Фотография

                                    /Асоциацията Вюитон в Париж/

“ Във фотографията ние четем и пишем едновременно“ – Ернест Хааст

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Истанбул 2018

С жители два пъти и половина повече от България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, богат с история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата на кухните и тоалетните е по-добра от тази на много европейски страни. И ако изключим какво се случва зад кулисите – мнението на 50% от гражданите на Истанбул е против диктаторския характер на правителството – оставаме привлечени от многобройните квартали на града, всеки със своето очарование.

Снимам  дискретно, понякога явно, без да срещна агресия. Тя е скрита, казват жителите, понякога дори жестока зад декорите на политиката на Ердоган.

Истанбул е немислим без  Босфора и Златния рог, естествения пристан, образуван от прилива на две реки. Мостовете между Европа и Азия, и между различните квартали на града, заедно с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове, прави живота възможен за 16 милиона жители.

 

Девойката, захласната в разговора, дори не ме поглежда, правя няколко фотографии в магазинчето и излизам.

Щукащи във всички посоки кораби с тепета и минарета, забити в небето, добавят към чара на града. Свръх модерни сгради, магазини и хотели са в контраст с кварталите със запазени стари къщи и калдъръмени улици, където продължавата да минават напевно провикващи се амбулантни търговци.

Спирам до количка с голяма тепсия пилаф – подобен съм вкусвал само в Хива и Самарканд – казвам, че съм комшу, от Булгаристан и получавам една лъжица в повече. Вечер, по време на рамадана, хората постилат бохчи върху тревата, за да се хранят на въздух с домашното сготвено. Снимам, бабите ме гледат скептично, но забулените млади булки ме канят да хапна с тях. Странно ми е, а те ми обясняват как се правят на религиозни, кариерата в живота им изисквала воал и най-вече политиката на Ердоган.

В квартала Балат пред входа на стар хамам пише „за мъже“. Хамамът е празен поради рамадана. Влизам да открадна някой кадър. Закръглен мъж с красив мустак се появява и ме приканва. Оказва се българин, избягал от времето на комунистическа България. Говорим за какво ли не и ми дава сапун, чаршаф, и налъми. Отзовавам се сам, излегнат на топло в средата на просторен многовековен хамам. После пием заедно турско кафе, дори си гледаме в чашите. Адресът го пазя, ако някой от читателите на блога се интересува.

Освежен,  продължавам към съседния квартал Фенер, чудесен с това, за което съм дошъл – да снимам.

                                                                  / На летището Ататюрк… /

За любителите на фотография, в www.ivan.pastoukhov.com в галерия 58 до Истанбул, който съм снимал през 1998 година, ще намерите – май 2018. Необходиме програма флаш.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: