Навици и рутина

                                                     / Пакистан /

Гурджиев седем годишен, съпровожда до смъртното ложе любимата си деветдесет годишна баба. Прегърнати, бабата му казва да не мисли за нея, но в живота да се опитва да прави обратното на каквото правят хората и ще бъде щастлив. Тя издала Богу дух, а той в същата стая се опитва да ходи на ръце с крака във въздуха. По късно през трийсетте години на миналия век Гурджиев напуска болшевишка Русия и близо до Париж, във Фонтенбло, създава известна школа за декондисиониране (освобождаване, деблокиране) на хора живеещи по навик.

Животът, независимо всички мисловни процеси и емоции е илюзоарен, по природа необузрим, миг-преход между минало и бъдеще. Настоящият момент е единствената реалност, която ни дава възможност  да усетим живота.

Познанията са опора, но ако не ги променяме, те ни затварят и пречат да се  реализираме. Авантюрата започва, когато разчупим бариерата от навици  и рутина,  която ни отделя от реалността, която всеки носи в себе си. Усещането за тази реалност ни тегли напред, остава да направим  компромис между вътрешния и външния свят, винаги свързани помежду си.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Общества и култури

/  Косово /

/ Межев, Френски Алпи /

Различни прически, култури, обичаи…

/ Южно Кентърбери, Нова Зеландия /

Погледът, казват, огледало на душата…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Астрофизика и изкуство

За разлика от древните гърци японците са приели симетрията като враг на Изкуството. С други думи  нарушеното равновесие в дадена система се превръща в мотор за прогрес на системата. Така изкуството заедно с твореца, две крайни величини остават със стремеж към безкрайно.

Някои астрофизици споменават за нарушена симетрия свързана с прогреса на материята в Космоса, материя, от която сме скроени и ние. Вече знаем, че преди 17,5 милиарда години, малко след така наречения Биг Банг, във Вселената са се формирали еднакъв брой частици и античастици.  Взаимното им анулиране поражда светлина. Фотоните нямат обратен еквивалент и светлината се явява като междинен свят между материя и антиматерия. След това най-мистериозно Вселената проявява предпочитание към материята. На всеки милион антиелектрони се противопоставят милион плюс един електрони. Нарушената симетрия от този допълнителен електрон в системата поражда материя. В продължение на милиарди години добавеният електрон, е изградил материята на света, в който живеем. Без това вселената би била обливана единствено от светлина. Първоначалната хармония е нарушена за сметка на сътворения свят, който днес се опитваме да живеем и разберем. Дано да съм разбрал всичко това правилно…

Така приет животът може да бъде една динамика в интервала на това, което Е и каквото има да се случва, а изкуството се ражда в дистанцията спрямо идеалния свят, към който се стремим. Именно тази разлика ни държи в напрежение, чустваме творческа вълна, неудъ.ржимост, възторг, разширяване, все едно цялата Вселена се разширява.
Във фотографията след неизразимото усещане за уловен, неповторим момент, обичайната незадоволеност се връща, желание за още стимулира.  Всички търсим това недостижимо, стабилно състояние, в което крайно и безкрайно се събират в едно, хармонията, обратно състояние на ентропията е смъртта.

Тънкият воал между света на задуха и незадоволеността, и този на широтата, безконечността, ни стимулират да търсим. Границата между възможно и невъзможно ни задължава да лазширяваме света и себе си.
Изкуството е златен ключ за разширяване на свободата на духа. Изкуство, без пълна симетрия…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща

Съучастие…                          (Копривщица)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: