Новогодишен фотографски калейдоскоп

дек 30
2015

Новата Година е наблизо и искам да благодаря за интереса на читателите на блога, които напоследък станаха многобройни. Отдавам го на повече на фотография, отколкото на опитите ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Колебаех се какво да споделя за края на годината, когато тази сутрин, за да разбера една болка в рамото си, ме бутнаха за петнадесет минути в голям тунел за магнитен резонанс. Абстрахирах се от жестокото тракане на магнитите, затворих очи и потърсих в съзнанието си няколко хубави преживявания. Изплуваха страните от фотографските ми лутания, останали най-близко до сърцето. Не става дума за комфорт или нови приятелства, а места, където без колебания бих хвърлил котва отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

По континети Азия изплува на първо място. Просветна триото Индия, Япония, Китай. Сърдечното усещане клонеше към Индия, естетическото към Япония, а висящите, интригуващи въпроси към неприятния, но силно провокиращ Китай.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

Виетнам и Камбоджа останаха на заден план за сметка на ясната носталгия към вече недостъпните Пакистан, Афганистан и Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Пред пред очите ми изплува динамичния, напрегнат Израел с прекрасната пустиня Негев, земя и народ стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия лентата се разкъса между Европа и Африка. Африка – все по-трудна, търсеща себе си в новия свят, а Европа стара и разнообразна, губеща педали в ускореното време. От една страна култура, изкуства и удобства в агонизиращата ни Европа, от друга – силата, магията и автентичната красота на примитивните изкуства от там, от където е тръгнал Хомо Сапиенс.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Везните на сърцето натежаха към Африка, а разума и навиците към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна, се подредиха на трето място. Ню Йорк не е Америка, но за мен остава най-великия, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са чудесни за пътуване, но скучно плоски. Южна Америка, с екзотики и разнообразна природа, също е много интересна, но населението, убито духом още от времето на Кортес. Липсва духовния мащаб, недвусмислено принадлежащ на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Австралия, особено Нова Зеландия с красива, чиста автентична природа и мили, усмихнати хора е чудесна за пътуване. Но усетете вибрацията на старите Родопи в страна като Нова Зеландия ! Освен това местното население, не по-малко от индианците в Северна Америка, е изгубило духа на дедите.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както са я наричали майка Индия. Добавям Непал и Бурма, контактите са безпроблемни, разнообразни и сърдечни, природата богата, импрегнирана с хилядолетна история. Санскритският заедно с еврид, са между най-старите още живи езици. Човешкият обмен, това, което липсва най-много навсякъде изобилства в тази, както казват най-демократична страна.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е единствена по рода си, различна планета, където хората имат невероятна етика, ненадмината естетика, с природа чиста и красива.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай, огромен и провокиращ с богатото си, до голяма степен смазано минало, остатъка от което продължава да очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението са материал за размисъл.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Израел с динамиката, с всички световни кухни, респективно култури от придошлите отвсякъде евреи, ако изключим екстремните вярващи, с еврейското писмо (тората), останало автентично и свързащо еврейския род над три хилядолетия, по гениалност ненадминат и по смисъл е сравним с индийските писания, докоснали есенцията на живота.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Сравнимо ли е излъчването на земята на тези най-стари култури с това на прясно заселените страни ?

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Тези приблизителни и набързо нахвърляни субективни идеи на предпочитанията ми следват най-вече лични духовно-естетически чуства за автентичност и безвремие. Без да ме напускат те са стимул за осъществяване на проекта « Земята и Хората ». Земята ни е навсякъде прекрасна, докато човекът – най-интересния земен, вероятно и космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Накрая изплуват и пустините, където по най-невероятни места се е имплантирал човешкия дух.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

Всичко това с надежда следващия магнитен резонас да не ми забрани да правя трудоемки пътувания.

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава напрегната и интересна за целия свят, за всички търсещи и все по-осъзнаващи възможностите си хора, за тези, които си позволяват да гледат себе си и нещата направо в очите.

Да ни е честита на всички, по-възможност с повече споделена, надраснала болките радост. Сложих нарочно цветни фотографии, за да ни бъде всичко весело и цветно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Заедно

дек 04
2015

Заедно-2                                                                    / Benares, India /

Не можем да бъдем заедно, ако няма нещо, което по някакъв начин да ни надминава или надвишава.

Заедно                                                               / Inti Raymi, Sacsayhuman, Cusco, Peru /

Човекът, както животните в природата, търси преди всичко сигурност. Повече заедно – повече сме осигурени спрямо външните агресии! Все едно дали те са свързани с климат, агресия, вид политика или личен характер.

Заедно                                                                           / Sofia, Bulgaria /

Мисли, въображение, емоции, интуици, качества, развити до някакво ниво във всеки, помагат да измисляме системи, които ни събират заедно. Било в семейство, квартал, село, град, държава, партия или все едно в коя политическа групировка, религия, секта, фейсбук, футболен екип, марка на телефон… – възможностите са безкрайни – всички те по някакъв начин ни събират повече или по-малко илюзоарно да бъдем заедно. Дори индивидуалистите, все по-ясно очертаващи се напоследък, в защитната си елитарност също търсят да се наместят под чадъра на някаква общност.

Заедно-4                                                                              / Timaru, New Zealand /

Хубавата страна на това “заедно, без което човек не е възможен, е не параноята спрямо злото, смъртта или загубата на постигнатото, а търсенето за разбиране на света. ” Не става дума за болната, перверзна част на хора събрали се, за да измъчват, убиват и дори умират в името на отвъдното. Да разбираш света, означава да го променяш, с което едновременно променяш и себе си – очевидно за по-добър живот. Това е възможно при положение, че си позволяваме да гледаме нещата направо в очите.

Заедно 1                                                                                 / Paris-plage /

Между многобройните човешки парадокси, този с желанието да бъдем заедно и едновременно с това да се различаваме, остава от най-интересните за размишление. Без да сме заедно не е възможно да станем единствени, но когато сме заедно, нещо в нас неминуемо се изтрива в полза на другите. Контактът с хората ни заставя да се променяме, с което се утвърждаваме в уникалността си. Кръгът се затваря. Но и в двата случая макар несъзнателно ни съпровожда страх, незадоволеност и чуство за вина, които тежат и усложняват нещата.

Заедно - copie                                                                                / Dogon village, Mali /

И защото блогът е за фотография, да споделя, че във фотографските ми забежки, няма място по света, където във фотографиите си да не виждам скрити погледи, търсещи взаимност и бягащи от такава. Когато се движим на обществено място погледите на повечето хора търсят себеподобни и едновременно бягат. Колко хора ви поглеждат спокойно, право в очите, все едно дали контакта ви е продуктивен или не!? Тогава защо се учудваме за безобразията, които стават навсякъде сред всеобщия егоизъм, претенции и повърхностност. Ще попитате: “а ти как реагираш?” – Опитвам се да разбера и да променя каквото мога. Ако това не отговаря на възможностите ми, продължавам пътя си, за да съм полезен по-друг начин. Човек, дал си труд да разбира другите, вече променя нещо в себе си, респективно и света – идеята, с която започнах есето.

Заедно-6                                                                            / Pughe, Yunan, China /

Мнението ми е, че светът става все по-комплексен, в много отношения по-ясен, едновременно с това с по-ясно различими зло и добро. Скритите качества и недостатъци излизат все по-ясно наяве. Полумерките и шикалкавенето плащат все по-скъп данък от всички.

Настоящата ни епоха по отношение на бройка на жители на планетата, колкото и да звучи парадоксално, е най-мирна, с най-малко глад и болести, най-напредваща във всяко отношение, дори с плашещо ускоряване на събитията – във време и пространство – което я прави най-фантастична от историята на нашия ни вид.

Пиша подобни сериозни редове, а без смях няма бъдеще!  Съжалявам, че напоследък не слагам от хумористичните си фотографии в блога. Ето, затова тук добавям напъните на тази наша госпожа да се присъедини към емоцията и надеждите на всички Софианци при посрещането на Симеон Велики… :

Заедно                                                                                            / Sofia /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Луди – млади

ное 27
2015

Луди млади                                    /Kukery, Pernik, Bulgaria/

Тя ме иска, аз по нея,

Мир не зная, луд лудея.

Аз от стара майка крия,

Тя от татко – зъл бекрия.

Че сърце глава не пита,

То е птичка дяволита:

Дето иска се пилее,

Дето иска, там ще пее… П.К. Яворов

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париж, 13-ти ноември

ное 24
2015

Paris                                                                             /La Defence, Paris/

Под небето за всички ни се отключва нова епоха – под небето нищо ново – и двете твърдения са вярни. Откакто човек започва да търси човешкото в себе си, посятите добри зърна раждат добър плод, лошите дават плевели и отровни треви. Добрият плод се вглежда откровено в себе си, за да се реализира след това през и в околните. Колко хора правят това искрено?! Отровните треви, необлагородени се прераждат в още по-силни отрови. Историята го показва.

