/ Биг Сур, Калифорния /

Дърветата са поеми, които земята рисува по небето. Кахил Гибран

… а на земята българска любителите на фотография, които харесват, следят блоговете и живеят в София, на 19 февруари, четвъртък, в 16,20 до 18 часа в Нов Български Университет (ул.Монтевидео, 12) ще има семинар за фотография с мое участие – добре сте дошли, вярвам ще бъде забавно и интересно.

                                                           / Дол По, Непал /

Всяка бръчка e бразда в спокойния календар на добре преминал живот. – Чарлс Дикенс

Всяка бръчка, бих казал, е история, израз на богати преживявания. Дори болките, разбрани и осмислени, стават красиви. Лицето, прозорец към външния свят, не може да скрие динамиката на живота и вътрешните реакции, особено при хора без кепенци. По такива лица се четат цели романи.

От незнайни времена е казано: „Ако искаш да проникнеш в невидимото, наблюдавай видимия свят“. Човек не може да се скрие, освен от себе си.

“Нещата единствено имат стойността, която човек им придава.” – Молиер

Започвам с една фотография, но намирам двамата  сиди (господа) за експресивни и продължавам да ги следвам:

Диалога им продължава и решавам да променя сюжета:

объръщам глава наляво:

… след това надясно:

… не виждам нищо интересно и се опътвам се към близкото кафене за чаша зелен чай с мента и много захар…, не страдам от диабет…

споделям го с тази двойка…

После на излизане до кафенето:

или:

И така нататък в този слънчев ден сам, далеч от „европейски погледи“, в планината Атлас на Мароко – денят се оказа такъв, на диалози, комуникация…, наречето го, както ви е удобно!

Не знам доколко това ви разсмива, но за мен беше забавно и затова сложих блога в „хумористична фотография“.

Весели Новогодишни празници читатели на блога! Тази година кризата си казва думата и над айфеловата кула няма заря…