникация в по-примитивния свят, където истините нямат необходимост да се доказват е безпроблемна.

Шаманите  разбира се правят бизнес с многобройните туристи, дошли за шоу и готови да платят. Истинските не са за показ и слава Богу, защото кой би оправил проблемите в останалите далеч от градовете племена. В сферата на духовете всяко шоу се наказва и лишава шамана от силата му.

 

Огромната, фантастична природа, въпреки перипетиите от миналия век, е опазила страната. Тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят са се върнали във всекидневието, както преди инвазията от руснаците.

 

Въпреки царящата корупция в няколко големи градове, отровите от навлязлите моди и растящия туризъм, монголците са опазили вековните си традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката, облечена със сребро отвътре преминава от ръка на ръка. Всеки казва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям, идват ми спонтанно думите на „Сладуно моме“, след това „Кавал свири на поляна“…, без да мога да преведа съдържанието, ритъма и мелодиите повдигат още повече температурата на всеобщото настроение.

Монголската Нова Година в две-три семейства даде възможност да се докосна до местните традиции. Преживяванията са физически, свързани са с корените на обществото.

Обикновенната вяра е най-често емоционална или интелектуална,  докато традициите правят да бъдем истински заедно. Народ без традиции пресъхва и се намразва. Тук в монголската степ всяко нещо тежи, носи значение на мястото си. Сравним с изтощените от комформизъм европейски общества тук респектът между хората и отношението към животните е за завиждане. Забравям бързо историите с Трамп, Дуган, Путин и останалите герои, с които ни пълнят телевизиите…

Фотографите казваме, че снимаме, за да не говорим, особено в естествен свят, където жестът и излъчването замества думите.

През изминалите няколко хиляди километра не видях място, дори на подобни отрицателни температури, където да няма живот.

По замръзналите реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след Байкал  в недалечния Сибир, по леда се движат коли и мотористи. По тези ледове и снегове не срещнах кола с вериги или моторист с каска…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? Добър въпрос, по-скоро не. Вероятно и най-вече, за да не изцапам неопетненото преживяно бяло. Или можеби да, ако това става при приятели монголци, далеч от агенции и туристически бизнес. Срещите с тези номади трябва да става по номадски с душевен обмен, а не както в изложбена зала. (напоследък феномена в Париж е как въпреки прекрасните каталози, все повече хора снимат картини в изложбите с телефони…, да не говорим, когато пътуват по-далеч…, някаква мания за регистриране или пък технически оргазъм, вложен в успяващите да завъртят главите нови технологии…)

Улан Батор, известен със замърсения от дървени въглища въздух, е огромен, модерен, грозен и интересен с противоречивия си модерно-архаичен градски вид. Дали от въздуха или заледените пътища, има огромни задръствания и както в България, хората държат да имат скъпи коли.

В базара, от най-грозните, които познавам, не се въздаржах да  купя шапка от лисица, друга от вълк и дори трета от заяк – спомен от сухия студ, в който ставните болки изчезват.

От няколко хиляди фотографии опитвам да избера някои подходящи за блога. Да преобладават  по-взискателните черно-бели или тези, флиртуващи с цветове. Зелената Монголия през лятото дали е по-грабваща? Монголците ще останат ли така сърдечно отворени, когато в хубавото време ги нападнат туристи или светът, обсебен от сметки и бизнес се деформира, както навсякъде? Страхувам се, че да, но това не пречи да се опитва.

 

Приятелите на небесните тела имат за какво да посетят Монголия. Тази луна от последната ми вечер беше градска, при това в най-замърсения казват град в света…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Времето

ян. 08
2017

Времето няма друга работа, освен да лети и да ни притеснява, освен ако човек не е ангажиран с неща, които обича.

bois-de-boulogne-copie-3                                                     /В Булонския Лес, Париж /

Когато снимам понякога си задавам въпроса дали съзнателно за момент бягам от времето, за да фиксирам нещо, отговарящо на вътрешното ми усещане за хармония, красота и истина или по-скоро увлечен в търсене на привилигерован момент, грабнат от енергийния поток на живота, просто го забравям (пустото му време) и чудото се получава именно поради това.

bois-de-boulogne-3-copie

„Добрата фотография се ражда в привилегировано състояние, освободени от условности в състоянието на свободното дете, което откива реалността.“ – казва Серджо Ларен, с когото до голяма степен споделям  визията за света.

bois-de-boulogne-4

Когато учим фотография, говорим за време, за геометрия, за светлина, за техника…, всичко това има значение и после го забравяме, както добрата балерина забравя, че играе, добрият музикант, че свири или художника, че рисува.

bois-de-boulogne-copie-2

bois-de-boulogne-5

Цветно или черно-бяло – остава дилема – понякога и двете, но само понякога. Черно-бели, същите фотографии са по-силни, поне за мен и ако трябва да ги принтирам, без колебание – черно-бели.

bois-de-boulogne-copie-4

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тежестта на залязващото Слънце

