Навици и рутина

/ Пакистан /

Гурджиев седем годишен, съпровожда до смъртното ложе любимата си деветдесет годишна баба. Прегърнати, бабата му казва да не мисли за нея, но в живота да се опитва да прави обратното на каквото правят хората, ще бъде щастлив. Минути след това тя издава Богу дух, а той в същата стая се опитва да ходи на ръце с крака във въздуха. По късно през трийсетте години на миналия век Гурджиев напуска болшевишка Русия и близо до Париж, във Фонтенбло, създава известна школа за декондисиониране (освобождаване, деблокиране) на хора от насадени навици и рутина.

Въпреки това животът, в зависимост от мисловните ни процеси и емоции, остава илюзоарен, по природа недостижим, необузрим миг-преход между минало и бъдеще. Настоящият момент е единствената реалност, която дава възможност  да усетим живота. Натрупаните знания са опора, която по-късно натежава и парадоксално пречи за пълноценна реализация. От нас зависи да разместим товарите, да отворим пространство между вътрешния и околния външен свят. Такъв е парадокса на живота: в търсене на Цялото живеем единствено моменти от филмова лента, която манипулираме според своята природа и качества.

Голямата човешка авантюра започва именно с разкъсване на мрежата от навици  и рутина, които уж ни помагат да напреднем, но същевременно ни отделят от Цялото, което носим в себе си. Те ни задушават, отдалечават ни от реалността. Въпрос на компромис между вътрешен и външен свят, един и същ и вечно различен.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Общества и култури

/  Косово /

/ Межев, Френски Алпи /

Различни прически, култури, обичаи…

/ Южно Кентърбери, Нова Зеландия /

Погледът, казват, огледало на душата…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Астрофизика и изкуство

За разлика от древните гърци японците приемат симетрията като враг на Изкуството. С други думи  нарушеното равновесие в дадена система се превръща в мотор за прогрес на системата. Така изкуството, подобно на твореца, остава крайно със стремеж към безкрайно. Това прилича донякъде на библейските истории, а от там и на цялото човечество…

Астрофизиците говорят за нарушена симетрия свързана с прогреса на материята в Космоса, материя, от която сме скроени самите ние. Вече знаем, че преди 17,5 милиона години, малко след така наречения Биг Банг, във Вселената се формират еднакъв брой частици и античастици.  Взаимното им анулиране поражда светлина. Фотоните нямат обратен еквивалент и светлината се явява като междинен свят между материя и антиматерия. После най-мистериозно Вселената проявява предпочитание към материята. На всеки милион антиелектрони се противопоставят милион плюс един електрони. Нарушената от този електрон симетрия в системата поражда материя. В продължение на милиарди години добавеният електрон, изгражда материята на света, в който живеем. Без това вселената би била обляна единствено от светлина, казват астрофизиците. Първоначалната хармония е нарушена за сметка на сътворения свят, който днес се опитваме да разберем и живеем.

По този начин живота може да бъде приет като динамика в интервала на това, което Е и каквото има да става, докъто изкуството се ражда в дистанцията спрямо идеалния свят, към който се стремим. Именно тази разлика ни държи в напрежение, тегли ни напред. Усещаме го дълбоко в себе си като творческа вълна, неудържимост, възторг, разширяване…, подобно на експанзията на Вселената.
Когато снимам, в даден момент докосвам неповторимото неизразимо… След усещане за широта, отваряне… следва обичайната незадоволеност, желание за още… Докосването стимулира, но не е достатъчно. Всички търсим това недостижимо, стабилно състояние, в което крайно и безкрайно да се съберат в едно. Тънкият воал между света на задуха, незадоволеността и този на широтата, безконечността, ни карат да търсим. Поставени на границата между възможно и невъзможно, продължаваме да променяме света и себе си…
Изкуството е златен ключ към субтилния свят на Земята. Астрофизиката заедно с поглед към безкрайното, показва и ролята на инфинитезималното в развитието на всичко. Тонът прави музиката. Ако не разрушим партитурата, настъпващия век би трябвало да ни донесе фантастични симфонии…
Но ето, идват нови цунамита, състезават се за първенство : нови технологии, непрекъснато задлъжняващи банки, мондиализация, разкъсана от национализми… Изграждането на стабилно световно демократично управление се състезава с егоизма на нациите от малкия човек до супермените на управляващите класи. Вълната на кое цунами ще спаси или разруши света, в който живеем ? Електронът, приносител на материя, не е по-малко значим от вълната на цунамито. Материята е една.

п.с. С молба за сниходителност от астрофизиците за лаическия език и подход.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща

Съучастие…                          (Копривщица)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: