Навици и рутина

/ Пакистан /

Гурджиев седем годишен, съпровожда до смъртното ложе любимата си деветдесет годишна баба. Прегърнати, бабата му казва да не мисли за нея, но в живота да се опитва да прави обратното на каквото правят хората и ще бъде щастлив. Минути след това тя издава Богу дух, а той в същата стая се опитва да ходи на ръце с крака във въздуха. По късно през трийсетте години на миналия век Гурджиев напуска болшевишка Русия и близо до Париж, във Фонтенбло, създава известна школа за декондисиониране (освобождаване, деблокиране) на хора от насадени навици и рутина.

Въпреки това животът, независимо всички мисловни процеси и емоции е илюзоарен, по природа необузрим, миг-преход между минало и бъдеще. Настоящият момент е единствената реалност, която дава възможност  да усетим живота.

Познанията са опора, която в един момент започва да затваряи и да пречи за по-дълбока реализация. От нас зависи да разместваме товарите  между вътрешния и  външния свят. Парадоксално в търсене на Цялото живеем само моменти от филмовата лента, която манипулираме според качествата си. Авантюрата започва, когато разкъсваме мрежата от навици  и рутина, с които сме напреднали, но които ни отделят от Цялото, от реалността, която носим също в себе си. Усещането за тази реалност ни тегли напред, остава да направим  компромис между вътрешния и външния свят, едни и същи и винаги различни.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Общества и култури

/  Косово /

/ Межев, Френски Алпи /

Различни прически, култури, обичаи…

/ Южно Кентърбери, Нова Зеландия /

Погледът, казват, огледало на душата…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Астрофизика и изкуство

За разлика от древните гърци японците приемат симетрията като враг на Изкуството. С други думи  нарушеното равновесие в дадена система се превръща в мотор за прогрес на системата. Така изкуството, подобно на твореца, остава крайно със стремеж към безкрайно.

Астрофизиците говорят за нарушена симетрия свързана с прогреса на материята в Космоса, материя, от която сме скроени самите ние. Вече знаем, че преди 17,5 милиарда години, малко след така наречения Биг Банг, във Вселената се формират еднакъв брой частици и античастици.  Взаимното им анулиране поражда светлина. Фотоните нямат обратен еквивалент и светлината се явява като междинен свят между материя и антиматерия. После най-мистериозно Вселената проявява предпочитание към материята. На всеки милион антиелектрони се противопоставят милион плюс един електрони. Нарушената от този електрон симетрия в системата поражда материя. В продължение на милиарди години добавеният електрон, изгражда материята на света, в който живеем. Без това вселената би била обляна единствено от светлина. Първоначалната хармония е нарушена за сметка на сътворения свят, който днес се опитваме да живеем и разберем.

По този начин живота може да бъде приет като динамика в интервала на това, което Е и каквото има да се случва, а изкуството се ражда в дистанцията спрямо идеалния свят, към който се стремим. Именно тази разлика ни държи в напрежение, тегли ни напред. В себе си чустваме творческа вълна, неудържимост, възторг, разширяване, все едноцялата Вселена се разширява.
във фотографията след неизразимото усещане за уловен, неповторим момент, отново следва обичайната незадоволеност, желание за още… Докосването стимулира, но не е достатъчно. Всички търсим това недостижимо, стабилно състояние, в което крайно и безкрайно се събират в едно. Тънкият воал между света на задуха и незадоволеността, и този на широтата, безконечността, ни стимулират да търсим. Границата между възможно и невъзможно ни задължава да променяме света и себе си.
Изкуството е златен ключ за разширяване на свободата на духа.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща

Съучастие…                          (Копривщица)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: