За разлика от ежедневния живот, изпълнен с ограничения, истинска свобода на израза има само в Изкуството. Фотографията, взета по този начин, също намира своето място и днес с все по-голямата си популярност още по-ясно показва климата на обществото, в което живеем.

Да, но извън големите фотографските изпълнения с безвременен характер, което именно ги определя като изкуство, останалите претенции за снимане са по-скоро повод за бизнес, имат политическа цел или просто идват като лично забавление. Всичко това защото:

една даденост, приета като данна, не е информация;

информацията не е познание;

познанието не е Истина.

Ясно става, че фотографията не дава реалност, нито Истина, а само гледна точка или усещане. Усета, когато е рафиниран и безвременен прави изкуство – далеч от понятието изкуствено.

Да сте под влияние на информации означава да се включвате в стадото на цифрите и да участвате в игрите на големия цирк, който всички живеем – политически и икономически. Прилича на участието в инфантилното регистриране на лайкове като нов  лесен социален израз/игра на съществуване във фейсбук с влизане в регистрите на Гугъл – отново икономополитическа система, този път с позитивна уловка, защото  дизлайкове не съществуват. Всяко нещо има и добра страна, подчертавам единствено това, което ме впечатлява.

Невроните в главите ни свързват информации. Връзките са винаги частични и субективни, докато Изкуството излиза от системи и ограничения.

А на всекидневно ниво какъв е изхода от ограниченията, в които  манипулацията царува на всички нива ?

Раздрусани от световните събития повечето хора го разбират, необходим е кураж всеки да избере етически ясно от коя страна стои –  откъм градивното добро или откъм рушащата лошотия, все по-ясно разграничени. Ако ги смесим , както това  често се случва, егоизма взима позитивното за двигател, за да заграби и да се изяви още повече. Примери навсякъде, особено в лицата на професионалистите политици, майстори на камуфлажа.

Фотожурнализмът е чудесна богата, интересна професия, за съжаление днес във все по-голяма криза, защото реалността е многопластова, а не гледна точка или изразена емоция, служеща на партия или  хонорар. Политическата игра между жертви и виновни се изостря, изпълнена с камуфлирани действия отвсякъде. Много хора се дрогират с жестоки филми или фотографии, но да се заеме ясна позиция е много по-важно, отколкото да се играе на воайоризъм. Това не изключва прекрасната работа на познати големи фотографи, някои от които  си дават живота на военни фронтове.  Ферплей днес почти не съществува. Болката от излезлите наяве ковфликти е много по-голяма и комплексна от това шоу, което днес предлагат медиите. Нещата са  по-сериозни и оплетени от студената война от  миналия век и засягат все повече цялото човечество.

Фотографията  е търсене на красота и хармония, което ще рече безконфликтност и би могла да бъде, освен всичко друго, чудесно възпитание за младите хора да приемат света по различен начин. Това са търсили и първите художници-фотографи. Красотата отваря съзнанието, болката го свива и задушава.  Не казвам нищо ново, вземето това като подхвърлена идея.

                                                              /Пасу, Каракорум, Пакистан/

След една пропусната експедиция тази година поради малка злополука с лактите, изпитвам известна носталгия с надежда да се върна отново по тези места. Това ме накара да добавя тези няколко фотографии отпреди десетина години в незабравимия, фантастичен Каракорум в посока към Афганистан. Тогава бях спрян поради липсата на виза и разрешение, невъзможно да бъдат взети откъм страната на Пакистан.

                                                    /Вакхан коридор, Афганистан с поглед от Хиршад пас/

Исках да подхвана същия Вакхан Коридор, този път откъм Таджикистан по долината, (наречена  Вакхан Коридор от англичаните и руснаците след войната), на път за Китай и Пакистан към тази тройна гръница при паса Тагерман Чу, където се събират великаните Каракорум, Тиан Шан и Памир.

                                           /поглед към Вакхан коридор, Афганистан откъм Хиршад пас/

Това е пътя на керваните още от времето на Марко Поло, който е успял да слезе от Китай по този най-кратък път на коприната. Сега кервани със стока продължават да минават най-вече откъм Пакистан през Хиршад пас през „коридора“ на път за Таджикистан.

Срещата ми с тези номади киргизи остана незабравима и както всяко прекрасно изживяване, поиска си повторение.

Този район, прекалено беден и отдалечен от всичко и от всички, не е интересен за талибаните, но поради създадените психози туристите го считат за опасен… Думата Афганистан очевидно плаши, въпреки че http://www.untamedborders.com/ организират вече втори или трети международен маратон, както и ски през зимата в тази изстрадала, фантастични и разбира се небезопасна страна.

Номадите киргизи заменят ориз и неща от първа необходимост с овчарите Вакхи живеещи по тези места (коридора е с дължина 200 км) срещу добре отгледан добитък. По-добри пасища, особено около огромното езеро Чакмактин в дъното на коридора, трудно могат да се намерят!

Пари местните нямат и не ползват. Вероятно това е последното място и предполагам не за дълго, когато чистия трок (обмен) без пари е още възможен…

                                                                      /Номад, киргиз, Вакхан/

                                                                  /Жена Вакхи, Чипурсан, Пакистан  /

Повече фотографии може да се видят в сайта 23-та галерия. Необходим е компютър .

                                                                            / Ханой, Виетнам /

Интересното между Ханой, Ню Йорк и Токио, най-банално казано е в различията между тях – повод да сложа няколко фотографии, за да не мухляса блога…

                                                                                   / Ню Йорк /

Разликата между градовете, в природата и сред хората ги прави да бъдат интересни…, в противен случай комунизма ще започнем отново да строим комунизъм…

                                                                                                / Токио /

                                          /Кафе де ла Палет, Париж/

                                                        /Кафе де ла Палет, Париж/