Средновековието е пълно със Савонароли, съвремието с фашизъм, комунизъм, ислямизъм – името на радикалния ислям. Под различна форма тези наименования са свързани с нихилизъм. За нихилиста живота и смъртта губят своя смисъл. Веднъж превърнат в автомат човек вече не изпитва страдание. Спасен от болка и чуство за вина, той си позволява да убива, да измъчва, да руши, да унищожи дори себе си. Младите хора, често объркани, с неоформени идеи, революционно настроени са най-лесна плячка за радикалните идеи. За съжаление много хора, подложени на манипулация и липса на избор, приели собствената си невъзможност, също хлътват в ямата на комформизма. Преди години в комунистическия блок ставахме задължително чавдарчета, пионери, комсомолци, ОФ членове, накарая като привилегия и партийци, все жертви на едно и също измиване на мозъците. В религията нещата са емоционално по-силни и сложни поради дълбоко вкоренените от векове ритуали, доктрини, традиции и обещания от трансцедентен характер в стил « отвъдното носи спасение » и други . И докато евреите са хора на интерпретиране на свещенните текстове с непрекъснато подновяване на концепциите в написаното, и това без прекъсване от близо 2500 години, при християните след многократни, често жестоки разтърсвания (30000 изклани в Вартоломеевата нощ, 2000 в Париж…) и промени, може да се говори за известен ренесанс, то мюсюлманите са спрели промените в развитието си като религия още през 15 век. Въпреки дължимото им толкова важно за културата ни предаване на гръцката култура, както и чудесните текстове на масово избитите между тях Суфи, носители на рафинирана духовна мистика и поезия, текстовете и голяма част от религията им остава непокътната, удачна за времето на Мохамед и няколко века след него.

Основната трудност днес не са Даеш или Ал Каеда, гниещи трупове на нереформирания ислям, а известни интелигентни свръх богати мюсюлмани с голямо его и жажда за власт, които не могат да понасят конкуренцията на прогресиращия цивилизован свят. Сериозен проблем е как стотици милиони мюсюлмани от народа трябва да осъзнаят, че едновременно с бързото развитие и промените в съвремните общества, коранът не може да бъде възприеман в архаичния му вид, а още по-малко възможно да се реагира, както по времето на Мохамед. Суратите има тепърва да се прочистват от паяжините и натрупания спечен от векове прахоляк. Неотдавна в Брест имамът в джамията обясни на събраните мюсюлмани, че съвременната музика е дяволско творение, което ще превърне слушащите, когато умрат, в маймуни и прасета. Ренесансът, подновяването (нахда) на исляма, ставащ все по натрапчиво видим за всички, в центъра на който е шарията (пътищата към Бога) и установяването на Умма (ислям извън държавата), зад който видимо или прикрито стоят основни фигури като Саудитска Арабия, Иран, напоследък Турция, Пакистан, а вероятно скоро и азиатските страни, в него са скътани основните добри и лоши зърна. Там е терена на движещите се под краката ни пясъци, от там започва евентуалното отваряне или катастрофа, които тепърва ще стават сериозен фактор за развитието в света. Познатия ни термин война, за която чуваме в медиите звучи особено, защото всичко в тази нова сляпа агресия е различно от познатите ни досега войни. Това е “война” без видим враг, “война” без правила, в която всичко е възможно, без подготовка и геометрична яснота, без войници, защищаващи идея и чест. Даеш рано или късно ще бъде прочистен. Тепърва ни очакват преустройства, създаване на нови закони за действие и противодействие, уравновесяване на кръстосващи се интереси и то на всички нива в световната политика. Очакват ни времена на провокации и промени, поставящи всички ни под въпрос. Камбаните не бият от вчера. Ускорението, предизвикано от интернета е същото, кавото се е получило в средновековието след измисляне на печата с  жестоки кланета и инквизиции. Днес мащаба е различен с по-ясно съзнание за това как всичко е взаимно свързано и това, че всички ние сме носители едновременно на добро и зло в себе си. Перверзната цел на терористите е да дестабилизират куража на демократичните сили в строежа на прогресиращи общества. Техни неписани съюзници са всички скрили се в рутина, комформизъм, егоизъм, подправеност, … хора, нямащи общо с прогреса в света.

От големите общочовешки проблеми първи е страха. Страхът сваля човека ниско, убива качествата, смазва самочувствието, обезценява и създава терен за манипулация. Най-страшното и водещо към провал е страх да погледнем директно реалността в очите. В периодите преди Сталин, преди Хитлер, Полпот, Мао… нещата са били ясни и са могли да бъдат предотвратени! Мюсюлманите, огромна маса от които днес мълчат, подтиснати, смазани от страх са първи наказани и жертва. Братята Мюсюлмани с лозунга „Ислямът е решението“ вече десетки години фанатично търсят да унищожат “щастливите западни клтури”, които компенсират упадъка си в единствения възможен изход да се мондиализират. Да не говорим за Салафисти и вече много други, на лице отпреди повече от двайсет години. Та какво по-обидно от това да се изгради нов, реализиращ се световен човек, при това взел мястото и то под носа на изостаналия, обещал си да вкара света в рая Ислям?! Ключовият проблем между Израел и Палестина между две несъвместими култури (макар библейски братовчеди) сега се обръща в световен. Същата е провокацията между Тайфун и боговете на Олимп от времето на Омир.

Западащата западна култура (на което всички сме свидетели), търсеща как да преосмисли измислената в продължение на векове от нея Светлина в структурата на възможен нов културен, цивилизован свят, с така започналото преустрояване и мондиализация след падането на Берлинската стена – световна икономика, ефикасно използване на науката, опазване на планетата – сега се налага да се защищава от растящия екстремизъм в последната агонизираща религия. В така наречения постмодернизъм сега става наложително Светлината да се преизмисли, да се пресътвори на световно ниво, така, че човек най-после да се почуства добре в кожата си. Народите да въздъхнат дълбоко, да напредват в хармония със себе си и със заобикалящия ги свят.

Най-лошо от всичко е безразличието,    неостаряваща болест сред хората, криминална реакция на автоматизираните, улегнали в навици изпълнители на наредби и заповеди. Егоцентризмът от своя страна лесно вкарва в радикализъм и цъвтящ нихилизъм.

Еднакво опасен днес е сюрреализма в отношенията между Русия, Сирия, Саудитска Арабия, Иран и Турция, за да не цитирам имената на познати нам болни, егоцентрични политици, въвлекли над тридесет, ангажирани в конфликта страни да се движат по опасен ръб, от който зависи изхода или провала на това, което ни очаква в близко бъдеще. От огромен конфликт за съжаление ни спасява най-вече страха от възможните загуби на тези протагонисти, страх, породен парадоксално от същия егоизъм, предизвикал конфликтите.

Пример за всички остава гениалния, позитивен провокатор Сократ. За съжаление светът не напредва без провокация, а тя може да бъде и добра! Най-мъдрият сред философите държи критично на себе си, гледа право в очите живота с всичките му качества и недостатъци с цел да провокира прогрес сред околните, притова без да иска да избяга от наложеното му най-голямо наказание, смъртта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Paris Photo 2015

ное 14
2015

01 Paris Photo1

Салонът в Гран Пале Пари Фото тази година, по-хубав отвсякога, заедно с всичко друго във Франция днес затвори врати. Ние сме във война, вътрешна и световна. Благодаря на всички, които четат блоговете и загрижени се обадиха. За съжаление са необходими трусове, за да си показваме колко се обичаме и държим едни на други.

08 Parisphoto

В настоящата атмосфера не правя подробен коментар на тенденциите в салона. Слагам няколко фотографии от вчерашния ден. Съвсем не в тон с външните събития може да се каже, че има нова вълна от финес и намаляване на кичове от предишните години. Забелязахме същото и в неотдавнашншя ФИАК. Котите на фотографите са високи, но повечето на заслужени, рядки и качествени произведения.

02 Paris Photo

 

03Paris photo

 

04 Paris Photo

 

 

05 ParisPhoto

 

06 Parisphoto

 

07 Parisphoto

 

13Parisphto

 

12 Prisphoto

 

Paris Photo

 

Paris Photo-2

 

14 Parisphoto

 

Paris Photo-3

 

11 Parisphoto

 

09 Parisphoto

След случилото се снощи в Париж, хората, живеещи, всеки в своя свят, вероятно разбараха, че все едно под каква форма, включително най-жестоката, нещата са тук, сега и навсякъде. Границите преди години се сринаха, но явно все още не сме готови за свободата, която се представи под носа на всички. Уплашени, сега повече от всякога слагаме нови граници (стени) във всичко. И има защо. Но паника, страх и национализъм водят до още по-голямо затягане и регрес към неразбрано минало. Да си пожелаем съзнателни усмислени реакции за времената, които ни очакват.Parisphot15

 

В Париж всичко е затворено.  160 световни фотографски галерии в Гран Пале са блокирани.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: