/  Косово /

/ Межев, Френски Алпи /

Различни прически, култури, обичаи…

/ Южно Кентърбери, Нова Зеландия /

Погледът, казват, огледало на душата…

За разлика от древните гърци, японците са приели симетрията за враг на Изкуството. Нарушеното равновесие в дадена система за тях е мотор за прогрес на системата. Изкуството и творецът, две крайни величини, запазват стремеж към безкрайно.

Астрофизици говорят за асиметрия в прогреса на материята в Космоса, материя, от която сме скроени и ние. Знаем, че преди 17,5 милиарда години, след Биг Банга, във Вселената са се формирали еднакъв брой частици и античастици.  Взаимното им анулиране поражда светлина. Фотоните нямат обратен еквивалент, светлината се явява като междинен свят между материя и антиматерия. След това  Вселената мистериозно проявява предпочитание към материята. На всеки милион антиелектрони се противопоставят милион плюс един електрони. Нарушената симетрия от допълнителният електрон в системата поражда материя. В продължение на милиарди години добавеният електрон изгражда материята на света, в който живеем. Без този процес Вселената би била обливана единствено от светлина. Първоначалната хармония е нарушена за сметка на сътворения свят, който днес опитваме да живеем и да разберем. Дано да съм разбрал всичко това правилно…

Всички търсим това недостижимо, стабилно състояние, в което крайно и безкрайно се събират в едно, при това в живот, в който хармония и безредие вървят заедно.

Изкуството е златен ключ за разширяване на свободата на духа. Изкуство, без пълна симетрия…

Съучастие…                          (Копривщица)