Фас – Профил – Фас…

Питам се все по-често дали не бъркам в блоговете наред с фотографиите да вмъквам мисли и разсъждения?

Дали да не хвана перото и захвърля фотоапарата ? Или пък да го обърна най-вече и преди всичко на фотография, както го изисква Добрата Фотография?

Понякога също ми се иска да не „хващам“ друго, а просто гората. Да проследя потока, чистия ненапит поток. Да потърся пътя на звездите там, където те слизат на Земята. Фотоапарати, писалки, компютри …. всички помагала да се претопят в нещо друго…

Жертва на поливалентност или на не добре изразени качества…? Някои хора страдат от недостатъци, други от качества, неизразени докрай… Знаем „докрай“ е невъзможно или пък привилегия на гения, за когото всичко това губи смисъл. Докога Боже тази Одисея…?

След тези недомлъмки да опростим нещата, прагматично, далеч от гении и гори :

Фас :

Mariage de Celine Restorant

 

Профил :

 

Mariage de Celine Restorant-2Фас :

Face and profil-2

 

Профил:

Face profil

 

фас: фотографията остава за мен, защото дамата има право да прояви претенции за откраднат образ… Законите във Франция станаха строги и не малко хора се приемат на сериозно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотограф и фотография

фотография                                                                                                                 / Сосувлей, Намибия /

Подобно на скулптор, който вае, изсича материята докато стигне до търсената форма, фотографът кадрира и с помощта на светлината рисува есенцията на избрания кадър. Фотографията в известен смисъл е акт на изключване, отстраняване. Диалог между селекция и изключване.

Преди да погледне във визьора фотографът вижда същественото, което ще изрази в кадъра. Художникът добавя пластове, за да материализира усещането си, фотографът изключва ненужното в композицията, кадрира. Всички части в кадъра са взаимно свързани, имат свое място: всички с всички и всяка с всички.

Така построената композиция създава напрежение, отговарящо на съдържанието на обекта. Но това не е реалността на фотографирания обект, а погледа на фотографа, дал стойност на видяното.

Фотографиите, наред с жизнения път, изграждат образа на фотографа. Той се обръща към външния свят, за да изрази себе си. Актът на кадриране му помага да потърси, развие и реализира собствената си чувствителност.

Наситен от поетата информация, той спира да се очудва, забравя да имитира или да търси оригиналност. Почеркът му се установява, добива съдържание. Едва тогава съдържанието става без клонажи, а самият той добър фотограф.

Трудното е да се прави фотография, а не снимки. Преди сто години големият Андре Кертез споделя как “добрия фотограф може да снима навсякъде всичко” , казано различно да фотографира усета си. Физическият факт трябва да докарва психически ефект и промяна в зрителите. Само в този смисъл изкуството не се явява като допълнителен товар на всичко, което ни задушава във живота.

–  В памет на Кати Хорна с настоящата изложба в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: