С жители два пъти и половина повече от България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, с богата история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата в домовете и тоалетните е по-добра от много европейски страни. Ако изключим мнението на 50% от гражданите на Истанбул против диктаторския характер на правителството, оставаме изпълнени от многото различни квартали в града, всеки със своето очарование.

Снимам  дискретно, понякога явно, без да срещна негативна реакция. Агресивността, зад декорите на диктаторската политика на Ердоган, е скрита, понякога жестока, споделят жителите на града.

Истанбул е немислим без  Босфора и Златния рог, естествен пристан, образуван от прилива на две реки. Мостовете между Европа и Азия, с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове в различните квартали на града, улеснява живота на 16 милиона жители.

Девойката, захласната в разговора, дори не ме поглежда когато снимам в магазина.

Кораби щукат във всички посоки. На където погледне човек, тепета и минарета източени към небето, добавят за чара на града. Свръх модерни сгради, магазини и хотели са в контраст със старите къщи и калдъръмени улици, където тук-там се щукат напевно провикващи се амбулантни търговци.

Спирам до количка с голяма тепсия пилаф – подобен съм вкусвал само в Хива и Самарканд. Идвам от Булгаристан – подчертавам – комшуна! и получавам една лъжица повече. Надвечер, по време на рамадана, хората са послали бохчи върху тревата, за да се хранят на въздух с домашно сготвено. Бабите ме гледат скептично, но забулените млади булки се усмихват и ме канят да хапна с тях. Хапвам вкуснотии, а те ми обясняват как се правят на религиозни – кариерата в живота им изисквала воал в тон с политиката на Ердоган.

В квартала Балат пред входа на стар хамам чета: „за мъже“. Поради рамадана хамамът е празен. Влизам да открадна някой кадър. Закръглен мъж с красив мустак се появява отвътре и ме приканва да вляза. Оказва се българин, избягал по времето на комунистическа България. Говорим за какво ли не, после ми дава сапун, чаршаф и налъми. Изтегвам се на топло, сам в средата на просторен многовековен хамам. След това пием заедно турско кафе и си гледаме в чашите. Запазил съм адреса, ако някой от читателите на блога се интересува.

Освежен,  продължавам към съседния квартал Фенер, в моя случай най-интересен за заснимане

                                                                  / На летището Ататюрк… /