Ное. 21
2016

le-poids-de-soleil                                                                                    / Поморие /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пари Фото 2016

Ное. 13
2016

02-paris-photo-grand-palais-2016

Под аркадите на Гран Пале са разположени 153 галерии от тридесет страни – между тях най-много френски, следвани от Щатите, Германия и Англия. Включени са  30 издатели на книги за фотография, включващи редки антикварни издания, програминарани са  актуални форуми с  растящ брой посетители, много от които снимат сниманото с телефоните си…

paris-photo-grand-palais-2016

Навсякъде се вижда висок професионализъм, нови медиуми и техники, често много сполучливи. Използва се оцветяване с пигменти, комбинации с наслагване на образи, фигури и оригинални сюжети, често поетични или забавни с богата фантазия. И най-вече за радост все по-рядко срещани безвкусици.

05-paris-photo-grand-palais-2016

Напоследък сякаш кризата мобилизира хората на изкуството да не рискуват, а да залагат на качество и висок професионализъм, което остава винаги печелившо.

08-paris-photo-grand-palais-2016

Сара Мун – с характерния си финес, заедно с други известни фотографи дават автографи.

04-paris-photo-grand-palais-2016

Интересни артистични фигури…

06-paris-photo-grand-palais-2016

Темата за този важен салон наминава повърхностно нахвърляните идеи в  блога. Допълвам няколко фотографии за  атмосферата в салона.

05-paris-photo-grand-palais-2016

 

06-paris-photo-grand-palais-2016

 

10-paris-photo-grand-palais-2016

 

paris-photo-grand-palais-2016-9

 

paris-photo-grand-palais-2016-10

 

paris-photo-grand-palais-2016-7

 

paris-photo-grand-palais-2016-2

 

 

 

03-paris-photo-grand-palais-2016

Между всички други по света Пари Фото остава между най-интересните фотографски шоу.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Българска хроника, септември–ноември 2016

окт. 28
2016

01-arigato-japan-izlijba

След преживяните одисеи с калта в Поморие (от предишния блог) последва фотографска изложбата “Аригато Жапан” в галерия Средец в София. С това заглавие отправям благодарност към Япония, страна, където хората казват, че “красотата е отговор на търсената истина”. Япония е взела есенцията от културата на мощните си съседи Индия и Китай, а по-късно е приела, пресяла и задържала същото от цял свят, за да му даде японска физиономия, без да промени основното в себе си. Това е съпроводено с шокиращи, успешно овладяни противоречия. В минали блогове подробно написах за етика и толерантност в отношенията на хората, където вместо “обичам те” се казва “има обич” и вместо “липсваш ми” – “има тъга”… Японците често отговарят с “може би” и глаголът съм, както в еврид, няма сегашно време – нещата в живота са винаги на път да стават, човек е на път да се изгради – и се изгражда!… Изкуството им не е симетрично, нито “съвършенно”, оставят го да бъде безгранично…

02-ivan-arigato-japan

Японският посланник ме стопли с думите, че при откриване на изложбата се е почуствал в страната си.

03-arigato-japan-ambassador

След минералните бани в Поморие сега, когато е студено и вали дъжд, в Панчерево е цяло удоволствие да се плува в открития минерален басеин и не по-лошо да се влезе в подновената минерална баня.

04le-bain-pancerevo

А през следващите дни:

05-pirin

посетих дълбоко скътания в сърцето ми прекрасен Пирин.

07-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bd

 

pirin-6

 

pirin-3

 

cats-ridje

На това място изгубих близък приятел, с него тук намирахме най-красивото сред българските планини, тук бих оставил костите си и аз. Двата свята на живота и смъртта са свързани – когато питаме някого за какво би умрял, все едно го питаме за какво живее. Когато назоваваме къде бихме оставили костите си, означава, че по-значимо, в случая красиво място, би било трудно да се намери.

10-pirin

09-pirin

pirin-4

 

06-pirin-2

Както е ставало почти винаги пиринските авантюри завършват с минерална баня в Добринище.

12-bain-dobrinishte-2

Тези най-обикновени хора си хортуват сладко. С фотоапаратче, завито в чаршаф вместо пишкир, за няколко минути се присланчвам до тях. Слушам с удоволствие какво се е случило с кравата…, а те обзети в желание да споделят, не ми обръщат внимание. Говорят, както са го правели винаги от десетки години. Като деца са помагали на бащите си да строят същата баня – строили са я на собствен гръб и средства, за да се радват на минералната вода. Сега се опасяват, че някой от “добродетелите” на града ще поиска да я “купи” от кметството, за да направи търговия с модерно Спа…

13-bain-dobrinishte

Като малък и аз помня как слизахме от планината със ски до банята. Премръзнали ги забучвахме в снега, за да се потопим в блаженството на кристалната минерална вода. Правехме го с песничка и глътка ракийка за изпроводяк… Сега и така беше също чудесно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: