За разлика от древните гърци, за японците симетрията е враг на Изкуството. За тях нарушеното равновесие в дадена система е мотор за прогрес на системата. Изкуството и творецът са две крайни величини със стремеж към безкрайното.
Астрофизици говорят за асиметрия в прогреса на материята в Космоса. Материя, от която сме скроени и ние. Знаем как преди 17,5 милиарда години, след „Биг Банга“, във Вселената са се формирали еднакъв брой частици и античастици, взаимното им анулиране е породило светлина. Фотоните нямат обратен еквивалент, светлината се явява като междинен свят между материя и антиматерия. След това Вселената мистериозно има предпочитание към материята. На всеки милион антиелектрони се противопоставят милион плюс един електрони. Нарушената симетрия от допълнителният електрон в системата поражда материя. В продължение на милиарди години добавените електрони са изградили материята на света, в който живеем. Без този процес Вселената щеше да бъде обливана само от светлина. Първоначалната хармония е нарушена за сметка на сътворения свят, който днес живеем и допитваме а разберем. Пиша за това с молба за снизхождение, ако читателят е астрофизик.
Всички ние търсим стабилното, недостижимо състояние, в което крайно и безкрайно се събират в едно. Хармония и безредие вървят заедно, както антропия и негантропия, както живота и смъртта са вплетени в един и същ процес.
Изкуството е златен ключ за разширяване на свободата на духа. Изкуството, без пълна симетрия…
/ Пакистан /
Коментар