Фас – Профил – Фас…

Питам се все по-често дали не бъркам в блоговете наред с фотографиите да вмъквам мисли и разсъждения?

Дали да не хвана перото и захвърля фотоапарата ? Или пък да го обърна най-вече и преди всичко на фотография, както го изисква Добрата Фотография?

Понякога също ми се иска да не „хващам“ друго, а просто гората. Да проследя потока, чистия ненапит поток. Да потърся пътя на звездите там, където те слизат на Земята. Фотоапарати, писалки, компютри …. всички помагала да се претопят в нещо друго…

Жертва на поливалентност или на не добре изразени качества…? Някои хора страдат от недостатъци, други от качества, неизразени докрай… Знаем „докрай“ е невъзможно или пък привилегия на гения, за когото всичко това губи смисъл. Докога Боже тази Одисея…?

След тези недомлъмки да опростим нещата, прагматично, далеч от гении и гори :

Фас :

Mariage de Celine Restorant

 

Профил :

 

Mariage de Celine Restorant-2Фас :

Face and profil-2

 

Профил:

Face profil

 

фас: фотографията остава за мен, защото дамата има право да прояви претенции за откраднат образ… Законите във Франция станаха строги и не малко хора се приемат на сериозно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотограф и фотография

фотография                                                                                                                 / Сосувлей, Намибия /

Подобно на скулптор, който вае, изсича материята докато стигне до търсената форма, фотографът кадрира и с помощта на светлината рисува есенцията на избрания кадър. Фотографията в известен смисъл е акт на изключване, отстраняване. Диалог между селекция и изключване.

Преди да погледне във визьора фотографът вижда същественото, което ще изрази в кадъра. Художникът добавя пластове, за да материализира усещането си, фотографът изключва ненужното в композицията, кадрира. Всички части в кадъра са взаимно свързани, имат свое място: всички с всички и всяка с всички.

Така построената композиция създава напрежение, отговарящо на съдържанието на обекта. Но това не е реалността на фотографирания обект, а погледа на фотографа, дал стойност на видяното.

Фотографиите, наред с жизнения път, изграждат образа на фотографа. Той се обръща към външния свят, за да изрази себе си. Актът на кадриране му помага да потърси, развие и реализира собствената си чувствителност.

Наситен от поетата информация, той спира да се очудва и да очудва, забравя да имитира или да търси оригиналност, почеркът му се установява, добива съдържание. Едва тогава съдържанието става без клонажи, а самият той добър фотограф.

Трудното е да се прави фотография, а не снимки. Преди сто години големият Андре Кертез споделя как “добрия фотограф може да снима навсякъде всичко” , казано различно да фотографира усета си. Физическият факт трябва да докарва психически ефект и промяна в зрителите. Само в този смисъл изкуството не се явява като допълнителен товар на всичко, което ни задушава във живота.

–  В памет на Кати Хорна с настоящата изложба в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: